№ 1357
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница С.а
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Доника Здр. Х.ва
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100502086 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от С. Г. С., Я. И. В.,
Х. Н. Г. и С. Ж. Е., всички чрез адв. С., срещу Решение №1786/19.05.2025 г.,
постановено по гр. д. №14088/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен
иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено в
отношенията между Е. Д. Н. и В. Д. В., наследници на починалата в хода на
делото Т. П. В., от една страна, и С. Г. С., Я. И. В., Х. Н. Г., С. Ж. Е., от друга
страна, че към момента на внасяне в ТКЗС (1958 г.), 1095 кв. м ид. ч. от
недвижим имот, представляващ лозе, целият с площ от 1,200 дка, в землището
на с. О., м-ст „****", при съседи Г. В., К. М. и дере, съгласно НА том VIII, №
180, регистър 788, дело № 1613 от 1935 г. на нотариус К. С., е бил собственост
на наследодателя на Е. Д. Н. и В. Д. В. - П. Г. С., роден на **** г., като
идеалните части към настоящия момент се ситуират в ПНИ на СО „****“, по
следния начин: 560 кв. м ид. ч. в НИ с №****, при граници: НИ с №****, НИ с
№****, НИ с №**** и НИ с №****, и ** кв. м ид. ч. в НИ с №****, при
граници: НИ с №****, НИ с №**** и НИ с №****.
Депозирана е и частна жалба от Е. Д. Н., чрез адв. И., срещу Определение
№9665/15.07.2025 г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение
на Решение №1786/19.05.2025 г., постановено по гр. д. №14088/2023 г. по
описа на РС – Варна, в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност
1
и неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателите С. Г. С., Я. И. В.,
Х. Н. Г. и С. Ж. Е. поддържат, чрез адв. С., възраженията си за недопустимост
на исковата претенция, както и за нейната неоснователност поради липса на
идентичност между описания в НА от 1935 г. недвижим имот и имота,
възстановен на наследниците на П. Г. С. с решение на ПК от 1995 г.,
обосновавайки се с доводите, изложени в отговора на исковата молба. Считат,
че с решението първоинстанционният съд е приел за установени факти и
обстоятелства, различни от докладваните с определението по чл. 140 ГПК.
Сочат, че в първото по делото съдебно заседание съдът е пропуснал да приеме
всички представени писмени доказателства, описани в исковата молба.
Твърдят, че са собственици на процесните идеални части. Посочват, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви при формиране на правните
си изводи. По изложените съображения отправят искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от Е. Д. Н. и
В. Д. В., с който, чрез адв. И., жалбата се оспорва като неоснователна.
Навеждат доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Отправят искане за потвърждаването му. Претендират
разноски.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на
обжалваното определение. Жалбоподателят Е. Д. Н., поддържа, чрез адв. И.,
че изброените в представения от нея списък по чл. 80 ГПК разноски,
възлизащи на сумата от 3** лв., следва да бъдат присъдени в полза на
страната, която действително ги е извършила. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на
друго, с което да бъде уважено искането за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като ответниците бъдат
осъдени да й заплатят разноски в размер на 2785 лв., а на В. Д. В. – 750 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от С. Г. С., Я. И. В., Х.
Н. Г. и С. Ж. Е., с който, чрез адв. С., частната жалба се оспорва като
неоснователна. Навеждат доводи, с които обосновават правилност и
законосъобразност на определението и отправят искане за потвърждаването
му.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от В. Д. В..
Съдът при извършената служебна проверка на допустимостта на
първоинстанционното решение, констатира, че същото е процесуално
недопустимо, тъй като е постановено по процесуално недопустим иск, като
съображенията за това са следните:
В исковата молба и последвалите я уточняващи молби ищците са навели
твърдения, че с решение №11602/30.03.1995 г. на ПК - с. А. на наследниците
на П. Г. С. в т. 2 е възстановено правото на собственост в съществуващи стари
реални граници върху лозе с площ от 2 дка, шеста категория, находящо се в
терен по §4, в землището на с. О., местността „****" („****"), при граници: Г.
С. и М. С., като към него момент имотът бил установен с Декларация по чл.
12, ал. 3 ЗСПЗЗ. При изработване на ПНИ на местност „****" в землището на
с. О., одобрен със Заповед № РД-11-7706-303/04.10.2011 г. на областен
2
управител на област Варна за наследниците на П. Г. С. не бил отреден
поземлен имот за възстановяване съобразно постановеното решение на ПК.
Наследодателят на ищците П. Г. С. притежавал собствеността върху
възстановения с решението процесен имот съгласно НА №180, том 8, peг.
№7898, дело 1613/1935 г., описан като нива в землището на с. О. в местността
„****" с площ от 1,200 дка, при съседи Г. В., К. М. и дере. Тази земеделска
земя по местоположение на терена по ПНИ на местност „****" в землището
на село О. се ситуирала, както следва: 560 кв. м в НИ с № ****, ** кв. м в НИ
с № ** и 80 кв. м в НИ с № ****, съставляващи част от стар ПИ с № ** по
ПКП към ПНИ на местността „****“. Наследодателят на ответниците - С. Г.
В., бил вписан като собственик на стар имот с № **, с площ от 6,598 дка,
съгласно решение №11577/30.03.1995 г. на ПК. НИ с № **** и НИ с № ** по
ПНИ на местност „****", съгласно ПНИ били отредени за възстановяване на
наследниците на С. Г. В., а НИ с № **** - за път на Община А.. С нотариален
акт за доброволна делба №145, т. 1, peг. №2459, дело №130/19.09.2022 г, на
нотариус с peг. №336 на НК, ответниците разделили НИ с № ** по ПНИ,
вследствие на което от НИ с № ** били образувани ПИ с № ****, ПИ с №
****, ПИ с № ** и ПИ с № ****. Поддържат, че към момента на образуване на
ТКЗС собственик на процесния недвижим имот бил техния наследодател,
поради което отправят искане за установяване в отношенията между страните,
че наследодателят им е бил собственик на процесния недвижим имот към
1958 г. Обосновават правния си интерес от търсената искова защита с
незавършената процедура по възстановяване на собствеността върху
процесния недвижим имот и възможността за изменение на ПНИ.
Тези твърдения сочат на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
С Определение №4660/09.10.2025 г. по настоящото дело исковата молба е
оставена без движение и на ищците са дадени подробни указания да изправят
нередовностите й – да обосноват правния си интерес от иск за установяване,
че към момента на внасяне в ТКЗС процесните идеални части са били
собственост на наследодателя им, като съобразят, че административното
производство е приключило и че и двете страни по делото разполагат с
решения, с които земята им е възстановена, да заявят към кой момент искат да
бъде установено правото на собственост върху процесните идеални части и да
формулират надлежен петитум съобразно направените уточнения.
С уточняваща молба от 27.10.2025 г. ищците са посочили, че с решението
от 30.03.1995 г. на ПК - с. А. реституционната процедура не била приключила,
поради липсата на надлежна индивидуализация на реституирания имот.
Индивидуализацията е следвало да бъде извършена с ПНИ, но при одобряване
на същия, за П. С. не бил отреден имот за възстановяване съгласно решението.
Правният си интерес обосновават с обстоятелството, че само въз основа на
решение, с което правото на собственост на наследодателя им бъде
установено към минал момент можело да бъде изменено вече постановено
реституционно решение на ОСЗ. При евентуално уважаване на иска за тях
щяла да възникне възможност да поискат изменение на ПНИ с оглед
отреждане имот за наследниците на П. Г. С. в границите, установени по делото
съобразно приетата по делото СТЕ. При тези твърдения е отправен петитум -
да се приеме за установено в отношенията между страните, че към 1958 г.
наследодателят на ищците е бил собственик на идеални части от недвижим
3
имот, представляващ лозе, целият с площ от 1,200 дка, в землището на с. О.,
местност „****”, при съседи Г. В., К. М. и дере, който към настоящия момент
се ситуирал в ПНИ по следния начин: 560 кв. м от НИ с № **** и ** кв. м от
НИ с № ****.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че така заявеният иск е
процесуално недопустим.
Наведените от ищеца твърдения, вкл. и в уточняващата молба, подадена
пред въззивния съд, сочат на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Според т. 2 от ТР №1/1997 г. по гр. д. №11/1997 г. на ОСГК на ВКС
оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред
е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно
производство по чл. 14, ал. 1 - 3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано,
както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници
или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Когато
административното производство е приключило с окончателен отказ за
възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане
на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
процесуално недопустимо.
В настоящия случай се твърди, че с две решения на ПК – с. А. една и
съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители
на право на възстановяване, но с влязъл в сила ПНИ е отреден имот само за
въззиваемата страна. Не се твърди наличие на грешка нито в лицето, в чиято
полза е издадено някое от решенията за възстановяване на собствеността, нито
в имота, който се възстановява.
Ищците се домогват да установят право на собственост върху процесния
имот към минал момент и при положителен за тях изход от спора, въз основа
на съдебното решение да се допусне изменение на ПНИ, като за тях бъде
отреден имот в границите, установени със СТЕ. Чрез установителен иск по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ тази цел не може да бъде постигната.
Влезлият в сила ПНИ обособява обектите на правото на собственост и с
издаването на този индивидуален административен акт приключва
процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ.
Процедурата за изменение на влязъл в сила ПНИ е регламентирана в
ЗСПЗЗ и в чл. 28в ППЗСПЗЗ, съгласно която влезлите в сила ПНИ, съответно
кадастрална карта, могат да се изменят в случаите по §4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ
по искане на заинтересованите лица до органа по чл. 28б, ал. 11 ППЗСПЗЗ.
Изменението е допустимо единствено при установяване на изрично
посочените в §4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ пет основания, а именно: когато
помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени
непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните
лица осъществяват правата си по съдебен ред; когато планът съдържа явна
фактическа грешка; когато планът е изработен при съществени
закононарушения, освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е
приложен; по предложение на съда по дела за делба на имоти; със съгласието
на всички пряко заинтересовани собственици. Съгласно ал. 12 на §4к
измененията в случаите на ал. 8, т. 1, 2, 3 се извършват въз основа на решение
4
на комисията, назначена със заповед на кмета на общината, в която се
включват представители на областната администрация, на техническата
служба на общината и на служба по геодезия, картография и кадастър.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че за
ищците липсва правен интерес от воденето на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй
като, от една страна, искането им за възстановяване е удовлетворено, а от
друга, за процесния имот е влязъл в сила ПНИ. При завършила
административна процедура постановяването на решение по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, с което се установява принадлежността на правото на собственост към
момента на включването в ТКЗС, няма да има никакви правни последици и не
би дало никакви нови възможности за ищците за възстановяване.
Неприложими към разглеждания случай са Решение №59/01.04.2015 г. по
гр. д. №6239/2014 г. по описа на ВКС и Решение №128/15.03.2011 г. по гр. д.
№7/2010 г. по описа на ВКС, тъй като са постановени при установена
различна фактическа обстановка, с която са съобразени отговорите на
разглежданите от касационния съд правни въпроси.
Наред с това, съдът констатира, че по твърдения на ищцовата страна на
наследодателя й е възстановено право на собственост в съществуващи стари
реални граници, от което следва, че в ПНИ пространствените граници на
имота обособяват реални части от НИ с №**** и НИ с №****. Последните не
са индивидуализирани от ищците посредством посочване на границите на
всяка реална част и повдигането й с цвят на актуална скица на имотите.
Същевременно с уточняваща молба от 28.11.2023 г. е отправено искане, в
което се сочи, че понастоящем процесният имот се ситуира в ПНИ с идеални
части от НИ с №**** и НИ с №****. Следователно налице е разминаване
между обстоятелствената част на исковата молба и отправеното към съда
искане за защита, което води до нередовност на исковата молба, която обаче
не може да бъде отстранена в хода на настоящото производство, доколкото
предявеният иск е поначало недопустим.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради което производството по него следва да
бъде прекратено, а постановеното първоинстанционно решение - обезсилено.
При прекратяване на производството отпадат всички законови последици
от уважаването на иска от първоинстанционния съд, в това число и относно
разноските. При обезсилване на решението в цялост, включително и в частта
му относно разноските, частната жалба срещу отказа на районния съд да ги
измени на основание чл. 248 ГПК е лишена от предмет и не следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е отпаднала дължимостта на спорните
разноски. Ето защо същата следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед прекратяването на производството и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на
въззивниците се дължат сторените в първоинстанционното и въззивното
производство съдебно-деловодни разноски. Представен е списък по чл. 80
ГПК за направени разноски в първоинстанционното производство в размер на
10 лв. за държавна такса за издаване на 2 бр. СУ, 500 лв. за депозит за вещо
лице по СТЕ и 5000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и доказателства
за извършването им. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, доколкото размерът му не е съобразен с вида
5
на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа пред първата
инстанция и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като
съдебният състав съобрази и Определение №3/05.01.2015 г. по гр. д.
№7153/2014 г. по описа на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав счита,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и в полза на
въззивниците да се присъди сумата от 1500 лв.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в
първоинстанционното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и
2000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за
извършването им. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото размерът му е съобразен с вида
на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа пред
въззивната инстанция и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото, която е една и съща и за две страни. Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че в полза на въззивниците следва да се присъди сумата от 2000
лв.
В обобщение в тежест на въззиваемите следва да бъде възложена сума в
общ размер на 3500 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №1786/19.05.2025 г., постановено по гр. д.
№14088/2023 г. по описа на РС – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. №2086/2025 г. по описа на ОС
– Варна и по гр. д. №14088/2023 г. по описа на РС – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от Е. Д. Н., чрез адв. И.,
срещу Определение №9665/15.07.2025 г., с което е оставена без уважение
молбата й за изменение на Решение №1786/19.05.2025 г., постановено по гр. д.
№14088/2023 г. по описа на РС – Варна, в частта за разноските по реда на чл.
248 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Д. Н., ЕГН **********, и В. Д. В., ЕГН **********, да
заплатят на С. Г. С., ЕГН **********, Я. И. В., ЕГН **********, Х. Н. Г., ЕГН
**********, и С. Ж. Е., ЕГН **********, сума в размер на 3500 лв. (три
хиляди и петстотин лева), представляваща сторените в първоинстанционното
и във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.
4 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7