О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№............ /..... 07.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело №
302 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на Община Варна,
Б *********, с адрес: гр. Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43, представлявана
от Кмета И.П. против “СТОЯНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести Септември“ №252, представлявано от С.Г.С.,
и ЕТ „Надежда – Ана Сариева“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Капитан Райчо“ №62, ет.10, ап.56 иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за
обявяване за относително недействителна спрямо ищеца сключената от ответното
дружество сделка, с която се е разпоредил в полза на ЕТ „Надежда – Ана Сариева“
с недвижим имот с идент. №***, с площ от 10226 кв.м., находящ се в гр.Варна,
Южна промишлена зона.
От изложените в исковата молба фактически твърдения
става ясно, че ищецът обосновава качеството си на кредитор като предпоставка
по смисъла на чл.135 от ЗЗД със следните вземания към
ответника „СТОЯНСТРОЙ"
ЕООД: сумата
от 1200940.35 лв. с ДДС, представляваща дължимото по правилата на гаранционната
отговорност обезщетение в размер на сумата на необходимите разходи за
извършване на всички строително-ремонтни дейности за отстраняване на появилите
се недостатъци по сградата, построена от ответното дружество в изпълнение на
договор № Д11-9200(573)/08.05.2011г., по който било образувано търг.дело
№61/2019г. Освен за вземанията по висящия иск се твърди, че ищецът е кредитор
на ответното дружество и за сумите 5
478,82 лева и 617,87 лева разноски по влязло в сила решение № 2508/14.06.2019г.
по гр.д. № 9366/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е уважен
предявения иск за заплащане на паричната равностойност на необходимите
ремонтни, строително-монтажни и възстановителни работи за отстраняване на констатирани
гаранционни дефекти на друг некачествено изпълнен от строителя обект. Твърди се също, че ищецът е кредитор
на ответното дружество за сумата в размер на 48 476,81 лева, представляваща
разноските за отстраняване на констатираните гаранционни недостатъци след
разрешаването за ползване на друг обект - нова детска градина, ведно с
обезщетение за забава, относно която е висящо производството по т.д. №
531/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
С молба от 15.07.2020г. ищецът в отговор на
указанията на съда е уточнил, че на първо място обосновава качеството си на
кредитор с вземането, във връзка с което е образувано търг.дело №61/2019г.,
както и с другите две гореописани вземания.
В
отговора на исковата молба ответникът е отправил искане за спиране на
настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на т.д.№436/2019г. по описа на ПОС.
След извършване на служебна справка съдът установи, че
производството по т.д. № 61/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба
на Община
Варна, с Булстат *********, с адрес: гр. Варна, бул.“Осми приморски полк“ №43,
представлявана от Кмета И.П., против “Стоянстрой“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Шести Септември“ №252,
представлявано от С.Г.С., иск с правно основание чл.163, ал.2 от ЗУТ вр.
чл.160, ал.3 от ЗУТ вр. чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №2/2003г. на МРРБ, и чл.86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1200940.35лв. с
ДДС, представляваща дължимо по правилата на гаранционната отговорност
обезщетение в размер на сумата на необходимите разходи за извършване на всички
строително ремонтни дейности за отстраняване на недостатъци, настъпили при
строителството на Начално училище “Васил Левски“ в гр.Варна, кв.“Аспарухово“,
вследствие неспазване при изпълнението на изискванията на издадените строителни
книжа за изпълнението на конструкцията на сградата, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното й
изплащане. С определение №
1690/7.5.2019г. производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на Окръжен
съд – Пловдив, където е образувано под №436/2019г.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че в случая следва да се приложи
разрешението по т.2 на ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017г.,
ОСГТК, съгласно което е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за
вземането му и предявен иск по чл. 135 ЗЗД
за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия,
увреждащи кредитора. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира
върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД,
респективно върху основателността на предявения иск. Между двете производства е
налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на производството по Павловия
иск.
Настоящият
състав намира, че разрешаването на спора по висъщия пред Окръжен съд - Пловдив
иск с
правно основание чл.163, ал.2 от ЗУТ вр. чл.160, ал.3 от ЗУТ, се намира в отношение на преюдициалност
с настоящото производство. С приключване на производството по търг.дело №436/2019г. по описа
на ПОС, образувано
преди предявяване на настоящия иск, ще се разреши със сила на присъдено нещо
въпросът относно качеството на ищеца като кредитор, поради което съдът приема,
че е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и настоящото производство
следва да бъде спряно до окончателното приключване на производството по
цитираното търговско дело.
С оглед на
изложеното съдът намира, че следва производството да бъде спряно до приключване
на търг.дело №436/2019г.
по описа на ПОС, решението
по което е от значение за правилното решаване на спора по настоящото гр. дело.
Мотивиран от
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д. № 302/2020г.
на ВОС, ТО, приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по
т.д. №436/2019г.
по описа на ПОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред
ВАпС, едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: