№ 451
гр. Варна, 01.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Г. Йовчев
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20253001000328 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба на ЗД ЕВРОИНС АД срещу решение рег. № 78/07.05.2025г.
по електронно дело № 20243400100463 (гр.д. № 463/2024г. по описа на ОС-
Силистра), В ЧАСТ, с която е била присъдена горница над общия дължим
размер от 105 000 лв. (или от по 52 500 лв.) до общия присъден размер от 180
000 лв. (или от по 90 000 лв.) като определено обезщетение по предявена на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ претенция на Н. В. Г. и А. В. Г., в качеството им на
наследници на В.К.Г. – преживял съпруг на починалата М.Т.Г., пострадала в
процесното ПТП пешеходка, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2024г., до
окончателното й изплащане, както и В ЧАСТ, с която е била присъдена сумата
от общо 13 359,66 лв. (или от по 6 679,83 лв.), представляващи законна лихва
върху присъдената главница считано от отправяне на претенцията до
застрахователя-04.04.2024г. до датата на предявяване на претенцията в съда –
15.10.2024г., и съответно са били разпределени разноски.
По предварителните въпроси: Въззивната жалба е депозирана чрез
упълномощения юрисконсулт в рамките на преклузивния срок (считано от
връчване на акта на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.
260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Дължимата държавна такса
по въззивното обжалване е внесена.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна е упражнила право на
отговор по жалбата.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на неизгодна за
жалбоподателя(осъден ответник) част от обжалваем съдебен акт.
Пълномощниците на насрещните страни са легитимирани да упражняват
1
защита във всички инстанции. Съдът приема, че въззивното производството
по акта по същество е допустимо.
Доклад по въззивната жалба:
Въззивникът ответник ЗД ЕВРОИНС АД, чрез юрк. С. излага
оплаквания за необоснован извод за липса на причинна връзка на
неправомерно поведение на пешеходката (пресичане на пътното платно на
необозначено за това място чрез пътни сигнализация/маркировка/знак, при
наличие на пешеходна пътека в близост, без да се огледа преди да навлезе в
пътното платно и без да реагира на приближаващите се автомобили) и
настъпването на вредоносното събитие и съответно неправилно приложен
закон по възражението за съпричиняване (поддържано във въззивната жалба в
степен от 30 %) на пострадалата за увреждането, довело в последствие до
смъртта й. Оплаква се и за необоснованост на определения размер на
неимуществени щети, доколкото е останало неясно в каква степен всеки един
от приложените критерии при съблюдаване принципа за справедливост по чл.
52 ЗЗД е натежал при определяне крайния размер на обезвредата. Отделно
сочи, при определяне на начален момента на акцесорното вземане за лихви не
е приложен правилно специалния закон, доколкото съдът не е разгледал
възражението на ответника за недължимост на лихва по чл. 409 КЗ, като не е
отчетена забава на кредитора от 04.04.2024г. до 15.10.2024г., при определено
обезщетение в размер на 84 000 лв., което застрахователят не е изплатил
поради непредставянето на банкова сметка.
Въззиваемите правприемници на ищеца А. В. Г. и Н. В. Г., заместили
праводателя си В.К.Г. – преживял съпруг на починалата М.Т.Г., и двамата чрез
адвокат С., оспорват оплакванията с доводи за всестранно изследване на
всички обстоятелства по причиняването на смъртта на пешеходката от
застрахования автомобилист, като се позовават на доказаното неправомерно
поведение на водача на процесния автомобил, който сам е създал
предпоставките за процесното ПТП, несъобразявайки нормите на чл. 102 и чл.
196 ЗДвП, и липса на съпричиняване от страна на пешеходката, при
недоказаност на твърдяното от застрахователното дружество неправилно
пресичане. Оспорват се доводите за надценяване на вредите с позоваване на
съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. Позовават се на
частично признание на иска до размера от 84 000 лв., и оспорват
оплакванията по дължимост на мораторната лихва.
Наслещните страни са заявили претенции за разноски в настоящото
производство.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен
характер, които са били издирени и обявени като приложими за уреждане от
застраховател на претенции на пострадали лица от престъпно поведение на
застрахован автомобилист. В този смисъл не се налага допълнително
разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
Страните не са посочили нови доказателства.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба срещу решение рег. №
78/07.05.2025г. по електронно дело № 20243400100463 (гр.д. № 463/2024г. по
описа на ОС-Силистра), В ЧАСТИ, с които:
уважен е иск на Н. В. Г., ЕГН ********** и А. В. Г., ЕГН **********,
срещу ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, на осн.чл.432, ал.1 КЗ за
присъждане на дължимо на техния наследодател обезщетение за горница над
общия дължим размер от 105 000 лв. (или от по 52 500 лв.) до общия присъден
размер от 180 000 лв. (или от по 90 000 лв.),
присъдена е законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2024г., до окончателното й изплащане,
присъдена е мораторна лихва от общо 13 359,66 лв. (или от по 6 679,83
лв.) считано от отправяне на претенцията до застрахователя-04.04.2024г. до
датата на предявяване на претенцията в съда – 15.10.2024г.
разпределени са разноски.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 07.10.2025г. от 14.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
достъп до електронно дело се предоставя служебно след съответна
регистрация на страните или пълномощниците им като потребители и
подаване на електронно искане чрез ЕПЕП;
като страна, която е задължена на осн. чл. 50 ал. 5 ГПК да осигурява
електронна кореспонденция със съда, застрахователят въззивник следва да
посочи на въззивния съд своя електронен адрес (от който да потвърждава в 7
дневен срок получаването на електронната кореспонденция) или регистрация
за връчване на съобщения чрез ЕПЕП(със съгласието си за уведомяване чрез
електронния портал) или друг адрес за електронна препоръчана поща по
смисъла на чл. 38 ал. 2 ГПК;
предупреждава застрахователя, че при неизпълнение на горното
указание, съдът ще възлага на страната, която не е изпълнила задължението си
за посочване на електронен адрес по чл. 50 ал. 5 ГПК допълнително разноски
за издаване на служебните преписи по реда на чл. 102з ал. 3 ГПК, както и
може да наложи глоба на страната, затруднила хода на производството с
неизпълнение на задължението си по чл. 50 ал. 5 ГПК по реда на чл. 91 ал. 2
вр. чл. 89 ал.2 ГПК;
при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските пред
въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото
им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4