РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501130 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез процесуален представител
юрисконсулт Г.С., срещу решение №273 от 20.01.2023г., постановено по гр.д.
№10650/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 5 гр.с-в, с което е отхвърлени
предявените установителни искове срещу длъжника П. И. Б., ЕГН:********** от гр.**** за
сумата 129,83 лв.-договорно възнаграждениеза периода 25.02.2020 г. – 25.01.2021 г., сумата
468,55 лв.- възнаграждение по закупен пакет допълнителни услуги, 124,69 лв.- обезщетение
за забава върху главницата от 591,91 лв., дължимо за периода 26.02.2019 г.- 25.01.2021 г. ,
сумата 21,15 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 25.01.2021 г. – 23.03.2021 г.,
дължими по договор за потребителски кредит №30034577009/23.01.2019г., за които суми е
издаден заповед за изпление на парично задължение №2995/25.03.202 г. по ч.гр.д.
№5118/2021 г. на ПРС, 22 гр.с. и е осъдено да заплати сумата 811,16 лв.- главница – платена
без основание поради недействителност на договора за потребителски кредит, начислена за
погасяване на възнаградителна лихва в размер на 313,71 лв. и сумата 497,45 лв.- по пакет от
допълнителни услуги, както и сумата от 300 лв.- разноски по делото. Иска се отмяна на
решението в отхвърлителната част и постановяване на друго такова, с което да се уважат
предявените искове, както и да се отмени решението в частта, с което е уважен предявенията
1
от П. Б. насрещен иск за сумата 811,16 лв. Претендира за разноски. Прави възражение за
прекомерност на АВ, платено от въззиваемия.
Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че уговорката за
предоставен допълнителен пакет услуги е нищожна и поради това договорът за кредит е
недействителен. Неправилно е заключението на съда, че договорът за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовава се на чл. 26
ЗЗД, според който нищожността на отделни части не влече нищожност на целия договор.
Счита, че в договора за кредит ясно е посочена методиката на формиране на ГПР и че е
спазвана разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва. Общите разходи по кредита, които следва да се включват в ГПР,
включват разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
тези услуги е задължително условие за сключване на договора, поради което
допълнителните услуги представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК; процесните допълнителни услуги не са задължително условие за
отпускане на потребителския крадит и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Счита, че допълнителните услуги, предоставени на ответника нямат характер на действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като не са свързани с обичайната дейност на
кредитора по кредитирането.По изложените съображения счита за неправилно решението и
по отношение на насрещния иск за заплащане на сумата 811,16 лв.-платено по
възнаградителна лихва -313,71 лв. и по пакет от допълнителни услуги -497,45 лв.
Въззиваемият П. И. Б. е подал отговор на въззивната жалба, с който се иска
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Излага доводи, че искането
за дължимост на сумата от 129.83 лв. - договорно възнаграждение е неоснователно, а
предоставянето на пакет от допълнителни услуги е условие за усвояване на сумата по
договора за заем. Тези допълнителни услуги е следвало да бъдат включени при изчисляване
на ГПР, при което размерът на ГПР би надвишил максимално посочения в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК
кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по
кредита, включително и възнаграждението по пакет от допълнителни услуги. Счита, че
договорната лихва надвишава трикратно размер на законната лихва, че е налице
неравноправност и са нарушени добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; че
са неоснователни изложените във въззивната жалба доводи, а изводите на РС са правилни и
се препращат към тях.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
„Профи кредит България" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. И. Б. с предмет вземания, произтичащи от
договор за потребителски кредит, които са уважени изцяло. Тъй като от длъжника е
2
постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземането си в размер на 591,91 лв.- неплатена главница, 129,83 лв.-
неплатена договорна лихва, 468,55лв.- неплатено възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги, 124,69 лв.- законна лихва за забава за периода 26.2.2019-25.1.2021г и обезщетение за
забава за периода 25.1.2021-23.3.2021г .
С отговора на ИМ ответникът е предявил насрещен иск с пр.осн.чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД
за осъждането на „Профи кредит България" ЕООД да му заплати сумата от 811,16 лв. –
пплатена без правно основание за пакет от допълнителни услуги и възнаградителна лихва
поради направеното от него възражение за нищожност на ПК на осн.чл.22 ЗПК.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит №30034577009/23.01.2019г., по силата на който на Б. е
предоставена в заем сумата 1000 лв. за срок от 24 месеца по 100,40лв. месечна погасителна
вноска, при ГПР – 45,37%, ГЛП – 38,30%, лихвен процент на ден – 0,11%, закупен пакет
допълнителни услуги за 966лв., при което общото задължение по кредита е в размер на
2409,54 лв.
От приетото и неоспорено по делото заключение по ССЕ, изпълнена от ВЛ М.М. се
установява, че кредитополучателят е заплатил по договора сумата 1334,01 лв., от която –
408,09лв.-главница, 313,71лв.-възнаградителна лихва и 497,45 лв.- възнаграждение по пакет
от допълнителни услуги,14,76 лв.- лихва за забава, 100 лв.-такси.
От заключението на ВЛ е видно, че неизплатените задължения по договора са 591,91
лв.- главница, 129,83 лв.-възнаградителна лихва,468,55лв.- възнаграждение за допълнителни
услуги, 124,69 лв.- лихва за забава и 21,15 лв.- лихва за забава до подаване на заявлението по
чл.410 ГПК; че с пакета от допълнителни услуги ГПР =93,67% , тъй като с него кредита се
оскъпява с 48,30%.
Районият съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, са нищожни на основание чл.21,ал.1 ЗПК, тъй като
противоречат на чл.10а,ал.2 ЗПК и целят заобикаляне на ограничението на чл.19,ал.4 ЗПК,
което сочи дължимост само на главницата съгласно чл.23 от ЗПК.
Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна
на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги
представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон
са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.
ПОС намира, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на
общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на
предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на
45,37 %. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на
заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен
3
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на
чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по
своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши
посоченият ГПР на 93,67%. По делото е прието заключение на ВЛ М. М., Горното води до
нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок
от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се
считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на
кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК –
когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23
отЗПК/ като се приспадне всичко платено по кредита, ведно със законна лихва за забава
върху главницата до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което ще
следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия не се присъждат разноски по делото, тъй
като такива не са направени.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №273 от 20.01.2023г., постановено по гр.д. №10650/2021г. по
описа на Районен съд- Пловдив, 5 гр.с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4