№ 368
гр. **** 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – **** II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101328 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 127а и чл. 150 от СК.
Образувано е по искова молба от Х. Г. Ю. с ЕГН **********, адрес гр.
**** ул. **** в качеството на майка и законен представител на детето С. А.
С. с ЕГН ********** срещу А. Г. С. с ЕГН **********. В исковата молба се
сочи, че с Решение № 595/21.07.2023 г. по гр.д. № 2456/2022 по описа на
Районен съд – Добрич бракът между родителите е прекратен чрез развод,
родителските права по отношение на детето С. са предоставени на майката,
определен е режим на лични отношения на бащата с детето, бащата е осъден
да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Сочи
се, че са налице предпоставки за увеличаване на размера на дължимата
издръжка, предвид увеличаване на МРЗ за страната, както и нарастване на
нуждите на детето. Твърди се, че бащата се е дезинтересирал от детето. Моли
се да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, да бъде
издаден документ за самоличност на детето С. по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД –
паспорт. Поискано е и разрешение за пътуване в чужбина на детето,
придружавано от своята майка или изрично упълномощено от нея лице – без
ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през
което ще се осъществяват, в държавите-членки на Европейския съюз и **** за
срок до навършване на пълнолетие на детето или определен от съда. Моли се
за уважаване на исканията и за присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника. Изразено е становище за основателност
на искането за изменение размера на присъдената издръжка, доколкото
минималният към момента на подаване на писмения отговор е в размер на
270,00 лева. По отношение на претенцията по чл. 127а от СК се сочи, че е
1
твърде широкообхватно определена. Моли се за постановяване на решение в
полза интересите на детето.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител – адвокат,
поддържа исканията. Моли размерът на присъдената издръжка в полза на
детето С. да бъде увеличен на 270,00 лева месечно, считано от подаване на
исковата молба, и да бъдат уважени исканията за даване на поисканите
разрешения, заместващи съгласието на бащата. Заявява, че голяма част от най-
близките родственици на майката и детето трайно пребивават в **** и
липсата на паспорт възпрепятства срещите им.
Ответникът чрез назначения особен представител поддържа писмения
отговор. Заявява, че е налице съдебно решение, съгласно което на бащата е
определен режим на лични контакти с детето. Сочи, че предвид пребиваването
на близък кръг от роднини извън страната и с оглед възрастта на детето, не се
касае за личния му избор на местоживеене, а за избор на родителя като може
би детето би заминало да живее в чужбина.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за
установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №
1582/05.08.2022 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община **** се установява, че детето С. А. С. с ЕГН ********** е родено на
01.08.2022 г. от майка Х. Г. С. с ЕГН **********, вписани данни за баща А. Г.
С. с ЕГН **********.
С Решение № 595/21.07.2023 г. по гр.д. № 2456/2022 г. по описа на
Районен съд – Добрич сключеният между родителите граждански брак е
прекратен чрез развод, родителските права по отношение на детето, родено от
брака, С. са предоставени на майката, местоживеенето на детето е определено
при майката, определен е режим на лични контакти на бащата с детето С.,
бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето С. в размер
на 195,00 лева, считано от 23.08.2023 г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, бащата е осъден да заплати в полза на детето С. издръжка за
периода от 01.08.2022 г. до 23.08.2022 г. в размер на 114,60 лева, постановено е
след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име
Ю..
От справка изх. № ЕВ-55-03-11233#1/29.08.2025 г. от ТД НАП Варна,
офис Добрич се установява, че няма данни за подадени годишна данъчна
декларация или справка за получени или изплатени доходи касателно бащата
А. Г. С..
От справка изх. № ЕВ-55-03-11233#1/29.08.2025 г. от ТД НАП Варна се
установява, че няма данни за подадени годишна данъчна декларация или
справка за получени или изплатени доходи касателно майката Х. Г. Ю..
По искане на ищцата е разпитан свидетелят М. С. Р., нейна майка, която
заявява, че Х. живее с децата си срещу нейния дом. Не заплаща наем, а живее
в имота срещу задължението да заплаща сметките за ток и за вода. За детето
2
С. се грижи Х.. Свидетелката помага. Заявява, че бащата не е виждал детето
и не е осигурявал средства за издръжка. Майката Х. получава доходи
единствено от помощи. Детето скоро ще започне да посещава детска градина
и едва тогава майката може да започне работа. Свидетелката сочи, че има
двама братя, вуйчовци на Х., които живеят в **** и искат да се видят, но
липсата на документи възпрепятства пътуването на детето. Заявява, че по-
нататък е възможно майката и детето да отидат да живеят при тях.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз
основа на приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита
следното:
По искането с правно основание чл. 150 от СК
Съгласно чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия
за живот на тях, като се вземе предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата родители дължат
издръжка на детето, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда. Детето С. е
на три години и основните разходи, свързани с отглеждането са за храна,
облекло, образователни и социални занимания, съобразени с възрастта .
Родителите са в трудоспособна възраст, няма данни за влошено
здравословно състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК,
минималната издръжка е в размер от ¼ от минималната работна заплата за
страната, която към момента е определена с ПМС № 359/23.10.2024 г. в размер
на 1077,00 лева. С оглед установения минимален размер, според възрастта на
детето и нуждите му, и като взе предвид становището на страните, съдът
счита, че искането за увеличаване размера на издръжката, която бащата следва
да заплаща в полза на детето, от определения 195,00 лева до поискания 270,00
лева месечно, е основателно. Предвид горното, искът следва да бъде уважен.
По искането с правно основание чл. 127а от СК
Съгласно чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават
по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Издаването на документите е свързано и е последица от разрешаването на
основния въпрос за пътуване на детето извън страната, при разглеждането на
който съдът се ръководи основно от интересите на детето.
По делото безспорно се установи, че бащата се е дезинтересирал от
детето и съгласие между родителите по тези въпроси липсва. При липса, съдът
може да даде заместващо съгласие, но за определена държава или държави,
чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен
период от време, но също до определени държави, като това следва да се
3
извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната
семейна ситуация и в първостепенен интерес на детето. Поискано е
разрешение за пътуване в чужбина на детето, придружавано от своята майка
или изрично упълномощено от нея лице – без ограничения в броя на
пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, в държавите-членки на Европейския съюз и **** за срок до
навършване на пълнолетие на детето или определен от съда. Съдът не е
обвързан от исканията на родителите като при решаване на въпроса се
ръководи от интереса на детето, съобразявайки причините, поради които
детето ще пътува извън страната, съображенията на родителя-ответник да не
се съгласи, условията на пътуване и средата, в която ще пребивава детето,
евентуалната му адаптация, желанието на самото дете.
В настоящия случай майката не е посочила конкретни причини за
издаване на поисканото разрешение. Такива се извеждат от показанията на
разпитания по нейно искане свидетел – бабата на детето, която посочва, че С.
има роднини в ****, които искат детето да ги посети и че е възможно вбъдеще
да отидат да живеят при тях. Предвид невръстната възраст на детето и липсата
на бащата, който в производството е представляван от особен представител,
съдът е в невъзможност да изследва техните желания, респективно причини за
несъгласие. Въпреки това, съдът счита, че не е в интерес на детето да бъде
ограничена изобщо възможността му да пътува извън страната, с оглед
необходимостта от запознаване с чужди култури, което във възпитателен,
социален и емоционален аспект е в интерес на детето.
Съдът счита, че държавите, до които се иска да бъде издадено
разрешение за пътуване на детето, са конкретно определени и искането в тази
част следва да бъде уважено.
Искането в частта да бъде издадено заместващо съгласието на бащата
разрешение за пътуване на детето за срок до навършване на пълнолетието
съдът счита за неоснователно. С произнасяне по искането съдът се произнася
по конкретен спор между родителите, възникнал вследствие на липсата им на
съгласие по въпроса за пътуване на детето, но не може веднъж завинаги да
замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време
пътуване. Доколкото с навършване на пълнолетие всяко лице може да пътува
неограничено, без да изисква разрешение от своите родители, с уважаване на
така направеното искане на практика би се постигнало неограничена във
времето възможност на детето да напуска пределите на страната. Това, с оглед
възрастта му към момента, не е в негов интерес, тъй като следва да му бъде
осигурена стабилност, трайност на установяването и устойчива среда.
Предвид липсата на конкретно посочена причина за пътуването, както и
обстоятелството, че и двамата родители на детето пребивават в Република
България и в полза на бащата е определен режим на лични контакти с детето,
съдът счита, че следва да разреши пътувания в определен период от време,
съобразен с ниската възраст на детето, когнитивните му възможности за
възприемане на новости от различни места и да събира впечатления, а именно
до навършване на шестгодишна възраст на детето, придружавано от своята
майка или друго упълномощено от нея лице. При пътуванията следва да бъде
4
съобразен определеният режим на лични отношения на бащата с детето.
Твърденията, че към момента режимът не е упражняван поради поведението
на бащата, не са основание за издаване на неограничено разрешение за
пътуване на детето, доколкото са налични данни за желанието на майката да
заживее трайно извън пределите на страната. Предвид това, съдът счита, че в
определения период следва да бъде дадено разрешение детето да пътува за
срок от по две седмици, не повече от шест пъти в годината, като не се
нарушава определеният режим на лични отношения на бащата с детето. Съдът
счита, че с така определяният период интересът на детето е защитен –
предоставена е възможност за пътувания, срещи с роднини и опознаване на
нови места и култури, но едновременно с това и възможност за изпълнение на
определеният режим с неотглеждащият родител.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ. Доколкото не е представен договор за
правна помощ, съдът счита, че искането не следва да бъде уважавано.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 108,00 лева по сметка на Районен съд –
Провадия.
Решението в частта по изменение размера на присъдената издръжка
подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по иска на Х. Г. Ю. с ЕГН **********, адрес гр. **** ул. ****
в качеството на майка и законен представител на детето С. А. С. с ЕГН
********** срещу А. Г. С. с ЕГН ********** размера на месечната издръжка,
която ответникът е осъден с Решение № 595/21.07.2023 г. по гр.д. № 2456/2022
г. по описа на Районен съд – Добрич да заплаща в полза на детето като го
УВЕЛИЧАВА от 195,00 лева на 270,00 лева месечно, считано от деня на
предявяване на иска – 10.10.2024 г. с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване
на основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл. 150 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А. Г. С. с ЕГН
********** за издаване на паспорт на детето С. А. С. с ЕГН ********** по
молба на майката Х. Г. Ю. с ЕГН **********, на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК вр.
чл. 76, т. 9 от ЗБЛД.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А. Г. С. с ЕГН
**********, детето С. А. С. с ЕГН ********** да пътува извън пределите на
Република България до определени държави: в държавите-членки на
Европейския съюз и **** за определен период от време – до навършване на
шестгодишна възраст на детето, за срок от по две седмици, не повече от шест
пъти в годината, придружавано от майката Х. Г. Ю. с ЕГН ********** или
друго, упълномощено от нея лице, на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК.
5
ОСЪЖДА А. Г. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Провадия държавна
такса в размер на 108,00 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска по чл. 150 от СК подлежи на
предварително изпълнение, на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6