Р Е Ш Е Н И Е
№………/………..…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, в открито съдебно заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ ФИЛИП
РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1735 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по повод депозирани:
1) въззивна жалба с вх. 22610/27319 от Т.С. Танков, ЕГН **********,***
срещу Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, в частта
с която е отхвърлен, за разликата над уважените 1171,65 лева до претендираните
2703,80 лева (т.е. отхвърлен е за сумата от 1532,15 лева), за периода от
07.05.2017 до 25.09.2018 г., предявеният от Т. Т.срещу В.А.К., ЕГН **********,
адрес ***, иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС за осъждане на последната да заплати на Т.сума
в размер 2703,80 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от
ползването на 17716,46/26000 идеални части от Апартамент № 110 с идентификатор
№ 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл.
212, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, и входящо
антре, със застроена площ 59,45 кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с
идентификатор № 10135.4505.33.4.13 и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под
обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор №
10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено помещение № 110 без
посочената полезна площ по предходен документ за собственост при граници –
изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи,
ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена, за периода от 07.05.2017 до
25.09.2018 г.
Иска се отмяна на Решение №
982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в обжалваната част и
уважаване на претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС в пълен размер.
Претендират се разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
2) въззивна жалба с вх. № 52147/16.07.2019 от В.А.К., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв. К.М. – ВАК срещу Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско
дело № 13201/2016 на ВРС, с което е допусната, на основание чл. 247 от ГПК,
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 982/11.03.2019 по гражданско
дело № 13201/2016 на ВРС в следния смисъл – в диспозитива на последното
размерът на главницата да се чете 1171,65 лева вместо 1175,65 лева, а периода,
за който е присъдено обезщетението да се чете - от 07.05.2017 до 25.09.2018 г.,
вместо от 07.05.2018 до 25.05.2018 г.
Иска се отмяна и правилно
изчисляване на дължимите суми за наем и лихва за забава, като твърди, че ВРС
неправилно е определил размера на главницата като е взел за база сума различна
от тази посочена в тройната ССчЕ и по този начин неправилно е изчислен размера
на дължимия наем за периода от 26.09.2018 до окончателното извършване на
делбата. Сочи, че в случая апартаментът се ползва от бившата съпруга и две
деца, при което размера на наема следва да се раздели на три и да се вземе
предвид, че децата не дължат наем.
Претендират се разноски, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
3) въззивна
жалба с вх. № 52148/16.07.2019 от В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. К.М. – ВАК срещу
Решение № 2681/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, с което е
отхвърлена нейна молба за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение №
982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, като иска отмяна и
правилно изчисляване на дължимите суми за наем.
4) частна жалба с вх. № 20672/20.03.2019 от Т.С. Танков, ЕГН **********,***
срещу Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, в частта
с която е отхвърлен, за разликата над уважените 72 лева месечно до
претендираните 156,72 лева месечно (т.е. отхвърлен е за сумата от 84,72 лева),
за периода от 26.09.2018 до окончателното извършване на делбата, иск по чл. 344
ал. 2 от ГПК предявен от Т. Т.срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес *** за
осъждане на последната да заплаща на Т.сума в размер 156,72 лева, месечно,
считано от 26.09.2018 г. до окончателното извършване на делбата, дължима за
ползването на Апартамент № 110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се
в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 212, на четвърти етаж, състоящ се
от две стаи, кухня, баня-тоалетна, и входящо антре, със застроена площ 59,45
кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с идентификатор № 10135.4505.33.4.13
и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под обекта - идентификатор №
10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.18, заедно с
принадлежащото му избено помещение № 110 без посочената полезна площ по
предходен документ за собственост при граници – изток – изба № 100, запад –
изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи, ведно с принадлежащите
0,4011 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху дворното място,
в което е построена, с падеж седмо число на месеца в който се дължи.
Иска
се отмяна на Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в
обжалваната част и уважаване на претенцията по чл. 344 ал. 2 от ГПК в пълен
размер, като твърди, че бившата му съпруга К., заедно с децата им не живее в
Апартамент № 110 – семейно жилище, предоставен ѝ след развода.
Претендират се разноски.
По повод частната жалба е подаден
отговор от В.А.К., ЕГН **********, в който е посочено, че няма основание за
заплащане на наем, защото не е доказано Т.да е направил писмено искане до К. за
ползване на процесния имот. Изтъква, че размерът на наема не е невярно
изчислен, претендират се разноски.
5) частна жалба с вх. № 28220/17.04.2019 от В.А.К., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв. К.М. – ВАК срещу Решение № 982/11.03.2019 по гражданско
дело № 13201/2016 на ВРС, в частта с която, на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, В.А.К.,
ЕГН **********, адрес *** е осъдена да заплаща на Т.сума в размер 72 лева,
месечно, считано от 26.09.2018 г. до окончателното извършване на делбата
дължима за ползването на Апартамент № 110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14,
находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл. 212, на четвърти етаж,
състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна и входящо антре, със застроена
площ 59,45 кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с идентификатор №
10135.4505.33.4.13 и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под обекта -
идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор №
10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено помещение № 110 без
посочената полезна площ по предходен документ за собственост при граници –
изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи,
ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена, с падеж седмо число на месеца
в който се дължи.
Счита, че размера
на наема е неправилно определен и иска отмяна на решението в обжалваната част и
връщане на делото на ВРС за произнасяне съгласно уточненията направени в
частната жалба.
Относно предмета
на исковата претенция Т.С.Т. е изявил претенции срещу В.А.К. както следва: 1) с
правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС за осъждане ответницата да заплати на ищеца
сумата от общо 2703.80 лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване
на съсобствения имот - Апартамент №110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14,
находящ се в гр. Варна, ж.к. ”Владислав Варненчик ” бл. 212, ет. 4, съобразно
квотата ѝ в съсобствеността за периода 06.04.2017г. до 25.09.2018г. вкл.
; 2) с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на
ищеца сумата от общо 298.23 лева, представляваща обезщетение за забава
начислено за периода 07.04.2017г. до 25.09.2018г. вкл. върху всяко дължимо
месечно обезщетение от 156.72 лева за периода 06.04.2017г. до 25.09.2018г. вкл.
за едноличното ползване на процесния съсобствен имот, съобразно квотата ѝ
в съсобствеността; 3) с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК за осъждане на
ответницата да заплаща на ищеца сумата от по 156.72 лева месечно,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на процесния съсобствен имот,
съобразно квотата й в съсобствеността за периода от
26.09.2018г. до окончателното приключване на делбеното производство с влязъл в
сила съдебен акт.
Като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът, приема
за установено следното от фактическа страна:
С Решение № 4158/26.10.2015 г. по гражданско дело №
02455/2015 бракът между Т.С.Т. и В.А.К. е прекратен, упражняването на
родителските права върху двете им непълнолетни деца са предоставени на майката и ползването на семейното
жилище - Апартамент №110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр.
Варна, ж.к. ”Владислав Варненчик ” бл. 212, ет. 4, което до прекратяване на
брака е било в режим на СИО, е предоставено на майката и двете непълнолетни
деца.
С влязло в законна сила Решение
№1595/31.10.2017г., постановено по
в.гр.д. №1636/2017г. по описа на ВОС, е
допусната делба на следния недвижим имот: Апартамент №110 с
идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж.к. ”Владислав
Варненчик ” бл. 212, ет. 4, със застроена площ от 59.45 кв.м., ведно с
принадлежащото му избено помещение №110 и принадлежащите 0.4011 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място между съделители
и квоти, както следва : 17 716,46/26 000 ид. ч. за Т.С.Т. и 8 283,54/26
000 ид. ч. за В.А.К..
Т.С.Т. с молба от 25.06.2018 г. и
молба уточнение от 06.07.2018 г. е заявил претенция с правно основание чл. 31
ал. 2 ЗС за осъждане В.А.К. да заплати на
ищеца сумата от общо 3533,33 лева, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на процесния апартамент, съобразно квотата ѝ в съсобствеността
за периода 06.04.2017г. до 25.09.2018г. вкл. ; 2) с правно основание чл. 86 ал.
1 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 393,22 лева,
представляваща обезщетение за забава начислено за периода 07.04.2017г. до
25.09.2018г. вкл. върху всяко дължимо месечно обезщетение от 156.72 лева за
периода 06.04.2017г. до 25.09.2018г. вкл., за едноличното ползване на процесния
съсобствен имот, съобразно квотата ѝ в съсобствеността; 3) с правно
основание чл. 344 ал. 2 ГПК за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца
сумата от по 200 лева месечно представляваща обезщетение за едноличното
ползване на процесния съсобствен имот, съобразно квотата й в съсобствеността за
периода от 26.09.2018г. до окончателното приключване на делбеното производство
с влязъл в сила съдебен акт.
Впоследствие е предприето изменение
исковете, като част от исковите претенции са оттеглени – тази с правно
основание чл. 31 ал. 2 ЗС е изменена от 3533,33 лева на 2703,80 лева, тази по
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД – от 393,22 лева на 298,23 лева и тази по чл. 344 ал. 2 от ГПК – от 200 лева на 156,72 лева, като с протоколно определение от 13.02.2019
г., ВРС е прекратил производството по исковете за разликата над получения след
изменението размер.
Страните по делото не спорят, а и от
протокол за предаване на владение по изпълнително дело № 20178950400424,
образувано при ЧСИ №895 - Людмил Станев от 17.03.2017 г. Т. е предал четири
броя ключове за процесния имот, които са получени от К. на 04.04.2017 г.
По делото няма спор, а и от
Нотариална покана № 3519, акт 177 от 30.03.2017 г. на нот.№316 - А.А., връчена
лично на К. на 06.04.2017 г. се установява, че Т. е отправил искане за
заплащане на месечен наем за апартамента в размер на 200 лева, считано от
датата на получаване на поканата.
Според СТЕ от декември 2018 г.
апартаментът е реално неподеляем като пазарната стойност на същия възлиза на 71 205 лева, а
средния пазарен месечен наем за периода от деня на получаване на нотариалната
покана от К. - 06.04.2017г. до деня предхождащ първото съдебно заседание след
допускане на делбата на процесния апартамент - 25.09.2018г. е в размер на 4056
лева. Наемът към датата на изготвяне на заключението е 244 лева на месец. На
31.01.2019 г. е изготвена тройната СТЕ, според която стойността на апартамента
е 72 000 лева, а средният пазарен наем за процесния период е 3968 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна:
За да възникне правото на
обезщетение произтичащо чл. 31 ал. 2 от ЗС, следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки – 1) да е налице съсобственост върху процесния
апартамент, 2) единия от съсобствениците лично да ползва апартамента, 3)
писмено поискване от неползващия съсобственик.
След прекратяване на брака, съпружеската
имуществена общност съществувала до този момент върху процесният апартамент се
е превърнала в обикновена съсобственост, в която Т. притежава 17 716,46/26 000,
а К. - 8 283,54/26000 идеални части от правото на собственост.
По силата на решението, с което
ползването върху процесния апартамент – семейно жилище, е предоставено на К.,
между нея и Т. е възникнало наемно отношение – чл. 57 от СК. По делото е
установено, че на 04.04.2017 г. Т. реално е предал владението върху апартамента
на К., чрез предаване ключовете за входната врата на последния.
По делото е установено, че на 06.04.2017
г. К. лично е получила нотариална покана да заплаща обезщетение изпратена от Т..
От изложеното е видно, че
материално-правните предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 31
ал. 2 от ЗС са осъществени. От получаване на нотариалната покана - 06.04.2017 г.,
К. дължи на Т. обезщетение, чиито размер се определя на база средния пазарен
наем за процесният апартамент.
В изготвената, на първа инстанция, тройна
СТЕ е посочено, че средния пазарен наем, за апартамента за процесния период е
3968 лева. Т. притежава 17716,46/26000 идеални части, тоест 68,1402 % от
правото на собственост върху процесния апартамент. След като средния пазарен
наем за 26000 идеални части от правото на собственост за процесния апартамент е
в размер на 3968 лева, то размерът на средния пазарен наем само за частта на Т.
е равен на произведението на 68,1402 %, представляващи само частта на Т. в
апартамента и 3968 лева, представляващи средния пазарен наем за целия
апартамент. От посоченото следва, че средния пазарен наем за частта на Т. в
апартамента е равна на 2703,80 лева. Според чл. 57 ал. 2 изр. 2 от СК не се
дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Когато
семейното жилище се ползва от съпруга и непълнолетно дете, наемът който се
дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището се намалява наполовина -
Решение № 627/08.03.2011 г., по гражданско дело № 176/2009 г., IV г.о. на ВКС.
Следователно при наличие на две непълнолетни деца, наемът следва да бъде
намален с 2/3, при което наемът, на който Т. има право е в размер на 901,26
лева.
Съобразно посочените изводи,
размерът на акцесорното задължение, по чл. 86 от ЗЗД, за мораторна лихва върху
сумата от 901,26 лева, считано от деня следващ изпадането в забава – 07.04.2017
г., до деня предхождащ първото съдебно заседание след
допускане на делбата на процесния апартамент - 25.09.2018 г., е в размер от
134,39 лева.
Според чл. 271 ал. 1 изр. 2 от ГПК ако
решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може
да бъде влошено с новото решение. След като съобрази, че Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на
ВРС не е обжалвано от К. относно претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС,
съдът приема, че то следва да бъде потвърдено.
Според чл. 344 ал. 2 от ГПК в
решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички наследници не
използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой
от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. Посочената разпоредба е приложима и към настоящия
казус, поради което неползващия съсобственик Т. има право да претендира обезщетение
от ползващия К., под формата на привременна мярка по чл. 344 ал. 2 от ГПК, до
окончателното извършване на делбата. В изготвената, на първа инстанция, тройна
СТЕ е посочено, че средният месечен пазарен наем, за процесния апартамент, за
2018 г. е в размер на 230 лева. По механизма на изчисления посочен по-горе се
достига до извода, че средният месечен пазарен наем, за процесния апартамент,
за 2018 г. за частта на Т. в апартамента е равна на 156,72 лева. При наличие на
две непълнолетни деца, наемът следва да бъде намален с 2/3, при което месечният
наем, на който Т. има право за периода от първото съдебно заседание след
допускане на делбата – 26.09.2018 до окончателното извършване на делбата, е в
размер на 52,24 лева.
След като съобрази, че Решение
№ 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС е обжалвано от К.
относно претенцията по чл. 344 ал. 2 от ГПК, съдът приема, че то следва да бъде
отменено в тази част, за разликата над
52,24 лева до присъдените 72 лева.
Относно жалбите на К. срещу Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско
дело № 13201/2016 на ВРС, с което е допусната, на основание чл. 247 от ГПК,
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 982/11.03.2019 по гражданско
дело № 13201/2016 на ВРС в следния смисъл – в диспозитива на последното размерът
на главницата да се чете 1171,65 лева вместо 1175,65 лева, а периода, за който
е присъдено обезщетението да се чете - от 07.05.2017 до 25.09.2018 г., вместо
от 07.05.2018 до 25.05.2018 г., и срещу Решение № 2681/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016
на ВРС, с което е отхвърлена нейна молба
за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 2681/14.06.2019 по гражданско
дело № 13201/2016 на ВРС, съдът приема за неоснователни.
Очевидна фактическа грешка (ОФГ) е
всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват
погрешните пресмятания на суми. Не представляват ОФГ грешките, които съдът е
допуснал при формирането на правораздавателната воля.
Видно както от мотивите, така и от
диспозитива на Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС е,
че в изчисленията и изводите си, съдът е посочил като размер на процесното
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, сумата от 1171,65 лева, а в мотивите като
период, в който се начислява лихва върху обезщетението – от 07.05.2017 до
25.09.2018 г. Изложеното в диспозитива на решението, в частта с която са
присъдена лихвата по чл. 86 от ЗЗД върху обезщетението не съответства на
формираната действителна воля на съда, поради което последния е допуснал
поправка на ОФГ с Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на
ВРС, с което е отстранил посочените несъответствия. Предвид изложеното съдът не намира основание
за отмяна на Решение № 2680/14.06.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС.
Видно както от мотивите, така и от
диспозитива на Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС
е, че за база за определяне размера на обезщетението по чл. 31 ал. 2 от ЗС е
взета сумата от 3514,94 лева, която според съда съответства на частта на Т. в
апартамента, при което след приспадане на 2/3 от тази сума е получена сумата от
1171,65. По същия механизъм е изчислен и размера на претенцията по чл. 344 ал.
2 от ГПК, като е достигнато до извода, че тя е равна на 72 лева месечно. Именно
тази воля е материализирана и в диспозитива на решението. Посочените изчисления
са математически точни и съответстват на волята на съда, поради което
настоящата инстанция не намира основание за отмяна на Решение № 2681/14.06.2019
по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС.
Предвид изхода на делото във връзка с претенцията по чл. 31 ал. 2 от ЗС, съдебно-деловодни разноски
се полагат на К. съобразно отхвърлената част на жалбата. След като съобрази, че
по тази искова претенция няма подаден отговор от К. и представени доказателства
за направени разходи във връзка с процесуално представителство по нея, съдът
приема, че за последната не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски.
Относно
претенциите за привременни мерки съдебно-деловодни разноски не се дължат.
Воден от посоченото по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 982/11.03.2019 по гражданско дело №
13201/2016 на ВРС, в частта с която,
е уважена предявената от Т.С. Танков, ЕГН **********,*** срещу В.А.К., ЕГН **********,
адрес *** претенция с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, за разликата над
уважените 52,24 лева до присъдените 72 лева месечно, считано от 26.09.2018 г.
до окончателното извършване на делбата дължима за ползването на Апартамент №
110 с идентификатор № 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“ бл. 212, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня,
баня-тоалетна и входящо антре, със застроена площ 59,45 кв.м., при съседи – на
същия етаж – имоти с идентификатор № 10135.4505.33.4.13 и идентификатор №
10135.4505.33.4.15, под обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта
- идентификатор № 10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено
помещение № 110 без посочената полезна площ по предходен документ за
собственост при граници – изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба
№ 109, юг – зелени площи, ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от
сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена, с
падеж седмо число на месеца в който се дължи., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявената от
Т.С. Танков, ЕГН **********,*** срещу В.А.К., ЕГН **********, адрес ***, претенция
с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, за разликата над уважените 52,24 лева
до присъдените 72 лева месечно, считано от 26.09.2018 г. до окончателното
извършване на делбата дължима за ползването на Апартамент № 110 с идентификатор
№ 10135.4505.33.4.14, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“ бл.
212, на четвърти етаж, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет, и входящо
антре, със застроена площ 59,45 кв.м., при съседи – на същия етаж – имоти с
идентификатор № 10135.4505.33.4.13 и идентификатор № 10135.4505.33.4.15, под
обекта - идентификатор № 10135.4505.33.4.10, над обекта - идентификатор №
10135.4505.33.4.18, заедно с принадлежащото му избено помещение № 110 без
посочената полезна площ по предходен документ за собственост при граници –
изток – изба № 100, запад – изба № 107, север – изба № 109, юг – зелени площи,
ведно с принадлежащите 0,4011 % идеални части от сградата и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена, с падеж седмо число на месеца
в който се дължи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 982/11.03.2019 по
гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в останалите обжалвани части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2680/14.06.2019
по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, с което е допусната, на основание чл.
247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 982/11.03.2019
по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС в следния смисъл – в диспозитива на
последното размерът на главницата да се чете 1171,65 лева вместо 1175,65 лева,
а периода, за който е присъдено обезщетението да се чете - от 07.05.2017 до
25.09.2018 г., вместо от 07.05.2018 до 25.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2681/14.06.2019
по гражданско дело № 13201/2016 на ВРС, с което е отхвърлена депозираната от В.А.К.,
ЕГН **********, адрес ***, молба за
поправка на очевидна фактическа грешка на Решение № 982/11.03.2019 по
гражданско дело № 13201/2016 на ВРС.
Решението е
окончателно.
Председател:……………..…
Членове:
1….……..………;
2………….……..