РЕШЕНИЕ
№ 1869
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110109694 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ПЛ. В. СТ. срещу ЗАД “Алианц
България” иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ - за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 3370.14 лева, представляваща дължимо обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : врата предна лява, врата
задна лява, облицвка праг ляв, колона средна, дръжка врата лява предна, капачка
декоративна дръжка врата предна лява; вежда декоративна панел ляв заден и праг на л.а.
БМВ ***18 Д с рег.№**, причинени в резултат на реализирано на 12.04.**г. ПТП в
гр.Варна по вина на водача на л.а. Пежо Партнер с рег.№**, застрахован по договор за
гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихв,а считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда -01.07.2021г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът излага, че на 12.04.**г. около 13.00ч. в гр.Варна, ул.”**” автомобилът му
БМВ ***18 Д с рег.№** бил блъснат от л.а. Пежо Партнер с рег.№*** управляван от Н. Г.
Ищецът се движел по ул **посока бул.Сливница и в тоаи момент по ул Младежка посока
ул.**се дижел л.а. Пежо Партнер с рег.№** и на кръстовището с ул.Младежка, при наличие
на пътрен знак Б2-Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство, водачът на л.а.
Пежо Партнер с рег.№**налязъл в кръстовището, като не го пропуснал и го блъснал. За
настъпилото ПТП двамата водачи съставили двустранен КП, в който посочили за виновен
водачът на л.а. Пежо Партнер с рег.№**.
Лекият автомобил на виновния водач бил затсрхован по застраховка “Гражданска
1
отговорност” от застрхователна копмания ЗАД”Алианц България” в срок на действие
26.06.**г. до 26.06.**г., която била действаща към датата на ПТП.
На 12.04.**г. уведомил ЗАД”Алианц България” като застрахователното дружество
извършило оглед на автомобила, изготвило снимков матераил и съставило Списък на
констатираните увреждания щета №**. В списъка като увредени детайли били описани :
врата предна лява, врата задна лява, облицвка праг ляв, колона средна, дръжка врата лява
предна, капачка декоративна дръжка врата предна лява; вежда декоративна панел ляв заден
и праг.
Като застрахователно обезщетение получил сума в размер на 1068.32 лева, която
много го изненадала, тъй като била много малка и не можела да покрие щетите. В тази
връзка извършил проучване в няколко сервиза и установил, че необходимата му сума
възлиза в размер на 4902.93 лева, от която следвало да се приспадне вече платена в размер
на 1068.32 лева, поради което претендира застрайователят да му дължи сумата от 3843.61
лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по силата на
застрахователна полица №BG**със срок на действие 26.06.**г. – 26.06.**. Не се оспорва и
настъпването на ПТП от 12.04.**., вида на причинените щети, както че ищецът е подал
уведомление, че застрахователят е направил оглед, че е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1 068.32 лева.
Оспорва се размера на иска.
Сочи се, че в уведомлението за щета ищецът се съгласил застрахователното
обезщетение да бъде определено съгласно разпоредбите на КЗ и Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС към Наредба №24/08.03.2006г.
Твърди се, че размерът на щетите се определя от застрахователя, защото ищецът не е
отремонтирал за своя сметка щетите по автомобила и не иска тяхното възстановяване от
застрахователя. Сочи се, че не е доказана необходимост, обусловена от задължителни за
увредения гаранционни условия ремонтът да се извършва във официален сервиз за марката
автомобил, съответно да се използват цени за оригинални части. Излага се, че автомобилът е
със срок на експлоатация над 3 години до произшествието, а именно 8 години като следвало
да се отчете неговото овехтяване, тъй като в противен случай щяло да се стигне до
неоснователно обогатяване за ищеца. Липсвали доказателства увредената част да е била
първоначално вградената или такава, каквато се предлага от официалния представител,
съответно да се използват цени за оригинални части.
Твърди се, че няма основание ответникът да отговаря за размер, надвишаващ цената,
определена в съответствие с Методиката, съгласно чл.499,ал.2 КЗ, респ. обезщетението не
можело да се определи по средни пазарни цени за оригинални части, предлагани в
оторизиран сервиз на официален вносител на автомобила, към датата на събитието.
2
Следователно щетата следвало да се обезщети въз основа на застраховката на лекия
автомобил, причинил произшествието, на основание Наредбата по чл.504 КЗ до размера на
отговорността по нея, така както бил направил застрахователя. Твърди се, че справедливият
и съобразен с доказателствата и закона размер на застрахователното обезщетение възлизал
на 1 068.32 лева, която сума репарирала щетата.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
В двустранен констативен протокол от 12.04.**г. за виновен водач е
посочен Н. Г., управляващ л.а. Пежо Партнер с рег.№** и за втори участник в
ПТП е посочена П.С. като водач на л.а. БМВ** с рег.№**.
Представена е застрахователна полица №BG/**, съгласно която л.а.
Пежо Партнер с рег.№** е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД „Алианц България“.
На 12.04.2**г. П.С. е подала уведомление за щети до ЗАД „Алианц
България“, в което е посочила настъпването на застрахователно събитие от
12.04.**г.
С преводно нареждане от 20.04.**г. ЗАД „Алианц България“ е превело
по банковата сметка на П.С. сумата от 1068.32 лева.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ
уврежданията по л.а. БМВ *с рег.№** са : врата предна лява, врата задна лява;
облицовка праг пластмасова; колона средна част; дръжка врата предна лява;
капачка декоративна дръжка врата предна лява; вежда декоративна панел
заден ляв и праг преден. Общата стойност на необходимите средства за труд
и материали при съобразяване на средните пазарни цени към датата на
настъпване на събитието при използване цената на труд в сервизи, които
притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 и три сервиза, които не
притежават такъв сертификат е 4 438.46 лева. Общата стойност за
отстраняване на щетата съобразно Методика по Наредба №24/08.03.2006г. по
средни пазарни цени за нови резервни част и от алтернативни доставчици е 2
328.18 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави
следните правни изводи :
3
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки : вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено
застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който
застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата
подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и
виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: наличието на валидно застрахователно правоотношение по силата на
застрахователна полица № BG/** със срок на действие 26.06.**г. – 26.06.**г., настъпването
на ПТП от 12.04.**г., при което са увредени врата предна лява, врата задна лява, облицвка
праг ляв, колона средна, дръжка врата лява предна, капачка декоративна дръжка врата
предна лява; вежда декоративна панел ляв заден и праг на л.а. БМВ **18 Д с рег.№**, както
и че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 068.32 лева.
Не е спорно настъпването на ПТП и наличието на твърдените от ищеца увреждания
по л.а. БМВ. Спори се по отношение на размера на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност.
4
Налице са всички основания за ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, предвид че ПТП е осъществено със застрахования
автомобил и по вина на неговия водач.
Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането. Обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка
и труд без прилагане на обезценка.
Тъй като действителната стойност на вредата следва да бъде
съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че дължимото
обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената за оригинални части и средната стойност за труда,
като в настоящия случай при съобразяване на изчисленията на вещото лице
възлиза в размер на 4438.46 лева. От тази сума следва да се приспадне
изплатеното обезщетение в размер на 1 068.32 лева .
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да
се уважи за предявения размер от 3370.14 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдените
направените разноски в настоящото производство. С оглед уважаването на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят 134.81 лева – за
заплатена д.т., 200 лева за депозит за вещо лице по извършената САТЕ и 560
лева за адвокатско възнаграждение.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: **със седалище и
адрес на управление гр.София, район Оборище, бул.“**“ №59 да заплати на
ПЛ. В. СТ., ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ 45, ет.3, ап.7 сумата
от 3370.14 /три хиляди триста и седемдесет лева и четиринадесет ст./
5
лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на : врата предна лява, врата задна лява,
облицвка праг ляв, колона средна, дръжка врата лява предна, капачка
декоративна дръжка врата предна лява; вежда декоративна панел ляв заден и
праг на л.а. БМВ **18 Д с рег.№**, причинени в резултат на реализирано на
12.04.**г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а. Пежо Партнер с рег.
№**С, застрахован по договор за гражданска отговорност в ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда -01.07.2**г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.432,ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: **със седалище и адрес на
управление гр.София, район Оборище, бул.“**“ №59 да заплати на ПЛ. В. СТ.,
ЕГН:********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ 45, ет.3, ап.7 сумата от 894.81/осемстотин
деветдесет и четири лева и осемдесет и една ст./ лева, представляваща сторените
съдебни разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6