Решение по КНАХД №889/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба П. И. К. от [населено място] срещу решение № 321 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 6839 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, Х н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 9568951 на ОДМВР [област], с който на П. И. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е необосновано, тъй като фактическата обстановка не е доказана от събраните доказателства, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писменото становище от 17.04.2025 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение, че обжалваното решение е правилно.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и че изложената в него фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за упражнения с АТСС видеоконтрол и установява превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, датата, мястото и скоростта на движение, както и правилно е приспаднат толеранс от -3 км/ч. Според районния съд в случая са били налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изисквания за законосъобразно използване на стационарно техническо средство за видеоконтрол, което техническо средство е от одобрен тип, вписано в регистъра на БИМ и преминало през метрологична проверка, като е съставен и протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола, спазването на нормативните и техническите изисквания за неговото извършване, с приложена към протокола снимка на разположението на измервателния уред. Според районния съд установено е също извършването на нарушението в условията на повторност, тъй като изрично е посочен влезлият на 05.04.2024 г. в сила електронен фиш без данни да е бил обжалван. Според районния съд правилно е посочена нарушената норма на чл.21, ал.1 ЗДвП и е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 ЗДвП, а наложената глоба кореспондира със законоустановения размер.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение. В съдебното производство пред районния съд касаторът не е направил никакви доказателствени искания, а всички събрани по инициатива на съда доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, съответни на приложимия материален закон. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не съответства на събраните по делото писмени доказателства (платежно нареждане и електронна справка – л.14-15 от АНД № 6839/2024)) твърдението на касатора, че предходно издаденият електронен фиш от 23.01.2024 г. не е влязъл в сила. Не са представени доказателства при доказателствена тежест за касатора да установи твърдението си, че електронен фиш серия К № 8593739 от 23.01.2024 г. е обжалван пред съд, поради което изводът на районния съд, че процесното нарушение е извършено при условия на повторност е обоснован и правилен.

Доколкото в административната преписка е приложен съставеният съобразно изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протокол, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила за извършените от държавните органи действия, то следва да се приеме, че мястото и начинът на позициониране на мобилното АТСС, както и участъкът за контрол са безспорно установени. От страна на касатора не е проведено пълно, насрещно доказване на защитната му теза, че мобилно устройство не е било поставено и използвано от полицейските органи на 03.08.2024 г., поради което не е оборена материалната доказателствена сила на официалния документ, съответно изводите на районния съд в тази насока са напълно обосновани.

Съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В настоящия случай е налице такава снимка и доколкото правната норма не предвижда снимката на разположението на уреда да бъде съпроводена от нарочно посочване на датата, на която е използван, то следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване и изводът на районния съд за липса на процесуални нарушения е правилен и обоснован.

А що се отнася до квалификацията и компетентността на полицейския орган да работи с АТСС, следва да се приеме, че след като този полицейски орган е част от службите за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 ЗДвП, то той разполага с правомощията по чл.165, ал.2, т.6 и 7 ЗДвП за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. От друга страна, касаторът не е направил такива възражения в жалбата си до районния съд и едва с касационната жалба въвежда това ново възражение, което е недопустимо.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 321 от 19.03.2025 г., постановено по АНД № 6839 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, Х н.с.

ОСЪЖДА П. И. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР [област] сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.