№ 439
гр. Перник, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20231720104871 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410
ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
„Топлофикация-Перник” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ „Република“ чрез ю.к. М., срещу
Б. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ж.к. „Г.“, ** ** ** и Й. С. И., ЕГН
********** с адрес: гр. П., ул. „Р.Д..“, ** ** ** с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК и
чл.153 от ЗЕ, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата от 1094.27 лева, която следва да заплатят
РАЗДЕЛНО, всеки съответната си идеалната част, представляваща стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. П., ул. „Р.Д..“, ** ** ** от които главница в размер на 884.31
лева за изравнителна сметка в м.08.2020 г., касаеща отоплителен сезон 2019
г.-2020 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 209.96
лева за периода от 10.10.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
1
на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно:
- Б. Й. И., ЕГН **********, в качеството му на съсобственик на
процесния имот, сумата в размер на 547.14 лева, представляваща ½ ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 442.16 лева за изравнителна
сметка в м.08.2020 г., касаеща отоплителен сезон 2019 г.-2020 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 104.98 лева за периода
08.07.2021 г. до 31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата от
442.16 лева; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
- Й. С. И., ЕГН **********, в качеството му на съсобственик на
процесния имот, сумата в размер на 547.14 лева, представляваща ½ ид. част от
общият дълг, от които главница в размер на 442.15 лева за изравнителна
сметка в м.08.2020 г., касаеща отоплителен сезон 2019 г.-2020 г., законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 104.98 лева за периода
08.07.2021 г. до 31.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата от
442.16 лева; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № ** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на
ПРС, като им се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника Б. Й. И. лично и чрез адвоката
предоставящ му правна помощ – адв. С. е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявените искове по основание и размер. В отговора е
оспорил твърдението на ищеца, че между страните договор за предоставяне
на топлинни услуги в процесния имот, като е оспорил и обстоятелството за
реално предоставяне в процесния период топлинни услуги, и в тази връзка
оспорва представените с исковата молба документи. Твърди, че липсват
доказателства за дължимост на главното вземане, и в тази връзка оспорва и
предявения срещу него акцесорен иск за лихва. В условията на евентуалност е
противопоставил и възражение за погасяване по давност на процесното
вземане. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да
отхвърлят предявените срещу него искове, като му се присъдят сторените по
делото разноски.
В срока за отговор ответника Й. С. И. не е подал отговор на исковата
молба и не е взел становище по исковете.
2
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощения си
представител ю.к. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Б. Й. И. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от
адв. М. С. - адвокат предоставящ правна помощ на ответника, който оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли.
Ответникът Й. С. И. в съдебно заседание в съдебно заседание се явява и
заявява, че не оспорва иска.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № ** от
**** г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са
допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В конкретния случай ищецът твърди, че вземането му произтича от
облигационно правоотношение с ответниците, поради което в негова тежест е
да докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в
претендирания размер по отношение на всеки един от ответниците. Той
трябва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от които
3
черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с
ответниците, както и размера на дължимите суми, в съответните части. В тази
връзка ответницата Б. Й. И., чрез назначения му адвокат предоставящ му
правна помощ, изрично е оспорил твърдението на ищеца, че между страните е
налице договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот, като е
оспорил и обстоятелството за реално предоставяне в процесния период
топлинни услуги, което предпоставя необходимостта от главно и пълно
доказване на твърдения от ищеца факт по отношение на този ответник.
За да бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и
потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ, ответниците трябва
да имат качеството „клиент" на топлинна енергия.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според
легалното определение в т.2а от § 1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува
енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от
ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
По делото са приети и неоспорени Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация – Перник” ЕАД от
29.04.2008 г., публикувани във в. “Съперник”, и действали през процесния
период. Съгласно чл.1 от Общите условия, страни по тези взаимоотношения
са “продавача на топлинна енергия” – в случая ищецът “Топлофикация –
Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди,
а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право
на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.
От приложения и неоспорен от ответниците нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № ** ** ** дело № **** от 14.06.2010 г. се
установява, че на 14.06.2010 г., ответниците Б. Й. И. и Й. С. И. са закупили от
С. Й.а Х. и А.В.Б. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
(апартамент) с идентификатор 55871.514.81.1.15 по КККР, одобрена със
4
заповед № РД-18-91 от 04.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се на адрес в гр. П., ул. „Р.Д..“, ** ** ет.6, ** намиращ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.514.81, заедно с
принадлежащото към този обект избено помещение № 17, ведно с
принадлежащите към този обект 1,14 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно от приложения и
неоспорен от страните нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 100, ** рег. № 588, дело № 96/2020 от 08.07.2020 г., на 08.07.2020 г.
са продали на Б. С. Ц. и Л.Б.Ф. закупеният от тях през 2010 г. недвижим имот.
Няма спор, че процесния недвижим имот е електрифициран, водоснабден, и
топлофициран, като е придобит от ответниците чрез правна сделка – покупко
– продажба на 14.06.2010 г., и отчужден от тях на 07.04.2020 г., тъй като са
продали същия. Именно на 07.04.2020 г. – датата на която ответниците са
продали процесния топлоснабден имот, те са изгубили качеството на
собственици и ползватели на процесния топлоснабден апартамент, поради
което и следва извода, че считано от 07.04.2020 г. ответниците нямат и
качеството на клиент на топлинна енергия. При това положение и следва да
се приеме, че в периода от 14.06.2010 г. до 07.04.2020 г., ответниците са били
и ползватели на процесния топлоснабден имот, респ. са задължени лица по
смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия
се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като
разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела
5
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се
разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните
разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера,
измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат
бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената
енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната
равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода
на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за
размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от
характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение
(етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др.
подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото
възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на
гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на
доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите
търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с
подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:
за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса
мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава
квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на
изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34, ал.2 от Общите условия дължимите суми за
изравнителна сметка се заплащат в тридесетдневен срок, след датата на
издаване на данъчни дебитни известия.
6
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л. З. З., етажната
собственост и избрала фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“
ЕООД, гр. София, с която е сключен договор № 126 от 21.12.2020 г. за
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия с СЕС“, и този момент
(датата на сключване на договора), е въведена и системата за дялово
разпределение в СЕС. Установява се, че през процесният период, топломерът
е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни, като показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което вещото лице е констатирало от
направена проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
В заключението вещото лице и констатирало, че съгласно Наредба № Е РД-
04-1 от 12.03.2020 г., за разпределение между абонатите на
топлофикационното дружество, подлежи нетната топлинна енергия, която се
подава на ФДР, поради което и отчетената по показанията на топломера
топлинна енергия е брутна, и от нея следва да се приспаднат технологични
загуби. Технологичните разходи са определени съгласно паспортните данни
на монтираната абонатна станция в сградата и преизчислени със съответните
корекции, съгласно методиката приложение към Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, което вещото лице е отразило в Таблица
№ 1, обективирана в експертизата. През процесния период, вещото лице е
констатирало, че топломерът не е бил на периодична държавна проверка, но в
заключение сочи, че е изпълнено изискването на Наредбата за разпределение
на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в СЕС.
В Таблица № 2, обективирана в заключението, вещото лице е посочило
месечните начисления за потреблението на топлинна енергия в процесният
имот, което е посочил по отделни компоненти, изравнителни суми и вноски
за услугата „дялово разпределение“, като е направило сравнителен анализ
между начислените суми и тези изчислени от вещото лице, като е посочена и
разликата. Експерта е посочил, че сравнителният анализ е направен по месеци
(според начина на фактуриране от страна на топлофикационното дружество),
така и за целият процесен период, като са посочени сборовете по отделните
компоненти на топлинната енергия, съгласно изискванията на Наредба № Е
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като е отчетено и влиянието на
7
ценовите промени, отнасящи се до стойността на топлинната енергия.
По отношение на разхода за подгряване на топла вода за БГВ, вещото
лице е посочило, че през процесния период разхода е начисляван прогнозно,
като в процесния имот са монтиран уреди за измерване разхода на топла вода
- 2 бр. водомери. След провеждане на задължителният годишен отчет, разхода
на топлинна енергия за топла вода в имота, е определен според показанията
на уреда, като е определено и топлосъдържанието на топлата вода за
отделните отчетни периоди, и е изчислена тяхната левовата равностойност,
което и отразено в индивидуалните изравнителни сметки, след приспадане на
прогнозно начислените месечни суми.
От представените на вещото лице регистрационен лист от ФДР,
изравнителните сметки и отчетни карти, вещото лице е установило, че в
имота всички отоплителни тела в стаите, са с монтирани индивидуални
разпределители, като за тях е начислен разход на топлоенергия за отопление
според показанията на уредите. Отоплителното тяло в помещение „Баня“ е
щранг-лира, без ИРУ, което и общото за всички имоти по вертикала. За него е
начислен разход, като за отоплително тяло работило непрекъснато, който
разход е определен по изчислителен път. След провеждане на задължителният
годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна
енергия за отопление на имота е преизчислен, като прогнозно начислените
суми са сторнирани, а определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки.
По отношение топлоотдаване от сградната инсталация, вещото лице е
установило, че разхода на топлинна енергия за сградната инсталация е
направен по изчислителен път, който е част от общия разход отчетен от
топломера в абонатната станция, и е пропорционален на обема на
отоплявания имот по проект от 222 куб.м. Начислен е разход на топлинна
енергия само през зимния отоплителен период, т.е. за времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Вещото лице е установило, че
определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота.
За топлоотдаване от общите части на сградата, експерта е установил, че
в общите части на СЕС няма работещи отоплителни тела, поради което за тях
и няма разпределяна топлинна енергия, и не са начислявани разходи.
8
Начислявани са суми за услугата „дялово разпределение“ ежемесечно, които
вещото лице е посочило в Таблица № 2, а разпределението на топлинната
енергия по компоненти за имота през процесния период, вещото лице е
отразило в Таблица № 3:
По отношение на изравнителните сметки, вещото лице е установило, че
за процесния период е издадена една изравнителна сметка, в която влиянието
на преизчисленията относно разхода на топлинна енергия и съответните
суми, са довели в промяна на индивидуалните сметки на ответника.
Разпределената топлоенергия по изравнителните сметки и съответните суми,
вещото лице е посочило в Таблица № 4: Вещото лице не е установило срещу
изравнителните сметки да са подавани жалби и възражения в законно-
установения срок.
От приетата съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. се
установява, че в изравнителна сметка, издадена в м.08.2020 г., и отнасяща се
за отоплителен сезон 2019 г .- 2020 г., за процесния топлоснабден имот,
стойността на доставената и ползвана, топлинна енергия е в размер на 884.31
лева, като ответниците не са извършвали плащания по същата.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че отоплителния сезон е от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Ищецът е предявил иска, като е поискал от съда да бъде признато за
установено, че ответниците дължат разделно, всеки един от тях по ½ част от
процесното вземане, като са предявили иска за заплащане на изравнителна
сметка, издадена в м.08.2020 г. В съдебно заседание вещото лице – икономист
поясни, че периода, за който се отнася изравнителната сметка е от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. Установи се по безспорен начин, че ответниците са
продали процесния топлоснабден имот на 07.04.2020 г., което е през
процесния период по изравнителната сметка, поради което и за периода от
08.04.2020 г. до 30.04.2020 г. те не могат да отговарят за сумите обективирани
в процесната изравнителна сметка, тъй като нямат качеството на „клиент“ на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
От изслушаното, прието, и неоспорено от страните допълнително
заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че
неплатената сума за изравнителна сметка в м.08.2020 г., касаеща период от
01.05.2019 г. до 07.04.2020 г., за абонат с адрес: гр. П. ул. „Р.Д..“, ** ** ** с
9
абонатен № **********, е на стойност от 831.30 лева, а ½ част от същата
възлиза на стойност от 415.65 лева. Вещото лице не е установило ответниците
да са извършили плащане по процесната изравнителна сметка, която касае
период, в който ответниците са били собственици, респ. са притежавали
качеството „клиент“ на топлинна енергия по отношение на процесния
топлоснабден имот, поради което и отговарят за сумата на изравнителната
сметка, но за периода, в който са имали това качество. След 07.04.2020 г., на
която дата са продали топлоснабдения имот, те са изгубили качеството на
собственици и ползватели на имота, поради което са загубили и качеството на
„клиент“ по отношение на същия и не могат да отговарят за сумите по
процесната изравнителна сметка.
В горния смисъл искът за главница се явява основателен и доказан за
периода от 01.05.2019 г. до 07.04.2020 г., и за сума на главница в размер на по
415.65 лева, като за разликата до пълния предявен размер на главниците от по
442.16 лева, и за периода от 08.04.2020 г. до 30.04.2020 г. исковете са
неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава, както бе посочено
по-горе, съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а
съгласно ал.6 на същата разпоредба, при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно - икономическата експертиза на в.л. В. В. дължимото
на ищцовото дружество обезщетите за забава за периода от 10.10.2020 г. до
31.01.2023 г. е в размер на 209.96 лева, а от допълнителното такова се
установява, че дължимата лихва за забава за периода от 10.10.2020 г. до
31.01.2023 г. в размер на 197.37 лева, или за ½ част е от по 98.69 лева. При
това положение предявените акцесорни искове за лихва за забава са
основателни и доказани до изчислената от вещото лице сума от по 98.69 лева,
поради което и за тази част исковете следва да бъдат уважение, като за
разликата до пълните предявени размери на исковете за лихва за забава – до
10
от по 104.98 лева, исковете са неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът Б. Й. И. чрез адвоката предоставящ му правна помощ е
противопоставил възражение за погасяване по давност на процесните суми,
което следва да бъде разгледано от съда.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на
топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно,
периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението
на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла
на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 от ГПК искът ще се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както
материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната
заповед е подадено на 01.03.2023 г., а процесната изравнителна сметка е
издадена през м.08.2020 г., от когато е и била дължима, поради което и
тригодишната давност към датата на подаване на заявлението не е изтекла, и
няма погасени по давност суми, като възражението е неоснователно.
На основание чл.86 ЗЗД върху уважените размери на главниците всеки
един от ответниците дължи и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Ищеца е представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
11
за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния материален интерес, както и фактическата
и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното
и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в
исковото производство от 75.00 лева – държавна такса, и депозити за вещи
лица в размер на 500.00 лева. В заповедното производство ищецът е доказал
разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева, или общо разноски по
заповедното и исковото производство в размер на 700.00 лева. С оглед изхода
на делото и съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да му
бъдат присъдени разноски в общ размер на 705.04 лева, като върху всеки един
от ответниците в съответствие с частта, за която е предявен иска спрямо
всеки един от тях, върху всеки един от ответниците следва да бъдат
възложени разноски от по 352.52 лева, представляващи разноски за държавна
такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, вр. чл.410 ГПК
и чл.153 от ЗЕ, че Б. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ж.к. „Г.“, ** **
** ДЪЛЖИ на „Топлофикация- Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ „Република”,
сумата в размер на 415.65 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
главница в размер на 831.30 лева, по изравнителна сметка, издадена в
м.08.2020 г., касаеща отоплителен сезон 2019 г.-2020 г., за периода от
01.05.2019 г. до 07.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 98.69 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
лихва за забава на месечните плащания в размер на 197.37 лева за периода от
10.10.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 415.65 лева; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № ** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, като
12
ОТХВЪРЛЯ исковете: за главница за разликата над уважения размер на
главницата от 415.65 лева до пълния предявен размер на иска от 442.15 лева
за периода от 08.04.2020 г. до 30.04.2020 г., и иска за лихва за забава за
разликата над уважения размер от 98.69 лева до пълния предявен размер от
104.98 лева, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, вр. чл.410 ГПК
и чл.153 от ЗЕ, че Й. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „Р.Д..“, ** **
ап.15 ДЪЛЖИ на „Топлофикация- Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата в размер на 415.65 лева, представляваща ½ част от общо
дължимата главница в размер на 831.30 лева по изравнителна сметка,
издадена в м.08.2020 г., касаеща отоплителен сезон 2019 г.-2020 г., за периода
от 01.05.2019 г. до 07.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 98.69 лева, представляваща ½ част от общо дължимата
лихва за забава на месечните плащания в размер на 197.37 лева за периода от
10.10.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 415.65 лева; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ – 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № ** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете: за главница за разликата над уважения размер на
главницата от 415.65 лева до пълния предявен размер на иска от 442.15 лева
за периода от 08.04.2020 г. до 30.04.2020 г., и иска за лихва за забава за
разликата над уважения размер от 98.69 лева до пълния предявен размер от
104.98 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ж.к. „Г.“, ** ** **
ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация- Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата от 352.52 лева, представляваща направени в
заповедното и исковото производства разноски за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. С. И., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „Р.Д..“, ** **
ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация- Перник” АД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
13
„Република”, сумата от 352.52 лева, представляваща направени в
заповедното и исковото производства разноски за държавни такси,
възнаграждения на вещи лица, и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № **** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14