О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 17.10.2019 г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Дончева ч. гр. дело № 544 по описа за 2019 год. по описа
на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2
във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.С.” АД срещу определение от 26.07.2019 г. на съдията
по вписванията при РС-Сливница, с което е отказано да бъде издадено удостоверение по чл. 46 ПВ
по партида на дружеството, от което да е видно надлежно отбелязване на
определение № 4746/14.01.2015 г. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014 г., съгласно
отправеното искане в молба с вх. рег. № 558 от 26.07.2019 г. по описа на СВ при
РС-гр. Сливница.
Жалбоподателят излага съображения, че подал пет молби в СВ
при РС-Сливница с едно и също искане - да се изпълни разпореждане на СГС в определение
№ 4746/14.01.2015 г. по ч.гр.д. № 12025/2014 г., с което е отменен отказа на
съдията по вписванията при СВ-Сливница. По всички молби били постановени
откази, както и по последната такава. Сочи, че постановения отказ е в
противоречие на закона и задължителната практика на ВКС - съдията е следвало да
даде указания по нередовностите, а не да постановява отказ. Когато е
представено за вписване съдебно решение, съдията е длъжен да го впише,
независимо от неговото съдържание. Молбата следва да се провери в
съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ. Изложени били неверни данни относно
обстоятелството за представено в СВ заверено копие от определение за допускане
на обезепечение. Моли да бъде отменен постановения отказ с определение от
26.07.2019 г.
В мотивите за атакувания отказ да се издаде
удостоверение по чл. 46 ПВ e посочено, че определение №4746/14.01.2015 г.
на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014 г. не подлежи на вписване, съгласно ПВ, а следва
да бъде отбелязано по молбата, с която е постановен отказа на съдията по
вписванията. На следващо място е посочено, че такова отбелязване не е налице и
няма как да бъде извършено, тъй като съдебният акт не е влязъл в сила. Върху
съдебният акт нямало отбелязване, че е влязъл в сила, а с разпореждане от 17.03.2015
г., постановено от член на съдебния състав, разгледал ч.гр.д. № 12025/2014 г.,
не е уважено искането върху определението да се постави дата за влязло в сила.
На следващо място се посочва, че СВ е представено заверено копие от определение
№ 43 от 30.03.2015 г. на РС-Сливница, потвърдено с определение № 1131 от
28.08.2015 г. по ч.гр.д. № 711/2015 г. по описа на СОС, с което се допуска
обезпечителна мярка-спиране действието на определение № 4764 от 14.01.2015 г.,
постановено по ч.гр.д. № 12025/2014 г. на СГС.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
В ТР
№7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 7/2012 г. е определен предметният
обхват на проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл. 32а, ал.
1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона. Съгласно т. 6 от посоченото ТР, проверката на съдията
по вписвания се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли
е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за
вписванията съдържание. Проверка на материалноправните предпоставки на акта,
чието вписване се иска, не е в рамките на правомощията на съдията по вписвания,
освен ако това не е изрично предвидено в закон. В никакъв
аспект не може да се
проверява редовността на акт, който
изхожда от съда или чието
вписване е наредено от съда.
От
служебно изискано определение от 22.03.2019 г., постановено по гр.д. № 775/2018 г. по описа на СОС, влязло в законна
сила на 03.04.2019 г., се установява, че е потвърдено определение
№ 25 от 17.12.2018 г. на съдия по вписвания при РС-Сливница, с което е
постановен отказ за вписване на определение № 4764 от
14.01.2015 г. по ч.гр.д. № 12025/2014 г. на Софийски градски съд, по молба
вх. 3121/17.12.2018 г. по описа на
СВ-Сливница.
От служебно изискано определение № 1131 от 28.08.2015 г., постановено по
ч. гр.д. № 711/2015 г. по описа на СОС, което е окончателно, се установява, че е оставена без
уважение жалбата на „А.с.”
ЕАД, С. против определение № 43 от 30.03.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 152/2015 г. на Сливнишкия районен съд, с което е
допуснато обезпечение на предявения от „И А. Б. л.” ЕАД, гр.С. срещу „Б.м. г.”
ЕАД, С., „Т.к.”, Р.С. и „А. с.” ЕАД, С.иск за устанояване
нищожността на определение № 4764 от 14.01.2015 г. на СГС по ч.гр.д. №
12025/2014 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране действието на
определение № 4764 от 14.01.2015 г. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014 г., до
изясняване на спора”.
Съгласно разпоредбата на чл.
46, ал. 1 от ПВ удостоверението за лице показва само
вписванията, отбелязванията
и заличаванията, направени на името на едно или няколко определени лица. В ал.
2 се поставя изискване, че заявлението,
с което се иска удостоверението по ал. 1, трябва да съдържа данните по чл. 6, ал. 1, буква "а".
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че съдията по вписвания дължи указания по
изправяне на нередовност на заявлението, тъй като в т. 1 ТР №7/25.04.2013 г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 7/2012 г. е прието, че в хипотезата на нередовност на молбата за вписване,
съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, съгласно чл.32а от Правилника за
вписванията, без да може да
дава указания за отстраняване на нередовността.
Както вече се посочи,
съдията по вписвания не може да проверява редовността на акт, който изхожда от
съда, но в случая не може да се установи /удостовери/ с представения препис
дали определение № 4764/14.01.2015 г. е влязло в законна сила, тъй като на
самото определение е поставен печат, но липсва такова отбелязване.
Издаването на удостоверение
по чл. 46 ПВ представлява удостоверяване, чиято доказателствена
функция изисква същото да бъде
достоверно и да отразява верни факти и обстоятелства. С
оглед на това, че е постановен отказ за вписване на определение № 4764 от 14.01.2015 г. по ч.гр.д. № 12025/2014 г. на Софийски градски
съд, потвърден с определение от
22.03.2019 г., постановено по гр.д. №
775/2018 г. по описа на СОС, влязло в законна сила на 03.04.2019 г., не
може да бъде издадено исканото удостоверение от жалбоподателя, с посоченото съдържание,
тъй като не би било достоверно и няма да отразява верни факти. На второ място
не може да бъде издадено и поради това, че по гр.д.№ 152/2015 г. на Сливнишкия
районен съд, има допусната обезпечителна мярка „спиране действието на
определение № 4764 от 14.01.2015 г. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014 г., до
изясняване на спора”.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение, с което е
отказано да бъде издадено удостоверение по чл. 46 ПВ по партида на дружеството,
от което да е видно надлежно
отбелязване на определение № 4746/14.01.2015 г. на
СГС по ч.гр.д. №
12025/2014 г.,
съгласно отправеното искане в молба с вх. рег.
№ 558 от 26.07.2019 г. по описа на
СВ при РС-гр. Сливница, е правилно и законосъобразно, а
подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва
да бъде оставена без уважение.
Воден
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А.С.” АД срещу
определение от 26.07.2019 г. на
съдията по вписванията при РС-Сливница, с което е отказано да бъде издадено удостоверение по чл.
46 ПВ по партида на дружеството, от което да е видно надлежно отбелязване на
определение № 4746/14.01.2015 г. на СГС по ч.гр.д. № 12025/2014 г. съгласно
отправеното искане в молба с вх. рег. № 558 от 26.07.2019 г. по описа на СВ при
РС-гр. Сливница, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.