Решение по КНАХД №370/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С Решение № 40 от 30.06.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 184 по описа за 2022година, четвърти състав на Районен съд Луковит е потвърдил Наказателно постановление № 017 от 28.04.2022 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Плевен, като законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение В. С. П., е подал касационна жалба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с изложени твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, който не е приложен правилно, както от АНО, така и от РС Луковит – чл.348 ал.1 т.1 от НПК, с искане за неговата отмяна, както и отмяна на издаденото наказателно постановление /НП/, като и да бъдат присъдени направените разноски, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище с вх.№ 2594/23.09.2025г. процесуалният му представител адв. Р. М. поддържа жалбата и излага подробни съображения с възражения по авторството на нарушението, съставомерността на същото и по правната му квалификация.

В съдебно заседание ответникът РИОСВ-Плевен, чрез процесуалният си представител главен юрисконсулт Г. оспорва жалбата и моли съда да отхвърли подадената касационна жалба като

неоснователна и да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Ловеч, в настоящият си касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и становищата на страните, извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна и срещу решение подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима за разглеждане от касационната инстанция. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Луковит е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 017/2021г. от 15.11.2021година, Наказателно постановление /НП/№ 017 от 28.04.2022 година, с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 1400 лева на основание чл.133, ал.3, т.3 във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците.

Административно наказателната отговорност е била ангажирана с оглед установеното при проверка на 15.11.2021 г. на частен имот с адрес: с.Дерманци, [улица], собственост по нотариален акт за покупко –продажба на касатора, че се налични излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ -два микробуса и пет автобуса, без регистрационни номера, в различна степен на разкомплектоване, както части и компоненти от ИУМПС, негова собственост, без издаден документ по чл.67 от ЗУО във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО – Разрешение за дейности с отпадъци /събиране и разкомплектоване на ИУМПС/ от РИОСВ гр.Плевен.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по ЗУО. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, от компетентни органи, като при ангажиране на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Наред с това е приел, че наказващият орган е посочил точната правна квалификация и е наложил в рамките на предвиденото по вид и размер наказание за констатираното нарушение към минимума, с оглед данните, че извършеното е за първи път.

Така постановеното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на съществените, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление са описани нарушението, времето и мястото на извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от упълномощено лице, според приложената по делото заповед на министърът на министерството на околната среда и водите за делегиране права на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите да издават наказателни постановления за съставени актове по Закона за управление на отпадъците, при което административното наказание е наложено от лице по чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН.

Обосновано с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административно - наказателно производство, което да е ограничило или нарушило по какъвто и да било начин правото на защита на нарушителя, за да доведе до самостоятелна отмяна на наказателното постановление.

Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен начин в развилото се административно и съдебно производство.

С текста на чл.35, ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ нормативно е въведено изискване за извършване на дейностите по третиране на отпадъци да има издадено разрешение по реда на глава пета, раздел I от закона. Според легалната дефиниция на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО „отпадък” е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. По смисъла на § 1, т.44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Анализа на правните норми налага извода, че установеното съхранение на излезли от употреба МПС-два микробуса и пет автобуса, и компоненти от такива представлява дейност по третиране на отпадъци.

Дейностите по „съхранение”, „събиране”, „оползотворяване”, „третиране” имат своите легални дефиниции в ДР на ЗУО. Същественото в случая е, че чрез даденото описание в наказателното постановление, безспорно се установява, извършване на дейностите по „съхранение”, т.е. е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане /§1 т.42 от ДР ЗУО/. Извършването на вменената дейност по съхраняване като дейност по третиране на отпадъка е доказано с показанията на свидетелите, извършили на място фактическата проверка и добили непосредствени впечатления относно релевантните факти. Доказателствената съвкупност безспорно сочи, че в пределите на имота, собственост на касатора, същият е съхранявал в него посочените в оспореното НП - два микробуса и пет автобуса, които са били със свалени регистрационни номера и в различна степен на разкоплектоване, като са установени и части и компоненти от МПС.

Обосновано, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че такава степен на разкомплектоване е била наложителна поради ремонт на МПС или по друга причина, изключваща понятието „третиране на отпадъци”.

При фактическата установеност по делото, извършеното от касаторът нарушение е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на ЗУО. Извършеното деяние е основание за реализирането на административнонаказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно наказателно отговорното лице.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че АНО е следвал текстово да отбележи в НП обстоятелството, че съхранението е част от оползотворяването на отпадъците и е следвало да конкретизира разпоредбата на §1, т.44 от ДР ЗУО, а не да използва термина „съхранение“. По смисъла на §1, т.44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Анализа на правните норми налага извода, че установеното съхранение на излезли от употреба МПС-два микробуса и пет автобуса, и на части и компоненти от такива, представлява дейност по третиране на отпадъци.

При доказаното осъществяване на изпълнителното деяние от лицето сочено за нарушител и адекватната правна квалификация на същото по чл.133, ал.3, т.3 ЗУО, РС обосновано е потвърдил обжалваното НП. Наказанието е правилно индивидуализирано и не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

За извършеното нарушение правилно е определен размера на наложената глоба от 1400 лева, който е към минимума, предвиден с нормата на чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. За извършеното нарушение, така наложеното административно наказание се явява съразмерно и справедливо, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.

Неоснователни са твърденията в жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районния съд, които са обосновани и се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите, съгласно чл.221, ал.2 АПК.

От касационния състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. Изводите на решаващия съд са формирани при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед на изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като превилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

От ответника не е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Мотивиран така и на основание чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл.221, ал.2 предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 30.06.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 184 по описа за 2022 година на Районен съд Луковит.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.