Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 474 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалифиация чл. 213 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът - З. „А.Б.” АД, твърди, че на 12.06.2015 г. на път ПП I-4, София –
Варна, в землището на с. Малиново, е настъпило пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ между лек автомобил „Волво”, модел „ХЦ 90“, с peг. № *******, собственост на „Т.” ЕАД, и лек автомобил
„Опел Астра”, с peг. № *******,
управляван от П.П.. Съставен бил протокол за ПТП, в
който като причина за събитието е записано виновното поведение на водача на
„Опел Астра”. Ищецът твърди също, че със собственика
на увредения лек автомобил „Волво” имал сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско”. След
събитието застрахователят е изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС
обезщетение в размер на 69 771, 40 лв.,
което е определено в хипотезата на тотална щета, каквато е налице в случая.
Водачът на лек автомобил „Опел Астра” имал сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника З. „Б.и.”
АД, валидна към датата на ПТП. С оглед на това ищецът твърди, че за него е
възникнало регресно право на основание чл. 213 КЗ /отм./ да иска от
ответника платената сума след приспадане на сумата, получена от продажбата на
запазените части, останали от увредения автомобил, която е в размер на 63 971,
40 лв., ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 20 лв., или
общо сума в размер на 63 991, 40 лв. Поради изложеното, моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 63 991, 40 лв., представляваща неплатено
застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
Ответникът – З. „Б.и.” АД, оспорва иска. Посочва, че произшествието е причинено при условията на независимо съизвършителство в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на друг автомобил, различен от този, за който е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника, както и на водача на лек автомобил „Волво”, който се е движил с несъобразена скорост. В случая, че съдът не приеме възражението за изключителна вина на посочените лица, ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Волво”. Счита, че обезщетението, което претендира ищецът не отговаря на действителната стойност на причинената вреда. Оспорва, че застрахователният договор за застраховка „Каско”, от който ищецът черпи права, е сключен валидно. Поради изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка
със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е иск с правна квалификация чл. 213 КЗ /отм./, която
разпоредба е действаща към датата на възникване на процесното
правоотношение.
За
да бъде уважен предявеният от З. „А.Б.” АД иск срещу застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да се установи наличието на
следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между ответника и
виновния водач; 3) плащане от страна на ищеца - застраховател на обезщетение за
настъпилите вреди; 4) възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно
деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди.
От представената в производството
застрахователна полица № 15-0300/362/5000271/ 08.04.2015 г., намираща се на л.
87 от делото на СГС, се установява, че между З. „А.Б.” АД, като застраховател. и
дружеството „Т.” ЕАД, като застрахован, е сключен договор за имуществена
застраховка. Договорът е действителен, доколкото е спазена изискуемата от
закона писмена форма – сключен е във формата на застрахователна полица и носи
подписите на представители на двете страни по сделката, поради което трябва да
се приеме, че обективира тяхното съгласие за
сключването му със съдържание на правата и задълженията, които възникват в
полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите,
такова каквото е отразено в неговите клаузи. С него ответникът е поел
задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек
автомобил марка „Волво“, с рег. № *******, причинени
от настъпване на определени рискове по клауза „Пълно каско”,
която видно от представените Общи условия включва и обезщетяването на щети на
МПС, получени в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Тези
общи условия за сключвани от З. „А.Б.” АД имуществени застраховки „Каско” са станали задължителни за съдоговорителя
„Т.” ЕАД, тъй като се установява, че са му предадени при сключването на процесния договор и от дружеството е заявено писмено, че ги
приема, видно от изявлението, направено от негово име в самата застрахователна
полица, т.е. спазени са императивните изисквания на чл. 186 КЗ /отм./.
В застрахователния договор страните по него са
уговорили срок на действието му - от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г., по време
на който е настъпило събитие със застрахования автомобил, а именно ПТП между
това МПС и лек автомобил „Опел Астра”, с peг. № *******, управляван от П.П.,
което е риск, който, както беше посочено, ищцовото застрахователно
дружество се е съгласило да покрива. Настъпването на събитието и датата на
осъществяването му – 12.06.2015 г., не са спорни между страните в
производството, като те се доказват и от приетия като доказателство констативен
протокол за ПТП, който в частта, в която в него са удостоверени обстоятелствата
по настъпване на произшествието и моментът, в който е станало това, има качеството
на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв
има обвързваща съда материална доказателствена сила,
доколкото в самия протокол е отбелязано, че съставителят му е посетил мястото
на произшествието и лично е възприел това, че между двете МПС-та е осъществен
удар.
Спорен по делото
е въпроса дали при настъпване на произшествието водачът на лек
автомобил „Опел Астра”, с peг. № ******* е имал такова поведение,
което да се квалифицира като противоправно и дали то е причината
за осъществения удар със застрахованото
при ищеца МПС.
От показанията на разпитания в производството свидетел Й.Д. се установява, че произшествието
със застрахования автомобил е настъпило в резултат на поведението на водача на
МПС „Опел Астра”, с peг. № *******,
който е извършил маневра изпреварване на място, на което това е забранено и е с
ограничена видимост, а именно на завой. Свидетелят последователно и логически
възпроизвежда в разпита си възприетите от него факти, които не се оборват от
никакви други представени по делото доказателства, поради което съдът кредитира
изцяло показанията му. Вярно е, че Й.Д. е водач на увредения автомобил в
момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие, но съдът намира, че това не го прави заинтересован от изхода на
настоящия спор, доколкото към момента на предявяване на иска отношенията между
него и ищцовото дружество са вече уредени с извършено
в негова полза плащане на застрахователно обезщетение за настъпилите от ПТП-то
вреди. Ето защо за водача е без значение дали застрахователят ще може да се
удовлетвори от прекия причинител на вредата или неговия застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност.
С извършване на действието по изпреварване на
място, на което това е забранено, водачът на автомобил „Опел Астра” е нарушил задължения, установени от правните норми,
а именно правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, което
означава, че неговото поведение е противоправно.
В заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа
експертиза /САТЕ/ вещото лице с оглед на своите експертни знания е направило
извод, че причинените увреждания по автомобилите, участвали в сблъсъка, са
получени при ПТП, което се е случило по начина, описан от свидетеля Й.Д., който
отговаря напълно на този в съставения констативен протокол. Ето защо и при
анализ на доказателствата, събрани чрез допусната експертиза и чрез разпита на
свидетел във връзката им едно с друго, трябва да се приеме за доказано, че противоправното поведение на водача на лекия автомобил „Опел
Астра” по извършване на забранената маневра по
изпреварване е в пряка причинна връзка с настъпилото събитие, като възражението
на ответника, че то е причинено в резултат на поведението на друго лице, е
напълно недоказано.
Вината на дееца като елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД.
Доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху
който пада доказателствената тежест да установи това.
Съдът счита, че в производството се
установява, че по застрахования при ищеца лек автомобил „Волво“,
с рег. № ******* са настъпили претендираните в
исковата молба щети. Видът на вредите по лекия автомобил се доказва от
представения опис на претенцията, като те са констатирани и в протокола за ПТП,
който в тази си част е официален свидетелстващ документ, доколкото в самия
протокол е отбелязано, че съставителят му е посетил мястото на произшествието,
поради което и лично е възприел щетите по двете МПС-та – чл. 179, ал. 1 ГПК. Както
се посочи, от заключението на вещото лице по изготвената в производството САТЕ се
установява наличието на пряка причинна връзка на всички претендирани
вреди с настъпилото ПТП.
Предвид установените факти, се налага извод,
че за ищцовото застрахователно дружеството, на което
ищецът е правоприемник, по сключения договор за имуществено застраховане е
възникнало задължение да заплати на застрахования обезщетение за вредите,
причинени в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява, че в чл. 208, ал. 1 и 3 КЗ /отм./ е предвидено,
че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпването на събитието.
За да определи какъв е размера на
претърпените в случая вреди, съдът взема предвид това, че в изготвената САТЕ
вещото лице е констатирал, че повредите по застрахования при ищцовото дружество автомобил са такива, че средствата,
които са нужни за възстановяването му, изчислени по средни пазарни цени, които
възлизат на сумата от 57 115, 12 лв., представляват 79, 93 % от пазарната
стойност на автомобила, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 12.06.2015 г., която е в размер на 71 455 лв. След
като разходите за отстраняване на вредите по застрахованото МПС, получени в
резултат от процесното събитие са на стойност, която
надхвърля 70 % от действителната му такава към датата на събитието, то в случая
следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на постигнатата между
страните уговорка с клаузата на т. 62.2. от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, която отговаря и на
законовата разпоредба на чл. 193, ал. 4 КЗ /отм./.
Размерът на вредата в хипотезата на тотална
щета е равен на разходите, които трябва да бъдат направени, за да се придобие
лек автомобил от вида и с техническите характеристики на този на увредения,
изчислени съобразно средните пазарни цени към датата на настъпване на събитието,
тъй като точно с тях се намалява имуществото на собственика на вещта. Тези
разходи в случая възлизат на сумата от 71 455 лв. както е посочено в заключението
на изготвената САТЕ.
От дължимия размер на застрахователното
обезщетение не следва да се приспада сумата, представляваща стойността на
запазените части от увредения лек автомобил „Волво”.
Това ограничаване на отговорността на застрахователя по имуществената
застраховка „Каско” е недопустимо, тъй като не е
предвидено в закона, като същевременно действащите законови норми изискват
обезщетението да отговаря на действителния размер на вредата. В този смисъл е
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 89/
24.09.2014 г., постановено по т.д. № 1885/2013 г. по описа на ВКС, I т.о. Освен това в случая трябва да се посочи, че с т. 62.2
от приложимите към процесния застрахователен договора
общи условия страните по него са постигнали съгласие, че при настъпване на
тотална щета застрахователят има възможност да процедира по два начина при
изплащане на застрахователно обезщетение, между които трябва да избере един и
те са: 1) да изплати на застрахования обезщетение в размер на действителната
стойност на МПС-то към деня на застрахователното събитие, намалена със
стойността на запазените части /т. 62.2.1. от общите условия/, или 2) да
изплати на застрахования обезщетение в размер на действителната стойност на
МПС-то към деня на застрахователното събитие, като в този случай останките на
увреденото МПС остават във владение на застрахователя, който може да иска застрахованият
да му прехвърли собствеността върху МПС-то или да го упълномощи да се разпореди
със запазените части от автомобила /т. 62.2.2. от
общите условия/. От представените по делото доказателства е видно, че
застрахованият е упълномощил З. „А.Б.” АД да продаде увредения автомобил, като
воля в тази насока е изразена в пълномощно, намиращо се на л. 32 от делото на
СГС. Това означава, че в случая застрахователят е избрал втората от описаните
две възможности, които са предвидени в общите условия да възникват при
обезщетяване в хипотезата на тотална щета, поради което и съгласно уговореното
между страните по застрахователния договор той е длъжен да изплати
застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на вредата, която,
както се посочи се съизмерява със средната пазарна
стойност на увреденото МПС към датата на събитието, която е в размер на 71 455
лв.
В чл. 7.2.2 от общите условия, приложими към процесния застрахователен договор, страните са се
съгласили, че по клауза „Пълно каско” при настъпване
на събитие застрахователят покрива допълнително и целесъобразните разходи,
направени за транспортиране и разтоварване на МПС от местопроизшествието до
най-близката сервизна база или до дома на застрахования съгласно специалните
условия към полицата, ако са договорени такива.
Между страните по делото не е спорно, че са
направени разходи за транспорт на увреденото МПС „Волво“
след пътнотранспортното произшествие, тъй като то не е можело да се придвижи на
собствен ход. Това се и доказва от приетите писмени доказателства, от които е
видно, че те са в размер на 981, 40 лв. Ето защо и предвид уговорката на чл.
7.2.2. от общите условия, както и с оглед липсата на
уговорени в застрахователната полица специални условия, които да изключват или
ограничават правото на застрахования да получи репариране на тези разходи,
трябва да се приеме, че застрахователят дължи да ги заплати на застрахования и
тяхната стойност трябва да се прибави към размера на обезщетението за вреди, в
резултат на което то възлиза на сумата от 72 436, 40 лв.
Размерът на застрахователното обезщетение
обаче не може да надвишава застрахователната сума, която страните са определили
по общо съгласие в сключения договор, която е 71 000 лв. Предвид изложеното,
следва да се заключи, че дължимото от З. „А.Б.” АД застрахователно обезщетение
за вредите, причинени в резултат на настъпилото на 12.06.2015 г.
пътно-транспортно произшествие, възлиза на сумата от 71 000 лв.
Съдът намира, че направеното в хода на
производството от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил е неоснователно. За да е
налице съпричиняване на вредата, от страна на З. „Б.И.”
АД, върху който лежи тежестта да установи този факт, от който черпи
благоприятни последици, следва да се докаже съществуването на две предпоставки:
1) че поведението на водача на лек автомобил „Волво“,
с рег. № ******* по време на инцидента е противоправно,
както и 2) че това поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
От заключението на изготвената в
производството САТЕ се установява, че разрешената скорост за движение на
превозните средства в участъка от пътя, на който е настъпило процесното ПТП е максимум 60 км/ч, както и че
непосредствено преди да настъпи удара МПС „Волво“, с
рег. № ******* се е движило с по-висока от тази скорост – с 84 км/ч. Тези факти
налагат правния извод, че поведението на водача на посоченото МПС в момента на
настъпване на събитието е обективно противоправно,
доколкото той е управлявал автомобила в нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че
по делото няма представени никакви доказателства за това, че именно поведението
на водача на лек автомобил „Волво“, с рег. № *******
по движение със скорост по-висока от разрешената такава с 24 км/ч, е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Дори напротив, събрани са такива,
които опровергават твърдението на ответника за наличие на такава причинна
връзка. Това е видно от заключението на изготвената САТЕ, в което при отговор
на поставения от З. „Б.И.” АД въпрос вещото лице при прилагане на своите
специални знания е направило извод, че дори и да е управлявал увреденото МПС „Волво” с разрешената скорост от 60 км/ч неговият водач не
би имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране, нито пък да
предотврати увреждането на автомобила до степента, до която той е пострадал при
удара.
Не може да се
приеме, че всякога, когато е налице противоправно
поведение, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и
обезщетението, което му се следва трябва да се намали. Съпричиняване
ще е налице само, когато са събрани достатъчно доказателства, от които да се
установява, че произшествието е следствие от деянието на увреденото лице,
каквито в случая няма.
След като по делото не се установи, че
поведението на водача на МПС „Волво“, с рег. № *******
по управление на този автомобил със скорост, която е по-висока от максимално
разрешената такава, е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, то
следва да се приеме, че възражението за съпричиняване
е неоснователно и няма основание за намаляване на дължимото от ищцовото дружество на увредения обезщетение за причинените
имуществени вреди, което е в размер на уговорената между страните
застрахователна сума от 71 000 лв.
По делото не е спорно обстоятелството, че
ищецът е изпълнил задължението си да заплати на застрахования обезщетение за
причинените от процесното събитие имуществени вреди
на лекия автомобил – платена е сума в размер на 69 771, 40 лв. /68 790 лв. –
платени на 15.09.2015 г. и 981, 40 лв. – платени на 10.07.2015 г./.
Поради изложеното следва извода, че с
плащането от застрахователя–ищец на обезщетение на застрахования той встъпва в
правата, които последният има срещу причинителя на вредата и срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” по силата на изричната
норма на чл. 213 КЗ /отм./. В производството е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за лек автомобил марка „Опел Астра”, с peг. № *******, има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със З. „Б.И.” АД,
която е валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП, поради което и това дружество е длъжник по възникналото в полза на ищеца регресно вземане. Застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, което съответства и на
размера на реално претърпените вреди, т.е. за
сумата от 69 771, 40 лв., както и за обичайните разноски, направени за неговото
определяне, които възлизат на 20 лв.
Следователно ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 69 791, 40 лв.,
като по делото няма представени доказателства някаква част от това задължение
да е доброволно погасено от ответника. Ищецът претендира в настоящия процес
сума, която е по-ниска от установената като дължима, което прави предявеният
иск за главница основателен за пълния предявен размер от 63 991, 40 лв.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски в общ размер на 5 369, 99 лв., от които 2 570, 20 лв. – държавна такса за разглеждане на иска, 10 лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 830 лв. – платени депозити и 1 959, 79 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно акционерно дружество А.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 63 991, 40 лв. /шестдесет и три хиляди деветстотин деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица № 15-0300/362/5000271/ 08.04.2015 г., за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в тотална щета по лек автомобил марка „Волво“, с рег. № *******, собственост на „Т.” ЕАД, които са настъпили в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра”, с peг. № ******* - П.П. по реализиране на 12.06.2015 г. на пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от 08.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД да заплати на „Застрахователно акционерно дружество А.Б.” АД сума в размер на 5 369, 99 лв. /пет хиляди триста шестдесет
и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: