О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /02.03.2020 г.,
гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр. състав, в закрито заседание на 02.03.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1657/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД против Е.Н.Ю., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
С
разпореждане № 557/03.02.2020 г. по настоящото дело съдът е указал на ищеца да
отстрани допуснатите нередовности на исковата молба. Съобщението до ищеца е
изпратено на същата дата, но до настоящия момент не е върнато по делото.
На
28.02.2020 г. по делото са постъпили две молби:
1.
молба вх. № 1332/28.02.2020 г., подадена във връзка с указанията на съда,
дадени с разпореждане № 557/03.02.2020 г. и
2.
молба вх. № 1333/28.02.2020 г., с която ищецът моли съда по исковото
производство да отмени разпореждането на съда по заповедното производство, с
което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в
редакцията му ДВ, бр. 86 от 2017 г./, поради отпаднал правен интерес; да обяви
процесната заповед за изпълнение за влязла в сила и да прекрати производството
по настоящото дело, както и да разпореди да бъде издаден изпълнителен лист в
полза на заявителя в заповедното производство. Иска се също съдът по исковото
производство на основание чл. 253 от ГПК да отмени определението си, с което на
ищеца са дадени указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на
предявените установителни искове. В условията на евентуалност се иска да бъде
продължен срокът на ищеца за внасяне на указаната от съда държавна такса за
разглеждане на исковата молба, като определи нов 30-дневен срок, тъй като
произнасянето на съда по искането за отмяна на разпореждането за внасяне на
държавна такса може да отнеме време и ищецът да бъде поставен в ситуация, в
която да пропусне срока за внасяне на дължимата държавна такса.
С
оглед така постъпилите молби, съдът намира, че преюдициално за наличието и
отстраняването на допуснатите нередовности на исковата молба, е произнасянето
по молба с вх. № 1333/2020 г.
При извършената проверка съдът намира, че
същата е неоснователна по следните съображения:
От
данните по приложеното ч. г. д. № 805/2019 г. се установява, че същото е
образувано по заявление на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Е.Н.Ю.. Заявлението е уважено и е издадена заповед №
541/04.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По
изрично искане на заявителя съдът е разпоредил препис от заповедта за изпълнение
да бъде връчен на длъжника от ЧСИ Петя Иванова, рег. № 883, с район на действие
ОС - Варна. На 21.08.2019 г. по делото е постъпило писмо и протокол на ЧСИ,
ведно с приложени книжа, от които се установява, че на 13.07.2019 г. служител
от кантората на ЧСИ е залепил уведомление на постоянния адрес на длъжника,
който съвпада с настоящия. ЧСИ уведомява съда, че в двуседмичния срок в
канцеларията му не се е явил никой, за да ги получи. В писмото се посочва и че
е направена справка в ТРРЮЛНЦ, от която ЧСИ е установил, че лицето не извършва
стопанска дейност и няма свързаност с лица, осъществяващи стопанска дейност, а
от направената справка по лице в СВ - Провадия установил, че длъжникът не
притежава друго недвижимо имущество. Длъжникът нямал осигурителен доход и не
работел по трудово правоотношение. Към книжата, изпратени от ЧСИ са приложени
разпечатки от извършените справки в съответните бази данни.
След
връщане на книжата в съда съдът по заповедното производство е установил, че от
страна на ЧСИ не е направен опит да бъде връчена заповедта на длъжника на
посочения в заявлението адрес, съобразно разпоредбата на чл. 38, изр. първо от ГПК, който е различен от постоянния и настоящия такъв. Посочената разпоредба
визира поредността на адресите, на които се връчват съобщенията по ГПК. С оглед
на това е разпоредил съобщението, ведно със заповедта, да бъдат връчени на този
адрес. Това съобщение също е върнато в цялост /л. 30/ с отбелязване на
връчителя, че адресът е посетен на 23.08.2019 г. и по сведение на Панайот Здравков
– съсед, лицето Е.Н.Ю. не живее на посочения адрес и е непознато за него лице.
С оглед на тези данни, съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено на
длъжника на същия адрес по реда на чл. 47 от ГПК. Уведомлението е залепено на
28.08.2019 г. и е върнато по делото, поради неполучаването му в канцеларията на
съда след изтичане на двуседмичиния срок. Както в съобщението, така и в
уведомлението връчителят отново е отбелязал, че лицето не живее на адреса, като
е удостоверил и източника на тези данни в съобщението, а именно – Мартин Цанков
– съсед. Предвид констатираните обстоятелства, съдът по заповедното
производство е приел, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /в редакцията преди
доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ с разпореждане № 4292/07.10.2019 г. е дал
указания на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си и в същия срок да представи доказателства за това
по ч. г. д. № 805/2019 г. Именно в изпълнение на дадените указания на
15.11.2019 г. заявителят е предявил исковата молба, въз основа на която е
образувано производството по настоящото г. д. № 1657/2019 г.
Действително
съгласно действащата редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК /доп. – ДВ, бр. 100
от 2019 г. – в сила от 24.12.2019 г./ съдът дава указания на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си само при кумулативното наличие на
двете, предвидени в нормата, положителни предпоставки: заповедта за изпълнение
да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят да
е събрал данни от неизчерпателно изброени източници, че длъжникът не живее на
адреса, като той трябва да е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В цитираната норма няма,
а и не може да има, каквото и да било ограничение по отношение на известните по
делото адреси, на които длъжникът следва да бъде търсен. Съдът е длъжен да
изчерпи всички възможности, стига да има данни за тях по делото. Както беше
посочено по – горе, съгласно разпоредбата на чл. 38 от ГПК съобщението се
връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на
посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на
такъв – на постоянния. Обстоятелството, че при опитите да връчи заповедта, служителят
в кантората на ЧСИ е посетил постоянния адрес на длъжника, който съвпада с
настоящия, не означава, че с това са изчерпани всички възможности да бъде
връчена заповедта на длъжника Е.Ю.. След като самият кредитор е посочил в
заявлението адрес на длъжника, различен от постоянния и настоящия, съдът по
заповедното производство е бил длъжен и е разпоредил заповедта да се връчи и на
този адрес, съобразявайки разпоредбата на чл. 38 от ГПК, макар поредността,
посочена в тази норма, да е била нарушена при това не по причина на съда. Едва
след изчерпване на всички процесуални възможности за връчване на заповедта
съдът е приел, че същата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК на
12.09.2019 г. При това заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК именно в хипотезата на чл. 47, ал. 1, изр. 4 от ГПК.
Ето
защо съдът намира, че молба вх. № 1333/28.02.2020 г. в частта, с която се иска
съдът да обяви издадената по ч. г. д. № 805/2019 г. заповед за изпълнение за
влязла в сила и да прекрати производството по настоящото г. д. № 1657/2019 г.,
както и да отмени на основание чл. 253 от ГПК разпореждането си от 03.02.2019
г., в частта с която на ищеца са дадени указания да внесе дължимата държавна
такса за исковото производство, е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Ето защо съдът намира, че молбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съдът
по исковото производство намира за необходимо да посочи, че не е компетентен да
отменя разпореждане, постановено от съда по заповедното производство, дадено по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, нито при констатиране на влязла в сила
заповед, да разпореди издаването на изпълнителен лист. С оглед на това той не
дължи произнасяне по така направените искания.
По
искането за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по исковата
молба, съдът намира че същата следва да бъде уважена и срокът за отстраняване
на нередовностите на исковата молба изцяло следва да бъде продължен с 30 дни,
считано от изтичане на дадения първоначално едноседмичен срок.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ уважение молба вх. № 1333/28.02.2020 г., подадена
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Велислава
Любенова, в частта, с която е направено искане да бъде обявена за влязла в сила
заповед № 541/04.06.2019 г., издадена по ч. г. д. № 805/2019 г. на РС –
Провадия и производството по настоящото дело да бъде прекратено, като
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1333/28.02.2020 г. на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, в частта, с която се иска от съда
да отмени, на основание чл. 253 от ГПК, разпореждането си от 03.02.2019 г. по
г. д. 1657/2019 г. в частта, с която на ищеца са дадени указания да внесе
дължимата държавна такса за исковото производство, като неоснователна.
ПРОДЪЛЖАВА по искане на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, срока за внасяне на дължимата държавна такса за исковото
производство с 30 дни, считано от изтичане на първоначално дадения едноседмичен
срок.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: