Решение по дело №1802/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 35
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150201802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№35                                                      19.02.2020г.                                         гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                      наказателен състав  на двадесет и втори януари през две хиляди и дванадесета година                         

в публично заседание в следния състав:

                                                                          Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1802 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на ЕТ „Т.Д.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 457873-F498315/16.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите /Наредбата/, на основание чл.185, ал.2, изречение 2 вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП, измежду които и св.К., на 06.07.2019 г., в 14,30 ч., в търговски обект- дрогерия, находяща се в гр. Свети Влас, хотел „Свети Георги палас”, стопанисвана от жалбоподателя, се установило, че в обекта имало въведен и регистриран в експлоатация ЕКАФП, който притежавал операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 284,45 лв., фактическа наличност- 371,13 лв. Установена била разлика в размер на 86,68 лв., която не била отразена във фискалното устройство посредством функцията „служебно въведени” суми. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F498315/07.07.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените твърдения в жалбата в тази насока не се споделят от настоящата инстанция. Посочената норма на чл.118, ал.4 от ЗДДС е изписана като основание за препратка към нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата, доколкото самото нарушение е разписано в последната разпоредба. Съдът намира, че нарушението е описано с достатъчна яснота още повече, че в жалбата се изложени конкретни твърдения относно констатирането на самото нарушение. Действително не е посочено дали разликата е положителна или отрицателна, но с посочването на конкретните суми по наличностите и елементарно аритметично пресмятане, става ясно, че се касае за положителна разлика. 

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност, съгласно представената заповед.

От страна на жалбоподателят не се оспорват констатациите, залегнали в наказателното постановление, които се потвърждават от показанията на св.К., дадени в съдебно заседание, съставеният опис на паричните средства по време на проверката, както и изведения дневен отчет.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на търговеца е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие било издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл.33, ал.1 от сочената по- горе наредба, извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени”. Съотнасянето към разпоредбата на ал.2 на чл.33 не е относимо към настоящият случай, тъй като същата визира отпаднало понастоящем задължение за отбелязване на промяна в касовата наличност в книгата за дневни финансови отчети, за каквото нарушение жалбоподателят не е санкциониран. Действително в чл.33, ал.1 от Наредбата не е посочено, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразявана веднага, но това се следва от тълкуването на самата норма. След като законодателят е предвидил всяка промяна да се отразява то несъмнено е имал предвид това да бъде сторено в момента на извършването на промяната.

Правилно отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185, ал.2, изречение последно вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, предвид липсата на доказателства, че така установената разлика следва да се счита, че е вследствие на продажби. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. В настоящият случай е констатирано, че ЕКАФП притежава операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, поради което наличната парична сума е следвало да бъде въведена. Наложената санкция е в предвидения в закона минимален размер, поради което и не подлежи на корекция.

Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая, съобразно правилата на чл.93, т.9 от НК, и като се вземе предвид значимостта на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

С оглед на изложеното по- горе наказателното посатновление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ТД на НАП- Бургас следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г. по т.д.№ 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от последната, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв., което следва да бъде присъдено в полза на НАП- гр. София, доколкото последното е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ТД в гр. Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 457873-F498315/16.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите /Наредбата/, на основание чл.185, ал.2, изречение 2 вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ „Т.Д.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „Т.Д.”, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на НАП- гр. София сумата от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: