РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ……………….
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.с. Евелина Маринова
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 2
640 по описа за 2020 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 431266 от 15.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 29 666/2017 г. по описа
на СРС, ІI ГО, 75 състав е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК,
че Р.С.В., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 684,92 лева,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.05.2012
г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот – апартамент № 29, находящ се в гр. София,
ж.к.„******, сумата 3,06 лева, представляваща такса за отчитане на уреди за
разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от
21.03.2015 г. до окончателното заплащане, сумата 92,62 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 101,78 лева тази претенция, както и искът за
заплащане на лихва за забава в размер на 0,49 лева върху главницата от 3,06
лева за периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г. са отхвърлени като
неоснователни.
Със същия съдебен акт Р.С.В. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание
чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 716,60 лева – разноски за исковото производство и
сумата 165,80 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответницата
Р.С.В.,***. В жалбата
се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като се поддържа, че същото е формално и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и на
съществени процесуални правила, както и че е необосновано. Инвоки-рат се доводи,
че липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосновават
извод у съда за дължимост на сумите – предмет на иска; че съставът на СРС не е
съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, които имат
предимство при противоречие с други закони, в т.ч. чл.62 ЗЗП и чл.147а ЗЗП,
както и че в нарушение на установената практика на ВАС с определение №
3258/07.03.2013 г. е приел, че общите условия са със силата на договорни
отношения между страните. Сочи се и че ищецът не е доказал нито наличието на
договорно правоотношение между страните, нито количеството на доставената
топлоенергия и твърденията си за извършен реален отчет; че до подаването на
молба-декларация за откриване на партида за сумите за ползвана топлинна енергия
отговаря предишния собственик, че първоинстанционният съд не е взел отношение
по липсата на молба-декларация за откриване на партида и въпреки това приема,
че жалбоподателката е в облигационни отношения с ищеца. Отразено е и че от
буквалното, граматическо и логическо тълкуване на ЗЕ следва, че задължението за
заплащане на топлинна енергия се свързва с притежаването на правомощие за
ползването на имота, където се доставя енергията, затова при съществуването на
вещно право на ползване относно топлоснабдения имот неговият титуляр-потребител
би бил задължен за заплащане на доставената топлинна енергия, а не формалния
собственик; че в случая със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари
задължения извън процесния период без да са налице условия за това, без да е
налице съгласие на потребителя; че ищецът не е ангажирал доказателства относно
изправността на уредите, поради което е очевидно, че той не е изпълнил свое
законово и договорно задължение да поддържа в изправност измервателните уреди
на топлинна енергия. Наведени са твърдения и че ищцовото дружество не е
представило доказателства и за извършено отчитане на индивидуалните
разпределители или за пречки в абоната, възпрепятствали такова отчитане – като
основание за служебно начисляване на задължения, а без отчетни документи
положителен извод за наличие на основание за определяне на задължения за
плащане в претендирания размер и сочения от ищеца обем потребление не може да
бъде направен. Релевира се оплакване и че първоинстанционният съд е премълчал
факта, че протоколът от Общото събрание на ЕС за избор на ФДР, с която да се
сключи договор, трябва да бъде нотариално заверен; че вещото лице по СТЕ не е
направило какъвто и да е независим опит да докаже потребена енергия, а
единствено преписва данни от документите на ищеца, и така СРС е приел
единствено на доверие твърдените от ищеца обстоятелства и изслушаните
експертизи; че задължение на съда е да изложи мотиви във връзка с наведените от
ответника оплаквания за необоснованост и непълнота на заключенията на вещите
лица, което не е направено. Инвокират се съображения и че е останал неизяснен и
ноторно известният факт за липсата на каквито й да е документи за узаконяване и
пускане в експлоатация на АС, което прави нищожни всякакви сметки, формирани в
такива условия.
Моли въззивния съд да отмени решението на СРС в частта, в
която са уважени предявените срещу жалбоподателката искове и да постанови ново,
с което да отхвърли в цялост претенциите на ищеца. Претендира присъждането на направените
в производството разноски.
Ответникът по жалбата –
„Т.С.“ ЕАД,
*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С молба
от 28.09.2021 г. е оспорил жалбата като неоснователна и недоказана. Заявява
искане за присъждане на разноски. Навежда възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД
не е взело становище по жалбата.
С определение № 107218 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 29 666/2017 г. по описа на СРС,
ІI ГО, 75 състав, е оставена без уважение молбата на ответницата Р.С.В. за изменение на решение № 431266 от 15.06.2018
г. в частта за разноските по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като неоснователна.
Срещу определението на СРС по
чл.248, ал.1 ГПК е депозирана частта жалба с вх.№ 5006401/16.01.2018 г. от
ответника Р.С.В..
От страна на жалбоподателката са изложени
съображения, че размерът на разноските в исковото производство са над
допустимите в константната съдебна практика; че на юрисконсулти е неправомерно
да се присъжда възнаграждение като адвокатски хонорар, тъй като юрисконсултите
на ищеца са по трудов договор и същият не е сторил тези разноски, както и че
съгласно възприетата практика се присъжда юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер от 50,00 лева.
Въз основа на изложеното моли съда
да отмени обжалваното определение, като измени решението в частта за разноските
и същите да бъдат намалени съобразно съдебната практика. С частната жалба не се
претендират разноски.
Ответникът по частната жалбата
– „Т.С.“ ЕАД в срока по чл.259, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото до-казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато
следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение
/ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради
което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в
жалбата доводи и изисква-нията на приложимите в случая императивни
материалноправни норми, попадащи в едно от изключения, визирани в ТР на ОСГТК
на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положител-ни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление вх.№ 3017205/21.03.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.В., ЕГН ********** и Г.М.Г.за по ½ част от сумите: 1 375,95
лева – главница, от която: 1 369,83 лева – стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за времето: м.05.2012 г. – м.04.2014 г. и 6,12
лева – стойност дялово разпределение за същия период и 204,54 лева – лихва за забава
за периода: 30.06.2012 г. – 10.03.2015 г., от които: 203,56 лева – относно
вземането за топлинна енергия и 0,98 лева – относно вземането за дялово
разпределение, касаещи топлоснабден имот – апартамент
№ 29, находящ се в гр.София, ж.к.„*****, абонатен № 083265. На 03.04.2015
г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15 209/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав срещу
посочените лица за предявените суми, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 21.03.2015 г. до изплащане на същите, като на заявителя са
присъдени и направените в заповедното производство разноски, които по отношение
на Р.С.В. са на
стойност 165,80 лева, от които: 15,80 лева – държавна такса и 150,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
На 08.10.2015 г. е депозирано възражение от длъжника Р.С.В. по чл.414 ГПК, в което същата е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта. В срока
по чл.415, ал.1 ГПК – на 11.05.2017 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването на вземанията му срещу този длъжник по
издадената заповед.
Съдът
е сезиран с установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на
оспо-рените от длъжника Р.С.В.
главни и акцесорни вземания,
за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и
неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия пра-вила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ
за битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител го-реща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл. 153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна-та енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. От ангажираното от ищеца писмено доказателство: договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на Закона за общинска собственост от 24.08.1998 г. /неоспорен
в процеса/, е видно, че недвижимият имот с адрес: гр.София, ж.к.„Младост 1“,
бл.*****е продаден от Столична Община, ТОА „Младост” на Р.С.В.. Пред първоинстанционния съд ответницата нито е поддържала, нито е
ангажирала доказателства, че след закупуването на имота същата се е разпоредила
с него или че валидно е учредила ограничено вещно право на ползване в полза на
трето лице. Като собственик на процесния имот в исковия
период от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. Р.С.В. има качеството на клиент на топлинна
енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топло-преносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на догово-ра. С оглед тази нормативна
уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008
г. и Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г. Разпоредбата
на чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите/клиентите, които не
са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и
не установява да е упражнила това нейно право срещу Общите условия на „Топло-фикация
София“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира,
че същата ги е приела.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя/клиента, по силата на закона – чл. 150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика, обекти-вирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените
обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия
период от време между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови
нужди относно процес-ния имот.
Неоснователни
са и доводите, че в дадения казус са нарушени разпоредбите на чл.62 ЗЗП и
чл.147а ЗЗД. Визираните норми на ЗП, от които жолбоподателката
черпи аргументи, че не е обвързана с облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД,
са в сила от 25.07.2014 г. Разпоредбите са материалноправни и имат действие
само за в бъдеще – от момента на влизането им в сила през 2014 г., което в
случая е станало след възникване на процесното облигационно правоотношение. Но
дори и това обстоятелство да не беше нали-це, съгласно
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2016 от 25.05.
2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доста-вяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
се прилагат разпо-редбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите. За пъл-нота на изложението
следва да се отбележи, че възражението за „непоръчаната” доставка е неоснователно
и с оглед факта, че именно в качеството й на потребител на топлинна енергия,
който се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество, ответницата е
подала заявление-декларация
с вх.№ 693/11.01.1995 г. на „Т.С.” ЕАД, неоспорена в производството, за
откриване на партида на нейно име за доставка на топлинна енергия в процесния
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се осъществява по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на
чл.139 – чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп, отм.ДВ бр.25/20.03.2020 г../.
Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл.
142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ
прави-лата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент
се определят с наредба-та по чл.125, ал.3 ЗЕ. За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и устано-веното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота на ответницата са начис-лявани помесечно от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от
двете изслушани съдебни експертизи, като
след края на отопли-телния период са изготвени изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дялово разпре-деление, на база документи за индивидуален
отчет в процесния апартамент, като съгласно данните от същите и заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.М.Т., което съдът
кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, настоящата
инстанция приема, че по делото е установено количеството и стойността на
действително потребената топлинна енергия за процесния имот в исковия период.
Жалбоподателката-ответник не
твърди и не установява да се е възползвала от предви-деното рекламационно
производство и да е оспорила изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г.
и чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г., имащи силата на закон за страните –
в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации
за отчет на уредите и разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза
начин в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.М.Т., през процесния период сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира апартамент № 29 с абонатен № 83265, е била
топлоснабдена; че абонатната станция е автоматична с пластинчати топлообменници,
монтирана през 2004 г.; че от 28.10.1998 г. отоплението на стълбището е
изключено безсрочно, както и че за целия исков период „Т.С.” ЕАД редовно,
ежемесечно е отчислявала за своя сметка технологичните разходи. Констатира се и че в процесното жилище по данни на ФДР има монтиран 1 бр.
пломбиран водомер за БГВ, че за абоната е начислявана топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за БГВ; че общият водомер – средство за търговско измерване, е снабден оценка за
съответствието, одобрен тип от БИМ и е подлаган на метерологични проверки,
чийто заключения са „Съответства“. Последните обстоятелства се установяват и от
представените във въззивното производство заверени копия от протоколи за
метрологична проверка от 06.03.2012 г. и от 08.10.2014 г. и свидетелства за
проверка № 53677/2012 от 08.03.2012 г. и № 01574/11.10.2014 г.
В изслушаната експертиза е отразено и че
проверката на документацията и извърше-ният от експерта анализ показват, че
фирмата за дялово разпределение е разпределяла топлин-ната енергия, потребена в
процесния имот в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
От разглежданото доказателство се установява и че
въз основа на данните от израв-нителните сметки на фирмата за дялово
разпределение, и с помощна на аналитични пресмя-тания размерът на задължението на клиента по абонатен № 83265 за потребената
топлинна енергия за заявения като предмет на спора период от м.05.2012 г. – м.04.2014
г. вкл. възлиза на 1 369,84 лева, от която съгласно претенцията на ищеца Р.С.В. дължи сумата 684,92 лева.
Настоящата инстанция намира за
необосновани оплакванията, наведени във въззив-ната жалба, че количеството на доставената топлинна енергия за процесния
имот не се доказва от ангажираните доказателства. Съдебно-техническата експертиза
е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК поради
необходимост на специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
технически показатели, като тази експертиза не е изготвена по документи,
едностранно издадени от ищеца, както се поддържа, а въз основа на документите за отчет за индивидуалното
разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия, съгласно
снетите показания по уредите в жилището на ответницата за процесния период,
както и данните от картона на абонатната станция.
Неоснователно е и заявеното във
въззивната жалба твърдение за недоказване год-ността на средството за измерване,
обслужващо процесния адрес. От приетото заключение на СТЕ и представената
документацията относно последващия метеорологичен контрол, посочени по-горе в
решението, по безспорен начин е установено в производството, че в исковия
период общият топломер в процесната абонатна станция е преминал метрологична
проверка и е технически изправен.
Относно доводите за липса на
доказателства за въвеждане в експлоатация на абонат-ната станция в сградата,
съдът намира, че предмет на установяване в настоящото производст-во е цената на
доставената топлинна енергия, извършването на която доставка се установява от
експертното заключение по СТЕ и документи за отчет за индивидуалното разпределение. Пускането на абонатната станция в експлоатация и наличието на
разрешение за това не влияе на дължимостта на процесните суми.
Решаващият състав на СГС приема за
неоснователно и възражението на жалботода-телката-ответник за нищожност на
клаузата за рекламация от Общите условия на основание чл.35 ЗЗПТП /отм./ и
действащия ЗПП. Визираната клауза нито ограничава възможността на потребителя
да възрази срещу получените сметки, нито изключва и/или ограничала правото на
същия за съдебна защита по отношение на претендираните от топлопреносното
предприятие вземания.
На последно място: неоснователно е и
възражението на ответницата за незаконосъоб-разно извършване на дяловото
разпределение от страна на третото лице-помагач на страната на ищеца,
обосновано на твърдението, че протоколът от Общото събрание на ЕС, на което е
избрана фирмата за дялово разпределение, не е с нотариална заверка на
подписите. Наличие на такава заверка не се изисква от нормата на чл.139б и
чл.139в от ЗЕ.
По силата на чл.22 от Общите
условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. дяловото разпре-деление на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /в ред. до изм. с ДВ бр.94/2013
г., в сила от 01.06.2014 г./ дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от топло-преносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложе-нието
към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2008 г. и 2014 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец – ОУ 2014 г./, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово
разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2008 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача и се обявява по подходящ начин на
купувача, а в тази на чл.36, ал.2 от Общите условия 2014 г. – че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявя-ва по подходящ
начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдър-жанието
на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание
чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материалноправно легитимиран да
получи цената на извършваната услуга дялово разпреде-ление, като предвид
данните от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Виолета
Стоянова, което съдът
кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено, стойността за услугата „дялово разпределение“ за времето от м.02.2013 г.
– м.04.2015 г. за процесния абонат № 083265 възлиза в размер на 6,12 лева. Въз
основа на тези данни дължимото се от ответницата задължение на това основание ½
част е в размер на 3,06 лева.
Съгласно приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните в тази му част, в хода
на процеса – на 03.11.2017 г. ответникът е внесъл по банковата сметка на „Т.С.“
ЕАД сумата от 1 318,39 лева за погасяване на процесните задължения – факт, който следва да бъде взет предвид в
съответствие с изискването на чл.235, ал.3 ГПК, с която сума изцяло са погасени
задълженията й относно процесните главници, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
21.03.2015 г. до датата на плащането, възлизаща в размер на 182,61 лева. С
оглед това обстоятелство разглежданите исковете подлежат на отхвърляне като погасени чрез плащане. Като неправилно
решението на СРС в тази му част следва да бъде отменено и да се постанови ново,
с което визираните претенции да бъдат отхвърлени на посоченото основание.
Тъй като клиентът
на топлинна енергия не е изпълнил точно във времево отношение паричната си престация
спрямо ищцовото дружество, същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
несвоевременно изпълнение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху
всяка месечна вноска от неиздължената главница, чийто падеж в съответствие с
чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния период: 30.06.2012 г. – 10.03.015 г. ответницата е в
забава за плащане на падежиралите в този период ежемесечно дължими суми,
представляващи стойността на топлинната енергия за времето от м.05.2012 г. до м.01.2014
г. вкл. За периода на забавата от датата на
падежа на всяко отделно вземане, начиная от 01.07.2012 г. – датата, следваща
датата на падежа за първата дължима вноска, до 10.03.2015 г., размерът на разглеж-даните вземания по отношение на дължимите
се от ответницата главници за топлинна енер-гия, определен съгласно данните от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и лихвен калкулатор на НАП, възлиза на сумата 260,88 лева. С оглед претендираната с исковата молба
част от това вземане от ½ ответницата Р.В. дължи сумата от 130,44 лева,
но предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес отговорността
на същата относно разглежданото задължение следва да се ограничи до обжалвания
размер от 92,62 лева.
Според мнозинството на състава
на СГС по отношение на главните вземания, представляващи стойността на
дължимата се топлинна енергия за периода: м.02.2014 г. – м.04.2014 г. вкл.,
ответницата не е изпаднала в забава относно плащането им, поради нищожност на
клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи
условия от 2014 г. – в сила от 12.03.2014 г.,
на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потребителя /купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите
условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението
за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните
сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им
на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Мнозинството на състава приема,
че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя
/компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава възможност за достъп до
интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и
самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения. С оглед горното мнозинството на съдебния състав приема,
че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП –
са нищожни. Предвид това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца
за дължимата се стойност на топлинната енергия за времето: м.02.2014 г. –
м.04.2014 г. вкл., които попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г.
/в сила от 12.03.2014 г./, ответницата не е изпаднала в забава, тъй като липсва
договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е представена и
покана за изпълнение на тези задължения в съответствие с изискването на нормата
на чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД относно главното задължение за
топлинна енергия се явява доказан по основание и размер за претендираната сума от 92,62 лева за времето
от 01.07.2012
г. до 10.03.2015 г. относно главните
вземания за периода от м.05.2012 г. до м.01.2014 г. вкл., но предвид извършеното
плащане в хода на процеса – на 03.11.2017 г. на сумата от 1 318,39 лева,
попадащо в приложното поле на нормата на чл.235, ал.3 ГПК, със същата изцяло е
погасено това задължения, с оглед на което заявеният иск на това основание във визираната
част подлежи на отхвърляне като погасен чрез
плащане. В останалата част – за 30.06.2012 г. и относно главните вземания за
топлинна енергия за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. вкл. за периода от
01.04.2014 г. до 10.03.2015 г. претенцията се явява неоснователна, поради което
като неправилно решението на СРС в тази му част следва да бъде отменено и да се
постанови ново, с което претенцията да бъде отхвърлена само за период.
По частната
жалба на ответницата Р.В.:
Частната жалба е депозирана в законния
срок от заинтересована страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, поради което нейното разглеждане се явява допустимо.
С разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК законодателят е установил, че в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, по искане на страните
съдът може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Решаващият състав на СГС като
съобрази обстоятелствата по делото и изискванията на закона, намира за частично
основателни релевираните от частния жалбоподател доводи за неправилност на
определението на СРС – в частта, с която е оставено без уважение искането Р.В. за
изменение на постановеното решение по гр.д.№ 29 666/2017 г. на СРС в частта за
възложените в нейна тежест разноски в заповедното производство за
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 50,00 лева.
Съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, като в ал.8 от същата норма е предвидено, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако не са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПрП. Безспорно е по делото, че
в заповедното и исковото производство „Т.С.“ ЕАД е била защитавана от
юрисконсулт.
Направените разноски от това
дружество за държавни такси и вещи лица в тези производства, както и
възнаграждението за юрисконсулт в исковото производство в размер на 100,00 лева
са правилно определени, поради което техният размер не подлежат на изменение по
реда на чл.248, ал.1 ГПК. Посоченото възнаграждение не е прекомерно и същото е
в съответствие с извършените от пълномощника на тази страна процесуални действия и
положените от него усилия по защитата, вида на производството, както и с действителната
фактическа и правна сложност на делото. Несъобразено с горните обстоятелства е
възнаграждението за юрисконсулт за заповедното производство, предвид което
същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 50,00 лева.
Предвид изложеното атакуваното
определение от 07.05.2019 г. като неправилно следва да бъде отменено в частта
за разликата над посочения по-горе размер от 50,00 лева да присъдените 150,00
лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. В останалата
част частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съобразно обстоятелството, че процесните
вземания са приети за недължими поради погасяване чрез плащане в хода на първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.2 ГПК ответницата Р.В. дължи разноски за последното.
В частта, в която исковете се отхвърлят само за период, но не и по размер на
същата не се дължат разноски за това производство.
При приетия изход на спора в патримониума
на жалбоподателя-ответник за въззивно-то производство се е породило право на основание
чл.78, ал.1 ГПК, като на същата следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса по жалбата в размер на 25,00 лева.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата
страна „Топло-фикация София” ЕАД за въззивното производство не се дължат
разноски.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 431266 от 15.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 29
666/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 75 състав – в ЧАСТТА, в която е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК,
че Р.С.В., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 684,92
лева, представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от
м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден имот: апартамент № 29,
находящ се в гр.София, ж.к.„******, сумата 3,06 лева, представляваща такса за
отчитане на уреди за разпределение на топлинна енергия, ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2015 г. до окончателното заплащане и сумата 92,62 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седа-лище и адрес на управление:***, срещу Р.С.В., ЕГН **********,
с адрес: *** искове за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че Р.С.В., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 684,92 лева, представляваща стойността на
потребената топлинна енергия за периода от м.05.2012 г. до м.04.2014 г. за топлоснабден
имот – апартамент № 29, находящ се в гр.София, ж.к.„******, сумата 3,06 лева,
представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“, ведно със законната
лихва върху тях, считано от 21.03.2015 г. до датата на заплащането им –
03.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 15 209/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, като погасени чрез
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седа-лище и адрес на управление:***, срещу Р.С.В., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗДД, че Р.С.В., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* сумата 92,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, доставена за времето
от м.05.2012 г. до м.01.2014 г. вкл., начислена за периода от 01.07.2012 г. до
10.03.2015 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 15 209/2015 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав, като погасен чрез
плащане, както и за периода: 30.06.2012
г. и периода от 01.04.2014 г. до 10.03.2015 г. - относно вземанията за топлинна
енергия за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. вкл. като
неоснователен.
ОТМЕНЯ определение
№ 107218, постановено на 07.05.2019 г. на основание чл.248, ал.1 ГПК по гр.д.№ 29
666/2017 г. по описа на СРС, ГО, 75 състав по частна жалба на Р.С.В., ЕГН ********** с вх.№ 5171039/21.10.2019 г. – в частта за разноските за заповедното
производство за разликата над сумата от 65,80 лева до сумата от 165,80 лева
като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК решение № 431266 от 15.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 29 666/2017 г. по описа на СРС, ІI ГО, 75 състав в частта
за разноските, като намалява размера на възнаграждението за юрисконсулт на „Т.С.“
ЕАД за заповедното производство до сумата от 50,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 5171039/21.10.2019 г. на Р.С.В. срещу определение № 107218/07.05.2019
г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК по гр.д.№ 29 666/2017 г. по описа
на СРС, ГО, 75 състав в останалата й част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ
на Р.С.В., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25,00 лева
/двадесет и пет лева/ –
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м.2.