Определение по дело №879/2020 на Софийски градски съд

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 23.10.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година,  в следния състав: 

                                                    

             СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА       

 

като  разгледа докладваното от съдията т.д. № 879 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д.” ЕООД срещу „Р.Б.” ЕАД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 797 469, 22 лв., представляваща задължение за акциз, което се дължи в случай на освобождаване на горивото за потребление, което е възникнало съгласно чл. 5, ал. 2 от сключен между страните на 07.04.2017 г. договор за влог, както и сума в размер на 32 784, 85 лв., представляваща дължимо обезщетение.

В подадения от ответника писмен отговор е направено възражение за неподведомственост на спора на българския съд, поради наличие на арбитражна клауза, която е част от съдържанието на договора за влог от 07.04.2017 г.

На първо място в тази връзка трябва да се посочи, че възражението на ответника за наличие на арбитражно споразумение между страните е заявено своевременно в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 8, ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, а именно в срока за отговор  на исковата молба, който в настоящото производство, което е такова по търговски спор, е срока по чл. 367 ГПК. Срокът по чл. 367 ГПК е започнал да тече за ответника „Р.Б.” ЕАД на 15.07.2020 г., когато на това дружество е връчен препис от исковата молба, и е изтекъл на 29.07.2020 г., на която дата по делото е постъпил подаден от ответника писмен отговор, в който е направено и възражението по чл. 8, ал. 1 ЗМТА.

В производството е представен писмен договор за влог, сключен на 07.04.2017 г., между страните по спора, от съдържанието на който е видно, че с чл. 48 от него страните по сделката са постигнали уговорка, че всички спорове, породени от този договор и отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще се решават от Арбитражния съд при БТПП, т.е. налице е арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 ЗМТА.

За да се счете, че делото, което е образувано пред Софийски градски съд, подлежи на прекратяване поради наличието на арбитражна клауза, която представлява процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск пред съда, следва да се направи извод, че спорът, който е предмет на разглеждане по него, се обхваща от сключеното между страните арбитражно споразумение, т.е. че страните са постигнали съгласие да възложат на арбитраж решаването на точно този спор, който е възникнал между тях. При тълкуване на уговорената по общо съгласие на страните по спора арбитражна клауза, която е обективирана в чл. 48 от договора за влог, се установява, че тяхната воля е да възложат на определен от тях арбитражен съд решаването на всички спорове, които ще възникнат между тях по силата на правоотношението, произтичащо от сключения между тях договор, като в тази клауза изрично е посочено, че сред тях се включват и споровете, които са възникнали между страните по сделката във връзка с нейното неизпълнение.

При съобразяване на твърденията на ищеца, направени в исковата молба е видно, че той е посочил точно описания договор за влог, сключен на 07.04.2017 г., в който се съдържа арбитражната клауза, на която се основава възражението на ответника за неподведомственост на делото на съда, като правопораждащ факт по отношение на предявеното в процеса вземане. От обстоятелствената част на исковата молба и формулирания в нея петитум е видно, че вземането, което е предмет на предявения осъдителен иск е такова за реално изпълнение на парично задължение, което се сочи да е възникнало за ответника по силата на клауза от този договор – чл. 5, ал. 2 от договора. Това, че страните са предвидили в постигнатата от тях уговорка, че такова задължение ще възниква, когато се осъществи определен факт по Закона за акцизите и данъчните складове не променя по никакъв начин характера на паричното задължение, което е предмет на иска, което си е договорно задължение. Спорът за съществуването на това задължение и неговото изпълнение е спор за изпълнението на договора за влог и като такъв попада сред тези, които са изрично посочени в постигнатата между страните арбитражна клауза. Това означава, че в случая е налице сключено между страните арбитражно споразумение, в приложното поле на което се включва и предявения пред съда иск, което представлява процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск пред съда по реда на общия исков процес. Ето защо и предвид своевременното позоваване на това от ответника производството по делото се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 879/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 17 състав.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: