Решение по дело №447/2022 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 81
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Никола Тодоров Делиев
Дело: 20221620100447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. гр. Лом, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20221620100447 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 342, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 92, във вр. с чл. 86, във вр.
с чл. 79 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с
ЕИК ********* (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез пълномощника адв.
З. Й. Ц. от САК, със съдебен адрес: гр. ****, срещу Д. Б. Д., с ЕГН
**********, с посочен в исковата молба адрес: с. ****.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между страните е имало сключени договори и
допълнителни споразумения за мобилни услуги, по които ответникът е
неизправна страна.
Ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги, които ищецът е
фактурирал.
Твърди се, че между страните са сключени договори за лизинг.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите суми, договорите за
мобилни услуги били прекратени предсрочно по вина на абоната и била
начислена и неустойка в размер на три месечни абонаментни такси по всеки
един от договорите. Договорите за лизинг са с изтекъл срок и всички
лизингови вноски са дължими.
1
Ищецът подал Заявление по чл. 410 от ГПК. След като длъжникът по
заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за
изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяването на установителен иск.
Иска се: да бъде признато за установено съществуването на вземането
на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 2007/2020 г. по описа на Районен съд - Лом, против длъжника -
ответник Д. Б. Д., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес: с.
****, както следва:
903,25 лв. (деветстотин и три лева и двадесет и пет стотинки), явяваща
се сбор от задълженията по фактура № **********/10.04.2019 г.,
фактура № **********/10.05.2019 г. и фактура № **********/10.07.2019
г.;
законна лихва от подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по водене на заповедното и
исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с
доклада си по делото, че между страните са няма спорни фактически
твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно
призовани не се явяват и не се представляват.
От пълномощника на ищцовата страна, адв. З. Ц., е постъпило
Становище, в което исковете се поддържат по основание и размер. С исковата
молба е направено искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Претендира разноски.
Ответникът Д. Б. Д. не се явява, не сочи уважителни причини за
неявяването си и не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява следното:
Приложено е ч. гр. д. № 2007/2020 г. на РС – Лом, видно от което, по
Заявление на ищеца и в негова полза, е издадена Заповед № 260470 от
21.12.2020 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника – длъжник, за сумата от 903,25 лв. /деветстотин и три лева и
двадесет и пет стотинки/ - неизпълнени парични задължения по Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.08.2015 г., Допълнително споразумение
№ ********* от 09.08.2018 г. към договор за мобилни услуги, Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 29.08.2018 г.,
индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури с №
**********/10.04.2019 г.; № **********/10.05.2019 г. и №
**********/10.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 385 лв. /триста осемдесет и пет
2
лева/, от които 25 лв. /двадесет и пет лева/ - платена държавна такса и
адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/ с включен
ДДС.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и, на
основание чл. 415 от ГПК, съдът, с Разпореждане от 31.01.2022 г., е указал на
заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от съобщението. Последното е получено от заявителя - настоящ ищец на
08.02.2022 г.
Исковете, предмет на настоящото производство, са предявени в
указания срок.
Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на
препис от Исковата молба и подаване на писмен отговор /чл. 131 от ГПК/,
което той е получил на 19.10.2022 г. по месторабота – „ЕКОФРУТ“ ООД със
седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез С. Д., прокурист, със
задължение да предаде, и призовка за страна за открито съдебно заседание
/чл. 142 от ГПК/, ведно с Определение № 1524 от 02.12.2022 г. по чл. 140 от
ГПК, връчено на 28.12.2022 г. при условията на чл. 41, ал. 1 от ГПК, са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона
предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането
на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено
решение, като предявените исковете бъдат уважени изцяло.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство,
следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство,
с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на
25,00 лв. – държавна такса и 360,00 лв. – адвокатски хонорар, или общо
385,00 лв.
По предявените установителни искове – предвид пълното им уважаване,
ответната страна ще следва да понесе сторените от ищеца разноски в размер
на 225 лв. довнесена държавна такса и 360 лв. – адвокатски хонорар, или
общо 585 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото за тази инстанция в общ размер 970
лв., за производството по общия исков ред и за заповедното производство по
ч. гр. д. № 2007/2020 г. на РС - Лом.
Мотивиран от горните съображения, и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. Д., с ЕГН
**********, с посочен в исковата молба адрес: с. ****, че към него
съществува изискуемо вземане на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, по издадената по ч.
гр. д. № 2007/2020 г. на РС – Лом Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260470 от 21.12.2020 г., за сумата от 903,25
лв. /деветстотин и три лева и двадесет и пет стотинки/ - неизпълнени парични
задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2015 г.,
Допълнително споразумение № ********* от 09.08.2018 г. към договор за
мобилни услуги, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 29.08.2018 г., индивидуализирани по размер и основание в издадени
фактури с № **********/10.04.2019 г.; № **********/10.05.2019 г. и №
**********/10.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Д. Б. Д., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба
адрес: с. ****, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, сторените разноски
в общ размер на 970,00 лв. (деветстотин и седемдесет лева), от които – 385,00
лв. за заповедното производство и 585,00 лв. за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу Решението по реда на чл. 240
от ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните.

Да се отдели ч. гр. д. № 2007/2020 г. по описа на PC – Лом от
настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4