Определение по дело №103/2020 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 18.02.2020 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 18.02.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан П.

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 00103 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1251/15.07.2019 г. по гр. д. № 2823/2019 г. на РС – П. е признато за установено по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу Й.П. и Л.П. искове на осн. чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че разделно всеки един от двамата дължи, както следва: От общата сума 496. 63 лв. - сумата 402. 59 лв. главница, от която всеки един дължи главница 201. 30 лв. Обща изтекла лихва 94. 04 лв. от която всеки един дължи 47. 02 лв. както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението 22.02.2019 до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер за сумата 575. 41 лв. доставена и незаплатена топлоенергия на посочения адм. адрес, от която всеки един по 479. 07 лв. главница за периода 01.05.2014- 30.04.2017 г. изтекла лихва 96. 34 лв. за периода 08.07.2014 - 27.11.2017 г.  както и законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, по чг дело 01364/ 2019 г. ПРС, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволни от решението са останали ответниците Й.П. и Л.П., които чрез процесуалния си представител адв. Д., обжалват решението в уважителната част като неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен съобразно конкретните им възражения за погасителна давност до размера на сумата 402,59 лв. главница или по 201,30 лв. за всеки от ответниците, 94,04 лв. законна лихва за забава общо или по 47,02 лв. за всеки от ответниците, или за общата сума 496,63лв. или по 248,32 лв. за всеки от ответниците. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

С определение № 777/19.09.2019г. по в. гр. д. № 606/2019г. ОС – Перник е констатирал, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка както в частта за уважаване на исковете, така и в отхвърлителната част, за наличието на която съдът следи и служебно с оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК. Налице е несъответствие между формираната воля на РС в мотивите на решението, където е обсъждан въпросът за дължимост на сумите – извън периода на давността, съответно за неоснователност на претенциите поради частично настъпила погасителна давност, и пропуск да отрази тази воля в диспозитива на същото решение /периодът, който е обхванат, съотв. не е обхванат от погасителната давност/. Със същото определение производството по в.гр.д. № 606/2019г. по описа на Окръжен съд – Перник е прекратено и делото върнато на РС – П. за поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1251/15.07.2019 г. по гр. д. № 02823/2019 г. на РС – П., съобразно изложеното в мотивите на същото определение.

По реда на чл. 247 ГПК с влязло в сила решение № 2073/10.01.2020г., постановено по гр. д. № 2823/2019 г. на РС – П. е признато за установено по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу Й.П. и Л.П. искове на осн. чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ, че разделно всеки един от двамата дължи, както следва: Извън периода на давността всеки един от двамата разделно: обща сума 89. 22 лв. от която Главница 44. 61 лв. за периода 22.02.2016-30.04.2017 г. Изтекла лихва 1. 89 лв. както и законната лихва върху главницата –всеки един от двамата разделно - от датата на заявлението 22.02.2019 до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер: всеки един по 479. 07 лв. главница за периода 01.05.2014- 30.04.2017 г. изтекла лихва 96. 34 лв. за периода 08.07.2014 - 27.11.2017 г.  отхвърля като неоснователен и недоказан, а именно: погасени по давност следните суми: за всеки един от двамата разделно по: Обща сума 243. 10 лв.  Главница 196. 82 лв. за периода 01.05.2017-21.02.2016 г. Изтекла лихва 46. 28 лв.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.03.2020 г. от 09,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.