РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Ямбол , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20202330102276 по описа за 2020 година
Съдът, след като изслуша страните по делото, съобрази техните
становища и конкретно тези на техните процесуални представители, съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак страните молителката и ответника по молбата за защита от домашно
насилие са сключили граждански брак на *** г. в гр. С., за което е бил
съставен акт за граждански брак № *** г.
Видно от представената разпечатка с легилизиран превод от английски
на български език от електронна кореспонденция между П. с имейл адрес П.
Ч. У. С. *** до Д.С. се установя, че е изпратено съобщение със следното
съдържание: „***"
Видно от представената по делото ИМ пред РС Я. е било образувано гр.д.
№ *** г. по ИМ с правно осн. 49 от СК, депозирана от П. Ч. У. СТ. против Д.
С. С., като ИМ е била ревизира на 11.09.2020 г.
По делото ищцата е представила нарочна Декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН, с която декларира извършени 3 бр. актове на домашно насилие от П.
1
Ч. У. С. спрямо нея, както следва:
Че на 04.09.2020 г. в нейната ел.поща е П.учено адресирано до нея писмо
от ответника изпратеното от личният му имейл адрес, със следното
съдържание: „***“.
На 07.09.2020 г. в промеждутъка от 13:20 ч. до 15 ч. при възникнал
между молителката и ответника спор по повод на изявено от нея желание той
да й предостави по един от ключовете на притежаваните от тях два броя леки
автомобила и неговия продължаващ от месеци отказ да стори това
няколкократно ответникът П. Ч. У. СТ. в прав текст й заявил следното: „***“.
На 07.09.2020 г. в промеждутъка от 13:20 ч. до 15:10 ч. ответникът не
предоставил поисканите от нея ключове за управление на двата броя леки
автомобили, притежавани от тях в режим на СИО, като ги задържал при себе
си, заключил ги с катинар, за което нямала ключ от гаража, в който се
съхранявали двата им семейни автомобила. Не й били предоставени
поисканите от нея преди това дистанционно управление на гаражната врата,
като ответника задържал това устройство при себе си и прекъснал
захранването на джи пи ес сигнализираща система на двата семейни леки
автомобила.
От събраните гласни доказателства в обобщение се установява по делото,
че първоначално отношенията са били добри, но впоследствие се били
изострели и към настоящия момент същите са силно влошени.
Молбата съдът намира за процесуално допустима, подадена от и срещу
легитимирани лица по смисъла на ЗЗДН.
Настоящият съдебен състав е родово и местно компетентен да разгледа и
да се произнесе по молбата на молителката.
Съгласно нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН за домашно насилие се счита
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опита за такова насилие принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са и/ или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
2
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН.
Такава по делото е представена, като молителката изрично е декларирала
в нея, че е запозната с наказателната отговорност по чл.313 от НК за
деклариране на неверни данни.
Макар и косвено част от декларацията се потвърждава и от
представената разпечатка от имейл кореспонденцията. Действително от нея
не може да се изведе само и единствено обоснован извод, че същата е била
изпратена лично от ответника, но в предвид съдържанието й и посоченото от
свидетеля О.С., съобразено и с представената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН съдът приема, че отразеното в декларацията съответства на заявеното в
молбата, а именно: П.учената кореспонденция от 04.09.2020 г., в която по
същество ответника поставя нуждите от финанси на молителката с
възможността да прави *** с нея. Липсват каквито и да е данни, които да
обосновават извод на съда, че тази кореспонденция е изпратена лично от
молителката към себе си, в каквато насока са част от възраженията на
ответната страна.
Досежно другите две деяния, отразени в декларацията, няма преки
доказателства, но отново и в днешното съдебно заседание свидетеля О.С.
заяви, че колите са откарани в гр. В., откарани от първоначалното им
местонахождение, без да бъдат изП.звани ключовете на същите от страна на
молителката, което макар и непряко доказателство е индиция към настоящия
момент за достоверност на декларираното в Декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН.
Ето защо и при тези данни, съдът намира, че има извършено деяние,
което следва да се квалифицира по смисъла на чл.2 от Закона.
Следва да се уважи молбата на молителката, като се задължи ответника
да се въздържа от домашно насилие, както и да му се забрани да доближава
молителката на разстояние по-малко от 100 метра, а така също включително
и нейното жилище, месторабота и посещаваните от нея места за социални
контакти и отдих.
3
Досежно срока, съдът намира, че е достатъчен 3 месеца - минимално
предвиденият в закона, като счита, че този срок е напълно достатъчен да
окаже нужното предупредително въздействие върху ответника по молбата.
Съгласно изискванията на закона, съдът следва да наложи на ответника и
глоба, като съдът отново счита, че минималния размер е напълно достатъчен,
а именно - 200 лв. за постигане ефекта целян от закона от ЗЗДН.
Също така, на осн. чл.11, ал.3 от ЗЗДН следва да бъде осъден ответникът
да заплати ДТ в размер на 25лв. по сметка на ЯРС.
Действително с молбата молителката не е поискала изрично да й бъдат
присъдени направени по делото разноски.
Действително в съдебно заседание в хода на делото по същество
процесуалният представител на молителката първоначално не направи такова
искане. Вярно е и обстоятелството, че същият изготви и представи списък на
разноските по чл.80 от ГПК след като съдът го пита дали ще представи такъв.
Същевременно съдът намира, че искането на молителката за присъждане
на разноски не бе преклудирано, тъй като е направено в съдебно заседание
преди приключването му.
Освен това действително видно от представеният по делото договор за
правна защита и съдействие молителката е направила разноски в размер на
400 лв. за заплатено от нея възнаграждение за един адвокат.
Ето защо, съдът преценяйки в съвкупност изложените обстоятелства
намира, че следва да уважи искането на молителката направено в съдебно
заседание от процесуалния представител за присъждане на разноски в размер
на 400 лв.
На горните съображения, както и на осн. чл.15 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита от домашно насилие по молбата на
Д. С. С., с ЕГН ********** за извършени спрямо нея от страна на П. Ч. У. С.,
4
гражданин на А., роден на *** г. в А., с ЛНЧ **********, с постоянен адрес:
с. Г., община П.б., обл. С.З., ул. „***“ № ***, с карта за *** с № ***, с
разрешение за постоянно пребиваване от *** г. и паспорт № ***, с настоящ
адрес: с. П., общ С., обл. Я., ул. „***“ № ***, актове на домашно насилие
съгласно представена по делото от молителката Декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН извършени на дата 04.09.2020 г. и 07.09.2020 г., както следва:
ЗАДЪЛЖАВА П. Ч. У. С. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д. С. С., с ЕГН **********; ЗАБРАНЯВА на П. Ч. У. С. да
приближава Д. С. С., нейното жилище, месторабота, посещаваните от нея
места за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, на
осн. чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
НАЛАГА на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН на П. Ч. У. С. гражданин на А.,
роден на *** г. в А., с ЛНЧ **********, ГЛОБА в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН П. Ч. У. С., гражданин на А., роден
на *** г., с ЛНЧ ********** да заплати в П.за на бюджета на съдебната власт
по сметката на РС-гр. Ямбол ДТ в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК П. Ч. У. С. гражданин на А., роден
на *** г. в А., с ЛНЧ *** да заплати на Д. С. С., с ЕГН: ********** сумата от
400 лв., представляваща сторени от нея разноски в настоящото производство
за възнаграждение за един адвокат.
Въз основа на решението да се издаде заповед за защита на молителката,
за която ответникът да бъде предупреден за последиците по чл.21, ал.3 от
ЗЗДН в случай на неизпълнението й.
Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и да се
изпратят за сведение и изпълнение на РУ МВР – гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в 7-мо дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от настоящият протокол да се изпрати на имейл адреса на
процесуалния представител на ответника.
5
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6