РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Варна, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110116418 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Д. А., ЕГН **********, и В. И. Б., ЕГН **********, и
двете с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ..., ап. ...., срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С., ул. .... № ..., чрез
Областния управител на област с административен център Варна, иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
НЕ е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1.698.1.50 по КК и
КР, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019 г. на ИД на АГКК, представляващ
жилище, апартамент № 50, находящ се на ет. 1 в сграда с идентификатор 10135.1.698.1, с
предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор
10135.1.698, с административен адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ..., ап. ...., брой нива на
самостоятелния обект: 1, площ: 70 кв. м, при съседи: на същия етаж - 10135.1.698.1.49, под
обекта – няма, над обекта - 10135.1.698.1.54 и 10135.1.698.1.53, ведно с прилежащата му
изба с площ 6 кв. м, както и съответните части от общата част на сградата и от правото на
строеж.
В исковата молба и уточняващата я такава ищците излагат, че процесното жилище е
било предоставено през 1954 г. под наем от КРЗ „Одесос“ на А. Я., баща на И. А. Я. –
покоен съпруг на първата ищца и баща на втората, а след смъртта на А. Я. – на И. Я., с
договор от 09.04.1999 г., като и двамата били работници в завода. През 2006 г. семейството
1
се обърнало към Областна администрация – Варна, с питане чия собственост е жилището,
тъй като желаят да го закупят, при което получили отговор, че имотът е държавен и за
същия е съставен АДС № 108/07.09.1988 г. Било им указано до приключване на процедурата
за провеждане на търг за отдаване под наем или разпореждане с имота да сключат с
Областна администрация – Варна, споразумение за ползване на имот – частна държавна
собственост, което и било направено на 12.11.2010 г. Считано от посочената дата,
семейството не плащало наем на КРЗ „Одесос“.
С писмо от Областна администрация от дата 24.03.2011 г. И. Я. бил уведомен, че ако
отговаря на условията на §65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДС, може да ползва жилището
пожизнено. Впоследствие, с писма от 10.07.2013 г., 25.10.2013 г., 28.10.2015 г., 09.08.2021 г.,
16.08.2021 г., 13.10.2021 г., 23.02.2022 г. и 10.12.2024 г. Областна администрация твърдяла,
че не са налице основанията на §65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДС, поради което жилището –
частна държавна собственост, следва да бъде освободено.
Ищците поддържат, че противно на твърденията на Областна администрация –
Варна, жилището не е държавна собственост. Изтъкват, че издадените за него АЧДС №
7559/11.05.2010 г. и АЧДС № 10488/09.12.2022 г. не сочат конкретно правно основание за
възникване на собствеността на Държавата, а само общи законови текстове – респективно, за
първия: чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 104, ал. 1, т. 9 от ПП ЗДС, за втория: чл. 71, ал. 1 от ЗДС, чл.
104, ал. 1, т. 9 от ПП ЗДС. Сочат, че с писмо от 10.04.2009 г. Областният управител е
уведомил И. Я., че с АДС № 108/07.09.1988 г. имотът е предоставен с права за управление на
СО „Корабостроене“, и е търсил от СВ – Варна, информация в капитала на кое дружество е
включен същият. Считат, че за Областна администрация – Варна, е било ясно, че имотът не е
държавна собственост, като ищците са въведени в заблуждение относно това обстоятелство.
Твърди се, че ищците са собственици на процесния имот на основание давностно
владение, тъй като са владели същия с намерение за своене, считано от смъртта на И. Я. на
01.08.2015 г., като към своето владение присъединяват и неговото, считано от 12.11.2010 г. –
от която дата Янев е престанал да плаща наем на КРЗ „Одесос“ и е считал имота за свой.
Настояват за уважаване на предявения иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с
административен център Варна, депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че е неправилно заключението на
процесуалния представител на ищците за изключване на процесното жилище от
патримониума на Държавата, с оглед предаването му за стопанисване на СО
„Корабостроене“, отразено в АДС № 108/07.09.1988 г. Счита, че фактическият състав на чл.
17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия
(отм.), включващ и счетоводно-инвентарна капитализация на предаденото от Държавата за
стопанисване имущество, в случая не е изпълнен; сочи, че това се потвърждава и от
изявлението на изпълнителния директор на КРЗ „Одесос“ в кореспонденцията му с
Областна администрация – Варна, че имотът не е заведен в активите на дружеството. Счита,
2
че с оглед характера на имота като държавна собственост, придобивна давност за ищците не
е текла, доколкото същите са били държатели - наематели на имота, а не владелци, без
съзнание за своене, което се доказвало и от молбите им до Областна администрация – Варна,
за неговото закупуване. Позовава се и на § 1 от ЗД на ЗС, съгласно който давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече от
1.06.2006 г. до 31.12.2022 г.
Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата Р. Д. А. не се явява лично, представлява се от адв. А. Г.
от АК – Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ищцата В. И. Б. не се явява лично, представлява се от адв. А. Г.
от АК – Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с
административен център Варна, се представлява от юрисконсулт А. Р.-Д.. Оспорва исковата
молба, поддържа депозирания писмен отговор. В предоставения й от съда срок депозира
подробни писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Издаден е на 07.09.1988 г. е от Общински народен съвет – гр. Варна, Акт № 108 за
държавна собственост за бл. 5 (стар № 29), вх. А, Б, В и Г, с подробно описани жилища
(апартаменти), между които и процесният ап. № 50, с адрес: гр. В., к-с ...., при съседи: север
- „....“, изток – бл. 4, запад – тревна площ; основание, на което имотът е станал държавна
собственост: построено през 1955 г. от държавата върху държавно място. Посочено е, че
имотът е предоставен за оперативно управление на СО „Корабостроене“ ( л. 69-72).
Издаден е на 11.05.2010 г. от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Област Варна, Акт № 7559 за частна държавна собственост за
апартамент № 50 със застроена площ 70 кв. м, състоящ се от две стаи, две кухни, баня,
тоалетна и коридор, ведно с прилежащата изба с площ 6 кв. м, както и съответните части от
общите части на сградата и правото на строеж, с местонахождение: гр. В., ..., кв. ..., ул. ..., №
..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., при граници на апартамента: стълбище, апартамент № 51 и
апартамент № 52, на избата: зид, изба на ап. № 56 и коридор. Посочено е правно основание:
чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 104, ал. 1, т. 9 от ППЗДС; предишен АДС: 108/07.09.1988 г. (л. 23).
Издаден е на 09.12.2022 г. от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Област Варна, Акт № 10488 за частна държавна собственост за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1.98.1.50, със застроена площ 70 кв. м,
ведно с прилежащата изба с площ 6 кв. м, както и съответните части от общите части на
сградата и правото на строеж, брой нива на обекта: 1, конструкция: ЕПК, година на строеж:
1953 г., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с местонахождение:
гр. В., ..., район ..., ул. ..., № ..., вх. ...., ет. ...., ап. ...., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - 10135.1.698.1.49, под обекта – няма, над обекта - 10135.1.698.1.54
и 10135.1.698.1.53. Посочено е правно основание: чл. 71, ал. 1 от ЗДС, чл. 104, ал. 1, т.9 от
ППЗДС; предишен актове: АДС № 108/07.09.1988 г., АДС № 7559/11.05.2010 г. (л. 22).
Представена е инвентаризационна карта на Корабостроителен и кораборемонтен
завод „Г. Димитров“ за жилищен блок № 13 – „Погреба“/№ 29 – масивна сграда на 3 етажа с
3
вход А, Б, В, Г, всичко 36 апартамента, с обща кубатура на сградата 11 601 кв. м, с отразени
процент на износване за 1957-1961 г., амортизация за периода 1957 г. – 1966 г., и извършени
ремонти за периода 1967 г.- 1973 г. (л. 79 - 80).
Видно от писмо изх. № 08-00-372/30.08.1988 г. от СО „Корабостроене“,
Корабостроителен завод „Г. Димитров“, до Общински народен съвет - Варна, отдел
„Държавни имоти“, със същото е отправена молба да бъде актуван бл. 29 (5) – к-с „....“,
Варна, построен и влязъл в експлоатация през 1955 г. – монолитна сграда с 4 входа: А, Б, В и
Г , на 4 етажа, с всичко 48 бр. апартаменти, подробно изброени, между които и процесният, и
12 тавански помещения, с обща кубатура 15483 куб. м. (л. 78)
Със Заповед № 75/09.04.1999 г. на ИД на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД – гр.
Варна, И. А. Я. – корабен монтьор в ММ цех, е настанен с петчленното си семейство във
ведомствено жилище, находящо се в к-с „....“, бл. 5, вх. Г, ап. 50, състоящо се от 3 стаи и
кухня, сервизни и избено помещение, общо 72,0 кв. м, за срок: докато работи в завода (л.
145).
Видно от Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот, сключен на
09.04.1999 г. между КРЗ „Одесос“ ЕООД – гр. Варна, като наемодател, и И. А. Я., като
наемател, наемодателят отдава на наемателя за временно ползване по предназначение
държавен жилищен имот, находящ се в гр. В., к-с ...., бл. 5, срещу месечен наем, като всички
консумативи са за сметка на наемателя. Посочено е, че прекратяването на наемните
отношения по договора се извършва, освен по взаимно съгласие на страните, и по искане на
наемодателя в случаите по чл. 36, ал. 1, т.1, 3, 4, 5, 6, 7 и 11 от ЗНО (Закона за наемните
отношения); за неуредените по договора облигационни отношения между страните се
прилагат разпоредбите на ЗНО и ЗЗД (л. 147). Договорът е изготвен непрецизно, доколкото
към датата на съставянето му формата на дружеството е вече АД, а цитираният като
приложим Закон за наемните отношения е отменен три години по-рано - с ДВ, бр. 44 от
21.05.1996 г.
С Молба вх. № РИ-06-9400-162/27.11.2006 г. до Областния управител на област с
административен център Варна И. А. Я. иска съдействие за закупуване на дългогодишно
ползваното от него жилище с адрес: гр. В, ул. ...., № ....., ет. ....., ап. .... (л. 116).
С писмо изх. № РИ-06-9400-162/10.03.2008 г. Директорът на дирекция „АКРРДС“ при
Областна администрация на област Варна е отправила запитване до Кораборемонтен завод
„Одесос“ АД заведено ли е в активите на търговското дружество ведомствено жилище,
представляващо апартамент № 50, находящ се в гр. Варна, ул. ..... № ..., ет. ..., по повод
искане на И. А. Я. за придобиване на същото (л. 108).
Видно от писмо вх. № РИ-06-9400-162/20.03.2008 г., със същото ИД на
Кораборемонтен завод „Одесос“ АД уведомява Директора на дирекция „АКРРДС“ при
Областна администрация на област Варна, че недвижим имот, представляващ апартамент №
..., находящ се в гр. Варна, ул. ..... № ..., ет. ..., не е заведен в активите на КРЗ „Одесос“ ООД
и дружеството не разполага с акт за държавна собственост или какъвто и да е друг документ
за собственост за същото (л. 107).
С писмо № РИ-06-9400-12/11/08. 01.2010 г. Областна администрация – Варна,
уведомява И. А. Я., че за апартамент № ..., находящ се в гр. Варна, ул. ..... № ..., ет. ..., е
предприета процедура за съставяне на акт за държавна собственост (л. 105).
С писмо № РД-10-9400-793/1/18.10.2010 г. Областна администрация – Варна,
уведомява И. А. Я., че на заседание на комисията по управление на имоти и вещи –
държавна собственост е взето решение за сключване с него на споразумение за ползване на
имота, описан в АДС № 7559/11.05.2010 г., до приключване на процедура за провеждане на
търг за отдаване на имота под наем или разпореждане с него (л. 10).
Сключено е Споразумение от 12.11.2010 г. между Областна администрация – гр.
4
Варна, и И. А. Я. – ползвател, за ползване на жилищен имот – частна държавна собственост,
съгласно АДС № 7559/11.05.2010 г., находящ се в гр. В, ул. ...., № ....., ет. ....., ап. ...., при
граници: стълбище, апартамент № 51 и апартамент № 52, със срок: до приключване на
процедура за провеждане на търг за отдаване на имота под наем или разпореждане с него, на
основание ЗДС и ППЗДС (л. 11).
С писмо № РД-10-9400-793/3/24.03.2011 г. Областна администрация – Варна,
уведомява И. А. Я., че съгласно чл. 65, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗДС, лицата, обитаващи
държавни ведомствени жилища, настанени по установения ред до 1996 г., които са
пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна
неработоспособност, имат право да ги ползват пожизнено, ако те, членовете на техните
семейства и техни роднини по права линия от първа степен не притежават жилище или вила,
годни за постоянно обитаване, не са прехвърляли жилище или вила, годни за постоянно
обитаване, след 01.06.1996 г., не притежават ценни книжа, дялово участие в търговски
дружества, имоти или части от имоти със стопанско предназначение или друго имущество
на обща стойност, по-голяма от данъчната оценка на жилището, общият годишен доход за
последните две години на заявителя и членовете на семейството му не надвишава 24
минимални работни заплати за страната. И. Я. е поканен, в случай че отговаря на горните
условия, да подаде писмено заявление по образец до Областна администрация в 6-месечен
срок от влизане в сила на ЗИД на ЗДС, изтичащ на 09.05.2011 г. (л. 12).
С писма от 10.07.2013 г., 25.10.2013 г., 28.10.2015 г., 09.08.2021 г., 16.08.2021 г.,
13.10.2021 г., 23.02.2022 г. и 10.12.2024 г. Областна администрация – Варна, кани И. А. Я. и
настоящите ищци да освободят процесното жилище – частна държавна собственост, тъй
като не са налице основанията на §65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗДС (л. 13 – 21).
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 150742/05.12.2016 г., издадено от
Община Варна, район „Одесос“, И. А. Я., ЕГН **********, е починал на **.**.**** г., като е
оставил за наследници по закон Р. Д. А., ЕГН ********** – съпруга, и В. И. Б., ЕГН
********** – дъщеря (л. 8).
Представени са ведомости на Областна администрация – Варна, за заплащане от
контрагент И. А. Я. на жилищен наем в размер на 71 лева на месец за периода от 2013 г. до
2024 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Д. С. и Л. Г.
А. – на страната на ищците.
От показанията на свид. С. се установява, че същата живее във вх. В на процесния бл.
№ ... на ул. ..... от 1960 г. и познава Р. откакто ищцата отишла да живее в блока след като се
омъжила за И.. Сочи, че преди това в апартамента – на първия етаж във вх. Г, вляво,
живеели И. и родителите му, дядо Н. и баба В.. И. и баща му работели в Кораборемонтния
завод. Блокът бил на Корабостроителницата и отначало всички плащали наем. След 1990 г.
разделили двата завода, започнала кампания за закупуване на жилищата и поетапно
повечето хора си ги закупили. Свидетелката счита, че ищците са престанали да плащат наем
след като са закупили апартамента, някъде преди около 15 години. Не е чувала да са имали
проблеми с Кораборемонтния завод. Знае, че Р. е писала молби за закупуване на
апартамента. Знае, че апартаментът е техен.
В показанията си свид. А. сочи, че живее в процесния блок и още като деца са играли
заедно с И., а Р. познава откакто последната се омъжила за него и дошла да живее в блока
им, на първия етаж във вход Г. Оттогава Р. и И. живеели там и никой друг не бил живял в
апартамента им; и В. се родила там. Блокът бил на Корабостроителен и кораборемонтен
завод „Георги Димитров“ и преди да започне закупуването на жилищата всички плащали
наем. Не знае докога семейството на Р. и И. е плащало наем и дали ищците плащат такъв
към настоящия момент; предполага, че щом живеят в апартамента, той е техен собствен, но
не знае как са го придобили. Р. преди повече от 10 години й била споделила, че иска да го
5
купят. Свидетелката била чувала от съпруга си, който обичал да споделя и си приказвал с И.,
че семейството им имало някакви проблеми със закупуването – искали да купят
апартамента, но някакви документи се губели; това било някъде по-скоро към 90-те години.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск
за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК.
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на всички искове, включително на установителните искове за собственост, за
която съдът следи служебно и преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
всеки конкретен правен спор, за разрешаването на който е сезиран. Съобразно ТР № 8/2012 г.
на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
или други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва, когато се позовава на фактическо състояние или когато има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника – какъвто именно е настоящият случай.
Спецификата на предявения иск обуславя разпределението на доказателствената
тежест между страните в процеса относно установяване на елементите от фактическия
състав на спорното право, като ответникът следва да установи по пътя на главното и пълно
доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно
основание. В тежест на ищеца пък е да установи фактите, на които основава интереса си от
предявения иск.
От изслушаните свидетелски показания безпротиворечиво се установява, че Р. и И. са
упражнявали фактическата власт върху процесния имот от повече от тридесет и пет години,
както и че от повече от десет години разпитаните свидетели считат имота за собствен на
ищците. В настоящото производство съдът няма за задача да изследва основателно ли е
твърдението на ищците за изтекла в тяхна полза повече от 10-годишна придобивна давност
по отношение на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД; налице са обаче предпоставките за
завеждане на такъв иск при отричане на правото на собственост на Държавата, с оглед на
което за ищците е налице правен интерес от водене на делото.
Ответникът обосновава правото си на собственост с АДС № 108 от 07.09.1988 г.,
чието правно основание сочи напълно конкретен придобивен способ – построено от
държавата върху държавно място. Няма съмнение, че дори жилищен блок № ... в к-с „....“,
Варна, включващ и процесния апартамент ..., да е бил построен именно от Корабостроителен
и кораборемонтен завод „Георги Димитров“ за задоволяване на нуждите на работниците и
служителите в него, както поддържа процесуалният представител на ищците в хода по
същество, през 1953-1955 г., когато строежът е извършван и жилищата са въведени в
експлоатация, предвид относимите за периода норми на ЗС, и заводът, и отреденото за
строеж място са били държавна социалистическа собственост, с оглед на което именно за
Държавата е възникнало правото на собственост върху сградата.
Горното обаче не обосновава извод за държавна собственост върху апартамент ... и
към настоящия момент.
Преустройството на Корабостроителен и кораборемонтен завод „Георги Димитров“ в
СО „Корабостроене“, включващо Корабостроителен завод „Георги Димитров“ и
Кораборемонтен завод „Одесос“, а в последствие и преобразуването на двата завода в
търговски дружества, е ноторно известно.
Съгласно разпоредбата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на
държавни и общински предприятия (обн. ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г., отм. ДВ, бр. 28 от
6
19.03.2002 г.), при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на
тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Фактическият състав на
придобивния способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП (отм.), е изрично посочен в мотивната
част на т. 2Г на ТР № 4/2014 от 04.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, като
включва: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да
е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това
имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на
търговското дружество.
Посочено е в мотивите на горното ТР, че в рамките на възникнал гражданско-правен
спор предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено
държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства (самият
административен акт за предоставяне на това право), така и с непреки доказателства,
например актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е
предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие.
В случая, видно от АДС № 108/07.09.1988 г., в същия е отразено, че жилищен блок №
... в к-с „...“ е предоставен за оперативно управление на СО „Корабостроене“, като това
обстоятелство не се оспорва от страните.
По делото не е представено доказателство непродадените на частни лица апартаменти
от бл. № ..., в това число и процесният, да са изрично изключени от имуществото,
образуващо капитала на търговското дружество при преобразуването на КРЗ в такова.
С оглед на горното, съдът приема, че фактическият състав на придобивния способ по
чл.17а от ЗППДОбП (отм.) е изпълнен, като по силата на закона процесното жилище е
преминало в собственост на Кораборемонтен завод „Одесос“ при преобразуването му в
търговско дружество.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че с
оглед изявлението на ИД на КРЗ „Одесос“ АД в писмо вх. № РИ-06-9400-162/20.03.2008 г. до
Областна администрация - Варна, че недвижим имот, представляващ апартамент № ...,
находящ се в гр. Варна, ул. ..... № ..., ет. ..., не е заведен в активите на КРЗ „Одесос“ ООД,
следва да се приеме, че апартаментът е останал държавно имущество. С цитираното по-горе
ТР № 4/2014 от 04.03.2016 г., т. 2Г, е прието, че за да се приложи нормата на чл.17а от Закона
за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е
необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в
баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на
преобразуваното търговско дружество. Предвид така даденото от ОСГТ на ВКС разрешение,
доколкото в писмото на изпълнителния директор не се твърди апартаментът да е изрично
изключен от имуществото, образуващо капитала на търговското дружество, няма основание
да се предположи, че фактическият състав на чл.17а от ЗППДОбП (отм.) е останал
7
незавършен. Отделно, видно от Заповед № 75/09.04.1999 г. на ИД на Кораборемонтен завод
„Одесос“ АД – издадена след преобразуването на КРЗ „Одесос“ в търговско дружество, със
същата И. А. Я. е настанен с петчленното си семейство именно във ведомствено жилище.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не успя да докаже
собствеността си върху процесния апартамент, считано от преобразуването на КРЗ „Одесос“
в търговско дружество.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ищците.
Същите със списък по чл. 80 от ГПК претендират разноски в общ размер на 647 лева,
от които 482 лева – внесена държавна такса, 38 лева – за преписи, 33 лева – държавна такса,
40 лева – за удостоверение за данъчна оценка, 47 лева – за вписване на исковата молба в АВ.
По делото не са налични доказателства обаче за извършени разноски в размер на 38
лева за преписи на документи. Освен това, не представлява съдебно-деловодни разноски
сумата от 40 лева, внесена към Община Варна като такса за административно обслужване.
Представени са доказателства за извършване на останалите твърдени разноски, с оглед на
което на ищците следва да бъде присъдена сумата в размер на 562 лева (287,35 евро).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията
между страните по предявения от Р. Д. А., ЕГН **********, и В. И. Б., ЕГН **********, и
двете с адрес: с адрес: гр. В., ул. .... № ..., вх. ...., ет. ..., ап. ...., срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр.
С., ул. .... № ..., чрез Областния управител на област с административен център Варна, иск,
че ответникът НЕ е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.1.698.1.50 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-194/27.03.2019 г. на ИД на
АГКК, представляващ жилище, апартамент № 50, находящ се на ет. 1 в сграда с
идентификатор 10135.1.698.1, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.1.698, с административен адрес: гр. В., ул. .... №
..., вх. ...., ет. ..., ап. ...., брой нива на самостоятелния обект: 1, площ: 70 кв. м, при съседи: на
същия етаж - 10135.1.698.1.49, под обекта – няма, над обекта - 10135.1.698.1.54 и
10135.1.698.1.53, ведно с прилежащата му изба с площ 6 кв. м, както и съответните части от
общата част на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр. С., ул. .... № ..., чрез Областния
управител на област с административен център Варна, да заплати на Р. Д. А., ЕГН
8
**********, и В. И. Б., ЕГН **********, и двете с адрес: с адрес: гр. В., ул. ..... № ..., бл. ...,
ет. ..., ап. ...., сумата от 562,00 лева (Петстотин шестдесет и два лева)/287,35 евро (Двеста
осемдесет и седем евро и 35 евроцента), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9