Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 261 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ***, депозирана срещу
Решение № 420/04.07.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
1365/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В - 0047094/14.05.2019г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.
Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите, с което на „Т.Б.“ ЕАД, *** е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че
контролните органи са допуснали съществен процесуален пропуск при издаването на
акта и на НП, определяйки неправилно датата, на която се твърди, че е допуснато
нарушението, без да съобразят, че едномесечният срок за удовлетворяването `и
изтича на 13.03.2019г. Релевират се и доводи, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение, доколкото установеният технически дефект се дължи на
поведението на потребителя и това е дало основание за неуважаване на
претенцията му. Поддържа се и становището, че АНО неправилно е определели
размера на наложената санкция. С оглед на изложените съображения се отправя
искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него постановление, а в
условията на евентуалност се отправя претенция за привеждането на размера на
санкцията към минималната `и стойност. Касаторът, редовно и своевременно
призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, не изразява становище по предявената жалба, а в съдебно заседание не
се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството –
жалбоподател “Т.Б.” ЕАД, ***, извършва търговска дейност в стопанисвания от
него магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към
тях, и далекосъобщителни услуги, находящ се в гр. Шумен, бул. „Велики Преслав“
№ 6.
На 26.02.2019г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр. Шумен, по
повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В – 03 - 456 от 21.02.2019 г. за
отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон марка “Samsung”, модел
„Galaxy J3 2016“. В хода на проверката в търговския магазин било установено, че
на 14.11.2017г. потребителката С.Н.от гр. Шумен получила от посочения магазин
по силата на договор за лизинг телефон марка “Samsung”, модел „Galaxy J3 2016“,
със сериен номер 352814095182380. По повод на повреда на посоченият мобилен
телефон на 12.02.2019г. била депозирана рекламация от страна на жалбоподателя Н..
Телефонът бил щателно огледан и била оформен Протокол за приемане на устройство
№ *********, в който при приемането е вписано като особени белези на телефона
при приемане – „ожулен по целия корпус, има надраскано по краищата“, а като
описание на повредата било описано, че има „не се зарежда телефона“.
В последствие, дружеството
изразило становище, че рекламацията е неоснователна, а гаранцията е отказана,
поради механична повреда, която не е уточнена. По време на проверката било
установено, че телефонът е бил върнат на потребителя неотремонтиран с протокол
за предаване на устройството № А502041639 от 19.02.1019г., в който като
забележки се сочи: „неотремонтиран, механично повреждане“, но без да е уточнено
какво точно е механичното повреждане. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол № К-2667030/26.02.2019г. На 05.03.2019г. от дружеството
било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са
отказали да отремонтират апарата, сочейки, че „системния конектор на телефона е
механично повреден“. За констатираното нарушение на дружеството - жалбоподател
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
К-0047094/12.04.2019г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние
е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал.
1 от Закона за защита на потребителите. Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено лице от
дружеството – жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие
дружеството не се възползвало от законното си право и не е депозирало
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че административнонаказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения, като
актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен
орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление е спазена разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. В тази
връзка, въззивният съд посочил, че описанието на нарушението е достатъчно пълно
и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е
вменено. Съдебният състав счел, че релевантните факти, обуславящи ангажирането
на административно-наказателната отговорност на търговеца са безспорно
установени - налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът неправилно
е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската стока в съответствие с
договора. За да достигне до решаващия си извод относно безспорната установеност
на приписаното на дружеството неизпълнение, съдебният състав обективирал и
становището си, че при предаване на телефона в обекта на дружеството в Протокол
за приемане на устройство № ********* от 12.02.2019г. е вписано като особени
белези на телефона при приемане – „ожулен по целия корпус, има надраскано по
краищата“ и в цитирания протокол липсва предварително отбелязване за
констатирани следи от удар или други белези, които да показват, че върху
телефона е имало механично, физическо действие, въпреки, че на устройството е
бил извършен оглед. Предходната инстанция приела също, че в същото време обаче,
липсват доказателства, че описаният дефект – механична повреда на дисплея се намира в някаква връзка с констатираните
ожулвания и драскотини по корпуса. С оглед липсата на доказателства, че при
приемане на апарата по него да е имало следи от удари съдът заключил, че
посоченият дефект е възможно да е последица от удар, настъпил и след приемане
на телефона за рекламация, поради което не са били налице условията за отнемане
на гаранцията, съгласно предоставените на потребителя гаранционни условия. По
тези съображения районният съд потвърдил оспорения пред него правораздавателен
акт.
В изпълнение на възложените му контролни
функции настоящата инстанция, след като съобрази фактите по делото и доводите
на страните, намира, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в рамките на
сроковете, дефинирани от ЗАНН, от оправомощено лице и разполага с необходимото
законово съдържание. Не са допуснати съществени опущения и при издаването на
правораздавателния акт. Същият изхожда от компетентен орган - директор в
Регионална дирекция и съдържа императивните реквизити, разписани в чл. 57 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира твърдението на касатора за неточност по
отношение на реквизита „дата на извършване на нарушението“ за неоснователно,
доколкото АНО изрично е отразил, че за дата на извършване на простъпката следва
да бъде възприета датата на връщане на потребителя на неотремонтирания му
телефон, а именно 19.02.2019г. Това е моментът, в който той е узнал за
отказаното му гаранционно обслужване, поради което това е и датата, която
покрива реквизита „дата на нарушението“. Дружеството се е произнесло в рамките
на месечния срок и не намира резон твърдението, обективирано в касационната
жалба, че неизпълнение би било налице единствено след изтичането на периода,
визиран в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Настоящата инстанция не споделя и
доводите на касатора, аргументирани с позоваване на чл. 108 от ЗЗП, чрез които
се обосновава извод за незаконосъобразност на наложената му санкция. Смисълът
на посочената разпоредба е, че в 6-месечния срок от продажбата, всяко
несъответствие на стоката с договора за продажба се приема, че е съществувало
при доставянето й, т.е. в този срок не следва да се търси причината за
несъответствието. Тази разпоредба не променя с нищо задължението на търговеца
по чл. 105 от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от
доставянето на стоката. В казуса, видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за
това, че търговецът не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската
стока в съответствие с договореното, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на
основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние безспорно съставлява
неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките
на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В
случая релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно
наказателната отговорност на касатора, са безспорно установени - налице е
надлежно предявена рекламация, като търговецът неправилно е анулирал
гаранцията, вместо да приведе потребителската стока в съответствие с договора.
Видно от ангажираните по делото доказателства, условията, при които не се
признава гаранцията, са изброени в гаранционната карта и сред тях попада нарушаване
правилата на експлоатация. По делото обаче не се установява несъмнено от
приобщените материали, че е налице такова поведение от страна на потребителя. В
Протокол за приемане на устройство № ********* от 12.02.2019г. е вписано като
особени белези на телефона при приемане – „ожулен по целия корпус, има
надраскано по краищата“ и както правилно е приел районният съд, в цитирания
протокол липсва предварително отбелязване за констатирани следи от удар или
други белези, които да показват, че върху телефона е имало механично, физическо
действие, въпреки, че на устройството е бил извършен оглед. Независимо от това,
констатациите в сервиза са мотивирали търговеца да върне телефона
неотремонтиран със становището за наличие на механично увреждане без в
протокола, с който устройството е върнато да е посочена причинно-следствена
връзка между соченото неправомерно използване и описания дефект. Никъде в този
протокол не са изложени и съответните констатации на служителите в сервиза, въз
основа на които да може да се установи дали е налице поведение от страна на
потребителя, изключващо възможността за гаранционно обслужване. В контекста на
изложеното, касационният състав споделя мотивите на съда, че отказът на
търговеца да удовлетвори предявената рекламация се явява неаргументиран и
недоказан, при което не се установява, че описаният дефект се дължи на
неправилна употреба на устройството – този извод не се разколебава от
съдържанието на разпоредбата на чл. 108 от ЗЗП, доколкото обективираният отказ
от санкционираното лице се явява немотивиран и недоказан. От приложения по
делото за предаване на устройството се установява, че обслужването на телефона
е отказано единствено с аргумента, че по телефонния апарат има следи от ожулвания,
без обаче да става ясно по какъв начин служителите в сервиза са достигнали до
извод за дефект, причинен от неправилна употреба, съответно какви действия са
извършили /диагностика, отваряне на телефона/ и налице ли и е
причинно-следствена връзка между описаните оплаквания на потребителката и
сочената от търговеца неправилна експлоатация.
По изложените съображения, като не е
привел стоката в съответствие с договора за лизинг след надлежното предявяване
на рекламацията, касаторът е осъществил състава на визираното в чл. 222а от ЗЗП
неизпълнение на задължение към държавата и правилно е бил подведен под
отговорност по посочения административнонаказателен състав. АНО е изложил
своите съображения за определяне на имуществената санкция в максимален размер,
а именно липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на други
влезли в сила НП /цитирани в обстоятелствената част на НП/, с които се ангажира
отговорността на търговеца за нарушения на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
В контекста на изложеното,
касационната инстанция намира, че районният съд е формирал единствено
възможното правно становище за наличие на предпоставките за привличане към
отговорност на касатора, поради което съдебното решение, предмет на проверка в
настоящото производство, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 420/04.07.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1365/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.11.2019 г.