№ 19140
гр. С., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110158214 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 308530/02.10.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 7911/13.03.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11690/2024г. на СРС.
Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу ответника В. С. Д.
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на
„************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град
С., ж.к. „*********[1]********“, бл. 28, вх. Г, ет. 2, ап. 67, аб. № ******, както следва:
6945,81 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.02.2024г.) до окончателното
им изплащане;
852,91 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2022г.-08.02.2024г.;
58,60 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.02.2024г.) до окончателното им изплащане;
11,04 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-08.02.2024г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
1
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Р.П. / юрк. Б.А., които
поддържат предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Ответникът В. С. Д. чрез назначения му особен представител адв. Д.Р. – АК-С., е
депозирал Отговор, вх. № 152659/30.04.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Възразява, че задълженията са погасени по давност.
Исковата молба е връчена на адв. Р. за отговор на 28.03.2025г., а отговорът е подаден на
30.04.2025г., т.е. след като срокът по чл. 131, ал. 1 ГПК е изтекъл на 28.04.2025г. /понеделник
и работен ден/. Затова и този отговор не следва да се взема предвид. В насрочените по
делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. Д.Р.
или преупълномощената от нея адв. В.К. – АК-С.. Предявените искове се оспорват,
включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „**********“ ООД е депозирало придружително писмо, вх.
№ 191527/02.06.2025г. на СРС, с което моли предявените искове да бъдат уважени. За
насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска. Възражението за давност, доколкото не е заявено в срока за
подаване на отговор на исковата молба, е преклудирано /р.259/08.06.2012г.-гр.д.63/2012г.-
ВКС, Іг.о./
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
С нотариален акт от 1996г. на І Нотариус при Софийския районен съд /л. 15 от
делото, датата на акта поради лошото качество на копието не се чете/ за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ /отм./ В. С. Д. и М.П.П. са признати за собственици на недвижим имот – апартамент в
град С., ж.к. „*********-********“, бл. 28, вх. Г, ет. 2, ап. 67, ведно с припадащите му се
площи, права и помещения, идентичен като описание с топлоснабдения имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
2
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила, за което в проведеното по делото
публично съдебно заседание бяха представени за констатация печатни материали /вестници/
и е посочен броят, в който е осъществена публикацията /арг. чл. 187 ГПК/. По смисъла на
чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която
норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от
законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по
този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ
за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на
ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената
енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното
право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
Видно от приложеното на л. 14 заверено копие от удостоверение за наследници,
издадено от Община Елена, М.П.П. е починала на 03.09.2009г., като е оставила за свой
наследник сина си В. С. Д.. Нормата на чл. 48 ЗН разпорежда, че наследството се придобива
с приемането му, като това приемане произвежда действие от откриване на наследството.
Приемането може да стане както изрично, така и с конклудентни действия. Нормата на чл.
48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорност по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване на приемането му по опис или отказ от наследство. В тази насока –
р.437/17.01.2012г.-гр.д.70/2011г.-ВКС,ІІІг.о., р.392/09.12.2015г.-в.т.д.591/2015г.-АпС-Пловдив.
Ответникът Д. не е оспорил изрично приемането на наследството. Затова след смъртта на
М.П. следва да се приеме, че нейният дял от апартамента е преминал в неговия
патримониум и той е станал едноличен собственик. Оттук той следва да отговаря и за
задълженията по него, свързани с доставката на топлинна енергия от страна на
топлоснабдителното предприятие.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата принципно
следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това
количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия,
проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите
делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и
прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.
Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за
изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката,
изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по
съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на
топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая
доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност.
Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи
реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е
нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването
3
на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните
задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано
плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като
неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и
изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-
техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално
потребената/изчислена/отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и
уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените
искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-
техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да
даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради
необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на
данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от
тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на
делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от
дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално
действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и
извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и отчитане на общия
топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на „************“ ЕАД
на технологичните разходи на абонатната станция. Разпределението на топлинната енергия е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а измерването ú е направено с
преминали периодичен метрологичен контрол уреди в абонатната станция. Установено е, че
дължимата сума за доставена до имота топлинна енергия възлиза на 6945,96 лева. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно дадени отговори на
поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при липса на
обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, не се установява заплащане на
суми.
При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да бъде
уважен изцяло, тъй като се установява наличие на задължения в по-голям размер, отколкото
е предявен искът.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че задължението за главница за дялово разпределение възлиза на 58,60 лева. Представените
по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово разпределение се заплащат по
определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица ред, обявен
по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред не е доказано. При това положение съдът
4
приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на заплащането и на задълженията за
дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за който се отнасят.
Предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че иска за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия следва да се уважи в предявения си размер от 852,91 лева. На същото
основание искът за лихва върху главницата за дялово разпределение е основателен за размер
от 11,04 лева, за колкото е предявен.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответника в качеството му на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, но ответникът не е доказал такива. Съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство в размер от 207,37 лева, в които е включено юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1370,46 лева, в които включено
юрисконсултско възнаграждение в пълен размер от 100,00 лева. Разликата /680,00 лева/
между изплатените като възнаграждение на особения представител 400,00 лева до пълния
размер на внесения депозит от 1080,00 лева подлежи на връщане при поискване от страна на
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в
град С., дължи на „************“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище в град С., във връзка
с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„*********[1]********“, бл. 28, вх. Г, ет. 2, ап. 67, аб. № ******, както следва:
6945,81 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.02.2024г.) до окончателното
им изплащане;
852,91 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.08.2022г.-08.02.2024г.;
58,60 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2021г.-
м.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.02.2024г.) до окончателното им изплащане;
11,04 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2021г.-08.02.2024г.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в град С., да
заплати на „************“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 207,37 лева, представляваща разноски в заповедното
5
производство (ч.гр.д. № 11690/2024г. на СРС), както и сумата от 1370,46 лева за разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 58214/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в качеството му на
трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6