Р Е Ш Е Н И Е
№
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия, десети състав в проведеното на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета
година открито съдебно заседание в
състав:
Районен съдия:Албена К.
При участието на секретаря Д.Й., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3793 по описа на
ДРС за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове
от Ц.Й.Й. срещу И.С.И., Д.С.М., М.Г.М.,А.Н.М. и Ш. У. М..
-установителен – за признаване на правото й на
собственост върху ¼ ид. ч. от недвижим имот в гр.Д. - жилищна
сграда-предмет на групов строеж, сграда с идентификатор *****-108 кв.м и
включените в нея апартамент с идентификатор *****-98 кв.м, гараж с
идентификатор 72624.606.617.4-.16,30 кв.м, апартамент с идентификатор ***** –
98 кв.м и гараж с идентификатор N
73624.606.617.3-17,90 кв.м.;
- за отмяна на констативен нотариален акт N 71, том
I/ 14.02.2013г. на нотариус с рег. 535
на НК за собственост по отношение на
недвижими имоти гр.Д. - апартамент ***** -98 кв.м и гараж с идентификатор
72624.606.617.4-.16,30 кв.м до размер на 1/4;
- за отмяна на за отмяна на констативен нотариален
акт N 67, том I/ 31.03.2014г. на нотариус
с рег. 535 на НК за собственост
по отношение на недвижими имоти гр.Д. - апартамент с идентификатор ***** – 98
кв.м и гараж с идентификатор N 73624.606.617.3-17,90 кв.м. до размер на
¼;
- за обявяване на нищожността на договор за
доброволна делба от 24.07.2015г. по отношение на жилищна сграда с 2 апартамента
и 2 гаража: идентификатор *****-108 кв.м и включените в нея апартамент с
идентификатор *****-98 кв.м, гараж с идентификатор 72624.606.617.4-.16,30 кв.м,
апартамент с идентификатор ***** – 98 кв.м и
гараж с идентификатор N 73624.606.617.3-17,90 кв.м.
Предявени са искове от Ц.Й.Й. срещу И.С.И., Д.С.М., М.Г.М.,А.Н.М.
и Ш. У.М..
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори от ответниците.
1/Обстоятелства
, от които произтичат претендираните права и възраженията на ответниците
В исковата молба се твърди , че въз основа на отстъпено право на строеж-заявление по
чл.56,ал.2 от ЗТСУ/отм/, Договор за групов строеж от 26.09.1986г. и разрешение
за строеж И.С.И. и ищцата Ц.Й.Й. построили съвместно с ответниците Д.С.М. и М.Г.М.
жилищна сграда в парцел IV-594, кв.342 по плана на гр.Добрич, състояща се от
две жилища и два гаража по утвърден архитектурен проект.Построеното
жилище-апартамент под N 2, на втори жилищен етаж, състоящо се от две стаи,
столова, кухненска ниша и сервизни помещения , с площ 98кв.м , избено помещение
N1, склад N1 , тавански стаи N 1 и N 2,
гараж N 2 – 16,3 кв.м било придобито в режим на СИО. Ответникът И.С.И. се снабдил лично за себе си с
констативен нотариален акт по отношение на описания имот- нотариален акт N 71,
том I/ 14.02.2013г. на нотариус с рег.
535 на НК, вписан под N 87,том IV, дело N 625/2013г. СВ Добрич.
Ответниците Д.С.М., М.Г.М. се снабдили с
констативен нотариален акт по отношение на апартамент N 1, на първи етаж, състоящ
се от четири стаи, кухня, сервизно помещение и коридор с площ 98 кв.м , избено
помещение N 2, склад N 2 и западни тавански стаи NN 3 и 4, гараж от 17,90 кв.м,
второ складово помещение.
С Договор за делба N 6, том III от
24.7.2015г. на нотариус Д.Б., вписан под N 78, том XVI/24.07.2015г. СВ Добрич,
сградата- предмет на договора за групов строеж била поделена между ответниците И.С.И., Д.С.М., М.Г.М.. Ищцата
настоява, че тази делба е нищожна, като извършена без нейно участие.
С нотариален акт N 15, том
III/23.09.2015г. на нотариус с рег. N 535 НК апартамент N 2 с идентификатор ***** бил продаден от ответника И.С.И. на
ответниците А.Н.М. и Ш.У.М. Тъй като ответникът – продавач не бил единствен
собственик на имота като придобит в
режим на СИО, то и продажбата не породила вещно-прехвърлително действие в полза
на купувачите и не е противопоставима на ищцата.
Възражения на ответника И.С.И.: Ищцата
не участвала и нямала принос в построяването на
жилищната сграда в гр.Д. и гараж
от 16,30 кв.м.От 1992 г. ответникът и ищцата били във фактическа
раздяла. Двуетажната жилищна сграда била построена от ответниците И.С. и Д.С. ,
с техни средства, въз основа на предоставено им от техния баща право на строеж
по реда на чл.56,ал.2 ЗТСУ/отм/. Двамата сключили договора за групов строеж при договорка, че
ответникът И.С. ще стане собственик на жилището на втория етаж и гаража. Ответникът
И.С. се позовава на придобивна давност.
Възражения на ответниците Д.С.М. и М.Г.М.:
Не оспорват обстоятелствата в исковата молба. Не оспорват, че ищцата не е
участвала при извършване на делбата. Правят възражение за придобивна давност в
тяхна полза по отношение на апартамент
1, на първи етаж с прилежащите помещения така, както са описани в исковата
молба, от 1990 г. насам. Настояват за отхвърляне на иска по отношение на
апартамент с площ 98 кв.м, самостоятелен имот с идентификатор ***** с
прилежащи:избено помещение N 2,склад N 2
и западни тавански стаи 3 и 4 и гараж
от 17,90 кв.м.
Възражения на ответниците А.Н.М. и Ш.У.М.:Възражение за давност от закупуване на имота – жилище на втори етаж от сградата - 23.09.2015г.
, към което присъединяват владението на своя праводател – ответника И.С. за
времето от 13.03.1993г. /прекратяване на брака му с ищцата/ до 24.07.2015г. /дата
на договора за доброволна делба/. Считат, че към прекратяване на брака сградата все още не била завършена и не е
съществувал самостоятелен обект на право на собственост. Ищцата не е
придобивала вещни права върху имота, владян от И.С. и не е участвала в договора
за групов строеж, поради което не би могла да придобие права и върху сградата.
Възражение за задържане на имота –предмет
на договор за покупко-продажба – нот.акт N 115,том III, дело N 483 от
23.09.2015г. на нотариус с рег.N 535 на НК до размера на направените
подобрения, които са увеличили стойността му с 14050 лв. /след допуснато
изменение на първоначалния разнер от 10 000 лв./
2/ Правна квалификация на правата,
претендирани от ищцата и на възраженията на ответниците:
Ищцата предявява искове по чл.124 ГПК и
искове по чл.26 ЗЗД
Ответниците правят възражение за
придобивна давност по чл.79 от Закона за собствеността.
3/Между страните няма признати права. Признати
обстоятелства: Сделките-предмет на предявените искове.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Извършена е съдебно-оценъчна експертиза.
След като съобрази доводите на страните
и обсъди доказателствата по делото съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Фактите: С Договор за групов
строеж от 26.09.1986г., сключен между Д.С.М. и И.С.И., двамата се
задължили като участващи в строеж върху собствена на баща им земя в
гр.Д., парцел IV-594, кв.342, да постоят
жилищна сграда, състояща се от две жилища и 2 бр. гаражи по утвърден
архитектурен проект. Уговорено е следното разпределение:
-
Апартамент на
първи етаж от две стаи, столова, кухненска ниша, сервизни помещения с обща
застроена площ 98 кв.м заедно с избено помещение, склад N 2, тавански стаи N 3 и N 4 да получи
Д.С.М.;
-
Апартамент N 2 на втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи,
столова , кухненска ниша и сервизни помещения с обща застроена площ от 98 кв.м
заедно с избено помещение N 1, склад N 1, тавански стаи N 1 и N 2 да
получи И.С.И..
Уговорено е също Д.С.М. да получи гараж N 1 с площ 17,9 кв.м , а И.С.И. – гараж N 2 с
площ 16,3 кв.м.
С
исковата молба е представено Разрешение за строеж от м.09.1986г. /датата не се чете/ в полза на Д.М.
и И.И. за построяване на двуфамилно жилище в гр.Д.
Според
обяснения на отв.М., дадени в първото заседание, обитава първия етаж на къщата
от м.ноември 1991г., а ответникът И.- втория етаж на процесната сграда. От
свидетелите, единствено св.С. /без родство/ дава сведения, че къщата е
построена през 1991г.
Според обяснения на ответника И. и ответника
М. по реда на чл.176 ГПК процесната сграда била изградена до степен на
завършеност груб строеж към дата 22.05.1992г.
С бракоразводно решение по гр.дело N 331/1992г. по описа на Районен съд гражданският брак
между ищцата Ц.Й. и ответника И.С.И. е прекратен, като ползването на семейното
жилище в гр.Д., състоящо се от 4 стаи, коридор, кухня и сервизни помещения, е
предоставено за ползване на ***. Решението е влязло в сила на 13.03.1993г.
Между страните не се спори, че съпрузите
са били във фактическа раздяла от 1992г.
По делото са представени следните
документи за собственост:
1/Нот.акт N 71, том I, дело N 64 от 14.02.2013г.
на нотариус с рег.N 535 на НК,
вписан под N 87,том IV, дело N 625/2013г.
на СВ Добрич за удостоверяване право на собственост е полза на И.С.И. въз
основа на писмени доказателства върху недвижим имот в гр.Д., - жилище с идентификатор
*****, състоящо се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със
застроена площ 98 кв.м, избено помещение N 1, Склад N 1,
тавански стаи N 1 и N 2 и 42,531 % от
общите части на сградата- двуетажна, двуфамила жилищна сграда, както и
Гараж N
1 с площ 16,30 кв.м.
2/Нотариален акт – констативен по
обстоятелствена проверка N 67, том I, N 54 от 31.03.2014г. на нотариус с рег.N 177 на НК, вписан под N 195, том VI,
дело N 1124/2014г.
на СВ, с който е признато правото на собственост в полза на Д.С.М. и М.Г.М.,
двамата съпрузи,върху недвижими имоти в гр.Д., първи етаж-Апартамент с площ 98
кв.м, с идентификатор ***** ,състоящ се от
четири стаи, кухня , сервизно помещение и коридор , избено помещение N 2, Склад N 2,тавански
стаи N
3 и N 4 и 42.272 %
ид.ч от общите части на жилищната
сграда- двуетажна , двуфамилна.
3/Договор за доброволна делба N 6, том III ,
дело N 380 от 24.07.2015г.
на нотариус с рег.N 535 на НК,
вписан под N 78, том XVI , N
2970/2015г. на СВ Добрич между И.С.И. , Д.С.М. и М.Г.М. Съгласно договора И.С.И.
получава 2/3 ид. ч. от дворно място с площ 451 кв.м в гр.Д. ведно с построените в него: Апартамент с
идентификатор *****-98 кв.м, Гараж от 16,30 кв.м; едноетажна жилищна сграда от
три стаи и кухня с площ 89 кв.м с прилежаща маза от 15,50 кв.м – с
идентификатор 72624.606.617.2,
едноетажна жилищна сграда с площ 19 кв.м, състояща се от една стая и кухня-
идентификатор 72624.606.617.3; Гараж от 16,30 кв.м.Д.С.М. и М.Г.М. получават в
дял 1/3 ид. ч от дворно място с площ 451 кв.м заедно с построените в него:
Апартамент с идентификатор *****-98 кв.м, избено помещение N 2,
Склад N
2, тавански стаи 3 и 4 ведно с 42,272%
от общите части на двуетажна, двуфамилна жилищна сграда; Гараж с площ 17,90
кв.м.
4/ Договор за покупко-продажба – нотариален
акт N 115, том III, дело N 483 от 23.09.2015г. на нотариус с рег.N 535 на НК,
вписан под N 43, том XXI, дело N 3878/2015г.,
с който И.С. И. продава на А.Н.М. и ***та му Ш.У.М. жилището от 98 кв.м ,
идентификатор *****, гр.Д., избено помещение 1, Склад 1, тавански стаи 1 и 2 ,
42,531% от общите части на сградата; Гараж от 16,30 кв.м за сумата от
65 000 лв.
5/Нотариален акт за собственост N 174, том I с, дело N 480 от 1957г.
за признаване правото на собственост въз основа на писмени доказателствена С. И.М. върху къща
от три стаи и кухня заедно с дворното място от 401 кв.м в гр.Т., парцел 594,
местността „...”;
6/ Нотариален акт за собственост N5, том IIс,
дело N
619/1960 г. с който С. И. М. е признат
за собственик на 50 кв.м в гр.Д. , придобити по силата на дворищна регулация и се
предава към собствения му парцел IV,кв.342а,
пл.N
594;
7/Нотариален акт N 148, том I, дело
N 363/1988г. за
дарение от С. И.М. и Д. Д.М. в полза на Д.С.М. на 1/3 ид.ч от дворно място в гр.Д., цялото с площ 451
кв.м.
Съдебно-оценъчната експертиза дава заключение
, че пазарната цена на процесния имот- жилище в гр.Д., идентификатор *****-98
кв.м, избено помещение 1, Склад 1, тавански стаи 1 и 2 ,Гараж N 2-16,30 кв. е 60 950 лв. В периода 2015г.- 2016г. са извършени
подобрения на стойност 14 050 лв.
По
делото са разпитани много свидетели Всяка страна е ангажирала свидетели в полза
на своята защита теза. Свидетелските показания ще бъдат обсъдени в изложението
по същество.
Правни изводи:
Главните спорни въпроси са:
Ищцата претендира, че договорът за
доброволна делба е нищожен; че е собственик на ¼ ид. част от двуетажната,
двуфамилна сграда, в която се намират и процесните обекти, описани в обстоятелствената
част. Всеки от ответниците се позовава на придобивна давност.
По иска по чл.26 ЗЗД:
Ищцата претендира , че Договорът за
доброволна делба от 24.07.2015г. е нищожен, тъй като тя като съсобственик не е
участвала в нея.
Доказа се с писмени доказателства, че
въз основа на Договор за групов строеж от 26.09.1986г., сключен между
ответниците И.С.И. и Д.С.М. *** двуетажна, двуфамилна сграда в собствено по
силата на наследяване и правна сделка
дворно място. Общият наследодател С. И.М.
е признат за собственик на дворното
място в гр.Д. с площ 451 кв.м с два
нотариални акта- от 1957 и 1960г. Според представено Удостоверение за
наследници ответниците И.С.И. и Д.С.М. са наследници на общия наследодател С. И.М..Д.М. е собственик и на 1/3 ид.ч по силата на дарение от 23.02.1988г.
Сградата е изградена по време на брака И.С.И.
и Ц.Й.. Бракът видно от бракоразводното решение е сключен на 16.09.1984г. и
прекратен с развод, считано от 13.03.1993г.-датата на влизане на решението в
сила.
Ответниците И. и М. сочат, че към
22.05.1992г. - датата на настъпилата между съпрузите И.И. и Ц.Й. фактическа
раздяла, процесната сграда е изградена до груб строеж- карабина.
На основание чл.19,ал.1 от Семейния кодекс
изградената по време на брака сграда върху имот, изключителна собственост на
единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност, само ако е
довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж – карабина с взаимния принос на
двамата съпрузи.
Сградата е била изградена в периода 1987г.-
1991г. Договорът за групов строеж е сключен на 26.09.1986г., Разрешението за
строеж е от м.09.1986г.; показанията на
свидетели на ищцата - св.Й. / *** / и
св.Г./***/.
Ищцата ангажира гласни доказателства – св.Й. / *** / и св.Г./***/ за това, че
родителите на ищцата давали на Ц. пари
на ръка и изпращали по пощата във връзка със строежа. Св.С./без родство, съсед/
дава сведения, че Ц. участвала в строежа
на сградата – „още при почването е участвала”. Св.Г. /***/ споделя, че е
помагал в общите строителни дейности. Свидетелите на ответника И.- св.И./***/
изнася данни, че само И. работил на строежа, а заедно със св.К. – че И. изцяло
финансирал дейността по строежа, като за целта погасявал кредит към ДСК и заем
към св.И..Преобладаващи са свидетелските показания, ангажирани от страните от
кръга на роднините и семействата им.
Данни за фактическа работа по строежа от
страна на Ц. и нейния баща се съдържат в частен ненаименуван документ,
неоспорен от страните/л.163 и сл./.
Свидетелите П. и С., ангажирани от ответника Д.М.
дават данни, че са работили по инсталацията на процесната сграда, по време на
построяването й и не са виждали Ц. на строежа.
Същевременно не става ясно точно кога и за какъв
период от време се отнасят тези твърдения. Затова съдът намира, че няма
доказателства, които преодоляват презумпцията на чл.19, ал.3 СК /отм/ за
съвместен принос на съпрузите. Сградата е строена в период от около 4 години
преди фактическата раздяла, по време на брака, в резултат на съвместен принос на съпрузите, който се предполага, не
се преодолява от доказателствата. Следователно,
върху процесната сграда е възникнала съсобственост между И.С.И., ***та му Ц.Й., Д.С.М. и Ма Г.М..
Спорната делба по отношение на изградената
въз основа на групов строеж сграда с идентификатор ***** по КК на гр.Добрич е
извършена без участието на ищцата Ц.Й. като съсобственик и на основание
чл.75,ал.2 ЗН е изцяло нищожна. Делба на поземления имот, върху който е
изградена сградата по силата на договора за делба-предмет на спора, на практика
– няма.
По исковете спрямо констативните нотариални
актове:
Ответникът Д.С.М. и М.Г.М. са се снабдили с Нотариален
акт – констативен по обстоятелствена проверка N 67, том I, N 54
от 31.03.2014г. на нотариус с рег.N 177
на НК, вписан под N 195, том VI, дело N 1124/2014г. на СВ, с който е признато правото на
собственост в полза на Д.С.М. и М.Г.М., двамата съпрузи, върху недвижими имоти
в гр.Д., първи етаж-Апартамент с площ 98 кв.м, с идентификатор *****, състоящ
се от четири стаи, кухня, сервизно
помещение и коридор, избено помещение N 2,
Склад N
2, тавански стаи N 3 и N 4 и 42.272
% ид.ч от общите части на жилищната
сграда- двуетажна, двуфамилна.
В настоящото производство се позовава на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Доказва се по делото със свидетелски
показания по безспорен начин, че ответниците М. са осъществявали трайно
владение върху жилище на първия етаж в
сградата, изградена въз основа на договора за групов строеж. В случая обаче възражението
за придобивна давност е изначално неоснователно, тъй като не се касае за обект, който може да бъде
предмет на прехвърителна сделка и придобивна давност. Това е така, защото
разпределението на жилищата в договора за групов строеж има само
облигационно действие, респ. има характер на предварителен договор относно
самостоятелните обекти в сградата. Казано другояче, след приключване на строежа
на сградата-предмет на договора за групов строеж, между страните по договора
възниква съсобственост, която на основание чл.192,ал.4 от ЗТСУ/отм/ се
прекратява с окончателен разпределител протокол и делба / доброволна или съдебна/.
Преди извършване на делбата не възниква нито етажна собственост, нито има
самостоятелни обекти, които да бъдат придобити индивидуално, вкл. и чрез
придобивна давност. Затова възражението
е неоснователно.
По същите съображения, неоснователно се
явява и възражението на И.С.И. за придобивна давност по отношение на жилището
на втория етаж. Освен това се явява и недоказано. Свидетелските показания
сочат, че жилището на втория етаж е било непригодно за живеене, не е били
обитавано от никоя от страните. Ответникът Д.М. и семейството му обитават първия етаж. Според обяснения на ищцата по реда на чл.176 ГПК заминала да
работи в Гърция от м. ноември 2006г. и оттогава
работи там. При завръщането си в България, всяка година два пъти по две седмици и отсядала в
процесното жилище, имала ключ, там държала багажа си. Имала друго жилище в
гр.Добрич, гарсониера, в която живеел сина, не отсядала там, тъй като жилището
било от една стая.Св.Г ./ *** на ищцата/ дава
косвени сведения, че тя, при завръщането си в България, посещавала процесното
жилище - „Не мога да кажа със сигурност, аз живея в С.. Сигурно се качвала”/на
втория етаж- бел.на съда/. Според св.К. /съседка, без правни спорове/ ищцата си
идвала от Гърция един –два пъти в годината; посещавала семейството на Д., ”на
втория етаж се е качвала”, „ И. почти не съм го виждала”; не е живял в имота;
видяла го единствено на погребението на *** му. Според св.С. след раздялата
между И. и Ц., И. не живеел в къщата, никой не живеел на втория етаж; ответникът
И. започнал да идва в имота след смъртта на *** си. Св.П. /съсед/- за периода
2002г. – 2012г. не е виждала ответника И.
в имота; започнал да идва след смъртта на *** си. Ищцата идвала един-два пъти в
годината –„ на гости на М.”.Според св.В./ *** на отв.И./ за периода 2002г. –
2012г. предполага, че ответника И.И. е ходил при *** си, не е виждала Ц.;
самата свидетелка за периода от 10г. е посещавала спорния имот 2-3 пъти. Св.И./***
на отв.И.И./ дава сведения, че в процесното жилище идвали децата, Ц. не е
идвала, при връщанията си от Гърция оставала в София , не в Добрич;
свидетелката и отв.И. през времето на
съвместното си съжителстване, не са живяли в жилището на ул.”***”, „почти всяка
седмица ходихме при свекърва ми”;
„носихме й разни продукти”, ”носехме й парите за издръжката на децата”. Св.П./
работи при отв.Д.М./ дава сведения, че когато
е ходил на гости при Д. и когато работели по покрива на сградата, не е виждал Ц.
в имота; И. виждал само първите години. Св.С./ без родство/, работел по
инсталацията на сградата, не е виждал Ц. в имота.
Така, взети в съвкупност, доказателствата
не налагат извод за осъществявано от ответника И.И. владение.
Налага се извод за основателност на
претенциите за отмяна на констативните нотариални актове
Предвид изложените съображения за нищожност
на договора за доброволна делба по отношение на сградата-предмет на груповия
строеж, се налага извод , че прехвърлителната
сделка по нотариален акт N 15,
том III, дело N 483
от 23.09.2015г. на нотариус с рег. N 535
на НК, вписан под N 43, том XXI ,
дело N
3878/2015г. на СВ Добрич за покупко –продажба на жилище – апартамент с идентификатор *****,
сключена между И.С.И. като продавач и А.Н.М. и Ш.У.М. като купувачи макар и
валидна, е непротивопоставима на ищцата. Това е така, защото ответникът И. е
прехвърлил повече от права, отколкото притежава. Прие се доказано от съда, че
въпросното жилище не представлява самостоятелен обект, а сградата –предмет
на груповия строеж е съсобствена. Ето
защо ответникът И. не е могъл да прехвърли правото на собственост върху
жилището, тъй като не може да се разпорежда с право, което не притежава.
Възражението за придобивна давност е
неоснователно поради изложените вече в тази посока съображения.
Следва да се разгледа възражението за
задържане на ответниците М. по чл.72,ал.3 ЗС :
Не се споделят доводите на ответниците М.,
че са добросъвестни владелци по силата на договора за покупко-продажба от
23.09.2015г. Това е така, защото продажбената сделка е нищожна поради липса на
предмет. Жилището още не обособено като самостоятелен обект и не може да бъде
предмет на придобивна давност и разпоредителна сделка. Поради нищожността на
договора за покупко-продажба липсва първата предпоставка на чл. 70,ал.1 от
Закона за собствеността, уреждащ добросъвестното владение. Доказва се по
категоричен начин /свидетелски
показания/, че ответниците М. осъществяват владение от датата на продажбата
23.09.2015г. и са извършили подобрения по вид и стойност, установени от
експертизата. Тъй като се явяват по изложените съображения недобросъвестни владелци, на основание чл.74, ал.1 от Закона за
собствеността имат право за подобренията
на по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се
е увеличила стойността на имота в
резултат на подобренията.
Няма данни и доказателства по делото
ответникът И. и ищцата са участници в съсобствеността на сградата-предмет на
груповия строеж, да са знаели за извършваните от ответниците М. подобрения, за
да се приложи разпоредбата на чл.72 от ЗС. Ответниците М. са знаели, но това не
е достатъчно.
Съдебно-оценъчната експертиза дава
заключение, че извършените за 2015г.
разходи по подобренията възлизат на 8 977,25 лв., а за 2016г. – 5 049,69 лв., общо 14 026,94 лв. Увеличената
стойност на жилището в резултат на подобренията е 13 250 лв. При прилагане
на чл.74,ал.1 ЗС ответниците М. имат право да искат за подобренията по- малката
сума между двете, или 13 250 лв.
Право на задържане на основание чл.72,ал.3
ЗС има само добросъвестния владелец. Предвид изводите на съда за
недобросъвестно владение на ответниците М., същите нямат право на задържане
върху спорното жилище.
Следва да се отбележи, че правото на задържане не може да се заявява
самостоятелно, както е сторено в случая. Поради това, въпреки развитите доводи,
съдът следва да го остави без разглеждане като процесуално недопустимо.
Разноски:
На основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят разноски срещу ответниците сторените разноски общо
1121,95 лв., в т.ч. 500 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. – ДТ за 2 бр.
съдебни удостоверения и 61,95 лв. платена държавна такса.
Сторените разноски от ответниците М. , И.С.И.
и ответниците М. остават за тяхна сметка.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на Ц.Й.Й. ЕГН **** Договор за
доброволна делба N 6, том III , дело N 380
от 24.07.2015г. на нотариус с рег.N 535 на НК, вписан под N 78,
том XVI, N 2970/2015г.
на СВ Добрич между И.С.И., Д.С.М. и М.Г.М. на сграда-предмет на Договор за
групов строеж от 26.09.1986г., в гр.Д., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор *****; Апартамент с идентификатор *****-98 кв.м, Гараж в сграда
от 16,30 кв.м; избено помещение N 1,
Склад N
1, тавански стаи N 1 и N 2; Апартамент с идентификатор *****-98 кв.м, избено
помещение N 2, Склад N2, тавански стаи N 3 и N 4, гараж
в сграда с площ 17,90 кв.м.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.И. ЕГН ****, Д.С.М. ЕГН ****,
М.Г.М. ЕГН ****, А.Н.М. ЕГН ***** и Ш.У.М. ЕГН ****, че Ц.Й.Й. ЕГН **** е
собственик на ½ идеална част заедно с И.С.И. ЕГН **** от двуфамилна,
двуетажна сграда, придобита в СИО предмет на Договор за групов строеж от
26.09.1986г., в гр.Д., представляваща самостоятелен обект с идентификатор *****
и на построените в нея Апартамент с идентификатор *****-98 кв.м, Гараж в сграда
от 16,30 кв.м; избено помещение N 1,
Склад N
1, тавански стаи N 1 и N 2; Апартамент
с идентификатор *****-98 кв.м, избено помещение N 2,
Склад N2, тавански стаи N 3 и N 4, гараж в сграда с площ 17,90 кв.м.
ОТМЕНЯ
Нотариален акт N 71, том I,
дело N 64
от 14.02.2013г. на нотариус с рег.N 535 на НК, вписан под N 87,том IV,
дело N
625/2013г. на СВ Добрич за
удостоверяване право на собственост в полза на И.С.И. въз основа на писмени
доказателства върху недвижим имот в гр.Д., ет.2,ап.2- жилище с идентификатор *****,
състоящо се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена
площ 98 кв.м, избено помещение N 1, Склад N 1, тавански стаи N 1 и N 2 и 42,531 %
от общите части на сградата- двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, както и Гараж N 1 с площ 16,30 кв.м.
ОТМЕНЯ констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка N 67, том I, N 54
от 31.03.2014г. на нотариус с рег.N 177
на НК, вписан под N 195, том VI, дело N 1124/2014г. на СВ, с който е признато правото на
собственост в полза на Д.С.М. и М.Г.М., двамата съпрузи, върху недвижими имоти
в гр.Д., първи етаж-Апартамент с площ 98 кв.м, с идентификатор ***** , състоящ
се от четири стаи, кухня, сервизно
помещение и коридор, избено помещение N 2,
Склад N
2,тавански стаи N 3 и N 4 и 42.272
% ид.ч от общите части на жилищната сграда- двуетажна, двуфамилна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението
на А.Н.М. ЕГН ***** и Ш.У.М. ЕГН ***** за задържане на върху недвижим
имот в гр.Д., ет.2,ап.2- жилище с идентификатор *****, състоящо се от четири
стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ 98 кв.м, избено
помещение N 1, Склад N 1, тавански стаи N 1 и N 2 и 42,531 %
от общите части на сградата- двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда, както и Гараж N 1 с площ 16,30 кв.м.
ОСЪЖДА
И.С.И. ЕГН *****, Д.С.М. ЕГН ****, М.Г.М. ЕГН ****, А.Н.М. ЕГН ***** и Ш.У.М.
ЕГН **** ДА ЗАПЛАТЯТ
общо на Ц.Й.Й. ЕГН ***** N 3793/2015г.
по описа на ДРС разноски- 1121,95 лв./хиляда сто двадесет и един лева 95 ст./,
в т.ч. 500 лв. адвокатско възнаграждение, 10 лв. – ДТ за 2 бр. съдебни
удостоверения и 61,95 лв. платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
гр.Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: