Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 420, ал.3 от ГПК. С определение от 20.01.2010 год., постановено по частно-гр. дело № 1480 по описа на Горнооряховски районен съд за 2009 година, принудителното изпълнение по изпълнително дело № 844 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К. за 2009 година е спряно по отношение на М. Т. М. по реда на чл. 420 от ГПК. Определението е обжалвано от „Балджиеви 91”-.О., гр. С. с искане за отмяната му. В разрез с правилата на чл. 428 от ГПК съдебният изпълнител повторно изпратил на длъжниците по образуваното изпълнително дело покани за доброволно изпълнение. Изпълнителното производство било образувано пред съдебен изпълнител в района на Габровски окръжен съд. По неговата преписка били изпратени до длъжниците покани за доброволно изпълнение. Оттогава течал срокът за възражение по чл. 415 от ГПК и место за изпращане на нови покани нямало. Още по-малко можело да се поддържа, че срокът за възражение срещу издадената заповед за изпълнение ще тече от по-късно връчените книжа. Ответниците по частната жалба – едноличен търговец „Д. – Д. М.” от гр. Г.О. и М. Т. М. – оспорват искането с доводи за нередовност на връчванията, извършени от частния съдебен изпълнител в района на Габровски окръжен съд. Като доказателства за връчването на поканите за доброволно изпълнение от страна на първоначалния съдебен изп·лнител били представени товарителници на куриерска служба, осъществила връчването им. Върху тях не било удостоверено качеството на лицето, получило книжата. Липсвали подписи на адресатите. Затова следвало да се приеме, че първоначално отправените покани за доброволно изпълнение са нередовно връчени и не са поставили началото на сроковете по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Връчването на покани от страна на съдебния изпълнител Д.Колева валидирало процедурата по чл. 428 от ГПК и затова възраженията против издадената заповед за изпълнение са своевременно направени. Съдът обсъди доводите на страните и, след преценка на доказателствата по делото, приема: Въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК в полза на частния жалбоподател е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 27 058 евро, за законна лихва и разноски солидарно против едноличен търговец „Д. – Д. М.” от гр. Г.О. и М. Т. М.. Няма спор, видно е и от приложените покани за доброволно изпълнение на Ивайло Илиев, частен съдебен изпълнител в региона на Габровски районен съд, че първоначално спряното вече изпълнително производство е образувано пред този съдебен изпълнител, а впоследствие е препратено на Д.Колева, съдебен изпълнител в региона на Великотърновски окръжен съд. Поканите до длъжниците са получени на дата 06.11.20009 година - приложените копия от поръчка за доставка чрез куриерска служба. Възраженията на длъжниците по чл. 414 и сл. от ГПК са депозирани на дата 08.01.2010 година. Частната жалба е основателна. Фактите на връчване на книжата, следващи издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГПК, сочат, че срокът за възражения по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 20.11.2009 година. Към този момент възражения не са подадени, а тези от 08.01.2010 година се явяват просрочени. Изтичането на срока по чл. 414 от ГПК погасява правото на длъжника в заповедно производство да парира изпълнителния процес, образуван въз основа на акт по чл. 418 от ГПК, чрез оспорване на изпълняемото право и место за постановяване на атакуваното определение липсва. В обжалваното определение не е съобразен фактът, че след като веднъж са изпратени покани за доброволно изпълнение, независимо от препращането на изпълнителното производство на друг съдебен изпълнител, извършените процедурни действия запазват правното си действие. С пълна сила това се отнася и за началния акт, с който изпълнителния процес в разглежданата хипотеза започва – 428 от ГПК. Доводите на ответниците по частната жалба са неоснователни. Законът позволява книжа по висящи производства да се връчват чрез куриерска служба – чл. 42 от ГПК. В този вариант на връчване приложение ще намерят не правилата на връчване на призовки, а тези, регламентиращи доставките на куриерската служба. Изводът се налага от обстоятелството, че за реда за връчване на книжа чрез куриер ГПК нарочни правила не съдържа. Точните имена и качество на лицата, получили пратка от куриерска служба се отразяват върху документ, който остава у куриера като доказателство за изпълнената услуга. Затова и изрична отметка, кой и в какво качество е получил книжата по делото в коментираните товарителници не е направена. Извън това редовността на връчването е видна и от доказателствената стойност на книжата, удостоверяващи получаването на поканите за доброволно изпълнение от ноември, 2009 година. Според чл. 180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Товарителниците са адресирани до длъжниците, в тях фигурират имената им. Подписани са. Доказателства за неавтентичност на удостоверителното изявление, че именно тези лица са получили поканите за доброволно изпълнение не са събрани. Във властта на длъжниците е било, ако въпросните товарителници не са подписани от тях, да предявят искове за установяване неистинността им – чл. 124, ал. 4 от ГПК. Доказателства, и дори твърдения това да е сторено, по делото няма. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: ОтмеÝя, по реда на чл.278 от ГПК, определение от 20.01.2010 год., постановено по частно-гр. дело № 1480 по описа на Горнооряховски районен съд за 2009 година, с което принудителното изпълнение по изпълнително дело № 844 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К.за 2009 година е спряно по отношение на М. Т. М. по реда на чл. 420 от ГПК. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |