№ 826
гр. Силистра, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. И.нова
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101528 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
В исковата молба се твърди, че между Р. Д. Т. и "В. Б." ЕООД е сключен
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 27.05.2025 с "В. Б." ЕООД, по силата на който
ищцата получава сумата в размер на 500 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен
процент 40.99%.
Ищцата сключва Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за
бързо разглеждане на искане за кредит от дата 27.05.2025, съгласно което следва да
заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 123.15 лева.
На 10.07.2025г. сключва АНЕКС от дата 10.07.2025 г. към ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ********** / 27.05.2025 г., чрез който срокът на договора се увеличава с
14 дни, за което следва да заплати сумата в размер на 84 лева.
Счита, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 27.05.2025 е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.22 от ЗПК.
Сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по
чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив.
В Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на
ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите
1
по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.
Доколкото е предвидена дължимостта на допълнителни такси, не става ясно, дали
същото е включено в ГПР. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях. Поради това, Договор за потребителски кредит е недействителен
поради неспазване на изискването на чл.11 ал. 1 т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по
допълнителните такси следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по
кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни
разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута
определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса
разглеждане“: така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл.10а
ал. 1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2
ЗПК. Допълнителната такса по процесния договор, по своето естество, представлява
такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита.
Наред с това е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3-то от ЗЗД, т.к. се е достига до значителна нееквИ.лентност на насрещните
престации по договорното съглашение.
На следващо място счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна
на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
На следващо място счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна
поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
2
заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
Моли съда да приеме, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 27.05.2025 е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл.22 от ЗПК, в условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че
такса за бързо разглеждане по Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга
за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 27.05.2025 е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да
отхвърли същият като неоснователен. В отговора се твърди, че:
Заявената и отпусната сума по Договора е преведена от „В. Б.“ ЕООД на Р. Д. Т.
на 27.05.2025 г. по банкова сметка с IBAN BG21STSA93000029030454.
С настъпване на падежната дата - 26.06.2024 г. Р. Т. не е погасила задължението
по кредита и изпаднала в забава.
На 15.07.2025 г. между страните е сключен Анекс за удължаване срока за
връщане на кредита. Новата падежна дата се е изменила - 24.07.2025 г. За сключване
на допълнителното споразумение ищцата е дължала такса в размер на 84.00 лева,
която е заплатила същия ден.
В последствие Р. Т. е направила две плащания по кредита, осчетоводени като
частични погасявания на задължението по кредита, както следва:
- На 11.07.2025 г. е заплатена сума в размер на 84.00 лева
- На 28.09.2025 г. е заплатена сума в размер на 332.00 лева
Към днешна дата ищцата не е правила други плащания.
Оспорва се изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на
Договор за кредит № ********** / 27.05.2025 г. и Анекс за удължаване на срока като
неоснователна и недоказана.
В Договора за потребителски кредит, е посочен фиксиран лихвен процент в
размер на 40.97 %.
В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне,
страните са се съгласили да сключат Договор за кредит с ГПР 49.7 %, което не е
надвишавало пет пъти размера на законната лихва за забава. Ясно и недвусмислено в
т. 7 от Общите условия към Договора за кредит е посочено, че ГПР не включва
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
Кредитополучателя по негово искане. Не е налице спор, че таксата за допълнителната
услуга бързо разглеждане не е част от формирането на ГПР.
3
Услугата бързо разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантира
обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от
изпращането му. Таксата за бързо разглеждане е обявена предварително и отделно от
другите елементи на кредита, а в общите условия е предвиден ясен и разумен
безплатен срок за разглеждане на заявката (до 7 дни), който не е обвързан с никакви
такси. Услугата по удължаване на срока има характер на допълнителна и изцяло
доброволна възможност, предоставена в интерес на кредитополучателя, който по своя
инициатИ. и при изразено изрично съгласие може да се възползва от нея.
Заявените и използвани от ищцата допълнителни услуги не следва да бъдат
включени към ГПР и правилно същите не са били елемент от формирането му,
съгласно императивната формула, уредена в ЗПК. Както е изрично подчертано и в
решението на СЕС по дело C-714/22, само задължителни разходи, без които кредитът
не може да бъде предоставен, могат да бъдат включени в ГПР.
Твърди се злоупотреба с права по чл. 3 от ГПК, като в случай, че исковата
претенция на ищцата бъде уважена, в настоящото производство да не бъдат
присъждани съдебни разноски, алтернативно да определи минимално
възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от
ищцата Р. Д. Т. иск като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е страна по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** /
27.05.2025 г., сключен с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Сума на кредита: 500
лева, Срок на кредита 30 дни, ГЛП в размер на 41 %, ГПР в размер на 49.7 %, Сума на
лихвата за срока на кредита 16,85лв., Обща дължима сума по кредита 516,85лв., Дата
на получаване на сумата по кредита 27.05.2025 г., Дата на връщане на сумата
26.06.2025 г.
Съгласно Анекс от 10.07.2025 към Споразумение за предоставяне на
допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 27.05.2025 г.
Кредиторът предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга за бързо
разглеждане на подаденото от него Искане за отпускане на кредит в рамките на 15
минути, за което Кредитополучателят се задължава да заплати на кредитора
4
възнаграждение в размер на 123.15лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
По направеното твърдение, че не е посочен приложимият лихвен процент и
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив – установява се от договора, че приложимият лихвен
процент е фиксиран и е ясно посочен в договора.
Не е вярно също твърдението, че в договора няма отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита. Това също е посочено в договора.
Методика на формиране на ГПР кредиторът няма законово задължение да
посочва.
Нито в договор, нито в ОУ са посочени допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което е
самостоятелно основание за обявяване на договора за недействителен.
В допълнение - в чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В договора за кредит, при изчисляване на ГПР не е включено дължимото
възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит съгласно Анекс от 10.07.2025 към Споразумение за
предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от
дата 27.05.2025 г. в размер на 123.15лв.
Ако това възнаграждение се включи при изчисляване на ГПР, същият ще
надвишава значително законоустановеният максимален размер и няма да отговаря на
5
посоченият в договора.
Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане представлява
допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната
лихва. В случая това възнаграждение представлява също разход по кредита, който
следва да бъде включен в ГПР.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на
дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до
надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.
Неточното посочване на ГПР отново води нарушаване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
прави договорът за потребителски кредит недействителен.
Тъй като главният предявен установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен, съответно няма основание за разглеждане на предявеният евентуален иск за
нищожност на клауза от договора.
По отношение на възражението, че ищцата няма интерес от завеждане на
установителен иск – обема и вида на търсената защита се определя от ищеца.
По отношение на възражението, че паричните задължения са вече изпълнени от
длъжника - съдът счита, че правният интерес за ищцата от предявяване на иск за
прогласяване на нищожност на договор е винаги налице, за която и да е от страните по
сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която не поражда никакви
правни последици, като това се установи по съдебен ред.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 50лв., тъй като същата не е внесена от заявителя с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 480лв. с ДДС.
Съдът определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, дължимо на процесуалният представител на ищцата. Предмет на исковото
производство са два иска – установителни (главен и евентуален), като е проведено
6
едно открито съдебно заседание, на което не се е явил представител на ищеца.
Осъществената от процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и
добросъвестна, като е допринесла като краен резултат до пълно уважаване на главният
иск. Съгласно разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба №
1/2004 г. адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да съобрази действителната правна
и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената
правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е
висококвалифициран. Макар да не е явил лично в съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е проявил активност в процеса, довела до уважаване на
предявените искове. Въпреки че е налице изобилна практика по множество идентични
казуси, определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител
процесуална работа.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение СЕС от 23.10.2025 г.
по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
По отношение на възражението, че между страните са налице и други
производства – съдът счита, че наведените аргументи, че следва да бъде определено
едно общо възнаграждение могат и следва да бъдат релевирани в производството
останалите граждански дела между същите страни, по които тепърва ще бъде
постановено решение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** /
27.05.2025 г., сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир,
общ.Силистра, ул.Преслав №28А и "В. Б." ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1797, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет.
1, ап. офис № 2, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян, е
нищожен поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА "В. Б." ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1797, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян, е нищожен поради
противоречие със закона да заплати на адв. М. В. М., от Адвокатска колегия –
Пловдив, Персонален номер:**********, с адрес на кантора гр.Пловдив, ул.Парк
Отдих и Култура №3б, ет.3, ап.11, възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в
7
размер на 480 лв. с вкл. ДДС за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА "В. Б." ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1797, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г. М. Димитров“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2,
представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян, е нищожен поради
противоречие със закона да заплати по сметка на Районен съд - Силистра сумата в
размер на 50лв. - държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8