№ 46544
гр. София, 09.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110173874 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
А. Г. А. е предявил срещу „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на клауза за такса за допълнителна услуга за
имуществено проучване, по договор за паричен заем с № 7000000033301М от
24.04.2023 г., във връзка договор за имуществено проучване и кредитен
рейтинг, поради противоречие на закона, евентуално като накърняваща
добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 10 лева, част от вземане в общ размер 91,32 лева,
представляваща недължимо платена сума във връзка с договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг ведно със законната лихва от
датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди, че на 24.04.2023 г. е сключил с ответника договор за
паричен заем с № 7000000033301М за сумата от 400 лева, с договорен срок за
връщане – 1 седмица, с фиксиран годишен лихвен процент 41,03% и годишен
процент на разходите (ГПР) 49,71%. Поддържа, че към горния договор е бил
сключен и договор да имуществено проучване и кредитен рейтинг, като
допълнителна услуга по договора за заем, за която е била фиксирана вноска от
91,32 лева, платима с месечната вноска по договора за заем, която така
нараствала до 505 лева. Сочи, че е погасил сумата от 505 лева. Поддържа, че
заплащането на горната такса се явява задължително условие за получаване на
сумата по заема
Излага доводи за нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, с
1
невключването на разхода за плащане на допълнителната услуга към ГПР,
както и твърдения, че ако горният разход е бил включен, то ГПР е щял да бъде
значително по – висок от посочения в договора, което водело до нищожност на
последния, доколкото ответникът е заблудил ищеца – потребител за
действителния размер на ГПР. Смята, че ако съдът приеме договора за валиден
и действителен, то клаузата за допълнителна услуга в последния е била
нищожна, поради противоречие със закона с добрите нрави, респ. поради
неравноправност. Поддържа, че договорът за имуществено проучване
представлява скрит добавък към печалбата на кредитора, добавянето на който
към ГПР би довел до нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Ответникът признава иска на ищеца в пълен обем, като твърди, че на
15.04.2026 г. е възстановил на последния сумата от 91,32 лева. Поддържа, че
не е дал повод за завеждане на делото, поради което смята, че не дължи
разноски на ищеца
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния
договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание
на оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба
и/или накърнява добрите нрави.
С оглед признанието на иска, съдът обявява за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване на всички обстоятелства, спадащи
към фактическия състав на спорното право.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на
ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването,
съответно задържане на полученото.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото. Исканията на ищеца за
събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК и за допускане
изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъдат отхвърлени, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат
изяснявани с тях са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните. Искането за снабдяване с информация от Българската
народна банка също следва да бъде отхвърлено като неотносимо към
предмета на настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г. от 10:10 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за събиране на доказателства по реда на
чл. 190 ГПК, за допускане изслушването на заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза и за снабдяване с информация от Българската
народна банка.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
3
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Връчването на страните да се извърши и на посочените електронни адреси.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4