Определение по дело №1107/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

                                      

 

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260307                                               09.03.2021 г.                                        гр.С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен

състав,

в закрито съдебно заседание, проведено в следния съдебен състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                                            АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1107 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба от В.М.М. от гр.С.З., действащ чрез адв.Г. Г.-М. срещу определение № 260040/08.02.2021 г. по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд.

    Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, т.к. изводите на съда са необосновани и претендира неговата отмяна.

    Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

     След запознаване със становищата на страните, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

     Първоинстанционното производство е било образувано пред Старозагорски районен съд по искова молба на В.М.М. срещу П.В.М., с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост върху ½ идеална част от недвижим имот, с цена на иска от 16 088,10 лв.

     Ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса предвид липсата на средства за заплащането й.

     Представил е доказателства, че единствените реализирани от него доходи от получаване пенсия за инвалидност с в размер на 252,34 лв. месечно; че семейството му се състои само от него; че притежава ½ идеална част от процесния недвижим имот, както и че с решение на ТЕЛК му е призната 95 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.02.2021 г. поради общо заболяване – периферен Т-клетъчен лимфом. Псориазис вулгарис“  и е трудоустроен при противопоказни условия на труд: тежък физически труд, пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда, нощен и сменен труд.

     С обжалваното определени първоинстанционният съд е оставил молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса без уважение, като е приел, че съобразно представените доказателства ищецът може да заплати държавната такса, която е в размер на 160,88 лв.

     При така установената фактическа обстановка,съдът направи следните правни изводи:

 Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима, т.к. е редовна, подадена е от процесуално - легитимирана страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

     Разгледана по същество същата се преценява от въззивния съд за основателна по следните съображения:

     Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК съдът може да освободи физическо лице-ищец от внасянето на държавна такса, ако признае, че същото няма достатъчно средства да я заплати.

    Преценката винаги е конкретна и се извършва като се вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост  възрастта и обстоятелства, които са от значение .

     В случая ищецът е в една напреднала възраст, макар все още да е предпенсионна, но същия не е трудово зает, като в тази връзка следва да се има предвид, че заради влошеното си здравословно състояние е и трудоустроен.

    Единствените реализирани от него доходи са в размер на 252,34 лв. месечно, на които единствено разчита за текущата си издръжка, т.к. не е семеен, и не притежава недвижими имоти или МПС, от чието отчуждаване или граждански плодове да може да реализира допълнителни доходи.

    Месечните доходи на В.М.М. са близо два пъти и половина по-ниски от размера на минималната работна заплата за страната и значително под линията на бедност, определена на 369 лв. с постановление № 265/24.09.2020 г. на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2021 г., обн. ДВ. бр.84 от 29 септември 2020 г.

    С оглед на това настоящият въззивен съдебен състав намира, че В.М.М. няма достатъчно средства за заплащането на дължимата държавна такса от 160,88 лв., т.к. и без разходването на тази сума средствата, с които разполага ищецът, не са достатъчни да осигурят собствената му издръжка.

   Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него бъде постановено ново, с което В.М.М. бъде освободен от заплащането на държавни такси в производството по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

   Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1, пр.ІІ-ро от ГПК Старозагорски окръжен съд

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

   ОТМЕНЯ определение № 260040/08.02.2021 г. по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

   ОСВОБОЖДАВА В.М.М., ЕГН – **********, с адрес: *** от заплащането на държавни такси в производството по гр.д.№ 92/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд.

   ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за продължаване на съдопроизводственитедействия.

 

    Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1/

 

                                                                                            

 

                                                                                                               2/