№ 9839
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. Я.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110160431 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Д“ ЕАД, срещу „З“ АД, с която са
предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411
КЗ за заплащане на сумата в размер на 6808,04 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ и
ликвидационни разноски за вреди на лек автомобил „Мерцедес Е53“ с рег. № ,, причинени
при ПТП, настъпило на 11.05.2021 г. в гр. София по вина на водача на мотоциклет „Пиаджо
Веспа“ с рег. № ,, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 143,74 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 29.07.2021 г. – 12.10.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 11.05.2021 г. в гр. София водачът
на мотоциклет „Пиаджо Веспа“ с рег. № ,, предизвикал пътнотранспортно произшествие. В
резултат на ПТП било увредено имущество на трето лице – лек автомобил „Мерцедес Е53“ с
рег. № ,, с което ищецът имал сключена имуществена застраховка „Каско +“, въз основа на
която ищецът заплатил обезщетение в размер на 6793,04 лева. Твърди, че към датата на ПТП
делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, поради което с писмо от 25.06.2021 г. поискал от
ответника възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и 15 лева
ликвидационни разноски, но ответникът не извършил плащане на същото, поради което
предявява разглежданите искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва твърденият от ищеца механизъм за настъпване на
ПТП, като счита, че виновен за настъпване на ПТП е не водачът на мотоциклет „Пиаджо
Веспа“ с рег. № ,, а водачът на застрахования при ищеца по имуществената застраховка лек
автомобил „Мерцедес Е53“ с рег. № ,. Отделно от това оспорва иска и по размер като
поддържа, че изплатеното от ищеца обезщетение надхвърля действителната стойност на
вредите. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
1
от фактическа и правна страна следното:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства, че е заплатил процесната сума.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 11.05.2021 г. в гр. София между водача на лек автомобил
„Мерцедес Е53“ с рег. № ,, застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“ и водача на
мотоциклет „Пиаджо Веспа“ с рег. № ,, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП в срока на застрахователното покритие,
както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по валидно сключена
имуществена застраховка за увреденото МПС „Мерцедес Е53“ с рег. № , в размер на 6793,04
лева. Посоченото се установява и от събраните по делото писмени доказателства –
двустранен констативен протокол от 11.05.2021 г., застрахователна полица за застраховка
„Каско+“, уведомление за щета, преводно нареждане, справка от информационната система
на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП от 11.05.2021 г., представените и
неоспорени уведомление за щета, опис-заключение по щета, ликвидационен акт по щета,
неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза,
представения проект на организацията на движението в района на кръстовището на ул.
„Хенрих Ибсен“ с ул. „Никола Крушкин – Чолака“, както показанията на свидетеля
Борислав Яворов Ч. се установява, че на 11.05.2021 г. в гр. София, водачът на мотоциклет
„Пиаджо Веспа“ с рег. № , при движение по ул. „Хенрих Ибсен“ с посока от ул. „Козяк“ към
ул. „Луи Айер“ и на кръстовището с ул. „Никола Крушкин – Чолака“ предприема маневра за
изпреварване, при което реализира ПТП с извършващия пред него маневра за завой наляво
лек автомобил „Мерцедес Е53“ с рег. № ,. Така описаният механизъм се потвърждава от
показанията свидетеля Ч., които са последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на другите събрани по делото доказателства. Свидетелят подробно описва
начина на настъпване на произшествието, като посочва, че се е движел по ул. „Хенрих
Ибсен“ с посока на движение от Търговски център „Парадайс“ към Южен парк, като на
кръстовището преди бензиностанция „Еко“, след като е подал светлинен сигнал, е
предприел маневра за завИ.е наляво и е бил ударен от идващ зад него и движещ се в лентата
за насрещно движение мотоциклет. Свидетелят описва, че движението по улицата е
двупосочно и пътното платно се е състояло от две пътни ленти за движение – по една във
всяка посока. Изложеното от свидетеля се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и по-конкретно от приетия по делото проект за организацията на движението
на ул. „Хенрих Ибсен“ в района на кръстовището с ул. „Никола Крушкин – Чолака“, от
който е видно, че организацията на движението на улица „Хенрих Ибсен“ съответства на
описаната такава от свидетеля, като платното за движение се е състояло от две пътни ленти,
с надлъжна пътна маркировка „Единична непрекъсната линия“ - М1, която забранява на
пътните превозни средства да я застъпват и пресичат, като единствено при кръстовището с
ул. „Никола Крушкин – Чолака“ е поставена маркировка „Единична прекъсната линия“,
позволяваща пресичането й, тъй като се касае за преминаване през кръстовище. От друга
страна съгласно заключението на автотехническата експертиза щетите по МПС „Мерцедес
Е53“ с рег. № , са причинени в резултат на настъпилото произшествие. Не следва да бъдат
взети предвид показанията на свидетеля И. Ф., доколкото изложеното от свидетеля не се
подкрепя от останалите събрани по делото доказателства.
Следователно въз основа на посочените писмени и гласни доказателства, както и на
2
неоспореното заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за
компетентно и обективно изготвено, се налага извод, че по делото е установено, че
процесното ПТП, при което на застрахованото при ищеца имущество е причинена
имуществена вреда, е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на
водача на мотоциклет „Пиаджо Веспа“ с рег. № ,, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, който в нарушение на чл. 43, т. 2 от Закона за
движение по пътищата е предприел маневра за изпреварване на кръстовище.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се
определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Цитираната
норма посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по
фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на
експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на
сервизния час, които се приемат изцяло съгласно чл. 19, ал. 1 от Методиката. В същия
смисъл е и практиката на въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г.
на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр.
д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. №
11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г.
ІІ-Г с-в и др.).
Съгласно заключението на автотехническата експертиза към датата на настъпване на
ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация от 2 години 1 месец и 14 дни от датата на
първоначалната регистрация, като между страните не се спори, а и събраните доказателства
сочат, че процесното МПС е било ремонтирано в оторизиран сервиз. Именно предвид
обстоятелството, че се касае за МПС със срок на експлоатация до 3 години, то приложение
намират специалните правила на чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Съобразявайки това
обстоятелство вещото лице е определило пазарната стойност на необходимия ремонт за
възстановяване на вредите по процесното МПС на сумата в размер на 6793,04 лева. Към
тази сума следва да бъде добавено и дължимото на основание чл. 411 КЗ обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът намира, че претендираната
сума от 15 лева е в обичайния размер за такива. Ето защо общият дължим от ответника
размер възлиза на сумата от 6808,04 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца. При
това положение предявеният от ищеца иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 411, ал. 2 КЗ. В случая не се твърди
получената преписка да не е съдържала всички необходими документи. Страните не спорят,
а и от представените по делото регресна покана от 25.06.2021 г. и обратна разписка от
28.06.2021 г. се установява, че към 29.07.2021 г., от който момент се претендира и
3
обезщетението за забава, е изтекъл 30-дневният срок за плащане на задължението.
За периода от изтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ – 29.07.2021 г. до 12.10.2021 г.
размерът на законната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 143,74
лева, в какъвто размер е и претендираната от ищеца сума, поради което и претенцията по чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. Същите са в общ
размер на 1440,43 лева, от които 327,32 лева за платена държавна такса, 250 лева за платен
депозит за вещо лице, 50 лева за платен депозит за свидетел и 813,11 лева за платено
адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимума,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разноски в полза на ответника при този изход на спора не се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ 67А, да заплати на „,“ ЕАД, с ЕИК , и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на
6808,04 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ и ликвидационни разноски за вреди на
лек автомобил „Мерцедес Е53“ с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 11.05.2021 г. в
гр. София по вина на водача на мотоциклет „Пиаджо Веспа“ с рег. № ,, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от
21.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 143,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 29.07.2021 г. до 12.10.2021 г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 1440,43 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4