Р Е Ш Е Н И Е

 

            Номер  723 /  05.06.2019 г. /  град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански  състав, на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело №2403 по описа за 2015 година, намери за установено следното:

Иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Н.Г.М., ЕГН ********** *** против Н. А. Б., А.А.К., И.Р.К., Л.А.П. и А.К.П..

Ищецът твърди, че е наследник на М.Л.П.-М.. Последната от своя страна била собственик по реституция като наследник на лицата, от които са отчуждени недвижими имоти по ЗОЕГПНС – в този смисъл било издадено удостоверение №03-92-1908/19.08.1992г. на Община *, видно от което се възстановява собствеността на наследниците на Т.П.К., Н. и К.П.К. по отношение на двуетажна сграда, представляваща *** и *** над тях, находящи се на ул***. Такова удостоверение било издадено Л. А.К. и на наследници на А.Н.Б.. Според ищеца в  удостоверението, издадено на тези лица единият от *** /източният/ от имота на *** бил посочен с административен адрес ***.  Така възникнал спор, още повече, че и на тях общинска администрация издала скица за реституирания и на тях *** в имот с пл.№982.

Твърди се, че са водени няколко дела, приключили с отхвърлителни решения и прекратяване на производствата именно заради убеждението на общинска администрация, че декларираните имоти на ул.”*** и на ул.”*** в декларациите по ЗОЕГПНС на Л. А.К. и А.Н.Б. са два различни имота. Като счита, че по въпроса за собствеността на имот с пл.№982 няма формирана сила на пресъдено нещо, ищецът сезира съда с искане да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на пл.№982, както и на постройката в него, които имоти по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.* представляват: поземлен имот с идентификатор №56784.519.840 с административен адрес: гр.***, с площ 82 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, при граници: 56784.519.864, 56784.519.901, 56784.519.857, 56784.519.180, 56784.519.985, 56784.519.181, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №56784.519.840.1 със застроена площ 82 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – еднофамилна жилищна сграда. 

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците. В хода на делото Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. чрез пълномощника им застъпват становище за неоснователност на иска. Претендират разноски.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

         Ищецът обосновава правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че процесните имоти погрешно са били реституирани на Н. А. Б. и на ответниците А.А.К. и И.Р.К. като наследници на Л. А.К., като погрешно е възприето, че имотите, които са отчуждени от тях се намират на ул.“***, а в действителност техният *** се е намирал в кв.32, а не в кв.31. Поддържа, че той е собственик на процесните имоти на основание наследствено правоприемство от съпругата му М.Л.П.-М., която е била собственик на имотите по реституция и в качеството й на наследник на П.И.К. и Т.П.К..  

         В съдебно заседание, проведено на 27.09.2018г. ищецът е уточнил, че е предявил иска срещу А. К. П. и Л.А.П., тъй като същите са се снабдили с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, въз основа на удостоверение на Община * за това, че 1 / 3 ид.част от имот с пл.№982 на ул.***няма данни е бил актуван като държавен. С разпореждане от 18.01.2019г. е дадена още една възможност на ищеца да обоснове правен интерес от предявения иск срещу всеки един от ответниците. Въпреки дадените указания, че в производството по делото следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на иска, ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск против А. К. П. и Л.А.П., съответно не е представил констативния нотариален акт, с който твърди П. да смущават правото му на собственост по отношение на процесните имоти. Правният интерес от установителен иск е абсолютна процесуална представка, която обуславя съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, за която предпоставка съдът следи служебно. Тъй като в случая за ищеца липсва процесуална легитимация за намесата му в чуждата правна сфера и правен интерес от заведения иск против горепосочените двама ответници, производството в тази му част следва да бъде прекратено като недопустимо.

         Видно е от приложеното гр.д.№914/2002г. по описа на ПРС, че с влязло в сила решение е бил отхвърлен предявения от наследодателя на ищеца – М.Л.П.-М. против Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху ***, намиращ се в гр.***. Видно от мотивите, изложени в решенията на  първоинстанционния и на въззивния съд по посоченото дело, искът на М.Л.П.-М. е отхвърлен като неоснователен, тъй като същата не е доказала да е собственик на процесната сграда – *** на поддържаното основание – реституция и правоприемство. Експертизата на вещото лице Б.Й., приета в настоящото производство, установява, че сградата, предмет на иска по чл.108, ЗС е идентична с процесната сграда.  

Въпреки, че в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне с установителен диспозитив за правото на собственост /което обстоятелство съгласно мотивите, изложени по т.2А на Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС сочи на допусната очевидна фактическа грешка/, със същото е формирана сила на пресъдено нещо между страните, че наследодателят на ищеца по настоящото дело не е собственик на процесната сграда на посоченото правно основание. Същото е застъпено и в мотивите на цитираното Тълкувателно решение, където е посочено, че „независимо от диспозитива на съдебното решение, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание“.

След като правото на собственост на неговият наследодател е отречено със сила на пресъдено нещо в приключилото производство по ревандикация, ищецът Н.М., по отношение на който решението има действие съгласно чл.298, ал.2 от ГПК, няма правен интерес да отрича правото на собственост върху същата сграда на ответниците Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. с твърдението че той е носител на правото но собственост като наследник на съпругата му, тъй като този въпрос не може да бъде пререшаван. Ето защо поради липса на правен интерес за ищеца производството следва да бъде прекратено и в частта по предявения против Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. отрицателен установителен иск касателно процесната сграда.

Отрицателният установителен иск за собственост върху процесното дворно място, предявен против Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. е допустим и следва да бъде разгледан. Налице е правен интерес от отричане на вещното право на ответниците върху имота, доколкото самият ищец твърди, че е негов собственик. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация. Както е прието и в мотивите на Тълкувателно решение №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект.

По делото се установява, че П.И.К. е починал на *** и е оставил за наследници съпругата си Т.П.К. и дъщеря К.П.Н.. След смъртта на последната през ***г. неин наследник е съпруга й Н.Н.. След като и той е починал през ***., негов наследник е дъщеря му М.Л.П.-М.. Не е  спорно по делото, че ответниците Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. са наследници на А.Ф.К..

Представен е крепостен акт №***, видно от който  наследниците на И. К. се легитимират като собственици на една двуетажна каменна *** с дворно място от 168,67 кв.м. в гр. ***. Съгласно разписната книга към плана от 1912г. имот №280 е записан като собственост на П.И.К.. Видно от крепостен акт №*** А.Ф.К. е бил собственик на 1/3 част от *** №205 без двор от 84 кв.м., находяща се в гр.**. Като съседен имот в този крепостен акт е записан имотът на И. К. – *** и двор.

Съгласно удостоверение №***, издадено от Община *, на наследниците на Т.П.К. и Н. и К.К.на основание Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, е възстановена собствеността върху двуетажна сграда, представляваща ***и и складови помещения над тях, находяща се в гр.***. Съгласно удостоверение №***, издадено от Община *, на наследниците на А. Л. К. и С. Л. К. е възстановена собствеността върху имот, представляващ: 2/5 от 2/3 от ***, помещение над него и изба на ул.***и 2/5 от ***, помещение над него, таван и изба на ул***Приетата техническа експертиза на вещото лице Б.Й. установява, че за част от имот пл. №280 от кв.31 по плана от 1912г. е отреден парцел ІV-280 с площ от 101 кв.м., отговарящ на имота, описан в крепостен акт №***, който от своя страна съвпада с имот с идентификатор №56784.519.181 по действащата кадастрална карта. Имотът, описан в крепостен акт №*** съставлява парцел V-281 с площ от 82 кв.м. по плана от 1912 г. и съвпада с имот № 982 по плана от 1982 г. и с процесния имот с идентификатор №56784.519.840 по кадастралната карта. По плана от 1973 г. парцел ІV-280 е заснет като имот пл.№265 в кв.31, а парцел V-281 е заснет като имот пл.№982 от кв.31. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че имот № 982 не е част от имот № 265, а двата имота са съседни.

Експертизата на вещото лице Г.Д. не следва да се коментира, тъй като същата касае постройката, която не е предмет на разглеждания иск.

За реституираната й двуетажна сграда – ***и и складове над тях и въз основа на крепостен акт № ***М.П.-М.се е снабдила с констативен нотариален акт №100, т.1, н.д.№894/28.12.2000г. /л.368/, от съдържанието на който е видно, че тази сграда се намира в дворно място, съставляващо имот пл.№265, за който е отреден парцел І-за обществени нужди от кв.31 по плана на гр.*, кв.“* “, находящ се в ул.“***. Като граница на този имот е посочен имот пл.№982.

С оглед на така събраните доказателства може да се обобщи, че дворното място, в което се намира възстановената на наследодателя на ищеца сграда, е част от стар имот пл.№280 /или пл.№265 по плана от 1973г./ с административен адрес: гр.*, *** и по действащата кадастрална карта представлява имот с идентификатор №56784.519.181. Това дворно място не е идентично, а е съседно на дворно място, представляващо имот с пл.№ 982 от кв.31, в което е построена сградата – ***, отчуждена от наследодателите на ответниците и възстановена им след влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. На този имот пл.№982 съответства процесният имот с идентификатор №56784.519.840, по отношение на който ищецът не събра доказателства, че притежава правото но собственост на твърдяното правно основание. Ето защо предявеният от него отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати общо на ответниците Н. А. Б., А.А.К. и И.Р.К. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 180,00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 05.10.2017г./л.178/. 

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството в частта по предявените от Н.Г.М., ЕГН ********** *** против Н. А. Б., ЕГН **********, А.А.К., ЕГН ********** и И.Р.К., ЕГН ********** /и тримата със съдебен адрес: ***/, отрицателен установителен иск за приемане за установено, че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор №56784.519.840.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с административен адрес: гр.***, със застроена площ 82 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – еднофамилна жилищна сграда, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор №56784.519.840.

         ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради липса на правен интерес, производството в частта по предявения от Н.Г.М., ЕГН ********** *** против Л.А.П., ЕГН ********** *** и А.К.П., ЕГН ********** *** отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор №56784.519.840 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с административен адрес: гр.***, с площ 82 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, при граници: 56784.519.864, 56784.519.901, 56784.519.857, 56784.519.180, 56784.519.985, 56784.519.181, ведно с построената в имота сграда с идентификатор №56784.519.840.1 със застроена площ 82 кв.м., брой етажи – 2, предназначение – еднофамилна жилищна сграда.

         В частта за прекратяване на производството настоящият съдебен акт има характер на определение, което подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.М., ЕГН ********** *** против Н. А. Б., ЕГН **********, А.А.К., ЕГН ********** и И.Р.К., ЕГН ********** /и тримата със съдебен адрес: ***/, отрицателен установителен иск за приемане за установено, че ответниците не са собственици на  поземлен имот с идентификатор №56784.519.840 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*, с административен адрес: гр.***, с площ 82 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, при граници: 56784.519.864, 56784.519.901, 56784.519.857, 56784.519.180, 56784.519.985, 56784.519.181.         

         ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН ********** *** да заплати общо на Н. А. Б., ЕГН **********, А.А.К., ЕГН ********** и И.Р.К., ЕГН ********** /и тримата със съдебен адрес: ***/,   направените по делото разноски в размер на 5180,00 лева.    

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                         

 

                                                                                                                                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: