РЕШЕНИЕ
№ 2535
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110100498 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от И. М. Я., ЕГН
********** с постоянен адрес: град *** срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***
Предявен е отрицателен установителен иск основание чл.439, ал.1 ГПК
да се приеме за установено между страните, че И. М. Я., ЕГН ********** с
постоянен адрес: град *** НЕ ДЪЛЖИ на „*** част от сумите, за които е
издаден ИЛ от 20.03.2008 година по ч. гр. д. № 1 109/2008 година, по описа на
ВРС, XIX състав, в размер на 474 лева, поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение.
Ищецът твърди, че на 20.03.2008 година въз основа на Определение №
3141 от 20.02.2008 година по ч. гр. д. № 1109/2008 година, по описа на ВРС,
XIX състав, подлежащо на изпълнение е издаден Изпълнителен лист в полза
на търговско дружество „*** ЕАД със седалище и адрес на управление: град
***с управител В. А. Г.
По силата на изпълнителния лист, Районен съд - град Варна осъжда
ищеца - И. М. Я. с ЕГН **********, да заплати на кредитора следните суми:
- 1 189 лева, представляваща главница по издаден на 25.11.2007 година
1
Запис на заповед;
- 139,68 лева, представляваща направени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 5 от ГПК;
На 26.10.2009 година по молба на ответното дружество с вх. №
***година е образувано Изпълнително дело № 688/2009 година по описа на
ЧСИ ***с per. № *** и район на действие ОС - *** въз основа на издадения
изпълнителен лист с претендирана сума в размер на 474 лева, поради
извършено частично плащане по отношение на останалата сума.
На 22.04.2010 година е изпратена ПДИ до длъжника, която е връчена на
26.04.2010 година, лично на задълженото лице. На 15.05.2010 година е
вписана на възбрана върху недвижимо имущество/без да има нарочна молба
за това действие/. Последва молба с вх. № 2 783/13.04.2011 година от
взискателя до ЧСИ С. Д. с peг. № *** и район на действие - ОС-гр. *** за
продължаване на изпълнителните действия при нея.
На 26.02.2016 година е депозирана молба от нов взискател по делото, а
именно *** за извършване на справка в НАП за наличие на движимо,
недвижимо имущество и банкови сметки на длъжника. *** в качеството си на
взискател депозира последваща молба на 17.06.2016 година с вх. № *** за
справка в НАП с цел установяване на собствени имоти. Така с искане за
вписване на възбрана изх. № *** от 03.10.2016 година на 10.10.2016 година е
вписана възбрана на недвижим имот в ***
На 17.08.2018 година с молба вх. №*** е поискано извършване на
справка в регистъра на *** за наличие на банкови сметки на г-н Я. и налагане
на запор върху последните две нооткрити.
Със запорно съобщение изх. № *** година е изготвено Запорно
съобщение до банка *** и до банка „***. Последва молба от 11.02.2019
година отново за справка в регистъра на ***, като действие не е извършвано.
След това взискателя депозира друга молба от 19.07.2019 година, отново за
справка в регистъра на *** Непосредствено след това поредна молба от
30.07.2019 година за насрочване на опис, на движимото имущество на адреса,
като е изходирана единствено Призовка за принудително изпълнение от
01.08.2019 година, която не е връчена, респективно опис не е извършван.
Освен това липсват доказателства да има реално осъществен опит за
извършване на опис, както и доказателства да са заплатени такси към ЧСИ,
2
съгласно ТТР от ЗЧСИ за поисканото действие.
На 05.11.2021 година, взискателя депозира молба за връщане на ИЛ.
На 03.10.2023 година ЧСИ С. Д. се произнася с Постановление за
перемпция, като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратява
изпълнителното производство.
Към настоящият момент има образувано висящо изпълнително дело под
номер *** при ЧСИ С. К.-Д. с peг. №*** и район на действие -***
Твърди се, че след образуване на първоначалното изпълнително дело, а
именно ИД № *** година последното изпълнително действие прекъсващо
давността е от 15.05.2010 година. С него ЧСИ е поискал вписване на възбрана
върху недвижим имот.
Последното валидно изпълнително действие е вписването на възбрана от
15.05.2010 година. По делото е настъпила перемпция на 15.05.2012 година,
което прави невалидни всички последващи изпълнителни действия.
Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния
представител на ответника.
В него се излага, че предявения иск е неоснователен.
Твърди се, че ответникът е придобил процесното вземане по договор за
цесия от 23.02.2015г., сключен с ***ЕАД, предишно наименование „***
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора.
Въз основа на издадения изпълнителне лист по ч.гр.д***г. на ВРС е
образувано изп.д.688/2009г. на ***
Кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на
вземането си. С всяко едно от тези действия давността се е прекъсвала и е
започвала да тече нова давност.
Перемпцията не заличавала ефекта от предприетите принудителни
действия, с които се прекъсвала давността.
Искането за извършване на действие също прекъсвало давността.
Не е настъпила погасителната давност за процесното вземане.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
3
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител, в
писмено становище ищеца поддържа предявения иск, а ответника отговор на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото писмени доказателства Молба от „***" ЕАД с вх.
№ *** година за образуване на ИД;Изпълнителен лист от 20,03.2008
година;Покана за доброволно изпълнение с изх. № 1 944/22.04.2010 година от
***; Искане за вписване на възбрана с изх. № 2151/13.05.2010 година;Молба
от *** ЕАД с вх. № 2 783/13.04.2011 година;Молба от „*** с вх. № 2
628/26.02.2016 година;Молба от ,*** ЕООД с вх. № 7 809/17.06.2016
година;Искане за вписване на възбрана с изх. № 18 579/03.10.2016
година;Молба от „*** ЕООД с вх. № 13 743/15.10.2015 година;Молба от ***"
ЕООД с вх. № 9 106/17.08.2018 година;Запорно съобщение до "***" ЕАД с
изх. № 14 593/10.09.2018 година;Запорно съобщение до "ЦКБ" АД с изх. №
14 594/10.09.2018 година;Молба от ***" ЕООД с вх. № 9 520/19.07.2019
година;Молба от ,*** ЕООД с вх. № 9 991/30.07.2019 година;Призовка за
принудително изпълнение с изх. № 14 639/01.08.2019 година;Молба от
***ЕООД с вх. № 12 500/09.10.2015 година;Запорно съобщение до „Д.Н.
2009" ЕООД с изх. № 18 997/09.10.2015 година;Молба от „***с вх. № 1
697/11.02.2019 година;Молба от ***" ЕООД с вх. № 17 950/05.11.2021
година;Постановление за перемпция от 03.10.2023 година;Молба от адв. А. Р.
с вх. № 23 986/23.11.2023 година по ИД № ***година;Съобщение за
образувано изпълнително дело изх. № 29 857/10.11.2023 година по ИД № ***
по описа на ЧСИ С. Д.; Изпълнително дело № 2256/2012 година по описа на
ЧСИ С. К.-Д. per. № 718 и приложеното към него ИД № 688/2009 година по
описа на ЧСИ *** с per. № ***; копие от Изпълнително дело № 1111/2023
година по описа на ЧСИ С. К.-Д.. № ***се установява, че на 20.03.2008
година въз основа на Определение № 3141 от 20.02.2008 година по ч. гр. д. №
1109/2008 година, по описа на ВРС, XIX състав, подлежащо на изпълнение е
издаден Изпълнителен лист в полза на „***" ЕАД.
По силата на изпълнителния лист, Районен съд - град *** осъжда ищеца -
И. М. Я. с ЕГН **********, да заплати на кредитора следните суми:
- 1 189 лева, представляваща главница по издаден на 25.11.2007 година
4
Запис на заповед;
- 139,68 лева, представляваща направени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 5 от ГПК;
На 26.10.2009 година по молба на ответното дружество с вх. № 4370 от
26.10.2009 година е образувано Изпълнително дело № 688/2009 година по
описа на ЧСИ *** и район на действие ОС - гр. *** въз основа на издадения
изпълнителен лист с претендирана сума в размер на 474 лева, поради
извършено частично плащане по отношение на останалата сума.
На 22.04.2010 година е изпратена ПДИ до длъжника, която е връчена на
26.04.2010 година, лично на задълженото лице.
На 15.05.2010 година е вписана на възбрана върху недвижимо имущество
на длъжника.
С молба с вх. № 2 783/13.04.2011 година от взискателя до ЧСИ С. Д. с
peг. №***и район на действие - ОС-гр.*** се иска продължаване на
изпълнителните действия при нея.
По делото са извършвани множество справки.
На 15.10.2015г. по делото е постъпила молба от „***" ЕООД, с която
заявява, че процесното вземане му е цедирано.
На 26.02.2016 година е депозирана молба от нов взискател по делото, а
именно „*** ЕООД за извършване на справка в НАП за наличие на движимо,
недвижимо имущество и банкови сметки на длъжника.
*** ЕООД в качеството си на взискател депозира последваща молба на
17.06.2016 година с вх. №*** за справка в НАП с цел установяване на
собствени имоти.
Така с искане за вписване на възбрана изх. № *** от 03.10.2016 година на
10.10.2016 година е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника в
Служба по вписванията - гр. ***
На 17.08.2018 година с молба вх. № 9106 е поискано извършване на
справка в регистъра на *** за наличие на банкови сметки на г-н Я. и налагане
на запор върху последните две нооткрити.
Със запорно съобщение изх. № 14593/10.09.2018 година е изготвено
Запорно съобщение до банка ***" ЕАД и до банка „***" АД.
5
Последва молба от 11.02.2019 година отново за справка в регистъра на
***, като действие е извършвано.
След това взискателя депозира друга молба от 19.07.2019 година, отново
за справка в регистъра на ***. Действието е извършено.
На 30.07.2019 година е подадена молба от взискателя за насрочване
на опис, на движимото имущество на адреса на длъжника, като му е
изпратена призовка за принудително изпълнение от 01.08.2019 година, която
не е връчена, респективно опис не е извършван.
На 05.11.2021 година, взискателя депозира молба за връщане на ИЛ.
На 03.10.2023 година ЧСИ С. Д. се произнася с Постановление за
перемпция, като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратява
изпълнителното производство.
С протокол от 04.10.2023г. изп.лист е върнат
По върнатия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело под
номер *** при ЧСИ С. К.-Д. с peг. № ***и район на действие -Окръжен съд -
гр. ***
По него е извършена справка за банкови сметки на длъжника на
01.11.2023г.
Със запорно съобщение от 10.11.2023г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в *** АД.
С молба от 14.11.2023г. от взискателя е поискано да бъде извършена
справка за трудови договори, сключени от длъжника – ищец по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск основание чл.439, ал.1 ГПК
да се приеме за установено между страните, че И. М. Я., ЕГН ********** с
постоянен адрес: град *** НЕ ДЪЛЖИ на „***" ЕООД, ЕИК *** част от
сумите, за които е издаден ИЛ от 20.03.2008 година по ч. гр. д. № 1 109/2008
година, по описа на ВРС, *** състав, в размер на 474 лева, поради погасяване
по давност на правото на принудително изпълнение.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че:
по ч. гр. д. № 1109/2008 година, по описа на ВРС, XIX състав, е издаден
Изпълнителен лист в полза на „***" ЕАД по силата, на който се осъжда
6
ищеца - И. М. Я. с ЕГН **********, да заплати на кредитора следните
суми: 1 189 лева, представляваща главница по издаден на 25.11.2007
година Запис на заповед; 139,68 лева, представляваща направени в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 и
ал. 5 от ГПК;
На 26.10.2009 година по молба на ответното дружество с вх. № *** от
26.10.2009 година е образувано Изпълнително дело № 688/2009 година
по описа на ЧСИ ***и район на действие ОС - гр. Варна;
„***" ЕООД ЕИК ***, е конституирано по изпълнително дело като
взискател, по силата на сключен между„***и *** ЕООД, договор за
цесия;
На 03.10.2023 година ЧСИ С. Д. с Постановление за перемпция, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратява изпълнителното
производство.
В тежест на ищеца е да докаже, че процесното вземане е погасено по
давност.
В тежест на ответника е да докаже предприетите действия по събиране
на вземането, които прекъсват давността.
Иска а допустим, доколкото е налице висящо изпълнително
производство за събиране на процесните суми и взискателят не е
удовлетворен в цялост.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основано на
нормата чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес
относно вземането, давност не тече т.е. давността се спира.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС, обаче, докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Вземанията, чието съществуване ищецът претендира да бъде отречено, се
погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Въз
основа на задължителните ТР 3/2023 г. и ТР 2/2015 г., съдът приема, че
началния момент, от който е започнала да тече давността за процесното
парично вземане е дата 26.06.2015 г. След датата 26.06.2015 г. от материалите
по приобщеното изпълнително дело, е установено несъмнено, че давността е
7
била прекъсвана с писмени искания от взискателя за извършване на
изпълнителни действия и предприети изпълнителни действия от ЧСИ – на
10.10.2016г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника; на
10.09.2018 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в банка „***и
банка „***" АД; с молба от 30.07.2019 година е поискано насрочване на опис,
на движимото имущество; със запорно съобщение от 10.11.2023г. е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в*** АД.
На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се прекратява
по силата на закона, ако взискателя не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В случая от приобщените
Изпълнително дело № 2256/2012 година по описа на ЧСИ С. К.-Д. peг. № ***
ИД № 688/2009 година по описа на ЧСИ *** копие от Изпълнително дело №
*** година по описа на ЧСИ С. К.-Д. и коментираните по-горе действия, с
които се е прекъсвала давността по процесното изп.дело се установява, че
безспорно изпълнително дело № 2256/2012 година по описа на ЧСИ С. К.-Д.
peг. № *** е перемирано ex lege на 30.07.2021г., макар и постановлението за
прекратяване на изпълнителните дело да е издадено на 03.10.2023г. Това от
своя страна не води до погасяването по давност на процесното вземане, чиято
погасителна давност е 5 години и се прекъсва със всяко едно предприето
изпълнително действие или молба за извършване на такова – чл.116, б.в от
ЗЗД.
Съобразно Решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.1747/2020г. на ВКС, 4 –то
г.о. по чл.290 от ГПК „Когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ.“
Предприетите изпълни действия срещу длъжника по изп.дело и молби за
предприемане на такива, които също прекъсват давността, посочени по-горе
8
извършени на 10.10.2016г., 10.09.2018 г., 30.07.2019г., 10.11.2023г. са довели
до прекъсване на давността по процесното вземане на посочените дати и са
сложили начало на нов давностен срок, който не е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба.
Процесното вземане като непогасено по давност е дължимо от ищеца в
качеството му на длъжник.
Предвид горното предявения иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника се дължат разноски, като той е поискал присъждане на такива. По
делото няма представени доказателства за сторени разноски от ответника, но
с оглед обстоятелството, че той е представляван от юрисконсулт следва да му
се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя
юрисконсултското възнаграждение на 100 лева предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото и неявяване на юрисконсулта в
проведеното по делото открито съдебно заседание.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, но предвид изхода по делото
такива не му се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от от
И. М. Я., ЕГН ********** с постоянен адрес: град *** срещу „*** ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. *** за приемане на установено в
отношенията между страните, че И. М. Я., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на
„***" ЕООД, ЕИК *** част от сумите, за които е издаден ИЛ от 20.03.2008
година по ч.гр. д. № *** година, по описа на ВРС, XIX състав, в размер на 474
лева, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА И. М. Я., ЕГН ********** с постоянен адрес: град *** да
заплати на „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** *** сторените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
9
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10