Р
Е Ш Е
Н И Е №
257
гр. Габрово, 18.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Бояна Бобчева, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 286 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 190 от 12.06.2017 г. по гр.д. № 660/2015 г. по описа на Габровски районен съд е признал за установено по отношение на В.И.К., ЕГН ********** с адрес ***, че М.И.Я., ЕГН ********** с адрес *** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 111, целия с площ 1380 кв.м., за част от който е отреден УПИ I -111, в кв.29 по плана на с. Враниловци, община Габрово - с площ 900 кв.м., заедно с построената в имота къща и стопански постройки, при съседи на УПИ: улица; ПИ 111 - за озеленяване и ПИ 112; останалата част от ПИ 111 - с площ от 480 кв.м. - попада в терен за озеленяване, при граници: улица; ПИ 112, ПИ 111 /в УПИ I- 111/ и ПИ 110, на осн. чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС, като е отхвърлил иска по отношение на останалите ответници: Т.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, Б.А.Б., ЕГН********** с адрес ***, представляван по делото от особения представител адвокат Й.Й., Р.Г.С. ЕГН **********, с адрес ***, М.Б.Д. ЕГН **********, с адрес ***, М.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, В.П.Б. ЕГН ********** с адрес ***, Д.П.Б., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес ***, С.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, Н.А.П. ЕГН**********, с адрес ***, И.Г.Г. ЕГН**********, с адрес ***, Г.Г.Х. ЕГН**********, с адрес ***, С.К.Р., ЕГН********** с адрес ***, М.К.И., ЕГН ********** с адрес ***, С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, Т.С.С. ЕГН**********, с адрес ***, Р.С.С. ЕГН ********** с адрес ***, Д.И.С., ЕГН ********** с адрес ***, И.И.Ц. ЕГН **********, с адрес *** и П.И.П. ЕГН **********, с адрес ***. Отхвърлил е иска на М.И.Я., ЕГН ********** с адрес *** против В.И.К., ЕГН ********** с адрес *** за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на съдебна спогодба от 08.02.1996 г. и протоколно определение за одобряването й постановено по гр. дело № 12/1996 година по описа на Габровски районен съд, на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 75 ал.2 от ЗН като неоснователен и недоказан. Осъдил е на разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 5605 от 05.07.2017 г. в срок от В.К., чрез адв. Ч.. Постановеното решение се обжалва в частта, в която е е прието за установено по отношение на В.К., че М.Я. е собственик на ПИ № 111, с площ от 1380 кв.м., за част от който е отреден УПИ І-111 /в озеленяване/ и ПИ 112, а останалата част от ПИ 111 с площ от 480 кв.м. „попада в терен озеленяване” при граници: улица, ПИ 112, ПИ 111 /в УПИ І-111/ и ПИ 110. В останалата част, считат решението за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения и моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което за се приеме за установено, че М.И.Я. не е изключетелен собственик по отношение на В.И.К. на процесния имот. Претендира разноски.
Подадена е въззивна жалба вх. № 5641 от 05.07.2017 г. и от М.И.Я., чрез адв. П. и адв. Н.. Обжалват решението в отхвърлителната част и в частта за разноските. Считат решението за неправилно, постановено при грубо нарушение на закона и съдопроизводствените правила, необосновано. Излагат подробни съображения. Твърдя, че договорът за спогодба по допускане на делба между В.К. и М.Я. е нищожен, поради това е нищожно и определение от 08.02.1996 г. на ГРС, с което спогодбата е одобрена, като е прието, че не противоречи на закона. Съдът е валидирал спогодбата, защото е приел, че има завещание с неизвестна дата – само за дъщерите, отворено на неизвестна дата и тъй като наследникът с право на запазена част М. К.не е предявила претенции по чл. 30 ЗН единствени наследници по силата на завещателните разпореждания са дъщерите му. Оспорват представеното завещание като нищожно. Признавайки завещанието за валидно, съдът е приел, че и сключената спогодба е валидна. Моли съда да се произнесе по нищожността на завещанието. Обжалва решението и в частта за разноските. Моли да се отмени решението в частта, в която е отхвърлун установителния иск за собственост; в частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване на нищожност на съдебната спогодба от 08.02.1996 г. и протоколно определение за одобряването й, постановено по гр.д. № 12/1996 г. по описа на ГРС, като се уважат изцяло по отношение на всички ответници. Претендира разноски.
Писмени отговори по въззивните жалби не са постъпили.
Настоящият състав намира, че правилно е направена преценката на доказателства и е установена фактическата обстановка, а от там е формиран правния извод на съда по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.
Пред районен
съд - Габрово са предявени обективно
съединени искове по чл. 26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 75 ал.2 от ЗН и установителен иск за собственост по чл. 124
от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС.
Ищцата Я. твърди, че във връзка с предявен
иск за делба от сестра й – В.К. - ответница по настоящото дело е било
образувано гр.д. № 12/1996 г. По делото е била постигната спогодба, която е
била одобрена от съда. Счита същата за нищожна, постановена при противоречие
със закона.
По отношение на възраженията направени във въззивната жалба на В.К..
Решението се обжалва в частта, с която е признато за установено по отношение на В.К., че М.Я. е собственик на процесния имот. Твърди, че между двете страни не е текла давност, защото същият е бил спрян по време на висящото делбено производство по гр.д. № 12/96 г. на ГРС, което е било възобновено под № 1335/2014 г. на ГРС и спряно до приключване на настоящото дело, считано то 1.01.1996 г. до настоящият момент. Счита, че до приключване на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата спират да текат давностни срокове между страните на основание чл. 115, б. „ж” от ЗЗД и чл. 84 от ЗС.
За да
постанови решението си в тази част, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се е установило, че след внасянето в архив на гр. д. №
12/1996г. постановено с Определение
от 30.06.1997 г. по същото дело, ищцата М.Я. е отблъснала всякакви опити на
сестра си В.К. да упражнява фактическа власт върху процесния имот като го е заключила и не я е допускала в
него, дори когато последната е идвала на гости. Това положение продължава много
повече от изискуемите се по закон 10 години и е непроменено и към настоящия
момент. Намерението си за завладяване на частта на другата наследница ищцата е
обективирала не само чрез преустановяване на достъпа й до имота, но и чрез
снабдяването си с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка /НА
№ 87,том III, рег. №3917, дело
421 от 16.08.2007г. на Нотариус А.Ц./, декларирането на имота като индивидуална
собственост през 2011 г. в Дирекция МДТ
при Община Габрово и извършването на преустройства на жилищната и
второстепенните сгради на стойност над 50 000 лева, което далеч надхвърля
стойността на обикновена поддръжка, каквато се извършва на съсобствен имот,
особено когато другия съсобственик не участва в разходите. Обстоятелството, че
до 2011 г. ответницата К. е заплащала
половината от дължимия за имота данък, съобразно установената съдебна
практика не доказва упражняване на фактическа власт върху имота.
При постановяване на този си правен извод,
съдът се е позовал и изследвал фактическия състав на чл. 79, ал. 1 и 2 от ЗС и на постановката, която е
застъпена в ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС. Изследвал е
субективния момент на владението чрез процесуални средства, в случая издаването
на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Настоящият състав напълно споделя направения
правен извод, поради което възражението, направено във въззивната жалба на В.К.
се явява неоснователно.
По отношение на въззивната жалба на М.Я..
В тази въззивна жалба са направени няколко
възражения, които подлежат на обсъждане: нищожност на завещанието на И. К.и нищожност
на подписаната спогодба между М.Я. и В.К., съответно на протокола, с който е
одобрена. Качеството на въззивната жалбоподателка е ищцец по делото. Още в
исковата молба ищцата се позовава на нищожност на одобрената от съда спогодбата
и на придобивна давност. Изготвен е доклад, където е разпределена доказателствената
тежест по така предявените искове и са събрани доказателства по направените
твърдения.
По делото е приложен заверен препис на саморъчно
завещание, съставено от наследодателя И. Я. К.– починал на 02.04.1985 г. Същото
е било обявено на 02.08.2007 г. от съдия по вписванията по молба на самата
ищца. Оспорва се действителността на откритото завещание. Съдът намира, че
независимо от начина на изписване на завещанието, разминаване на редовете,
вероятно дължащо се на напредналата възраст или заболяване на завещателя,
същото отговаря на изискванията на чл. 25 ЗН – написано е саморъчно, съдържа
дата на съставяне и подпис на завещателя, поставен след завещателните
разпореждания, които са напълно ясни. От датата на обявяване на саморъчното
завещание на 02.08.2007 г. до момента, по делото не са представени
доказателства, че е упражнено правото на иск за възстановяване на запазена част
на преживявлата съпруга от наследството и това право е погасено по давност. По
силата на завещателните разпореждания, единствените наследници на К.са дъщерите
му М.Я. и В.К.. Между тях е сключена и спогодбата от 08.02.1996 г. по допускане
на делбата по гр.д. № 12/1996 г. на ГРС, поради което не противоречи на чл. 75,
ал. 2 ЗН и не е нищожна спогодбата, съответно не е нищожно определението, с
което е одобрена същата. В делбата от 1996 г. са участвали сънаследниците, на
които им се признават права във съсобствеността /Решение № 38 от
16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6585/2014 г., II г. о., ГК/, по силата на
обявеното завещание.
Във връзка с горното, съдът намира, че
първоинстанционият съд правилно е отхвърлил предявения иск по чл. 26, ал.1 ЗЗД
във вр. чл. 75, ал. 2 ЗН, като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на въззивните жалба направените от жалбоподателите разноски следва да бъдат оставени в тежест на страните, така както са ги направили.
На основание изложеното въззивният съд прие,
че решението, постановено от Районен съд
– гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190 от 12.06.2017 г. по гр. д. № 660 по описа за 2015 г. на Районен съд – гр. Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.