РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900316 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Д. М. З. с ЕГН
********** и А. М. З. с ЕГН ********** с адрес и на двамата от
**************, срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 200000 лева,
представляващи обезщетение за обезвреда на претърпените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М.И.З. с ЕГН **********,
починала вследствие на ПТП, настъпило на 11.10.2021г. в гр.Букшан-DN 61,
окр. Гюргево, Румъния, по вина на водача на л.а. „Форд“ с регистрационен
номер ***** - Я. Я., обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №******, издадена от ответното
застрахователно дружество, с начална дата на покритие 16.05.2021г.,
прекратена на 01.12.2021г., сумата от по 5722 лева, представляваща
законната лихва върху главниците съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 10.02.2022г., до
22.05.2022г., ведно със законната лихва съгласно чл.429, ал.3 от КЗ върху
главницата от 200000 лева, считано от предявяване на иска – 23.05.2022г. до
окончателното плащане, ведно със законната лихва съгласно чл.497, ал.1, т.
1 от КЗ върху застрахователното обезщетение по чл.429, ал.2 от КЗ в общ
размер на 205722 лева, считано от 05.03.2022 г. – датата, на която изтичат 15
работни дни от предявяване на претенцията, до окончателното изплащане.
1
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило на 11.10.2021г. в 01,45
ч. в окръга на населеното място Букшан – DN 61, окр. Гюргево, Румъния по
вина на Я. Я., управлявал л.а. „Форд с рег. ***** без да притежава
свидетелство за правоуправление на МПС. Поради шофиране с несъобразена
скорост последният е загубил контрол върху автомобила, навлязъл в
насрещната лента и се ударил в движещия се в обратна посока т.а. марка
„Скания“ с рег. ***** и полуремарке с рег. *******. В резултат на ПТП е
причинена смъртта на майката на ищците М.И.З., явяваща се пътник на задна
седалка в л.а. „Форд“ с рег. *****. По случая е образувано наказателно
производство пред съда в Болинтин Вале, Румъния. Отговорността на
ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания
от виновния водач автомобил, обективирана в полица №******, издадена от
ответното застрахователно дружество, с начална дата на покритие
16.05.2021г., прекратена на 01.12.2021г. Загубата на родна майка за ищците е
невъзстановима травма, предвид изключителната им близост и факта, че те не
познават другия си родител. Ищците са живеели с майка си в общо
домакинство и тя се е грижела за тях морално, емоционално и финансово.
Нелепата й смърт настъпила докато тя се прибирала от чужбина, където в
продължение на месец и половина е полагала труд, за да помогне на децата си.
По този начин ищците са загубили единствената си опора. Понастоящем
ищците страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в безсъние,
главоболие и тревожност, имат здравословни проблеми и са ограничили
социалните си контакти, изпитват страх за останалите си близки. По
предявената на 07.02.2022г. застрахователна претенция застрахователят се е
произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на
гаранционната му отговорност по съдебен ред.
Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за
неоснователност на исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП,
причинната му връзка със смъртта на пострадалата и твърдяните от ищците
вреди. Оспорва твърденията за изключително близки отношения помежду им
и понасянето на болки и страдания от загубата. Формалната родствена връзка
между ищците и починалата сама по себе си не е основание за присъждане на
обезщетение, като твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били
прекъснати. Противно на твърденията на ищците, че майка им е била тяхна
финансова опора, от представените от самите тях документи е видно, че тя е
била безработна и необразована (със завършен четвърти клас). Всички ищци
са пълнолетни, като към момента на ПТП най-младият от тях е бил на 25
години, която възраст е достатъчна те да полагат грижи за себе си и да се
самоиздържат самостоятелно. Размерът на претенциите се оспорва като
завишен съобразно съдебната практика и принципа на справедливостта.
Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която съзнателно е продължила да се вози в МПС при смяна на
шофьорите, въпреки че й е било известно, че Я. Я. е неправоспособен. Същата
се е качила в МПС, въпреки че броят на пътниците е надвишавал допустимия
за категорията брой и е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва
да са дължими два типа лихва, като твърди, че анатоцизъм може да бъде
предвиден единствено със закон и не това е смисълът на разпоредбите на КЗ.
Твърди, че дължи лихва единствено в случаите, когато пред него е образувана
претенция, по която е представена банкова сметка и е изтекъл срокът за
2
произнасяне. Поддържа, че ищците не са сезирали дружеството с претенция
по чл.380 от КЗ. Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
увреденото лице има за последица забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва.
В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба,
в която поддържат, че пострадалото лице М.З. е спазила всички правила за
движение по пътищата. Считат доводите в отговора на исковата молба за
дискриминационни. Поддържат, че независимо че са променяли адресната си
регистрация през годините, винаги са живели с майка си в общо домакинство,
което обуславя силната им привързаност. Излагат, че забава на кредитора по
чл.380, ал.3 от КЗ е налице само, ако неплащането на дължимото обезщетение
се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка.
В случая то се дължи на неоснователно изискани от застрахователя
допълнителни документи.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в
който поддържа вече релевираните възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила на 07.10.2024г. осъдителна присъда №9/2024г. по НОХД
№5355/192/2021г. по описа на Съда в град Болинтин Вале, Румъния, Я. Ю. Я. с
ЕГН **********, е осъден за непредумишлено убийство на М.З. в резултат от
виновно причинено от него на 11.10.2021г. в района на гр. Букшан – DN 61,
окр. Гюргево, Румъния, ПТП при управление на л.а. „Форд с рег. № *****, без
да притежава свидетелство за управление за нито една категория превозни
средства.
От представеното по делото удостоверение за родствени връзки се
установява, че ищците са низходящи от първа степен на починалата М.И.З. с
ЕГН **********.
По делото не е налице спор, че л.а. „Форд с рег. №***** е бил
застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица
№******, издадена от ответното дружество, с начална дата на покритие
16.05.2021г., прекратена на 01.12.2021г.
По предявената от ищцата на 10.02.2022г. застрахователна претенция
липсват данни за изплатено обезщетение. Налице е само произнасяне с искане
за представяне на писмени доказателства.
За установяване на твърдяните от ищците неимуществени вреди е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Г.А.Г. (съсед на А. З. и С.С.С. (съжител на Д. З.). От показанията им се
установява, че ищецът А. живеел с майка си до нейната смърт и поддържали
много добри отношения. Помагали си финансово, материално и морално.
Ищецът никога не е работил поради увреждане на ръката от дете, бил
издържан от майка си. Понастоящем периодично е подпомаган от братята и
сестрите си. След инцидента създал семейство, очаква дете. Ищецът много
тежко преживял случилото се с майка му, изпаднал в паника, често я
споменава и му липсва опората, която е имал в нейно лице. По отношение на
ищеца Д. се установява, че приживе майка му била много грижовна към
децата си, помагала им с всичко, включително финансово. Тя не работела, но
му осигурявала средства от пенсията на брат му А.. След новината за смъртта
на майка си Д. изпаднал в шок, не можел да спи, страдал мълчаливо, изпитвал
3
постоянна тревога. След около шест-седем месеца му олекнало, но все още
много трудно преживява загубата. Приживе М. била главата на семейството,
без нея семейните събирания не са същите.
От допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
ищците не страдат от психично разстройство в тесния смисъл на думата -
психоза. Налице са данни за Реакция на тежък стрес и разстройство на
адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Разстройствата в тази голяма
група могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или
продължителен стрес, поради това, че те пречат на механизмите за справяне и
по този начин водят до нарушаване на социалното функциониране. Съгласно
Скалата за жизнени събития със стресогенно въздействие загубата на близък
човек е най-тежкият стресогенен фактор. В този смисъл случилото се е
изиграло роля на остър стрес за освидетелстваните лица. Възникнало е
психогенно разстройство с депресивни симптоми, по-ярко изразени в първите
шест-седем месеца, характеризиращи се с безсъние и подтиснатост.
Времетраенето на депресивните изживявания при освидетелстваните отговаря
на критерия за Протрахирана депресивна реакция /от един месец до две
години/. Протрахираната депресивна реакция е в непосредствена причинно-
следствена връзка с ПТП от 11.10.2021 год. Към настоящия момент и при
двамата освидетелствани няма данни за депресивни изживявания. Няма данни
и за други психогенни разстройства. Те не били консултирани от специалисти
и не се е налагало в нито един момент да приемат психотропни медикаменти.
Във връзка с наведеното от ответника възражение за съпричиняване са
допуснати гласни доказателства и комплексна съдебно-автотехническа и
медицинска експертиза.
В показанията си свидетелите А. Р. И. и С. Н. Х., разпитани в качеството
им на спътници на починалата по време на ПТП, еднопосочно заявяват, че М.
З. е пътувала с поставен предпазен колан, както и че нито тя, нито останалите
пасажери са познавали двамата водачи на лекия автомобил. Последните им
били представени като шофьори, които извършват превози от Белгия до
България. Целта на пътуването била прибиране в страната след изтекли
срокове на трудови договори.
От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че според
установените данни за техническото снабдяване на л.а.„Форд Галакси", към
момента на регистрация в страната и при производството му, той е бил
снабден със седалки за превоз на 6 пасажера и един водач, които места са
снабдени с триточкови инерционни колани, намаляващи значително риска от
съприкосновение на телата на пътниците с интериора на автомобила при
настъпване на челен удар. При конкретното пътно-транспортно произшествие
от 11.10.2021 г. при М.З. е установена съчетана травма (множествена,
политравма) с водеща причина за смърт черенно-мозъчна травма. Черепно-
мозъчната травма се е изразявала във фрактура на черепа с разместване и
кръвоизливи под мозъчните обвивки и контузия на мозъка. Установените
травми имат характеристиките на получени в резултат на удари в части от
интериора на купето, доколкото е констатирано, че пострадалата е извадена от
автомобила без признаци на живот. По делото липсват данни относно
морфологичните характеристики и локализацията на евентуални външни
увреждания, които да послужат за интерпретация и съпоставка на контактните
повърхности от страна на тялото и твърдите предмети. Обикновено
предпазният колан задържа пътуващите в относително статично положение
4
към седалките и предпазва отклоненията и съответно съприкосновението с
детайли от купето в предно задно направление при челен удар. При странични
удари, при обръщане или завъртане на автомобилите, при значителни
деформации по купето, не би могло да се разчита в голяма степен на коланната
протекция. В механизма на произшествието в случая има поне два етапа с
възможност за получаване на тежки директни и инерционни увреждания по
тялото, в частност на главата. Това са моментите на сблъсъка с другото
превозно средство и с терена при завъртането на автомобила на лявата си
страна. Предвид обичайната анатомична подвижност на главата и съобразно
динамиката на конкретния инцидент механични въздействия водещи до тежка
черепно-мозъчна травма може да възникнат и с поставен предпазен колан,
особено при пътник, заемащ позиция в ляво.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва настъпило
́
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
Обстоятелствата, че управляваното от виновния водач ППС е било
застраховано при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, както и валидността й към датата на
произшествието, не са предмет на спор между страните по делото. Не са
спорни и фактите на настъпилото застрахователно събитие, както и че то
представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва преценката на настоящия
състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и
относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като те са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти
могат да се обсъждат само досежно релевираното възражение за
съпричиняване.
Не е налице спор и относно настъпилата в причинна връзка със
застрахователното събитие смърт на пострадалото лице и родствената му
връзка с ищците.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че ищците
действително са претърпели болки и страдания в резултат на смъртта на
тяхната майка. Безспорно е и че като най-близки на починалата – нейни
низходящи от първа степен, те се ползват с право на обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание. По отношение на размера на иска съдът, на основание чл. 52 от
ЗЗД, следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост и по вътрешно убеждение. В т. 2-ра на ППВС № 4/68 г. са
5
дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД за
изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя
смисъл в посочената норма, съгласно които това понятие не е абстрактно, а
всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на
увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение
между него и ищеца, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и
да ги прецени в тяхната съвкупност. Съдът е длъжен да съобрази и практиката
на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните
обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени
отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за
задължителното застраховане.
При прилагане на тези критерии в процесния случай, съдът съобразява,
че пострадалата е била на 47 години към момента на ПТП, в активна
трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни
проблеми, чиято смърт е настъпила внезапно и е причинила силни болки и
страдания на ищците като нейни деца. Загубата е неочаквана и е довела до
рязко влошаване на психичното им здраве и емоционално състояние.
Установява се, че приживе пострадалата е била основен морален стожер на
семейството. От друга страна по делото не се твърди и установява по
отношение на ищците да е проведена психиатрична терапия и/или
медикаментозно лечение на депресия, тревожност, безсъние и т.н., или да е
налице необходимост от провеждането на такава. Липсват данни за актуално
психично разстройство или депресивно състояние. От свидетелските
показания се установява, че острата фаза на стресовата реакция е с
продължителност около шест-седем месеца. Според СПЕ към настоящия
момент и двамата ищци нямат депресивни изживявания.
С оглед всички посочени критерии и при съобразяване на
икономическата конюнктура и преобладаващата съдебна практика към
момента на ПТП, съдът намира, че справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 120000 лева за всеки от
ищците.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна
на ответника възражение с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване от страна на пострадалия. В тежест на ответника е да
установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е
улеснил механизма на увреждането. Релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния,
без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се
стигнало до вредоносен резултат.
В разглеждания случай по делото са събрани неопровергани с насрещно
доказване свидетелски показания, че пострадалата е пътувала с предпазен
6
колан. Същевременно допуснатата комплексна СМАТЕ е категорична, че при
конкретния механизъм на ПТП фаталният изход би настъпил независимо дали
пътникът е бил с поставен предпазен колан, тъй като ударът е страничен, а
коланът е в състояние да осъществи предпазната си функция само при
фронтален сблъсък. Липсват ангажирани доказателства, че пострадалата е
знаела, че водачът на автомобила е бил неправоспособен шефьор, както и че
броят на пътниците е надвишавал допустимия за категорията брой. Напротив
– установява се от събраните гласни доказателства, че въз основа на
недвусмислените обстоятелства застрахованият водач се е легитимирал пред
пострадалата и нейните спътници като правоспособен шофьор, извършващ
международни превози по занятие, а автомобилът е разполагал със седалки за
един водач и 6 пасажера, колкото според свидетелите са били пътниците в
автомобила.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в конкретния случай – по 120000
лева за всеки от ищците, до който размер исковете следва да бъдат уважени и
респективно отхвърлени за разликата до претендираните 200000 лева.
Досежно акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД
постоянна е практиката на касационната инстанция, че застрахователят дължи
лихвата по чл.493 ал.1 т.5 във връзка с чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, за чието
заплащане делинквентът е отговорен пред увредения, от датата на
уведомяването му за претенциите на увреденото лице, в случая, извършено на
10.02.2022г., а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава да го
определи и заплати. Става дума за една и съща закъснителна лихва по чл.86
ал.1 от ЗЗД, която обезщетява мораторните вреди от неизпълнението на едно и
също главно парично задължение, но за различни периоди на забавата, през
които тя е допусната от различни правни субекти, съответно в първия случай
от делинквента, чиято гражданска отговорност пред увредения е предмет на
застрахователното отношение и във втория - от самия застраховател, за
собствената му забава, поради неизпълнение на задължението му за
определяне и заплащане на дължимото застрахователно обезщетение в
законоустановените срокове. Ето защо от включването на лихвата по чл.429
ал.2 т.2 от КЗ в обсега на застрахователното покритие с нормата на чл.493 ал.1
т.5 от КЗ и ограничаването на задължението на застрахователя за заплащането
в рамките на уговорената застрахователна сума /чл.497 ал.2 от КЗ/ не следва
извод за допустимост на нейното капитализиране чрез прибавянето и към
главното задължение и олихвяването и с лихвата по чл.497 от КЗ, която
застрахователят дължи за последващ период, поради собствената си забава.
Аргумент в полза на това разбиране е и липсата на общата предпоставка по
чл.10 ал.3 от ЗЗД, а именно на наредба на Българската народна банка,
издадена в упражняване на предоставената и законова делегация, която да
регламентира реда за олихвяването на изтекли лихви. С оглед изложеното
законна лихва върху обезщетенията следва да бъде присъдена от датата
10.02.2022г. до датата преди предявяване на иска, изчислена с електронен
калкулатор в размер на по 3400.27 лева за всеки от ищците. За разликата до
предявените 5722 лева исковете следва да бъдат отхвърлени. Законната лихва
7
след предявяване на исковете следва да се присъди само върху чистата
стойност на обезщетението за неимуществени вреди, а в останалата част
искането следва да бъде отхвърлено. В този смисъл Решение №27/21.01.2025
г. по т.д. №457/2024г. на ВАпС.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде
присъдена сумата от 18216 лв. съразмерно с уважената част от иска, за
предоставената безплатна правна помощ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 5816 лева от общо 14540
лева, представляващи заплатен депозит за вещи лица (1000 лева), депозит за
свидетели (100 лева) и адвокатски хонорар (13440 лева).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 9600 лв., определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
върху уважения размер на главния иск и сумата от 400 лева, представляваща
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. М. З. с ЕГН ********** и А. М. З. с ЕГН ********** с адрес
и на двамата от **************, сумата от по 120000 лева на всеки от тях,
представляващи обезщетение за обезвреда на претърпените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М.И.З. с ЕГН **********,
починала вследствие на ПТП, настъпило на 11.10.2021г. в гр.Букшан-DN 61,
окр. Гюргево, Румъния, по вина на водача на л.а. „Форд“ с регистрационен
номер ***** - Я. Я., обхванат от действието на валидна към момента на
настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска
отговорност” по застрахователна полица №******, издадена от ответното
застрахователно дружество, с начална дата на покритие 16.05.2021г.,
прекратена на 01.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
120000 лева, считано от предявяване на иска – 23.05.2022г. до окончателното
плащане, както и сумата от по 3400.27 лева на всеки от тях, представляваща
лихва за забава върху главницата от 120000 лева за периода 10.02.2022г., до
22.05.2022г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3
от КЗ, като отхвърля исковете с правно основание чл.432 от КЗ за
разликата над 120 000 лева до 200 000 лева и исковете с правно основание
чл.86 от ЗЗД за разликата над 3400.27 лева до 5722 лева.
ОТХВЪРЛЯ направеното от Д. М. З. с ЕГН ********** и А. М. З. с
ЕГН ********** с адрес и на двамата от **************, искане за
присъждане на законна лихва върху лихвата за забава в размер на 5722 лева,
считано от 05.03.2022 г. – датата, на която изтичат 15 работни дни от
предявяване на претенцията, до окончателното изплащане, на основание
8
чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., сумата от 18216 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от
ЗАдв. процесуално представителство в производство пред първата инстанция,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. М. З. с ЕГН ********** и А. М. З. с ЕГН ********** с
адрес и на двамата от **************, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Застрахователно
дружество Бул Инс“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, разделно при равни квоти сумата от 5816
лева, представляваща сторени в производството пред първата инстанция
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета
на съдебната власт, сумата от 9600 лева, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата от 400 лева,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9