Решение по дело №375/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700375
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

434/28.09.2020 г., гр.Монтана

В името на народа

Административен съд - Монтана, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                            Председател: Огнян Евгениев

                                                                                   Членове:  Соня Камарашка

                                                                                                     Мария Ницова

                      

при секретар Видова и с участието на прокурора Александрова

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 375/2020 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

С решение от 03.07.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г., Районен съд Берковица е потвърдил наказателно постановление № 32-0000403/30.12.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Монтана /ОО ”АА”/ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“/ИА“АА“/, с което на А.Д. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00 лева, на основание чл.178а, ал.7,т.1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС /Наредбата/.

            Касаторът в жалбата излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост и  моли да бъде отменено. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище по жалбата.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.         

            Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,  от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

            В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото допълнителни доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява неоснователна.

            След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът прие следното: касационните основание, които са заявени пред настоящата инстанция  за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

            При постановяване на решението, с което е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, Районен съд  Берковица е приел от фактическа страна, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС. Изложени са мотиви, защо  случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

            Така установената фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото, не е спорна между страните.

            При постановяване на обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на посочените по-горе основания. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

            Въззивният съд е обсъдил и  отговорил на всички поставени с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение, същият изпълняващ тази дейност постоянно  по занятие. Няма съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина.

            Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното НП е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на нарушителя.

            Правилно в мотивите си районният съд е приел, че заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство и след отмяната на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата, това обстоятелство се удостоверява единствено при проверка чрез автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а от ЗМДТ, или съответната система за администриране на местни данъци и такси на общината, в този см. е чл.60, ал.6,т.1 от ЗМДТ във вр. чл.11, ал.3, т.17, буква „б“ от Наредбата (Изм. и доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.). В конкретния  случай, предвид императивните указания на Методиката, след като е получил данни за наличие на данъчно задължение към общината по регистрация към датата на извършване на прегледа, председателят е следвало да отрази несъответствията в протокола - приложения № 9, 10, 11 или 15 и да не извърши периодичния преглед на автомобила. Противно на изискванията, той е продължил извършването на прегледа и го довършил, въпреки задължението да го преустанови, с което е осъществил състава на нарушението по  чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.

            От събраните по делото писмени доказателства, които не се опровергават от касатора, се установява извършено административно нарушение по чл.43, ал.1, т.4, предл. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС, тъй като, съгласно тази правна норма е предвидено, че председателят на комисията:….“въвежда в протокола (приложения № 9, 10 или 11) техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ – вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация….“, което е отразено от ответника в приложения по делото Протокол приложение № 9, като действително в т.5 категория ППС изрично е изписано „АВ1“, а не действителната такава „N1“, което се установява и от доказателствата приложени по делото.

            Въззивният съд е изложил становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като правилно е приел, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен с оглед характера на засегнатите обществени отношения, както и, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е обосновал и извода си за липса на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, предвид водените и други административнонаказателни производства срещу същото лице за идентични деяния с други МПС, в същия пункт за технически прегледи.

            Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение за законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

            Предвид изложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСТАВЯ в сила решение от 03.07.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                              Председател:

                                                                        Членове: