Решение по дело №2030/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Средец“, ул.“Княз Александъ𠹓 № 12, представлявано от Изпълнителния директор Ц Б , чрез старши юрисконсулт В В , срещу Решение № 837/01.06.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200813/2023г. на Районен съд гр. Варна, четиридесет и пети състав, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВН0-2-9/11.01.2023г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Варна, с което на основание чл.94, ал.5 от Закона за защита при бедствия на предприятието е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.

С изложени аргументи жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт с.п. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С депозиран отговор по касационна жалба от 27.07.2023г. поддържа жалбата на основанията изложени в нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районния съд е установил от фактическа страна следното:

На 09.12.2021г. св. Г  М  С , инспектор в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, на осн. чл.87 от Закона за защита при бедствия, извършила проверка на обект – язовир „Радан войвода“ в землището на с. Радан войвода, община Вълчи дол, публична държавна собственост с предоставени права за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. При проверката констатирала, че изготвения авариен план по реда на чл.35, ал.2 от ЗЗБ не е в пълна форма и съдържание, съгласно изискванията на Приложение № 2 към чл.57, ал.2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, като не са били изготвени карти на уязвимите от заливане зони от първа висока степен на потенциална опасност. За установеното съставила Констативен акт за резултати от проверка № КА-ПБЗН-ВН0-12-18/09.12.2021г., с който било дадено предписания да се изготвят карти на уязвимите от заливане зони от първа висока степен на потенциална опасност със срок на изпълнение 31.05.2022г.

На 03.08.2022г. св. В С  – инспектор в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна установила, че даденото предписание не е изпълнено, като приела, че с това е извършено нарушение на чл.89, ал.2 от ЗЗБ, за което съставила срещу предприятието акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗН-ВН0-13-3/29.09.2022г. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление въззивния съд е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че вмененото административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. Според съда ДПУСЯ е било надлежно уведомено за дадените предписания на 14.12.2021г., чрез пълномощника си, които предписания не са били обжалвани и са влезли в сила. Предвид това съдът е приел, че предписанията са били задължителни за адресата, но не са били изпълнени, който факт е бил установен при извършената на 03.08.2022г. проверка. Именно бездействието на жалбоподателя за изпълнение на даденото предписание съставлява нарушение на чл.89, ал.2 от Закона за защита при бедствия, поради което правилно е бил санкциониран. Съдът е изложил мотиви, както относно липсата на основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, така по отношение правилното приложение на санкционната норма.

Решението е правилно.

Въззивният съд е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на ДПУСЯ е ангажирана за нарушение на чл.94, ал.5 от Закона за защита при бедствия. Съгласно посочената разпоредба, който не изпълни предписание по чл.89, се наказва с глоба от 200 до 2000 лева или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лева. Съобразно разпоредбата на чл.89 от ЗЗБ, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания.

От доказателствата по делото категорично установено е, че с Констативен акт за резултати от проверка, извършена на осн. чл.87 от ЗЗБ № КА-ПБЗН-ВН0-12-18/09.12.2021г., на язовир „Радан войвода“ – публична държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на ДПУСЯ, е дадено предписание, за което на 03.08.2022г. е установено, че не е изпълнено.

Предвид изложеното и с оглед установеното неизпълнение на влязло в сила задължително предписание от страна на ДПУСЯ, правилно въззивния съд е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.94, ал.5 от ЗЗБ.

Правилно ВРС е приел и че предвид характера на нарушението и интензитета на неговата обществена опасност, в контекста на опазването на човешкия живот, здраве и имущество, не са налице основания случаят да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Предвид изхода на спора и направеното изрично искане, в полза на ответната страна на основание чл.63д, ал.1, вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Водим от горното, Административен съд гр. Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 837/01.06.2023г., постановено по НАХД № 20233110200813/2023г. на Районен съд гр. Варна.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, Район „Средец“, ул.“Княз Александъ𠹓 № 12, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М. Б., да заплати на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80.00 /осемдесет/лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване..

	Председател:
	Членове: