№ 317
гр. София, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502974 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 53088 от 22.08.2022г. по описа на
Софийски градски съд от И. К. П., ЕГН **********, чрез адв. Б. А., срещу
определение № 6175 от 29.06.2022г., постановено по въззивно частно гражданско дело
№20221100506735 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Б, с което е
оставено без разглеждане възражение по чл.423 ГПК на И. К. П. срещу заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№27989/2012г. на Софийски районен съд, 76
състав.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, по подробно
изложени съображения, като иска да бъде уважена молбата му за отмяна на влязлата в сила
заповед и изпълнителен лист. Срокът за обжалването не е започнал да тече на 01.11.2013г.,
тъй като в този момент в срок е подадено възражение срещу издадената заповед за
изпълнение и не е уведомен за резултата от подаденото възражение – оставено без
разглеждане, поради което за него не е била налице предпоставка за предприемане на
нови и различни процесуални действия, а е очаквал образуването на исково производство
или заповедното да бъде прекратено.
Твърди поредица от процесуални нарушения в производството пред СРС -
издаването на заповед без прилагането на документ от взискателя; неправилно приложена
фикция по чл.47, ал.5 ГПК, което е установено от СГС, както и че възражението
срещу заповедта е подадено в срок; неуведомяването на длъжника за недопускането на
възражението и прекратяване на производството по възражението, които са довели до
нарушаване правото му за участие във воденото срещу него съдебно производство и са
пряка причина за така подадената въз времето молба за отмяна. В действията си се е
1
ръководил от закона и от задължението за добросъвестност на правоприлагащия орган, в
резултат на което е станал обект на финансов и психически тормоз. Проверките на
съдебните актове изискват не само да бъдат установени допуснати нарушения, но и да бъдат
предприети съответни действия по отстраняването им.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
В случая компетентен да се произнесе по жалбата е апелативният съд, тъй като
окръжният съд е оставил без разглеждане възражението на длъжника, като подадено извън
едномесечния срок по чл.423, ал.1 ГПК от фактическото узнаване на заповедта, и
определението му е преграждащо спрямо производството по чл.423 ГПК, подлежащо на
инстанционен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК
/ДВ, бр. 50/2015 г./. В този смисъл са Определение №243 от 26.09.2016г. на ВКС
по ч.гр.д.№ 3667/2016г., I г. о., ГК, Определение № 195 от 13.05.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. №
1645/2021 г., III г. о., ГК, и др./.
За да постанови обжалваното определение градският съд е приел за установено
следното:
- срещу издадената заповед за изпълнение от 18.06.2012г. длъжникът е подал
възражение пред заповедния съд на 01.11.2013г.
- с разпореждане от 26.11.2012г., като е приел че длъжникът е редовно уведомен за
издадената заповед по чл.410 ГПК, Софийски районен съд е разпоредил издаването на
изпълнителен лист;
- към 26.11.2012г. и към 01.11.2013г. не се установява редовно съобщаване на
заповедта;
- съдът е сезиран с молба, имаща характер на възражение по чл.423 ГПК, с оглед
изложените фактически обстоятелства в нея.
Съдът е приел, че длъжникът е узнал за заповедта най-късно на 01.11.2013г., когато е
подал възражението по чл.414 ГПК, от който момент е започнал да тече едномесечният срок
за подаване на възражение и по чл.423 ГПК пред въззивния съд. От изложеното е направен
извод, че възражението от 28.02.2022г. е просрочено и с обжалваното определение е
оставено без разглеждане.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционният съд и на
основание чл. 272 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към тях.
Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното.
По заявление вх.№ 3123252 от 08.06.2012г. по описа на СРС подадено от Д. Г. Д., на
11.06.2012г. е образувано ч.гр.д. № 27989/2012г. по описа на СРС.
На 18.06.2012г. по посоченото дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която длъжникът И. К. П., ЕГН **********, е осъден до
2
заплати на кредитора Д. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 1808,12лв., главница по договор
за наем от 08.09.2008г. и по специално разноски за парно за периода от м.05.2010г. до
09.11г., ведно със законната лихва за периода от 08.06.2012г. до изплащането, и 36,16лв.
разноски.
По делото са изпращани съобщения до длъжника за връчване на издадената заповед,
като с разпореждане от 26.11.2012г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение влиза в
сила.
С възражение вх.№ 3136851 от 01.11.2013г. по описа на Софийски районен съд И. К.
П., ЕГН **********, на основание чл.414 ГПК е подал възражение, с което е заявил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Софийски градски съд е сезиран с молба вх.№ 23001872 от 28.02.2022г. по описа на
съда, с което се иска отмяна на издадена заповед и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
27989/2012г. на СРС, 76 състав, в производство по реда на чл.410 ГПК. В молбата е
основана на твърдение за допуснати нарушения относно уведомяването на длъжника,
поради което същият е лишен от правото да участва в производството, с което е нарушено
правото му на защита.
При тези факти, настоящият състав на съда приема следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с възражение по чл. 423
ГПК, предвид твърденията в молбата за допуснати нарушения, и конкретно невръчване на
заповедта на известния постоянен адрес на длъжника – гр. Берковица, и неполучаването на
съобщение за образувано дело по общия ред или за недопустимост на възражението му,
което е лишило молителят - длъжник от възможност да вземе участие в производството.
Посоченият в чл.423, ал.1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. Релевантен е
моментът на узнаването на факта, че има издадена заповед, от който момент страната е в
обективна възможност да упражни правото си на защита, с предвидените в
закона способи и в съответните срокове / в този смисъл Определение № 649 от
7.10.2015г. на ВКС по ч.гр.д.№4341/2015г., IVг.о., ГК/.
В мотивите към т.5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д.№4/2013 г., ОСГТК, при обсъждането на въпроса, дължи ли заповедният съд
постановяване на нарочен акт, обективиращ преценката му за спазване на срока за подаване
на възражението по чл.414 ГПК, е прието, че следва да бъдат разграничени хипотезите на
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК. И в двете хипотези длъжникът има право на защита срещу констатацията на
заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само
разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за
незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу
неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал.2 във връзка с чл.
418, ал. 5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по
3
чл.410 ГПК, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на
разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение /чл. 407 ГПК/.
В случая е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което заповедният
съд не е дължал постановяване на нарочен акт, обективиращ преценката му за спазване на
срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК.
Същевременно не се спори, че с възражение вх. № 3136851 от 01.11.2013г. по описа
на съда длъжникът, на основание чл.414 ГПК е подал възражение, с което е заявил, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Подаденото
заявление съдържа признание на неизгоден за страната факт /чл.175 ГПК/, ползващо се с
материална доказателствена сила, а именно, че длъжникът знае за издадената заповед за
изпълнение, без да са релевирани допуснати нарушения при връчването й.
Предвид изложеното, поради липса на други доказателства, които да оборват
признанието на длъжника, че на 01.11.2013г. е узнал за издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, се налага извода, че възражението по чл.423 ГПК, обективирано в молба вх.
№23001872 от 28.02.2022г. на СГС, е подадено след изтичането на законоустановения
преклузивен едномесечен срок, изтекъл на 02.12.2013г., при съобразяване на разпоредбата
на чл.60, ал.6 ГПК, поради което е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без
разглеждане.
Неоснователни са възраженията в частната жалба, основани на твърдения за
допуснати процесуални нарушение при издаването на заповедта за изпълнение и връчването
й, включително и неуведомяването на длъжника за просрочването на възражението по
чл.414 ГПК, предвид изложените мотиви за приложението на чл.423 ГПК.
Поради съвпадане на изводите на градския и апелативния съд обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, вр. с чл.272 ГПК
и чл.278, ал.4 ГПК, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6175 от 29.06.2022г., постановено по въззивно
частно гражданско дело №20221100506735 по описа за 2022г. на Софийски градски съд, ЧЖ
– VI –Б.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5