№ 23494
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110146929 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. Н. В., ЕГН ********** срещу
„МЕГАПОРТ М“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и кумулативно
съединени искове (конститутивен и осъдителен) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № 004/31.07.2025 г.
на Управителя на „МЕГАПОРТ М“ ЕООД, за незаконно и отмяната му, както и за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1 110 лв., представляваща
обезщетение, за което ищцата е останала без работа поради уволнението й, за периода от
31.07.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата
молба в съда (23.09.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищцата извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че
между страните са съществували валидни трудови правоотношения, по силата на Трудов
договор № 119/14.05.2024 г., по който същата е заемала длъжността „експерт, търговия с КК“
и място на работа – гр. София. На 01.07.2025 г. ищцата подава заявление за прекратяване на
трудовия си договор, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 31.07.2025 г., като в
случай на отказ от страна на работодателя й, то молбата да се счита за отправено до него
предизвестие на основание чл. 326, ал. 1 КТ. В тази връзка сочи, че съгласно т. 6 от Трудовия
договор, предизвестието е 60 дни. В предвидения от закона 7-дневен срок, работодателят не
се произнася по искането на ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно
съгласие и така се активира разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ, твърди се в исковата молба.
Същевременно, след като подала въпросната молба, ищцата била подложена на системен
тормоз и нескрито заяждане от страна на управителя като работната атмосфера се
влошавала. Така, на 14.07.2025 г. на ищцата е връчена заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ – тази заповед била
немотивирана, и всъщност от нея не ставало видно какво дисциплинарно нарушение е
извършила ищцата. Ищцата не я оспорила. На 31.07.2025 г. на ищцата била връчена втора
заповед, а именно Заповед № 004/31.07.2025 г. на Управителя на „МЕГАПОРТ М“ ЕООД, с
1
която на основание чл. 187, ал. 1, т. 1, 3, 4, 8, 9 и 10 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, вр. чл.
188, т. 3 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, трудовото правоотношение е прекратено. Счита, че заповедта от 31.07.2025 г. е
незаконосъобразна, по следните причини. Първо – не са спазени преклузивните срокове за
налагане на дисциплинарно наказание, предвидени в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ.
Акцентира, че ответният работодател не е посочил конкретни дати, на които са извършени
твърдяните нарушения, поради което не можело валидно да се определи дали са спазени
сроковете по чл. 194 КТ. Ставало дума за системни нарушения, а такива конкретно изобщо
не били посочени. Счита, че оспорената заповед е връчена на ищцата повече от два месеца,
след като е изтекъл 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ. На второ място – заповедта била
немотивирана, същата съдържала хаотични твърдения, без да се сочи какви точно са те.
Отделно, навежда, че препращането към предходната заповед е неоправдано, доколкото не
можело да стане ясно дали става на въпрос за едни и същи нарушения. Твърдяло се
погрешно фактуриране, но без да се обясни какво, къде, и как се фактурира. Навежда
оплаква, че за ищцата е трудно да организира адекватна защита предвид разпиляно
поднесената информация в атакуваната заповед. Не на последно място, релевира, че не е
направен анализ на всички нарушения, както се изисква в чл. 189, ал. 1 КТ. Накрая, сочи, че
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ й се дължи обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението в размер на исковата сума и за периода от
31.07.2025 г. до 31.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата
молба в съда (23.09.2025 г.) до окончателното плащане. Моли съда да уважи исковете и да й
присъди разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „МЕГАПОРТ М“
ЕООД редовно на 14.10.2025 г. чрез неговия управител Георги Александров, като в указания
в чл. 131 ГПК 1- месечен срок отговор от същия не е подаден. В първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото, проведено на 15.12.2025 г., ответникът не се е явил,
без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с
разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден
за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно
заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие,
се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от
което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
2
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски.
Същият е претендирал такива в размер на 1 077 лева за адвокатски хонорар, като за
реалното сторване на този разход е представен договор за правна защита и съдействие от
05.09.2025 г. с указан размер от 1077 лева, платим по банков път до 30.09.2025 г. В
изпълнение на дадените в т. 1 от ТР 6 /06.11.2013 г. на ВКС указания, по делото са
представени доказателства за действителното сторване на този разход за процесуално
представителство по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се признаят разноски в размер на
1077 лева.
Ответникът следва да понесе и деликтната отговорност за държавна такса, с оглед
правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на общо 210 лв. (80 лв. + 80 лв. + 50 лв.)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Г. Н. В., ЕГН **********, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със
Заповед № 004/31.07.2025 г. на управителя на “МЕГАПОРТ М“ ЕООД, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г. Н. В., ЕГН **********, на
заеманата преди уволнението длъжност „Експерт, търговия с КК“ при “МЕГАПОРТ М“
ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА “МЕГАПОРТ М“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 344,
ал. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата в размер на 1 110 лв., представляваща обезщетение, за
което ищцата е останала без работа поради уволнението й, за периода от 31.07.2025 г. до
31.08.2025 г., ведно със законната лихва, начиная подаването на исковата молба в съда
(23.09.2025 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “МЕГАПОРТ М“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Г. Н. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 077 лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА “МЕГАПОРТ М“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати по бюджетната
сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 210
лева – представляваща разноски за държавна такса за разглеждане на производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3