Р Е Ш Е Н И Е
№ 580 / 13.3.2020г.
гр. П., 13.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4811 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Ю.М.К., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 943.89 лева, представляваща ½ от стойността на доставена
и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се
в гр. П., кв. ***, възлизаща на общо 1887.77 лева, от които главница в размер на
821.72 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл,, представляваща
½ от общия размер на главницата за този период от 1643.44 лева, и 122.17
лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г. вкл, представляваща
½ от общия размер на лихвата за този период от 244.33 лева, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „СъП.” от
2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 16.10.1990 г. и копие от декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси. В хода на производството от страна на ищцовото
дружество са представени – удостоверение с информация за сключен граждански
брак между лицата И.С.К.и Ю.М.К. и удостоверение за идентичност на адреси.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на процесуалния представител на ответницата – адв. В.е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
исковите претенции се оспорват по основание. Счита, че страните по делото не се
намират в облигационни отношения. Поддържа, че по делото липсват доказателства
ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г.,
процесуалният представител на ответника адв. В.заявява, че оспорва единствено
собствеността върху процесния имот като поддържа, че ответницата не е
собственик нито ползвател на същия, поради което и няма качеството на
потребител на топлинна енергия през процесния период. Заявява изрично, че не
оспорва обстоятелствата, че за процесния период до процесния имот реално е била
доставяна топлинна енергия и че същата е отчитана правилно, както и не оспорва
размера на претендираните вземания. В тази връзка съдът е приел окончателен
доклад по делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и
ненуждаещи се от доказване, срещу което страните, присъстващи в съдебното
заседание, не са възразили.
В съдебно
заседание, проведено на 27.02.2020 г. процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответницата изразява становище за отхвърляне на исковете,
доколкото не се доказвало, че ответницата е един от собствениците на
топлоснабдения имот.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1947/22.04.2019
г. по ч.гр.д. № 2765/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1643.44 лева за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 244.33 лева – лихва за периода
от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от договор за продажба
на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 16.10.1990 г. се
установява, че на 16.10.1990 г. имот с адрес гр. П., кв. ***е продаден на лицето
И.С. К..
Видно от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, имот –
апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. ***, ет. 5 е деклариран на 16.03.1998
г. като собствен на лицата И.С.К.и Ю.М.К., с основание за придобиване –
покупка.
От процесуалния представител на ответницата не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния
период.
От удостоверение за идентичност на адрес е видно, че
недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. ***е идентичен с недвижим имот с адрес
гр. П., кв. ***, ***по сега действащия административен адрес.
На последно място от удостоверение от община П. се
установява, че лицата И.С.К.и Ю.М.К. са сключили граждански брак в община П.,
за което е издаден акт за сключен граждански брак № ***г. Липсват данни бракът
да е прекратен или съпрузите да са избрали режим на имуществени
отношения.помежду си.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1947/22.04.2019
г. по ч.гр.д. № 2765/2019 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на
индивидуален договор с потребителя.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е един собствениците на процесния имот. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от
страна на съпруга на ответницата. По време на извършване на продажната сделка
видно от представеното удостоверение от община П. ответницата е била в брак с купувача на имота
И.С.К..
Липсват данни този брак да е прекратен. Липсват данни и съпрузите да са избрали
режим на имуществени отношения. Предвид и датата на придобиване на имота –
16.10.1990 г. и релевантните разпоредби на действащия тогава Семеен кодекс,
съдът намира, че процесният имот е придобит от ответницата и съпруга й в режим
на съпружеска имуществена общност /СИО/. В тази
връзка между ответницата и „Топлофикация-П.“ АД е налице валидно облигационно
отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от
тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че същата е един от собствениците на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота
след придобиването му.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително по делото се
установява, че процесният имот е собственост и на още едно лице – съпругът на
ответницата. Както се посочи и по-горе имотът е придобит в режим на СИО като
липсват данни същата да е прекратена на някакво основание. Съгласно
чл. 32
от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи, като те отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и
съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи
разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. В тази
връзка кредиторът по вземания, насочени срещу солидарни длъжници, има правото
сам да определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези
длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените
искови претенции. В настоящия случай освен това ищецът претендира само ½
от начислените за процесния период относно процесния период суми. По тези
съображения съдът намира, че ответницата следва да отговаря за пълния размер на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, претендирани в настоящото
производство.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
В
тази връзка и предявеният иск за главница – в размер на 821.72 лева за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., представляващи ½ част от общата
главница от 1643.44 лева за този период, е основателен.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава е в размер на 244,33 лева, считано от 10.07.2016 г. до
28.05.2018 г. От тази сума ищецът претендира ½ част или сума в размер на
122.17 лева, за който размер претенцията му е основателна.
Предвид процесния период – от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., и датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.04.2019 г., то по аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, съдът
счита, че няма процесни вземания, които да са погасени по давност.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълния размер, в който са предявени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 2765/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото тези разноски следва да й бъдат присъдени изцяло.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
и същият не претендира разноски в това производство.
По
разноските в производството по гр.д. № 4811/2019 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса, 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10 лева – такса за
съдебни удостоверения, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените
разноски, видно от представените по делото платежни нареждания, действително са
извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за юрисконсулт на ищцовото дружество в размер на 100 лева. В
тази връзка предвид изхода на делото на ищеца следва да бъде присъден пълния
размер на разноските при съобразяване на така определеното юрисконсултско
възнаграждение или сумата от общо 135 лева..
Ответната
страна претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Предвид
изхода на делото обаче такива не следва да й бъдат присъждани.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ю.М.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 943.89 лева,
представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. ***,
възлизаща на общо 1887.77 лева, от които главница в размер на 821.72 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г. вкл,, представляваща ½ от общия размер на главницата
за този период от 1643.44 лева, и 122.17
лева – лихва за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г. вкл,
представляваща ½ от общия размер на лихвата за този период от 244.33
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2765/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Ю.М.К., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 2765/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
135 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 2765 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА