Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.02.2021 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти
състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 12416/2017 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с искане съдът да признае за
установено, че В.Х.М. с ЕГН ********** и Р.Д.М. с ЕГН **********, в качеството
им на кредитополучатели по сключен Договор за потребителски кредит № HL 3329 от
08.04.2008 г., изменян с няколко допълнителни
споразумения дължат на „Ю.Б. АД, ЕИК *******сумите, посочени в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№52185/2017 г. по описа на СРС, 144
състав, а именно: главница - 22 178,10 СНЕ швейцарски франка, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ- „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез
адвокат Д.М. твърди, че между него, от една страна, и В.Х.М. с ЕГН ********** и
Р.Д.М. с ЕГН **********, от друга, е
сключен Договор за потребителски кредит № HL 33297 от 08.04.2008 г., по силата
на който на тях е предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 24 000 лева, с краен срок за
погасяване на кредита 288 месеца от датата на усвояване на кредита или до 23.04.2032
г. при лихва и други условия, подробно описани в него. Посочва, че за
обезпечаване на вземанията на Ю.Б. АД по предоставения кредит, кредитополучателите
са учредили договорна ипотека върху следния недвижим имот: Апартамент №32,
находящ се в гр.София, СО, р-н. „Надежда“, ж.к.“*******, със застроена площ от
79,16 кв.м., заедно със зимнично помещение без посочен номер, заедно с
припадащите се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, лична собственост на
кредитополучателя В.Х.М.. Твърди, че към процесния договор за кредит са
сключени допълнителни споразумения, с които са променени някои от условията на
Договора за кредит. Навежда, че от 10.10.2015 г. и до настоящия момент
кредитополучателите не изпълняват задълженията си за плащане на главницата по
Договора за кредит, съгласно условията и сроковете, уговорени в него. Посочва,
че съгласно чл. 18, ал.1 от Договора за кредит, при неизпълнение на което и да
е задължение по настоящия договор от страна на кредитополучателите, Банката
може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл.
18, ал.2 от Договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост и при
неплащане на три последователни месечни погасителни вноски целият остатък по
кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа
на последната вноска. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да
е волеизявление на страните. Ищецът твърди, че банката е уведомила
кредитополучателите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита както
следва: длъжника Р.М. на 11.07.2017 г. с нотариална покана peг. №11617, том IV,
акт 195 на нотариус М.Г., рег.№ 622 на НК, а длъжника В.М. - на 08.06.2017 г. с
нотариална покана peг. №11618, том IV, акт 196 на нотариус М.Г., рег.№ 622 на
НК. Въпреки дадената им възможност за доброволно изпълнение,
кредитополучателите не изплатили дължимите по договора суми, поради което на
28.07.2017 г. банката подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Искането й било уважено и въз основа на него
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52185/2017
г. по описа на 144 състав, СРС. Посочва,
че по силата на издадената заповед ответниците, в качеството им на длъжници, са
осъдени да заплатят солидарно на банката следните суми: 22 178,10 CHF швейцарски
франка за периода от 10.10.2015 г. до 26.07.2017г. и законна лихва за забава от дата на постъпване
на заявлението в съда до пълното изплащане на вземането, както и разноски по
заповедното производство в размер на 777,91 лева - държавна такса и 1336,12 лева,
представляващи адвокатски хонорар. Излага, че въз основа на издадената в негова
полза заповед за изпълнение е подал молба за образуване на изпълнително дело №
20178470400279 по описа на ЧСИ Н.П., с район на действие СГС. Навежда, че на
18.08.2017 год. СРС го е уведомил, че срещу издадената заповед за изпълнение са
подадени възражения от двамата длъжници и му е дал срок за подаване на иск по чл. 422 вр. чл.415 ГПК. С оглед изложеното
намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да уважи иска с правно основание чл. 422 ГПК като представя писмени
доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- В.Х.М., с ЕГН **********, чрез
адвокат Д.А. от САК, оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за
наличие на неравноправни, съответно нищожни клаузи в договора за кредит и
допълнителните споразумения към него, както по отношение на валутата, в която е
отпуснат и усвоен кредита, така и досежно клаузите, даващи възможност на
банката едностранно да изменя размера на дължимата по кредита възнаградителна
лихва. Възразява и че с допълнителните споразумения към договора за кредит,
банката е присъединила към главницата неплатени възнаградителни лихви и е
начислила върху така новосформираната главница възнаградителна лихва, предвид
което намира тези уговорки за нищожни поради противоречие със закона.
ОТВЕТНИКЪТ - Р.Д.М., ЕГН **********,
представлявана от особен представител адв. А.Б., оспорва иска по основание и
размер. Посочва и че част от претендираното вземане е погасено от ответниците
чрез редовно заплащане на дължимите вноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
От представените пред съда доказателства се установи, че ищецът е сезирал
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, което
е изцяло уважено и е издадена заповед за изпълнение от 08.08.2017 г. по ч.гр.д.
№ 52185/2017 г. срещу настоящите ответници за сумите както следва:
22 178,10 шв.франка, представляваща главница по договор за банков кредит №
HL 33297/08.04.2008 г., изменен и допълнен с
допълни споразумения от 13.04.2009 г., 23.06.2010 г., 17.12.2010 г., 28.12.2010
г., 29.07.2011 г., 26.10.2011 г., 05.03.2012 г., 08.10.2012 г., 06.12.2013 г.,
22.07.2014 г. и 24.02.2015 г., ведно със законната лихва за периода от
28.07.2017 г. до изплащане на вземането и 2 114,03 лв. разноски по делото.
В законоустановения срок настоящите ответници са подали възражения по реда
на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед, предвид което на ищеца е указано да
предяви настоящия иск.
По делото е представен договор за потребителски кредит № HL 33297 от 08.04.2008 г., сключен между „Ю.Б.” АД, ЕИК *******(
с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД) и В.М. и Р.М., в
качеството им на кредитополучатели, от който се установяват следните постигнати
договорености между страните:
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че
БАНКАТА предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди
в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
24 000 лв., по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в
деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се задължава да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията на
настоящия договор. В ал.2 е предвидено, че за деня на усвояване на кредита, за
приложимия към същата дата търговски курс „купува“ за шв. франка на банката,
както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в шв.
франкове, страните подписват приложение № 1 към настоящия договор, което е
неразделна част от него.
Чл. 2, ал.1 от договора предвижда, че разрешеният кредит се усвоява по
блокирана банкова сметка ***еля и се полза от него при условията на ал.3 и ал.4
– усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира
служебно от банката в лева по търговския курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката за
съответната валута в деня на усвояването като се превежда по открита в банката
сметка на кредитополучателя в лева, посочена в договора. С подписването на
договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава банката за служебното извършване на горните действия. Съгласно ал.4
за превалутирането по ал.3, кредитополучателят не дължи на банката определените
съгласно действащата Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си (Тарифата), такси и комисионни. В чл.6,
ал.2 от договора за кредит е предвидено, че погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и /или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро в банката
погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на
кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс продава на банката за швейцарския франк към лева/
евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава банката.
Съгласно чл. 21, ал.1 от договора страните са се договорили, че
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове, съответно в лева или евро като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на
превалутирането Тарифа на банката.
Съгласно чл. 23 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.
21 от договора може да има за последици включително и в случаите по чл. 6, ал.2
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
евро/ лева като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди( вкл. и пропуснати
ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви по
превалутирания кредит. С втората алинея на същия член кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21 до чл. 23 от този договор,
както и че е съгласен с настъпването им.
Съгласно чл. 3, ал.1 от договора за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредите в швейцарски франкове на 4,5%. Ал.5
предвижда, че действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за жилищни кредити и
датата, от която той е в сила чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Чл.8, ал.2 от договора предвижда, че при частично или предсрочно погасяване
на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на
предсрочно погасената главница.
Чл. 12, ал.1 от договора предвижда, че банката запазва правото си по време
на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 от договора. Изменението в
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия
договор.
В чл. 18 от договора е предвидено, че при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да
е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. В ал.2 е посочено, че при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва, без да е необходимо
каквото и да било волеизявление на страните.
От представеното по делото Приложение № 1, в изпълнение на чл. 1, ал.2,
подписано от страните, е видно, че съобразно т. 2 към 23.04.2008 г. на
кредитополучателят се предоставя в заем сумата от 20 099 швейцарски франка ( CHF).
По делото са представени 11 броя допълни споразумения към процесния договор
за кредит – допълнително споразумение от 13.04.2009 г. – страните се
споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания на банката. Допълнително споразумение от 23.06.2010 г. – променя
размера на месечната вноска на 80 шв. франка, съгласно погасителен план, за
12-месечен срок на облекчено погасяване на дълга, допълнително споразумение от
17.12.2010 г. – с което се прекратяват договорените условия с допълнително
споразумение от 23.06.2010 г., допълнително споразумение от 28.12.2010 г., -
променя размера на месечната вноска на 50 шв.франка, съгласно погасителен план,
за 6 – месечен срок на облекчено погасяване на дълга., допълнително
споразумение от 29.07.2011 г. – променя размера на месечната вноска на 53 шв.
франка, съгласно погасителен план, за 6 – месечен срок на облекчено погасяване
на дълга, анекс към потребителски кредит HL 33297 от 26.10.2011 г. – променя обслужващата сметка на името на Р.Д.М.,
допълнително споразумение от 05.03.2012 г. – променя размера на месечната
вноска на 110 шв. франка, за срок от 6 месеца, съгласно погасителен план,
допълнително споразумение от 08.10.2012 г. – променя размера на месечната
вноска на 94 шв. франка, съгласно погасителен план, за 12 – месечен срок на
облекчено погасяване на дълга, допълнително споразумение от 06.12.2013 г. –
променя размера на месечните вноски на 105 шв. франка, съгласно погасителен
пран, за 6 -месечен срок на облекчено погасяване на дълга, допълнително
споразумение от 22.07.2014 г. – променя размера на месечната вноска на 103 шв.
франка, съгласно погасителен план, за 6 месечен срок на облекчено погасяване на
дълга и допълнително споразумение от 24.02.2015 г. – променя размера на месечната
вноска на 90 шв. франка, съгласно погасителен план, за 6 -месечен срок на
облекчено погасяване на дълга.
С чл. IV от
допълнително споразумение от 13.04.2019 г., страните са договорили, че банката
преструктурира кредита, като прибавя към нея незаплатени към датата на
подписване на споразумението суми за неплатена лихва, просрочени такси и
просрочени плащания по застраховки. С това споразумение към главницата е
прибавена сума от 84,23 шв. франка за редовна лихва. Такси не са били включване
в главницата.
В чл.2 от допълнително
споразумение от 23.06.2010 г. е предвидено
същото преструктуриране на кредита, като е установено, че към момента на
подписването му кредитополучателите не са заплатили сумите от 130,27 шв. франка
просрочена лихва, 18,08 просрочени такси, които са прибавени към главницата.
В чл. 3 от споразумението от
28.12.2010 г. отново е предвидено, че банката преструктурира главницата, като
прибавя към нея и около 300 шв. франка
възнаградителна лихва и 33,15 шв. франка за такси.
С чл. 3 от споразумението от
29.07.2011 г. банката преоформя кредита като прибавя към главницата суми за
възнаградителна лихва и сумата от 37 шв. франка просрочени такси.
С чл. 3 от допълнително
споразумение от 22.07.2014 г. банката е преоформила кредита като е прибавила
към главницата сумите от 470,94 шв. франка лихва и 108,84 шв. франка за
просрочени такси.
С чл. 3 от допълнително
споразумение от 24.02.2015 г. банката е преструктурирала кредита като е
прибавила към главницата сумата от 412 шв. франка неплатени лихви и 37,83 шв.
франка неплатени такси.
С допълнителни споразумения от 05.03.2012 г., от 08.10.2012 г., от
06.12.2013 г., от 17.12.2010 г. и от 26.10.2011 г. не са прибавяни към главницата такси, лихви и
премии.
Представена и нотариална покана, изпратена от ищеца до ответника Р.М.,
връчена по реда на чл. 47 ГПК, считано от 10.07.2017 г.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. Съобразно същото се
установява, че счетоводството на ответника е водено редовно, при което
съобразно договорните условия, ведно със сключените анекси главницата по
кредита възлиза на 22 759,32 шв. франка, от които кредитополучателите са
погасили сумата от 581,22 шв. франка и съответно остава дължима сумата от
22 178,10 шв. франка. Начислената от банката лихва е в размер на
13 189,37 шн. Франка, от които изплатени от ответниците са 9 304,09
шв. франка и съответно дължими остават 3 885,28 шв. франка. Начислените от
банката такси са в общ размер на 1 428,09 шв. франка, от които изплатени
от ответниците са 1 212,24 шв. франка и съответно дължими остават 215,85
шв. франка. На 23.04.2008 г. по сметката, посочена в договора за кредит в шв.
франкове, на ответниците е била преведа сумата от 20 099,00 шв.
франка, служебно превалутирани от
банката в същия ден по курс „купува“ на шв. франкове – 1,1941 и съответно на
ответниците са продадени 24 000 лв. преведени по левовата сметка на
кредитополучателя В.М. отново в същия ден.
Сумата е била изплатена на каса в лева на посочения ответник. Превалутирането
на сумите, с които длъжниците са заплащали задълженията си по кредита е
направено от банката по обявения от нея курс за лев/ шв.франк. Компонентите,
които определят размера на договорената възнаградителна лихва, се определя от
БЛП на банката за жилищни кредити в шв. франкове плюс фиксирана надбавка, която
първоначално по договора е определена на 1,65 пункта. Компонентите, от които се
определя БЛП на банката, съобразно представената методология, са трансферната цена на ресурса и буферната
надбавка. Върху трансферната цена оказват влияние обективни фактори като
Софибор, Юридобор, Либор, CDS- рискова премия на България ( 5 г. сауп на кредитен
риск), рискова премия на Гърция (5 г. сауп на кредитен риск),формираните
минимални задължителни резерви и премиите, платени към ФГВР, които зависят от
пазарните условия. БЛП на банката се
определя от Комитет за управление на активите и пасивите е съобразно действащата
методология, размерът на БЛП в шв. франкове отразява състоянието и промените в
цената на ресурса на банката. Вещото лице е посочило промените на Юрибор и
Софибор в процесния период. Приетите от КУАП изменения на БЛП се аргументират с
движенията на компонентите от методологията, а именно от бенчмаркова лива, CDS и др. БЛП представлява сбор от трансферната цена на
ресурса и буферна надбавка, които варират във времето. Важният принцип е, че
КУАП може да променя БЛП само когато кумулативно изменение в компонентите дава
основание за това – общо изменение в
компонентите следва да е по – голямо или равно на направеното изменение. По
делото не са представени доказателства от какви компонентни се определя
буферната надбавка, предвид което няма данни тя да зависи от обективни фактори.
Вещото лице е посочило, че курс „продава” СНF 1/BGN на „Юробанк и ЕФ Джи България”
АД за съответните дати е съобразен и съпоставим с официалния курс на БНБ за СНF 1/BGN. След 2008 год. промените на
пазара на валутата се дължат на глобалната финансова криза, като търсенето на
швейцарски франкове значително нараства, в резултат на което се наблюдава
период на поскъпване на валутата. През септември 2011 г. Швейцарската централна
банка се намесва на пазара с цел овладяване рязкото поскъпване на валутата,
като въвежда праг на обменния курс от 1,20 франка за евро. Мерките на
централната банка са преустановени през януари 2015. Изхождайки от тези
факти, експертизата прави заключението, че промяната на валутните курсове се
дължи на обективни обстоятелства. Съобразно установените в договора и
допълнителните споразумения условия общата начислена сума на задължението на
ответниците е в размер на 37 376,78 шв. франка, включващо лихви, такси и
главница. Издължената сума от ответниците е в общ размер на 11 097,55 шв.
франка, представляващи лихви, такси и главница.
Неиздължената част от дълга е в размер на 26 279,23 шв. франка, отново сбор от
такси, лихви и остатък от главница. От заключението на допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че анюитетната вноска по условията на
договора е в размер на 133,37 шв. франка. Частта от погасената главница с
първата вноска е най-малка и е равна на 30,67 шв.франка, за втората вноска е
30,82 шв.франка и нататък нараства постепенно. В процесния период БЛП на
банката е променян три пъти, на основание решение на КУАП на банката. – 07.07.2008
г. до 09.10.2008 г. – 5 %, 10.10.2008 г. до 09.09.2012 г. – 7,20% и от
10.09.2012 г. – 6,95 %. С оглед
промяната на БЛП на банката и съответно лихвата е променен и размера на
първоначално договорените анюитетни вноски като до 23.06.2008 г. вноската е в
размер на 133,67 шв.франка, а след това започва да нараства на 139,83, 168,16,
след това след 23.09.2012 г. намалява до 165,18. Към 07.08.2015 г. ответниците
са дължали на банката, съобразно условията на договора, сумата от
11 882,39 шв.франка, а са заплатили едва 7 915,43 шв. франка.
Съответно към посочената дата неиздължени са били 3 966,96 шв. франка. При
сравнение на курс продава CHF/BGN на банката с този на БНБ се установява, че по отношение
на ответника М. е налице курсова разлика при превалутирането на направените
вноски в лева към шв.франк в размер на 184 шв. франка, а по отношение на
ответника М. тази разлика е в размер на 350,05 шв. франка или още 534,05 шв.
франка.
Съобразно второ допълнително заключение на съдебно -счетоводна експертиза
се установи, че след подписването на допълнително споразумение от 13.04.2009
г., 23.06.2010 г. 28.12.2010 г., 29.07.2011 г., 05.03.2012 г., 08.10.2012 г.
06.12.2013 г. 22.07.2014 г. и 24.02.2015 г. банката е капитализирала дължими,
но незаплатени към датата на подписване на всяко от споразуменията
възнаградителни лихви, както и че впоследствие е начислявала възнаградителна
лихва върху капитализираните възнаградителни лихва. Предоставената по кредита
главница, включваща добавени, съгласно допълнителните споразумения към
първоначално договорената такава просрочени възнаградителни лихви в размер,
установен от договора, без последващи изменения на възнаградителната лихва от
страна на банката и без начислена възнаградителна лихва върху капитализирана
вече възнаградителна лихва е в размер на 21 789,99 шв. франка. В случай,
че месечните вноски бяха превалутирани в шв. франкове при курс на CHF/BGN , използван от банката в деня на усвояване на кредита и
получената разлика се използва за погасяване на главницата, от така
определената главница следва да се извади сумата от 1747,61 шв. франка,
съставляваща разлика от превалутиране по различни курсове и съответно
незаплатената главница остава в размер на 19 402,13 шв.франка при курс на CHF/BGN -1,1941-1747,61 CHF. Съдът установи, че погрешка е формулирал задача към експертизата да
установи размера на главницата по кредита в шв. франкове, като включващ
първоначално уговорения размер и възнаградителни лихви, добавени с
допълнителните споразумения, без възнаградителните лихви, начислени върху
възнаградителни лихви, вместо да зададе задача да се определи размера на
главницата с оглед първоначално договорените условия плюс добавените
впоследствие такси за управление на кредита с допълнителните споразумения. Предвид
изложеното съдът няма да вземе предвид заключението в частта, с която се
установява, че главницата по договора за кредит, ведно със споразуменията е в
размер на 21 149,75 шв. франка. Въпросът е зададен във връзка с твърдения
за анатоцизъм, при което ако такъв бъде установен, уговорките са нищожни и
главницата се определя единствено от първоначално договорения размер, който в
случая е 20 009 шв.франка, ведно с добавените впоследствие към нея такси.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
При извършената служебна и по възражение на ответниците
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит,
съд намира следното:
По отношение на разпоредбите на чл.1,
ал.1 и ал.2 вр. т. 2 от Приложение №1,
съставляващо неразделна част от договора за кредит, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6,
ал.2, и чл. 23 от договора, уреждащи
предоставянето на кредит в швейцарски франкове и връщането му в същата валута,
въпреки че реално са били предоставени финансови средства в лева съдът намира
следното:
Клаузата на чл.1, ал.1 урежда задължението на банката да
предостави на кредитополучателя парична сума в чужда валута – швейцарски
франкове в равностойността на 24 000 лв. Конкретният размер на паричната
сума съобразно чл. 1, ал.2 се установява с подписване на Приложение № 1, което
е представено по делото и от него се установява ( т. 2), че размерът на
предоставения в шв.франкове кредит е 20 099 шв.франка. От своя страна чл. 6,
ал.2 от договора за кредит урежда задължението на кредитополучателя да върне
отпуснатия кредит в валутата, в която е разрешен и усвоен, а именно в шв.
франкове. Чл.2, ал.1 и ал.3 са клаузи, които имат пряко отношение към механизма
на усвояване на кредита. В пряка връзка с валутата, в която се предоставя и
следва да се връща кредита е и уговорката на чл. 23 от договора, която
прехвърля върху кредитополучателя изцяло риска от промяна на валутния курс на
националната парична единица към шв.франк.
С решението на Съда на ЕС по дело № С-186/16 по
преюдициално запитване във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО съдът е
приел, че член
4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, който кореспондира с чл. 145, ал.2 ЗПК, трябва да се
тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази
разпоредба обхваща договорна клауза в договор за кредит, изразен в чуждестранна
валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът
трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор
престация. Поради това такава клауза не може да се счита за неравноправна, при
условие, че е изразена на ясен и разбираем език.
В т. 55 от мотивите на решението по дело С-186/16 СЕС е
приел, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна
валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват
в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица
спрямо тази валута, поставя курсовия риск в тежест на потребителя.
С оглед посочената
практика на СЕС, постановена по преюдициално запитване на държава членка и
задължителна за настоящия съд, съдът приема, че процесните клаузи са част от
основания предмет на договора, поради което могат да бъдат преценявани от
гледна точка на критериите за неравноправност единствено и само ако не са
договорени индивидуално и са неясни и неразбираеми. В настоящия случай сочените
клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото презумпцията на чл.
146, ал. 4 ЗЗП не е оборена от ответника,
като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че потребителят
е имал възможност да изрази становище по съдържанието им и
да повлияе върху него. (така решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. №
504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. №
535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Съответно същите подлежат на
преценка по отношение на наличие на неравноправност, при условие, че не са
изразени на ясен и разбираем език.
С посоченото горе решение по дело № С -186/16 по
преюдициално запитване във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО и т. 1 от диспозитива на
определението по дело С-119/17 съдът е приел, че изискването договорна клауза да бъде изразена на
ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза,
съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута,
в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и
граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в
смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но
и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза
върху финансовите му задължения. В т. 68 от мотивите на решението от 20.09.2018
г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750 СЕС е пояснил, че договорните клаузи,
отнасящи се до въпроса за валутния риск спадат към чл. 4, § 2 от Директива
93/13/ЕИО, като преценка на техния неравноправен характер не се извършва, ако
след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална
юрисдикция приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и
разбираем език.
В
т. 2 от диспозитива на решението по дело С-186/16 и
т. 3 от диспозитива на решението по дело С-51/17 СЕС е посочил, че чл. 4, § 2
от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че "изискването
договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен /клауза относно валутния риск/, се
разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но
и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите си задължения".
В т. 50 от мотивите на решението по дело С-186/16 и т. 75 от мотивите на
решението по дело С-51/17 СЕС е изяснил, че "от една страна, потребителят
трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в
чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс,
който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредита. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят-
кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение
националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е
предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им
позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения". Следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна
практика на СЕС въведената с Директива 93/13/ЕИО система на защита на
потребителите се основава на идеята, че потребителят е в положение на
по-слабата страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка, както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като
това положение води до приемането от негова страна на условията, установени
предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието
им /решение по дело C-34/13, EU: C: 2014: 2189, т. 48; решение по дело C-26/13,
т. 39; решение по дело C-169/14, ЕU: C: 2014: 2099, т. 22; решение по дело
С96/14, т. 26 и др./. В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от мотивите на
решение по дело С-186/16 СЕС се е произнесъл, че разпоредбата на чл. 3, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл. 145, ал. 1 ЗЗП, трябва да се тълкува в
смисъл, че "преценката на неравноправния характер на дадена договорна
клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор
при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е
можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на
понататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител
на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието
на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба
с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута
/най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след
това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3,
§ 1 от Директива 93/13/". За да установи "дали клаузата води в разрез
с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на
потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният
съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с
потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че
потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне"
/решение по дело С-186/16, т. 57; решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164,
т. 68 и 69/. В т. 2 от диспозитива на определението по дело № С-119/17 е
постановено, че чл. 3 до чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл. 143,
чл. 145 и чл. 147 ЗЗП, следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде
преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен
договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. В
постановеното решение № 295/22.02.2019 г. по т. дело № 3539/2015 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение, съдебният състав е приел, че "изключенията на чл. 144,
ал. 3 ЗЗП не намират приложение, тъй като сред
посочените хипотези не попада клауза, регулираща валутните рискове при
договаряне на кредит в чуждестранна валута /щвейцарски франкове/ и погасителни
вноски, дължими в същата валута." Посочено е, че договорът за кредит не
представлява сделка с ценни книжа, нито сделка с финансови инструменти, в който
смисъл е и постановеното от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение № 95/13.09.3016
г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о./. Изразено е разбирането, че цената
на кредит в чуждестранна валута по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 във връзка с
чл. 143, т. 12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните
разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск,
включително разликата в обменния курс. Неприложимостта на чл. 144, ал. 3, т. 2
ЗЗП произтича от обстоятелството, че договорът за кредит в чуждестранна валута
не представлява договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически
чекове или международни парични преводи в чужда валута. Изложените съображения
изцяло се споделят в настоящото съдебно решение.
Следва да се има предвид, че към настоящия казус, имащ за
предмет договор за кредит, отпуснат в чужда валута, при поето задължение той да
бъде върнат отново със същата валута, независимо, че реално на кредитополучателя
е предоставена сума в евро, както и независимо от това, че в договора е
предвидена възможност за преобразуване на налични по банковата
сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел
осигуряване на плащането на месечните вноски, не следва да се
приравнява на кредит, индексиран в чужда валута и съответно приложение не
намират приетите изводи на СЕС по дело С-26/13, съобразно изрично изложеното в т. 20 от
определението от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, постановено по чл. 99 от
Процедурния правилник на СЕС.
Като съобрази посочената горе практика на СЕС, както и
практиката на ВКС, основаваща се на нея ( пр. решение № 294 от
27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение
№ 67 от 12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г., т. к., І т. о. на ВКС,
решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и д.) съдът намира, че разглежданите клаузи от договора
за банков кредит - чл.1, ал.1( в частта, с която е договорено предоставяне на
кредит в швейцарски франкове без да се засягат уговорките за размера на кредита
в лева) и ал.2, ведно с т.2 от Приложение № 1, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и
чл. 23– са обективирани на неясен и неразбираем език и са неравноправни, поради
следните съображения:
Разглеждани в своята систематична съвкупност посочените
договорни клаузи (чл.
145, ал. 1 ЗЗП) не отговарят
на изискването за яснота и разбираемост. Ответната банка не е предоставила на
кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута
достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна преценка
относно икономическите последици, които има
сключеният договор в чужда валута спрямо задълженията по кредита и валутния
риск, който носи кредитополучателят при промяна на курса на валутата по кредита
и българския лев. От това следва изводът, че потребителят не е имал реалната
възможност да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на
валутата, в която получава доходите си, спрямо чуждестранната валута, в която е
отпуснат кредитът. Фактът, че в
договора изрично е посочено, че е възможна една такава промяна и че
кредитополучателя ще носи финансовата тежест от нея, не означава, че
потребителят е достатъчно информиран, съобразно
приетото в изложената горе практика на СЕС.
Кредитополучателят е физическо лице - потребител и е сключил договор за потребителски кредит, като е изтеглил и използвал сумата в лева.( не е
спорно между страните и е видно от заключението на СЧЕ). В същото време
в договора е предвидена клауза, възпрепятсваща реалното предоставяне на
потребителя на необходимия му паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид
наличието на блокирана сметка. От
посочените обстоятелства може да се направи извод, че потребителят е приел
предложението на банката за кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на определена сума в лева
като по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент и предположението за стабилност
на швейцарския франк като една от основните световни валути. Кредитополучателят
- потребител е икономически по-слабата страна в преддоговорното и впоследствие
в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка, както на
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради
това банката като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на
експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните
курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на
значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, е следвало при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на
потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че банката е
представила на кредитополучателя подобна информация и че му е разяснила реално
икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски
франкове. Доколкото банката не е предоставила ясна информация на
кредитополучателя за възможните промени в курса на валутата, в която получава
кредита, тя е лишила потребителя от възможност да прецени правилно
икономическите последици от поемането на задължението в чужда валута и така го
е постановила в неравноправно положение. Така банката като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в
хода на неговото изпълнение, конкретно клаузата
на чл. 23, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност между страните. Тук следва да се има предвид и че задължението на банката е на фиксирана
стойност в евро и не се влия от промените на курса на шв.франк, но това на
потребителя е изцяло зависимо от тези промени. Следва да се
има предвид и че потребителят не е защитен по никакъв начин от наличната в
чл.21 от договора възможност да договори превалутиране на кредита.
Упражняването на това право е предпоставено от съгласието на банката, а тя има противоположни
на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Налице е значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, тъй като, ако
банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло
да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се
съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана
валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. В тази връзка следва да се има предвид, че преценката се прави по
отношение на средния потребител и не се повлиява от наличието на определено
образование на кредитополучателя, което само по себе си не е гаранция, че той има
достъп до информация за световните пазари и развитието на икономическите
въпроси и съответно да направи преценка на риска от сключения в чужда валута
договор за кредит. По същите съображения следва да се приеме за
неравноправна и клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която дава право на
банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по
чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или
лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева по сметките му в
банката, погасяването на кредита да се извърши от банката с тези средства след
служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева. Тази клауза е проявление на поетия от
кредитополучателя с клаузата на чл. 23 от
договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат да
имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева, приета по изложените по-горе съображения за неравноправна.
С оглед изложеното съдът намира, че процесните клаузи - чл.1, ал.1( в частта, с която е договорено предоставяне на
кредит в швейцарски франкове, без да се засягат уговорките за размера на
кредита в евро) и ал.2, ведно с т.2 от Приложение № 1, съставляващ неразделна
част от този член, чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2 и чл. 23 от договора, създават
значително неравновесие между правата на икономически по-силната страна и
потребителя по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2,
т.
19 ЗЗП, предвид което са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците за нищожност и на
клаузите на чл. IV от допълнително споразумение от
13.04.2019 г., чл.2 от допълнително споразумение от 23.06.2010 г., чл. 3 от
споразумението от 28.12.2010 г. чл. 3 от споразумението от 29.07.2011 г., чл. 3
от допълнително споразумение от 22.07.2014 г., чл. 3 от допълнително
споразумение от 24.02.2015 г., в частта, с която страните са договорели
преоформяне на кредита чрез прибавяне на възнаградителни лихви към главницата и
съответно начисляване впоследствие на възнаградителна лихва върху новата главница
поради противоречие със закона. В тази връзка съдът съобрази приетото с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о. и Решение № 30/20.05.2020 г. по т.д. № 739/2019 г. на ВКС, I
т.о., че уговорката в допълнителни споразумения към
договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по
чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
/отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на
изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.
Олихвяването на просрочено задължение за
такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се
начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД.( Решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, II
т.о.),
предвид което в останалата част клаузите на чл.2 от допълнително споразумение
от 23.06.2010 г., чл. 3 от споразумението от 28.12.2010 г. чл. 3 от
споразумението от 29.07.2011 г., чл. 3 от допълнително споразумение от
22.07.2014 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 24.02.2015 г., по силата
на които към главницата са прибавяне просрочени такси са действителни и първоначално
договорената главница се е увеличила с добавените суми.
В допълнителни споразумения от 05.03.2012 г., от 08.10.2012 г. , от
06.12.2013 г., от 17.12.2010 г. и от 26.10.2011 г. не е преоформяна главницата по кредита,
предвид което въпросът за наличието на клаузите, позволяващи преструктуриране
на кредита чрез прибавяне на лихви,
такси и премии към главницата са неотносими към решаването на правния спор.
Нищожността
на клаузите за определяне на размера на главницата по
допълнителните споразумения досежно възнаградителните лихви води до нищожност и на обусловените от тях клаузи на допълнителните
споразумения относно приетия нов погасителен план.
Съдът намира, че не следва да разглежда възраженията на ответниците за
неравноправност на клаузите от договора за кредит, които касаят уговореното
възнаграждение на банката за предоставянето на сумата и неговото изменение -
чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1, тъй като предмет на разглеждане в
настоящето производство е единствено претенцията на банката за установяване
дължимостта на главницата. Предвид това, доколкото не са предявени насрещни
искове за установяване на нищожност на посочените клаузи, съдът не следва да се
произнася по тези възражения, нито с мотивите, нито с диспозитива на решението,
тъй като въпросите са неотносими към решаването на правния спор. По същите
съображения съдът намира, че не следва да разглежда и направените от
ответниците възражения за нищожност на
клаузите от допълнителните споразумения, които касаят промените на възнаградителната
лихва, като основаващи се на нищожни клаузи от договор - чл. 6 от споразумението от 23.06.2010 г., в
който е предвидено, че
кредитополучателят е задължен след изтичането на срока за облекчено
издължаване, да заплаща възнаградителна лихва, определена като сбор от БЛП на
банката към датата на изтичане на срока плюс надбавка 0,84 пункта. Предвидено
е, че всички промени на БЛП стават веднага задължителни за потребителя и не
подлежат на договаряне. За промените банката уведомява кредитополучателя като
ги обявява на видно място в банковите салони. Договорената с анекса надбавка не
подлежи на изменение. чл. 6 от споразумението от 28.12.2010 г.( но при надбавка
от 1 пункт), от 29.07.2011 г.( при надбавка от 1,35 пункта), от 05.03.2012 г.(
при надбавка 1,51 пункта), чл.5 от споразумението от 08.10.2012 г.( при
надбавка 2,27 пункта), споразумението от 06.12.2013 г. – чл. 5, при фиксирана надбавка от 2,52
пункта, чл. 5 от споразумението от 22.07.2014 г. при надбавка от 2,82 пункта
и чл.5 от споразумението от 24.02.2015
г.( при надбавка 2,82 пункта), които имат същото съдържание.
Съдът
намира, че процесният
договор за кредит има за предмет парично вземане, чиято валута на усвояване и
погасяване, е българският лев. Предвид приетото
с т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 01.12.1997 г. на
ОСГК на ВКС („При
предявен иск за заплащане на чуждестранна валута, в случаите когато не е
допустимо да бъде присъждана валута, съдът присъжда сумата в български левове
съобразно курса на чуждестранната валута към определен момент без да има искане
от ищеца, защото не се касае до изменение на иска“) и като има предвид, че за настоящия случай не се прилага установеното с Тълкувателно
решение № 4/2014 г. от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то касае само хипотезите на допустимо уговаряне на
задълженията във валута, но не и тези, при които тази уговорка е нищожна поради
противоречие със закона и следва да бъде заместена по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
или да се приложи предвидената в тази разпоредба презумпция, съдът намира, че следва да установи съществуването на вземането на ищеца
в български левове. В тази връзка съдът приема, че не е налице липса на
идентичност между претендираната в заповедното производство сума в шв. франкове
при установяване на дължимата сума в лева по иск по чл. 422 ГПК, тъй като съобрази
приетото с ТР № 2/1997 г., ОСГК на ВКС и ТР № 4/2014
г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че парите
имат номинална и курсова стойност. Номиналната е тази, която е отбелязана върху
самите тях, а курсова - която те имат в съотношение с друга монетна единица. Първата
е абсолютна величина, докато курсовата зависи от валутния пазар и е различна
във времето. Плащането може да се извърши и в друга валута, включително и в
лева, но по курса към датата на изпълнението, т.е. не се касае за различни
стойности на пари, поради това, че са в различни валути. Съответно, макар и в заповедното
производство да е претендирана сума в шв. франкове, тази сума е идентична със
равностойността на шв. франк в български лева към релевантния момент (
усвояването на кредита) като стойност, поради което няма пречка по иска по иска
по чл. 422 ГПК да се признае съществуването на задължението в български лева,
като искът се отхвърли за разликата в шв. франкове над уважената равностойност
в лева.( арг. от Определение № 462 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5864/2015 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС и Определение
№ 193 от 02.04.2020 г. по т. д. № 1246/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
При така изложеното и съобразно
заключенията на съдебно – счетоводната и допълнителните съдебно- счетоводни
експертизи, както и представените писмени доказателства, съдът намира следното:
Процесният банков кредит първоначално
е отпуснат за сумата от 24 000 лв., която се равнява на 20 009 шв.
франка. Тази сума се счита за увеличена чрез подписването на допълнително споразумение от 23.06.2010 г., с
което към нея е прибавена сумата от 18,08 шв. франка или 21,58 лв. за такси, споразумение
от 28.12.2010 г., с което главницата се увеличава със сумата от 33,15 шв.
франка или 39,58 лв. за такси, споразумение от 29.07.2011 г., с което главницата
се увеличава със сумата от 37 шв. франка или 44,18 лв. просрочени такси, допълнително
споразумение от 22.07.2014 г., с което главницата се увеличава със сумата от
108,84 шв. франка или 129,96 лв. за
просрочени такси и споразумение от 24.02.2015 г., с което главницата се
увеличава със сумата от 37,83 шв. франка или 45,17 лв. неплатени такси.
Предвид горното се извежда
изводът, че общо дължимата главница по договора за кредит в български лева е в
размер на 24 280,47 лв. Както е посочено горе, при определянето на общо
дължимия размер на главницата не се взимат предвид и нищожните клаузи,
предвиждащи увеличаване на главницата с добавяне на възнаградителна лихва. Месечните
вноски по кредита са били заплащани в български лева, които са били
превалутирани от банката по различни курсове, валидни към момента на извършване
на всяко плащане от ответниците. Валиден към процесния договор, предвид
обявените за нищожни уговорки за понасяне на валутния риск от потребителите, обаче
е само курсът на шв. франк към лева към датата на усвояване на кредита, а
именно – CHF/BGN 1,1941. Съответно, ако направените вноски в лева се превалутират по този
курс, се получава валутна разлика в полза на ответниците в размер на 1747,61
шв. франка или 2086,82 лв., която сума следва да се отнесе към плащанията за
главница. Освен това ответниците са изплатили за главницата и сумите от 425,52
шв. франка или 508,11 лв. и 214,61 шв. франка или 256,26 лв. ( с оглед приетия
метод на изчисляване и размер на заплатена част от главницата и валутна разлика
в отговор на задача №3 от второ допълнително заключение на експертиза без
определения по задача 2 размер на главницата). Предвид горното, като от сумата
от 24 280,47 лв. се извадят сумите от 2086,82 лв., 508,11 лв. и 256,26 лв.
остава неиздължена към банката главница в размер на 21 429,28 лв. Това е
сумата, до която следва да се уважи предявения иск, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2017
г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Съобразно представения от ищеца списък разноските му в
рамките на исковото производство са в размер на 3015,08 лв.( депозит за
експертиза, държавна такса и депозит за особен представител). На основание чл.
78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски пропорционално на
уважената част от иска( като се вземе предвид курса на шв. франк към лева към
деня на усвояване на кредита, а именно – 1,1941), което в настоящия случай води
до извода, че в тежест на ответниците следва да се присъди сумата от 2 439,72
лв. Ответникът В.М. е бил представляван от адвокат, за което по делото е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В
последния е посочено, че адвокатът
осъществява защитата по делото безплатно, но в рамките на производството същият
не е направил искане в негова полза да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Ответникът Р.М. се представлява от
особен представител и в нейна тежест няма поставени разноски.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от
809,17 лв. по сметка на СГС за назначена от съда експертиза. Ищецът следва да
заплати сумата от 190,83 лв. за назначената от съда експертиза.
Разноските в заповедното производство следва да се определят
по следния начин:
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 629,46 лв. разноски деловодни разноски и 1081,15 л. с ДДС
адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание чл. 78 ,
ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК в отношенията между
ищеца „Ю.Б.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *******, със
съдебен адрес:***, офис № 9, чрез адвокатско дружество „М. и Р.“ и ответниците В.Х.М., ЕГН **********,***, офис 1 чрез адвокат Д.А. от
САК и Р.Д.М., ЕГН **********, представлявана от особения представител адвокат А.Б.,***,
офис 342 А, че ответниците дължат на ищеца сумата
от 21 429,28 лв., представляваща незаплатена главница по договор
за потребителски кредит HL 33297 от 08.04.2008 г. и
допълнителни споразумения от 13.04.2009 г., от 23.06.2010 г., от 17.12.2010 г.,
от 28.12.2010 г., от 29.07.2011 г., от 26.10.2011 г., от 05.03.2012 г., от 08.10.2012 г., от 06.12.2013 г., от
22.07.2014 г. и от 24.02.2015 г., ведно
със законната лихва, считано 28.07.2017 г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от 08.08.2017
г. по ч. гр. д. №52185/2017 г. по описа на СРС като ОТХВЪРЛЯ иска за
остатъка до пълния предявен размер от 22 178,10 CHF, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 28.07.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, В.Х.М., ЕГН **********
и Р.Д.М., ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******сумата от 2 439,72 лв. деловодни разноски за исковото производство и
сумата от 629,46 лв. разноски
деловодни разноски и 1081,15 л. с ДДС адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА
„Ю.Б.” АД, ЕИК *******да заплати по сметка на СГС сумата от 190,83 лв. за изплатен от
бюджета на съда депозит за СЧЕ.
ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН ********** и Р.Д.М.,
ЕГН ********** да заплатят по сметка на СГС сумата от 809,17 лв. за
изплатен от бюджета на съда депозит за СЧЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :