Решение по адм. дело №534/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от „Авантехно“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Керамика“ № 1, ЕИК *********, представлявано от управителя И. В. О., чрез пълномощник адв. М. К. от АК – Сливен, срещу отказ за издаване на становище за класифициране на изделия и технологии от министерството на икономиката и индустрията, обективиран в писмо от 09.07.2025 г., подписано с електронен подпис от секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение (Междуведомствената комисия).

С разпореждане № 1626 от 25.08.2025 г. по настоящото дело съдът е указал на оспорващия да отстрани нередовности по чл. 150 и чл. 151 АПК в неговата жалба, сред които и такива за уточняване на оспорения от него административен акт. С уточнителна молба от 01.09.2025 г. „Авантехно“ ООД е заявил, че жалбата е срещу невръченото им Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание на 08.07.2025 г. на Междуведомствената комисия и ненаименован документ (визирайки уведомително писмо № АУ-01-348 от 09.07.2025 г.), получен по електронен път и подписан от секретаря на Междуведомствената комисия, за постановен отказ да се издаде становище за класифициране на изделия и технологии от Министерството на икономиката и индустрията.

В съдебно заседание оспорващата страна „Авантехно“ ООД, редовно призована, е представляван от управителя И. В. О. и чрез пълномощник адв. М. К. от АК – Сливен.

В съдебно заседание административният орган, редовно призован, не е представляван. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрк. К., в които е изложил позиция за неоснователност жалбата, считайки оспорения акт за законосъобразен и молейки съда да даде ход на делото при тяхно отсъствие на насроченото открито съдебно заседание. Претендирал е разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Съдът след като е докладвал делото в проведеното на 29.09.2025 г. открито съдебно заседание, с протоколно определение № 1805 е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу писмо от 09.07.2025 г. на секретаря на Междуведомствената комисия и е прекратил производството по делото в тази част. Съдът е изложил мотиви за недопустимост на оспорването в тази част, тъй като писмото не носи белезите на индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на съдебен контрол по чл. 145 и сл. АПК, а има само уведомителен характер за издаден от ответната страна отказ. С него не се засягат законните права и интереси на жалбоподателя, а единствено се информира дружеството за произнасянето на органа по неговото заявление. Определението не е оспорено в указания 7-дневен срок и е влязло в сила.

Производството е продължило по жалбата на дружеството срещу Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на Междуведомствената комисия.

След запознаване със съдържанието на оспорения акт в открито съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия е изложил доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, както и такива, че същият не е мотивиран. Оспорващото дружество е поискало от съда да отмени атакуваното решение на комисията, с претенция за присъждане на разноските по делото.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително представената в цялост от административния орган със съпроводително писмо по чл. 152, ал. 2 АПК административна преписка, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят „Авантехно“ ООД е вписан в търговския регистър като дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност производство и продажба на машини, спедиционни и превозни сделки, международен транспорт и др. По данни от жалбоподателя, потвърждаващо се и от извлечение от митническа автоматизирана система за изнасяне, при опит за износ на опаковъчна станция за насипни материали с крайна дестинация купувач в Република [държава], същите са задържани на митницата с изискване за подаване на заявление за класифициране на изделия и технологии. Такова е подадено от дружеството с вх. № АУ-01-348/09.04.2025 г. за машини и прилежащи части към тях, описани в приложение № 1: Опаковъчна станция за прахова боя, крак с колело, клапан за аспирация, шнеков вал, лопатка за шнеков вал. До „Авантехно“ ООД е отправено писмо изх.№ АУ-01-348/11.04.2025 г. от директора на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на икономиката и индустрията, с което са дадени указания за коректно попълване на заявлението за класифициране на изделия и технологии за износ с попълнени модел и брой на изделията, тарифен код и позиция на съвпадение, приложение № 1 в табличен вид (с указания за неговото попълване), изискване на копие от външнотърговските документи със съответните контрагенти и оригинали на декларациите от крайните потребители на изделията за конкретна крайна употреба и че същите няма да се използват за военни цели, както и че няма да се изнасят за Руската федерация и [държава]. От дружеството е представено коригирано заявление за класифициране на изделия и технологии № 01-348/17.04.2025 г. В отговор е получено писмо № АУ-01-349/08.05.2025 г. директора на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на икономиката и индустрията, според което към този момент са се извършвали допълнителни проверки, за осъществяването на които не се е изисквало съдействие от страна на дружеството. С писмо № АУ-01-348/18.06.2025 г. от директора на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ към Министерството на икономиката и индустрията са дадени указания на дружеството за представяне в деловодството на Министерството на икономиката и индустрията информация относно планирания от него вид на транспорта и маршрута за транспортиране на изделията. От „Авантехно“ ООД е депозиран отговор по поставените въпроси относно планирания вид на транспорта и неговия маршрут. По преписката е представено писмо от електронен адрес на Държавна агенция „Национална сигурност“ за извършена проверка от тяхна страна и предложение заявлението да бъде разгледано на заседание на Междуведомствената комисия. Съответно на 08.07.2025 г. по заявлението на дружеството в оспореното решение е постановена резолюция „отказва издаването на становище от МИИ“. В хода на съдебното дирене процесуалния представител на жалбоподателя представя извадка от митническа автоматизирана система за изнасяне, показваща неразрешено вдигане на стока за износ.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, допустими и относими доказателствени средства, които не са оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Според така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу акт по чл. 21, ал. 3 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на Междуведомствената комисия, с което е отказано издаването на становище за класифициране на изделия и стоки.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, в дневния ред за заседанията на Междуведомствената комисия могат да се включват за обсъждане освен заявления за извършване на регистрация и за издаване на разрешения и други въпроси от компетентността на междуведомствената комисия. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, Междуведомственият съвет и Междуведомствената комисия се ръководят от министри, съответно според ал. 2 от същата разпоредба, съставът на Междуведомствената комисия включва представители на Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“. Обжалваното решение на комисията е подписано от всички от определените в нормата членове на колективния орган, поради което същото е валидно.

Решението на Междуведомствената комисия е постановено при грубо нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК . Съгласно цитираната норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Излагането на мотиви позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. В тази връзка, мотивите на административния орган имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност. Липсата на такива представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително от същия орган, който е издал оспорения акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Възможността за мотивиране на акта с последващ различен документ е обвързана от условията това обстоятелство да не затруднява способността на неговите адресати своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, съответно да не се лишават по-горният административен орган или съдът, пред които актът е обжалван, от необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. В обжалваното Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на Междуведомствената комисия липсва посочване както на фактическо, така и на правно основание, което да обоснове формираното от административния орган властническо волеизявление, с което се засягат права и законни интереси на адресата на акта и настоящ оспорващ. При тези обстоятелства, съдът е възпрепятстван от извършване на дължимата преценка за законосъобразност. Яснота по отношение формираното волеизявление, доколкото и е недопустимо такава да бъде внесена едва при образувано вече съдебно производство по оспорване на постановения отказ, не е направена и с представеното писмено становище от процесуалния представител на административният орган.

Налице е пълно отсъствие на реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановяване на бланкетния отказ за издаване на становище за класифициране на изделия и технологии, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.

Изложеното по-горе налага извода, че административният акт е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на заявителя, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт.

В допълнение следва да се изложи, че настоящият състав не квалифицира постановения от органа акт като отказ за разглеждане на заявлението по същество, доколкото и пълната липса на изложени съображения от негова страна, формално носи някои от белезите на такова волеизявление. На първо място, в диспозитива на акта е посочено, че се отказва издаване на становище, вместо да се отказва разглеждане на заявлението по същество. Освен това, видно от административната преписка, към дружеството няколкократно са отправяни указания за отстраняване на нередовности по неговото искане, които всеки път са приети за изпълнени от администрацията, съответно до жалбоподателя е адресирано писмо от административния орган с уведомление за извършване на допълнителни проверки по заявлението и липса на необходимост на съдействие от страна на дружеството за тяхното осъществяване, т.е. заявлението е прието като редовно и внесено по съответния ред за разглеждане по същество от колективния орган на тяхно заседание на 08.07.2025 г. Предвид изложеното, доколкото и колективният орган не е изложил никакви съображения по съществото на спора, настоящият състав приема този пропуск за нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а не за липса на разглеждане по същество на заявлението.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Видно от представените по делото доказателства, сторените такива са в общ размер на 1150 лева, съставляващи внесена съгласно указанията на съда държавна такса в размер на 50 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № ********** от 17.07.2025 г. в размер на 1100 лева. От процесуалния представител на административния орган в писмени бележки е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което настоящият състав намира за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Следователно, договореният и заплатен хонорар от оспорващото дружество от 1100 лева не е прекомерен, предвид проявената от процесуалния представител на жалбоподателя процесуална активност по явяване в насроченото открито съдебно заседание и представяне на писмени доказателства. При тези съображения съдът намира, че претенцията за разноски на „Авантехно“ ООД следва да бъде уважена изцяло, като сторените такива в производството в общ размер на 1150 лева се възложат в тежест на ответния административен орган.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3 по Протокол № 475 от заседание от 08.07.2025 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, по жалбата на „Авантехно“ ООД.

ИЗПРАЩА преписката на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Министерство на икономиката и индустрията да заплати на „Авантехно“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Керамика“ № 1, ЕИК *********, представлявано от управителя И. В. О., разноски по делото в общ размер 1150 (хиляда сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните.