№ 20446
гр. С, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110146613 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304784/18.09.2025 г.,
с която от името на „Т“ ЕАД, ЕИК *** против О, БУЛСТАТ ***, са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 558,86 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 17.07.2022 г. до 31.03.2024 г., в имот, представляващ
портиерски апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със стойността на която О
се е обогатила за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи за цена на доставена от
Т ЕАД топлинна енергия за период от 17.07.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със
законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
139,39, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г.,
върху главницата от 558,86 лева; 3/ сумата от 59,35 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ портиерски апартамент,
находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със стойността на която О се е обогатила за сметка
на Т ЕАД, спестявайки си разходи за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 14,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г.
до 01.08.2025 г., върху главницата от 59,35 лева.
1
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О, БУЛСТАТ *** за суми,
както следва: 1/ сумата от 558,86 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 17.07.2022 г. до 31.03.2024 г., в имот,
представляващ портиерски апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със
стойността на която О се е обогатила за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи
за цена на доставена от Т ЕАД топлинна енергия за период от 17.07.2022 г. до
31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 139,39, представляваща мораторна лихва за период от
31.01.2023 г. до 01.08.2025 г., върху главницата от 558,86 лева; 3/ сумата от 59,35
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот,
представляващ портиерски апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със
стойността на която О се е обогатила за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи
за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 14,28 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г., върху главницата от
59,35 лева, върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с посочените
суми ответникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството.
На 07.08.2025 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 306/2025 г. по описа на Районен съд - Кула, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника, като в
законоустановения срок от името на същия е депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази
връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на
издадената заповед за изпълнение на 27.08.2025 г. Исковата молба е подадена на
18.09.2025 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в имот,
представляващ портиерски апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, поради
2
което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й.
Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана от
„Техем сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли
се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат съображения за
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че не е налице договорно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот,
което да е обвързвало страните през процесния период. Поддържа, че през
процесния период, посоченият в исковата молба недвижим имот, е бил необитаем,
в която връзка се твърди, че никаква топлинна енергия не е употребявана. Прави се
възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените
искове.
Моли, за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която
ответникът се е обогатила, тъй като се явява потребител на топлинна енергия за
стопански нужди в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
3
По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото е установено при условията на пълно и главно, че собственик на
процесния имот през посочения период е бил ответникът. Това обстоятелство не е
спорно по делото.
Същевременно, за да се установи, че същият се е обогатил със стойността на
доставената от ищеца стока (с оглед основателността на предявените претенции),
следва да се докаже, че той действително е ползвал имота и е консумирал
претендираното количество топлинна енергия.
Това обстоятелство се установява от събраните в производството
доказателства, в това число документи за извършено дялово разпределение на
топлинна енергия, касаещи процесните имот и период и заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза. От така посочените по-горе и приобщени към доказателствения
материал доказателства, се установява в производството, че и през двата отчетни
периода в процесния имот е имало монтирани четири броя радиатори с монтирани
върху тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия с дистанционно
отчитане, както и че и през двата отчетни периода, включени в процесния период, в
процесния имот не е доставяна и ползвана топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване.
Същевременно видно от представените и приобщени към доказателствения
материал документи за извършено дялово разпределение на топлинна енергия,
касаещи процесния имот и период и през двата отчетни периода, включени в
процесния период, до имота е доставяна и начислявана, освен топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, и топлинна енергия за отопление на имот,
отчетена по монтирания уред за дялово разпределение върху единия от
намиращите се в имота радиатори. Горните обстоятелства се подкрепят и от
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че за процесния имот, през процесния период, е доставена и
потребена топлинна енергия, както отдадена от сградна инсталация, така и за
отопление на имот.
Действително в представения от името на ответника Констативен протокол
от 12.02.2025 г. се сочи, че процесният имот е свободен от 17.05.2016 г.. От друга
4
страна, обаче, следва да се отчетат следните обстоятелства: 1/ горепосоченият
документ е съставен от служители на ответника и не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила; 2/ отбелязванията в същия документ се опровергават от
останалия събран и обсъден по-горе доказателствен материал. Нещо повече, в
самия Констативен протокол от 12.02.2025 г., е посочено, че в имота има
монтирани към отоплителната система радиатори, които били изключени /не
демонтирани и разкачени от системата, а изключени/.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира за установено по делото, че
ответникът действително е ползвал имота и е консумирал претендираното
количество топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че количеството топлинна енергия от конкретната
абонатна станция се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство
за търговско измерване – общ топломер. Посочва се, че са взети предвид и
технологичните разходи в абонатната станция за процесния период, които са за
сметка на топлопреносното предприятие и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение
между абонатите. Установява се още, че през процесния период до процесния имот
не е доставяна, респективно потребявана топлинна енергия за отопление на имот,
както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 116 кубически метра, като за процесния
период същата е на стойност от 586,62 лева.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на приетата в производството съдебно-техническа експертиза, по
делото е установено, че през процесния период за имота е потребена топлинна
енергия, като ответникът се е обогатил със стойността на така потребената в имота
енергия за сметка на ищцовото дружеството, доколкото по делото се установи, че
през процесния период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот,
апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, както и че действително е ответникът
ползвал имота и е консумирал количество топлинна енергия, твърдяно от ищеца.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
5
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, който е преминал през изискуемите
метрологични проверки и е функционирал правилно и без отчетени грешки и
неточности в измерването.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза изрично се установи, че през
процесния период до процесния имот не е доставяна, респективно потребявана
топлинна енергия за отопление на имот, както и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване. Установява се, че е доставяна, потребявана топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия
обем по проект е 116 кубически метра.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че стойността на доставената
и потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, топлинна
енергия, е от общо 597,30 лева /като са взети предвид и сумите по изравнителни
сметки в размер на 10,68 лева, които за процесния период са за „доплащане“ и
същите са прибавени към общата стойност на потребената в имота топлинна
енергия/.
Предвид гореизложеното, съдъта намира, че предявеният иск за главница,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ *** за
периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Цветан Ваньов Петров се е
обогатил за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи за заплащане стойността на
доставена и потребена топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот, през
посочения период, се явява доказан до размера от 589,30 лева, като като до колкото
от ищеца се претендира сума в по-нисък размер, то предавениет иск с правно
основание чл. чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, следва да бъде уважен по пълния предявен размер от 558,86 лева.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
139,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до
01.08.2025 г., върху главницата от 558,86 лева, настоящият съдебен състав намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
6
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответника е изпратена
покана за плащане на сумата, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ портиерски апартамент, находящ се в
гр. С, ул. АЖ ***, с която се е обогатил за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи
за заплащане стойността на доставена и потребена топлинна енергия в
горепосочения топлоснабден имот, през посочения период, поради което искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 139,39 лева, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от
59,35 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот,
представляващ портиерски апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със
стойността на която О се е обогатила за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи
за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., съдът намира следното:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца
ОУ са неприложими, следователно в тежест на ищеца е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответното дружество се е обогатило за
негова сметка, спестявайки си разходи за цена на услуга дялово разпределение. В
исковата молба са изложени твърдения, че услугата дялово разпределение е
извършена от дружеството Техем Сървисис ЕООД, респективно, че ответникът е
спестил разходи за цена на услуга дялово разпределение, която е била дължима в
полза на ищцовото дружество.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. Както се посочи по-горе, между страните няма
сключен писмен договор, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за
дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
7
на дружествата за дялово разпределение не обвързват ответника. От друга страна –
няма доказателства по делото ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за
дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че ответникът се е
обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с направата
или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 59,35 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот, представляващ портиерски апартамент,
находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със стойността на която О се е обогатила за сметка
на Т ЕАД, спестявайки си разходи за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
14,28 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до
01.08.2025 г., върху главницата от 59,35 лева, настоящият съдебен състав намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен
дълг, както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане
на сумата за доставена топлинна енергия, цитираните от ищеца ОУ са
неприложими и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.
По делото не са представени и събрани доказателства, които да установяват
обстоятелството, че от страна на ищцовото дружество към ответницата е изпратена
покана за плащане на сумата, представляваща стойността на цена на услугата
дялово разпределение, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество, поради което искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
14,28 лева, следва да бъде отхвърлен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни в
производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
8
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 75,00 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 306/2025 по
описа на Районен съд - Кула; 4/ в заповедното производство по ч.гр.д. № 306/2025
по описа на Районен съд - Кула в размер на 50,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производството, което съдът определя в размер на
200,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О,
БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***,
сумата от 158,69 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. №
46613/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О,
БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ищеца Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***,
сумата от 54,30 лева, представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 306/2025 по описа на Районен съд - Кула, съразмерно на уважената част
от исковете.
От името на ответника е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство по гр.д. № 46613/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а
именно за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
200,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Т ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на О, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, сумата от
55,20 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
306/2025 по описа на Районен съд - Кула, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
От името на ответника не се претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 306/2025 по описа на Районен съд - Кула и такива не
следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, ГО, 160 състав.
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, от името на Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С,*** против О, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, че О,
БУЛСТАТ *** дължи в полза на Т ЕАД, ЕИК *** сумата от 558,86 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
17.07.2022 г. до 31.03.2024 г., в имот, представляващ портиерски апартамент,
находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със стойността на която О се е обогатила за сметка
на Т ЕАД, спестявайки си разходи за цена на доставена от Т ЕАД топлинна енергия
за период от 17.07.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от
06.08.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 07.08.2025 г. по ч.гр.д. № 306/2025 по описа
на Районен съд - Кула.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С,*** против О, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А
**, обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че О, БУЛСТАТ *** дължи в полза на Т ЕАД, ЕИК ***
суми, както следва: 1/ сумата от 139,39, представляваща мораторна лихва за период
от 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г., върху главницата от 558,86 лева; 2/ сумата от 59,35
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., в имот,
представляващ портиерски апартамент, находящ се в гр. С, ул. АЖ ***, със
стойността на която О се е обогатила за сметка на Т ЕАД, спестявайки си разходи
за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 3/ сумата от 14,28 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г., върху главницата от
59,35 лева, върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 07.08.2025 г. по ч.гр.д. № 306/2025 по описа на Районен съд - Кула.
ОСЪЖДА О, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, да заплати в
полза на Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***, сумата
от 158,69 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. №
46613/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
10
исковете
ОСЪЖДА О, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, да заплати в
полза на Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, ***,на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 54,30 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 306/2025 по описа на Районен съд - Кула,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С,
***, да заплати в полза на О, БУЛСТАТ ***, със седалище: гр. С, ул. А **, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 55,20 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 306/2025 по описа на Районен съд - Кула,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11