№ 373
гр. Шумен, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500366 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София, ЕИК ...., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Д.К. срещу
разпореждане № 261/02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 20213610100454 на РС –
Велики Преслав, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжниците АЙШ. Н. Р. и Н. АЛ. Н. за уговореното между страните
договорно възнаграждение.
Жалбоподателят излага, че така постановеният съдебен акт е
неправилен. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни
изисквания. В същия, подробно били описани всички параметри, задължения
като основания и размер на разбираем и достъпен език. По отношение
договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил
необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план,
относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Според жалбоподателя уговорения годишен лихвен процент не
противоречи на законовите ограничения и на добрите нрави / чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК/. ГПР също е уговорен в законовите граници – 49.90%. и е спазена
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като същия не надвишава
петкратния размер на законната лихва, поради което не можело да се приеме,
че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не
1
представлява неравноправна клауза /по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП/.
Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави,
уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност
между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със
законовите ограничения и изисквания. Предвид изложеното моли въззивният
съд да отмени атакуваното разпореждане и постанови издаването на заповед
за изпълнение срещу длъжника относно обжалваното вземане. Претендира и
разноските за настоящото производство в размер на 15лв. - държавна такса и
50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира
частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Ч.гр.д. № 20213610100454 на РС – Велики Преслав е образувано по
депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК ...., чрез
пълномощника си юрисконсулт Р.И.И., заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу
длъжниците АЙШ. Н. Р. и Н. АЛ. Н. за заплащане на следните суми:
1519.96лева - главница; 411.99лева - неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 01.06.2016 г. до 01.07.2017 г., 1283.24 лева –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги дължимо
до 01.07.2017г.; 334.76 лева - лихва за забава от 01.07.2017г. датата на
изтичане на погасителния план до датата на входиране на заявлението, с
изключение на периода 13.03-13.07.2020г. съгл. чл. 6 от ЗМДВИП,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от
05.06.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство.
С разпореждане № 261/02.08.2021 г. по ч.гр.д. № 20213610100454 по
описа на РС – Велики Преслав, съдът е отхвърлил частично заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците АЙШ. Н. Р. и Н. АЛ. Н., в частта за
сумите: 1283.24 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги дължимо до 01.07.2017г., в частта за договорната лихва
за горницата над 81.92 лева до пълния претендиран размер от 411.99 лева и за
претендираните разноски, съразмерно на отхвърлената част. От изложеното в
2
жалбата се установява, че жалбоподателят, обжалва разпореждането, само в
частта, в която е отхвърлено заявлението за претендираната договорна лихва
за периода от 01.06.2016 г. до 01.07.2017 г. за горницата над 81.92 лева до
пълния предявен размер от 411.99 лева. За да отхвърли заявлението в тази му
част, заповедният съд е приел, че подаденото заявление се основава на
договор с потребител, който съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.
143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, тъй като договореният в договора годишен лихвен
процент от 41.17% надвишавал 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Приел е, че няма пречка страните да уговорят заплащане на
възнаградителна лихва над законната лихва, предвид чл. 9 от ЗЗД, но ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е
налице неравноправие, тъй като в този случай размерът на възнаградителната
лихва превишава нейната обезщетителна функция по повод предоставеното
ползване на заемната сума. С оглед приетата на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
нищожност на клаузата, като неравноправна и в съответствие с чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД е приел за дължима възнаградителна лихва до размера на законната лихва
– 10% и е издал заповед за изпълнение само за сумата от 81,92 лева, като е
отхвърлил за горницата до пълния претендиран размер от 411.99 лева.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.
Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между наследодателя на длъжниците и „Профи
Кредит България” ЕООД гр. София представлява договор за потребителски
кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит,
поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно
чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от
ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
3
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007 г. / Според чл.
3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
В представеният Договор за потребителски кредит е договорен годишен
лихвен процент от 41, 17% и ГПР 49, 90 %. Така уговорената
възнаградителната лихва надвишава 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Трайно е прието, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е
определена с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се
равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Максималният размер на
договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги
от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, а по обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва,
то е налице неравноправие, тъй като в този случай така определеният размер
на възнаградителната лихва съществено превишава нейната обезщетителна
функция по повод предоставеното ползване на заемната сума. Ето защо с
клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща 4 пъти
законната лихва по просрочени задължения се нарушават изискванията за
еквивалентност на престациите, поради което тя не отговаря на изискванията
за добросъвестност и се явява неравноправна съгл. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП, както правилно е приел и заповедния съд. Налице е неравноправно
третиране на икономически слаби участници в оборота и се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на
друг.
Независимо от изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая
претенцията за възнаградителна лихва е следвало да бъде отхвърлена изцяло,
тъй като при признатата нищожност на клаузата, относно възнаграждението
за закупен пакет от допълнителни услуги за сумата 1283.24 лева
(разпореждането в тази част е влязло в сила като необжалвано) и твърдението
4
на заявителя за извършено частично плащане (заплатени 9 погасителни
вноски), не би могло да се установи с точност, какъв би бил размерът на
остатъка от непогасената договорна лихва. Изчисленията, при изключване на
плащанията по нищожните клаузи на договора, са невъзможни в заповедното
производство, поради което претенцията в тази й част, е следвало да се
отхвърли изцяло. Заявителят разполага с възможността да установи точният
размер на това си вземане в исковото производство.
Предвид всичко гореизложено, така депозираната жалба е
неоснователна и същата следва да се остави без уважение, а разпореждането,
в обжалваната му част да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261/02.08.2021 г. по ч.гр.д. №
20213610100454 на РС – Велики Преслав, в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД гр. София за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу АЙШ. Н. Р. с ЕГН
********** и Н. АЛ. Н. с ЕГН ********** за претендираната договорна
лихва за периода от 01.06.2016 г. до 01.07.2017 г. за горницата над 81.92 лева
до пълния предявен размер от 411.99 лева.
В останалата необжалвана част, разпореждането е влязло в законна
сила.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5