РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. Перник, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело №
20251720100704 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че по силата на договор за
потребителски кредит № 405359**** от 15.07.2022 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставила
на Д. В. Н. заем в размер на 1686,98 лв., подлежащ на връщане с възнаградителна лихва до
15.07.2024 г. – чрез 23 равни месечни вноски по 86,99 лв. и една последна изравнителна
вноска от 89,98 лв. Ответникът не е изплатил никакви суми по кредита. На 31.01.2024 г.
вземанията са били прехвърлени с договор за цесия на ищеца.
При тези твърдения ищецът иска да се установи, че ответникът дължи следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение № 4515 от 31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 7162/2024 г.
на Районен съд – Перник, XII граждански състав:
1686,98 лв. – главница по кредита, ведно със законната лихва от 30.12.2024 г. до
окончателното изплащане;
370,01 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.08.2022 г. – 31.01.2024 г.;
509,77 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2022 г. – 29.12.2024 г.
Ответникът оспорва исковете с подаден в срок отговор. Излага, че кредитът е целеви –
за покупка на електрическа тротинетка Kugoo от търговец, който не е доставил стоката.
Вместо в гр. П., тя е била изпратена в гр. С. и получена от трето лице. Ответникът е
уведомил за това „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и КЗП. Позовава се на чл. 27, ал. 2, изр. 1 от ЗПК,
като счита, че след като не е получил стоката, за него не е възникнало задължение по
договора. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит; договорените
размер и падежи на вноските; размерите на възнаградителната и мораторната лихва; че
кредитираната стока е доставена на ответника или на лице, овластено от него чрез
недвусмислени обстоятелства.
Ако ищецът изпълни тази тежест, ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си.
Между страните не се спори относно:
- сключването на договора за потребителски кредит при посочените в исковата молба
условия, както и че същият е стоков предвид целта му – покупка на тротинетка;
- сключването на договора за кредит и целта му – покупка на тротинетка;
– размерът на кредита – 1686,98 лв.;
– използването на кредита за заплащане на цената на стоката в полза на търговеца на
тротинетката;
– стойностите на възнаградителната и мораторната лихва (370,01 лв. и 509,77 лв.
съответно).
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството дали стоката е била
доставена на ответника предвид относимата към казуса норма на чл. 27, ал. 2, изр. 1 ЗПК,
съгласно която при предоставяне на кредит за придобиване на стоки или услуги
задълженията на потребителя възникват от момента на доставяне на стоката или
предоставяне на услугата. По въпроса по отношение на кого трябва да се изпълни едно
задължение приложение намира разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД – изпълнението на
задължението трябва да бъде направено на кредитора (в случая – купувача) или на овластено
от него, от съда или от закона лице.
От представените от ответника писмени доказателства, включително разпечатки от
електронни системи се установява, че на 14.07.2022 г. в 23.30 ч. Д. В. Н. е регистрирал в
платформата на emag.bg поръчка № 101390**** за закупуване на електрическа тротинетка
от външен спрямо платформата търговец „Сем Солушънс“ ЕООД при посочен начин на
плащане – чрез кредитиране, опосредено от платформата/търговеца (л. 74-81). При
поръчката г-н Н. е посочил адрес за доставка на стоката (тротинетката) – личния си адрес –
гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. ***. Г-н Н. е одобрен за кредитиране от „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД и е сключил процесния договор за потребителски кредит на 15.07.2022 г. Видно е
от приобщената по делото товарителница, издадена от търговеца „Сем Солушънс“ ЕООД (л.
151), че стоката обаче е изпратена не до адреса на г-н Н. в гр. П., а до офис № ** на куриера
„Спиди“ АД в гр. С.. В становище на „Спиди“ АД до Комисия за защита на потребителите е
посочено, че пратката е изпратена на 18.07.2022 г. от офис на куриера в гр. София, ж.к. „Л.“,
бл. *** и е получена в посочения в товарителницата офис на куриера в гр. Свиленград на
19.07.2022 г. На 29.07.2022 г. била получена рекламация от подателя „Сем Солушънс“ ЕООД
с оплакване, че пратката е предадена от куриера на трето неупълномощено лице. В хода на
рекламационното производство, проведено от „Спиди“ АД, се установило, че пратката е
предадена на 09.08.2022 г. на приятел на г-н Н. (л. 151). От друга страна, на запитване на
настоящия съд по същия казус, от „Спиди“ АД сочат, че пратката е била получена от лице
със записани имена „Д. Н.“. При тези противоречия в становищата на „Спиди“ АД – едното
2
до КЗП, другото до съда, следва, че тротинетката, кредитирана с процесния договор за
кредит, не е предадена нито на купувача като кредитор, нито на овластено за това лице. На
първо място, по делото не се изясни защо продавачът е изпратил пратката до офис на
„Спиди“ в Свиленград, а не в град Перник, както е посочил купувачът. Независимо дали
това е грешка, както обосновано може да се предположи от данните по делото, при всички
положения в разрез с добрата куриерска практика съответният служител на „Спиди“ АД не е
събрал личните данни на лицето, получило пратката от офиса в град Свиленград, а вместо
това е записал като получател самия г-н Н. (л. 230). Това нарушение на добрата куриерска
практика се откроява ясно в светлината на друг факт – рекламационното производство е
инициирано от подателя на 29.07.2022 г., а пратката е предадена на 09.08.2022 г. Тоест макар
принципно куриерът да трябва да събере внимателно данните на всяко трето лице-
получател, то с още по-голяма грижа той е трябвало да извърши това в хипотезата на
започнало рекламационно производство. Всички тези обстоятелства сочат, че не просто
стоката е предадена на трето неупълномощено лице от служител на куриера, но това по
всяка вероятност е направено съзнателно, а не по погрешка. Този акт впоследствие е
прикрит със създаване на очевидно неистински, неграмотно написан документ, който по
съдържание трябва да изхожда от г-н Н. - „нямъм претенции за пратка с тов. 6182850****
пратка е получена от моиприятел и мие предадена, пратката е получена“. Тоест от „Спиди“
АД не просто твърдят, че в гр. С. се е появил да получи пратката приятел на г-н Н., който от
своя страна живее в гр. Перник, но и че след това са се свързали с г-н Н., който с неграмотен
ръкописен изказ е признал, че си е получил тротинетката. Всички тези твърдения се
опровергават както от житейската логика, така и от обсъдените вече доказателства.
В обобщение и без да навлиза в наказателноправните аспекти на случая, настоящият
съд отбелязва единствено, че не е налице една от необходимите материалноправни
предпоставки на исковата претенция, а именно – предаването на кредитираната стока. По
тези съображения предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното исково
производство в размер на 560 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. В. Н., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установена на дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№ 4515 от 31.12.2024 г. по ч.гр.д. № 7162/2024 г. на Районен съд – Перник, XII граждански
състав:
• 1686,98 лв. – главница по договор за договор за потребителски кредит № 405359****
от 15.07.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор и Д. В. Н. като
кредитополучател, вземанията по който кредит са прехвърлени в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с цесия от 31.01.2024 г., ведно със законната лихва от 30.12.2024
3
г. до окончателното изплащане на вземането;
• 370,01 лв. – възнаградителна лихва за периода 15.08.2022 г. – 31.01.2024 г.;
• 509,77 лв. – обезщетение за забава за периода 16.08.2022 г. – 29.12.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на Д. В. Н., ЕГН **********, сумата от 560 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4