Р Е Ш
Е Н И Е
№ 476 / 15.11.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при
секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 463/2021 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 48/25.08.2021 г., постановено по АНД № 20211630200687/2021 г. по описа на РС Монтана, е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 51/12.05.2021 г. издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, с което на „Чез разпределение България“ АД, със седелище и адрес на управление ***, Бенчмарк Бизнес център, представлявано от Душан Рибан, Виктор Станчев и Петър Холаковски, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 60 000 лв., на основание чл.206, ал.3 във връзка с чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката.
Решението, е обжалвано от „Чез разпределение България“ АД, с искане да бъде отменено, заедно с потвърденото с него НП. Жалбата е аргументирана с подробни доводи за незаконосъобразност на НП, които са били изложени в жалбата до РС Монтана.
В жалба пред АС Монтана и в о. с. з., касаторът, чрез процесуалния представител Д.Дуевски, поддържа жалбата и моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника Р.Берков, оспорва жалбата и излага доводи в подкрета на решението на РС Монтана.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро ЗАНН и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Приетата за установена установената от въззивния съд фактическа обстановка е, че вследствие на постъпила жалба от потребител била извършена проверка на дружеството, при която било установено, че от 29.09.2020 до 06.10.2020 г. е доставило до обект на Веселия Ганова, с абон.номер **********, на адрес с.Лехчево, ул.Х.Димитър №44, електрическа енергия с качество, неотговарящо на показателите в т.3.2.1.3.2 от Методика за отчитане на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители, приета от КЕВР с решение по протокол № 87/17.06.2010г.
С оглед констатираното бил съставен АУАН № Е- КРС-16/14.01.2021 г., в което е посочено, че е нарушена разпоредбата на т.3.3.1 от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., с което е осъществен състава на чл.206, ал.3 от Закона за енергетиката
Настоящият касационен състав, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. Въззивнита инстанция всякога е длъжна да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивна инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на НП. Резултатът от тази проверка не може да е формален. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени. Всяко отклонение от принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.
В случая възраженията, релевирани с въззивната жалба, не са обсъдени и всъщност отхвърлени от РС декларативно, без да са ясни съображенията и изложени мотиви от съда за това. В крайна сметка въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея.
Касационният контрол за законосъобразност на оспореното съдебно решение, упражняван от АС Монтана е ограничен от въведените с жалбата основания /чл. 218, ал. 1 от АПК/, с изключение на съответствието му с процесуалните изисквания, свързани с правораздавателната власт на въззивната инстанция, съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба и с материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. При липсата на изчерпателни фактически и аргументирани правни изводи в мотивите към решението относно релевантните за процесуалната законосъобразност на издаденото НП обстоятелства, оспорени с въззивната жалба /относно приложимия стандарт, посочената точка от приложимата Методика и приета повторност на нарушението/, и включени в предмета на доказване по делото, не може да бъде осъществен дължимия от АС контрол за законосъобразност. Недопустимо е АС да постанови акт, който замести този на решаващия съд, което би лишило страните от една съдебна инстанция по фактите и приложението на закона. По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана.
Предвид изхода на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото.
Предвид което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение, постановено по АНД № № 20211630200687/2021 г. по описа на Районен съд Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: