Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 392/9.4.2012г. постановено по гр.д. 968/2012г Р. с. - гр.В. Т. е отхвърлил предявеният установителен иск от " К. И.", - гр.В. Т. съществуването на вземането на ищеца " Т. И С.",О. - гр.В.Т. за сумата 7649,43 лева, с начислен ДДС, непогасена главница по данъчна фактура № */09.06.2010 година и сумата 136,28 лева мораторна лихва за периода от 30.11.2010 година до 31.01.2011г., ведно със законната лихва за периода от 30.11.2010 година до 31.01.2011г. и е осъдил страната за разноски. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът ,като в жалбата си е развил подробни съборажения за незаконосъобразност на постановеното решение в подкрепа на твърдението си за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон на решението. Твърди, че съдът е отхвърлил предявения установителен иск с неясни мотиви, противорачащи на установената фактическа обстановка по делото. Ищецът твърди, че задължението му поризтича от търговска продажба, като процесната фактура, която е била оспорена от ответната страна и предществащите отношения с трети лица са ирелавантни към спора, тъй като поради невъзможност за изпълнение на задължението от това трето лице, педишните фактури са анулирани, издадена е новаат за доствака на стоки, по която има частично плащане от страна на ответник жалба. Производството по чл. 410 от ГПК е започнало изцяло със заявление, базирано на тази фактура, по която има частично плащане, и следва след подаденото възражение, установителния иск да произтича само от този факть не от субективна новация / чл.107 ЗЗД/ , без подобни твърдения да са правени от ищеца и без ответникът надлежно да се е защитил. Не е вярно твърдението,че стоката по фактурата, е доставена на друг правен субект - " П. К.",О., което дружество е било в забава по отношение на плащането й. Моли решението в обжалваната от него част да бъде отменено като порочно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против него иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски. Въззиваемият " К. И.", - гр.В.Т. счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски за въззивната инстанция. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. " Т. И С. ",О. - гр.В.Т. основава исковата си претенция по делото на чл.422 ГПК, във връзка съответно с чл.327,ал.1 ТЗ и на чл.86 ЗЗД , като претендира да бъде установено, че има вземане от " К. И.", - гр.В.Т. в размер на 7649,43 лева, представляващи незаплатената му част от цената на продадени от него и приети от ответното дружество по фактура № * от 09.06.2010 година 12576 кг бетонна стомана и 136,29 лева мораторна лихва върху тази сума за времето от 30.11.2010 година до 31.01.2011 година, за която сума по Ч.гр.д. № 367/2011 година на Р. с.- гр.В.Т. му е издадена заповед № * от 02.02.2011 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК .С решнеие № 835/11.10.2011г. постановено по грд 1313/2011г. ВТРС е уважил предявеният иск не въз основа на договор за продажба , а въз основа на субективна новация. Това ершение на ВТРС е било обезсилено от ВТОС с решение от 14.2.2011г. № 8, постановено по вгрд 1353/2011г,като е пирел, че вТРС не е произнесъл по непревявен иск, а е следвало да се произнесе по иск , проитчащ от търговска продажба. С атакуваното решение ВТРС изцяло се е съобразил със задължителните мотиви на ВТОС като е отхвърлил предявеният установителен иск. На основание чл. 272 от ГПК ВТОС изцяло препраща към мотивите на ВТРС. Като от признанието на управителя на дуржеството ищец се установява, че между старните по делото няма търговсик отношения и стоката е била доставена на трето лице, посочено по- горе. Процесната фактура е била оспорена , страната не е заявила ,че ще се ползва от нея, поради което същота ±ледва да се изключи от доказателствения материал по делото. След като между страните по заповедното производство няма каузални отношения основани на договор за търговска проаджба, правилно ВТРС е отхвърлил предявения установителен иск. При тоиз изход на спора, тъй като лисва искане за разноски от въззиваемия такива не се присъждат. Водим от горното ВТОС Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/9.4.2012г. постановено по гр.д. 968/2012г Районен съд - гр.В.Т. като правилно и законосъобразно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |