Решение по КНАХД №1656/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е С. С. З., [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.2. Касаторът участва в производството чрез пълномощник - адв.Н. В. от АК Варна.

Ответник по касация е началник група в РУМВР Несебър. Ответникът по жалбата не взема участие в касационното производство, редовно уведомен.

Жалбата е насочена срещу решение № 94/11.07.2025г. по АНД № 115/2025г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е изменено наказателно постановление № 24-0304-001562/15.11.2024г., издадено от началник група в РУМВР Несебър, с което на З., за нарушение по чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДП, са наложени наказания глоба 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като съдът е намалил размера на глобата от 300 на 200лв.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Правят се доводи, че не е налице виновно поведение, можещо да се квалифицира като административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДП, поради липсата на субективна представа у водача относно прекратяването на регистрацията. Правят се доводи, че посочената като приложима административнонаказателна разпоредба, визирайки управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, не включва случаите, при които е имало регистрация, но тя е прекратена. Сочи се, че след придобиването на автомобила З. е сключил застраховка ГО и е преминал технически преглед, което е потвърдило в съзнанието му обстоятелството, че превозното средство е надлежно регистрирано. Правят се доводи и за маловажност на случая, налагаща приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се касационната инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново по същество, с което да отмени наказателното постановление. Сочат се доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на съдебното решение касационната инстанция проверява в пределите по чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а относно правилното приложение на материалния закон и служебно.

Установени са от първоинстанционния съд посочените в обстоятелствената част на НП обстоятелства, а именно, че на 10.08.2024г. около 19 часа в к.к.Слънчев бряг, до хотел Перла, в посока на движение към [населено място], С. З. управлявал собствения си автомобил БМВ 123Д с рег. № [рег. номер], който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация от 25.06.2024г. на основание чл.143 ал.15 от ЗДП.

Авторството на деянието е установено по делото преди всичко чрез надлежно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП. Доказателствената сила на акта също не е била оспорена от жалбоподателя по надлежния ред, съобразно дадените му процесуални права.

От данните по автоматизираната информационна система на (приложена към преписката разпечатка, неоспорена от жалбоподателя) съдът е установил, че на 23.03.2024г. З. е закупил посоченото в НП МПС от предходния собственик. С изтичането на срока за регистрация на името на новия собственик, считано от 25.06.2024г. предходната регистрация на автомобила е била служебно прекратена, съгласно чл.143 ал.15 от ЗДП. Няма спор, че реално старите документи за регистрация на автомобила, както и регистрационните табели не са били отнети.

Въз основа на фактите съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно приложимата разпоредба (в приложимата и редакция) на чл.175 ал.3 от ЗДП се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая З. е управлявал собствения си автомобил след настъпило служебно прекратяване на регистрацията. Това прекратяване не му е било съобщено, но тъй като същото се основава на неизпълнение на законово задължение, допуснато от самия него, той е бил наясно със законовите последици, т.е. от субективна страна, въз основа на знанието на закона, той е бил наясно, че управлява автомобил, който не е регистриран по съответния ред. Прекратяването на регистрацията се извършва по силата на закона и не е необходимо издаване и изпълнение на отделен административен акт за реализиране на тези последици. Деянието е осъществено не при отпадането на регистрацията, а при управлението на превозното средство - на датата на извършване на проверката. Наказанията са определени от със съдебното решение към установения от закона минимум и са съобразени с обстоятелствата по случая.

На практика всички оплаквания на касатора са неоснователни и по всяко от тях са изложени съображения в мотивите на първоинстанционното решение, които настоящата инстанция споделя. Взето е предвид, че в случая е неприложимо тълкуването на закона, дадено с тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС, тъй като задължителното тълкуване касае разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП, където законът предвижда съобщаване на собственика за прекратената регистрация на автомобила, за разлика от приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.143 ал.15 от ЗДП.

Неоснователно е възражението за маловажност на случая. За да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят нарушението като изключение. По делото липсват такива обстоятелства. Всички изложени от жалбоподателя обстоятелства смекчават тежестта на нарушението. Фактите по случая обосновават извод за превес на смекчаващите тежестта на нарушението обстоятелства, което налага определяне размера на санкцията към установения от закона минимум. Това е било взето предвид и правилно оценено от първоинстанционния съд.

Предвид неоснователността на направените в касационната жалба оплаквания и правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, на основание чл.221 ал.2 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/11.07.2025г. по АНД № 115/2025г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.