РЕШЕНИЕ
№ 462/06.12.2019год. гр.
Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на
шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря
Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 687 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 1026/27.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 9085/2018г. по описа на П. районен съд е признато за
установено по иск, предявен от “Топлофикация- Перник” АД, гр.П., срещу Т.П.Д.,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 356,62 лв., представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден недвижим имот, находящ се в *** за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г. включително,
сумата от 61,23 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
10.07.2016г. - 25.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.10.2018г. до окончателното й изплащане, за
която сума по ч. гр. дело № 07363/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като са
отхвърлени исковете в останалите им части, до пълния размер от 534,93 лв. за
иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и до пълния
размер от 91,85 лв. – за иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Т.П.Д. е обжалвала в срок решението в
частта му, с която искът е уважен, като поддържа, че същата не е собственик на
топлоснабдения имот и не дължи сумите, за които е предявен искът.
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П.
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД,
гр. П. твърди, че ответницата дължи сумата от 534,93 лв., представляваща
стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за
топлофициран имот находящ се в *** за периода 01.05.2016г. - 30.04.2017г.,
лихва за забава в размер на 91,85 лв., за периода 10.07.2016г.-25.09.2018г.,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответницата е оспорила иска, твърдейки, че между нея и ответното
дружество липсва облигационно правоотношение.
С обжалваното решение районният съд е
приел, че ответната страна не оспорва доставката на топлинна енергия за
топлоснабдения имот и начина на начисляване на дължимите суми а спорно по
делото е дали ответникът е ползвател на топлинна енергия. Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано, че
ответницата клиент на топлинна енергия,
защото по надлежния ред й е учредено вещно право на ползване.
Решението на ПРС е валидно и
допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание
чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателката твърди, че е
прехвърлила собствеността върху притежаваната от нея част от имота на трети
лица, като е запазила правото си на пожизнено безвъзмездно ползване на имота и
при тази уговорка за безвъзмездност се изключват задълженията по чл. 57 ЗЗД,
предвид на което и същата не е потребител на топлинна енергия.
Понятието клиент на топлинна енергия
е дефинирано в чл. 153 ЗЕ и това са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същевременно по силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съобразно пар.1 т.2а от ДР на
ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От всички тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване.
За установяване обстоятелството, че
ответницата е потребител на топлинна енергия, по делото са събрани писмени
доказателства.
От нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № ***, том. ***, дело № 5742/97г. на нотариус И. И., се
установява, че жалбоподателката е прехвърлила притежаваните от нея идеални
части от топлоснабдения имот, запазвайки правото си на пожизнено безвъзмездно
ползване върху същия. Въз основа на този нотариален акт несъмнено се
установява, че същата има качеството на купувач на топлинна енергия по смисъла
на ЗЕ, защото е титуляр на вещното право на ползване.
Постигнатата уговорка за безвъзмездно
ползване, не сочи на противен извод. Правото на ползване се учредява или чрез отделянето
му от патримониума на собственика или чрез прехвърляне на самото право на
собственост, но със запазване правото на ползване. Това става чрез някои от
предвидените в закона способи /продажба, дарение, замяна и др./ и когато в
нотариалния акт се впише, че е учредено безвъзмездно право на ползване, то
следва да се има предвид видът на договора – възмезден или не. Самият вид на
договора не освобождава носителя на вещното право на ползване от задълженията
по чл. 57 ЗС . Дори и уговорката за безвъзмездност да се тълкува разширително
като такава за освобождаване от задълженията по чл. 57 ЗС, то се касае за
уговорка между страните по сделката и не изключва приложението на чл. 153 ЗЕ,
защото същата има облигационен характер и съответно е от категорията на относителните
права, които обвързват страните по сделката, но не и третите лица, каквото
трето лице се явява ищцовото дружество. В този смисъл е и без решаващо значение
за крайния изход от спора дали уговорката за безвъзмездност касае цената на
прехвърленото право на ползване или в съдържанието й се включва освобождаване
на приобретателя по сделката от задълженията му по чл. 57 ЗС. Този въпрос би
подлежал на разглеждане и разрешаване в спор между страните по сделката, но не
и в настоящия. Релевантно за спора е, че жалбоподателката е носител на вещното
право на ползване, а това право е абсолютно такова и е противопоставимо на
третите лица, които имат задължението да го зачитат и да не го нарушават.
Предвид горното, съдът намира за
доказано наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.
Неоснователно се поддържа, че искът
не е доказан по размер.
В съдебно заседание от 12.04.2019г.
процесуалният представител на ответника е направил изявление, че не оспорва
сумите като главници и лихви и с оглед на това съдът е постановил определение,
с което е приел за безспорно, че за процесния период е доставяна топлинна
енергия на стойност, посочена в исковата молба. Доколкото не се оспорва общата
стойност на начислените суми, то и съдът в съответствие с направеното признание
на този факт е постановил решението си.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да се потвърди, като жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество заплащане на разноски по делото в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1026/27.06.2019г., постановено по гр.д. № 9085/2018г. по описа на Пернишкия
районен съд.
Осъжда Т.П.Д. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата от 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: