Решение по дело №4368/2019 на Софийски градски съд

     Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е     № ……

Гр. София, 14.04.2020 г.

 

 

                            В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                     ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                        Мл. съдия : Светослав Спасенов

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4368/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 473026/18.03.2018 г. по гр. д. № 11977/2017 г. по описа на СРС, 57 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Н.З. с ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК:  *******сумата от 250, 34 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент № 111, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх. А за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. - подаване на заявлението до окончателното й изплащане, а  както и сумата от 33, 17 лв. обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 250, 34 лв. за периода 31.12.2013 г. - 28.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2017 г. по гр.д. № 64874/2016 г. по описа на CPC, 57- ми с - в. С решението искът за главницата е отхвърлен за разликата над 250, 34 лв. до пълния предявен размер от 282, 14 лв. и ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедното производство съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите. 

Недоволен от решението в уважителната част е останал ответника Д.Н.З., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Съдът неоснователно е приел, че страните са обвързани в облигационна връзка, доколкото липсват доказателства в посочения смисъл. Част от задълженията по извлечението от сметки, прието по делото, са извън претендирания период. Общата фактура от 31.07.2016 г. също излиза извън процесния период, съобразно извлечението към исковата молба. Поддържа се, че доколкото плащането на фактурата е определено от ищеца на 14.09.2016 г., следва, че падежът на задълженията по нея настъпва след тази дата. Следователно сумите по фактурата не могат да се претендират от ищеца доколкото тяхната изискуемост е настъпила след заявения период. Излагат се и доводи, че не е доказано по безспорен начин, че общият топломер в абонатната станция е годно средство за измерване и е минал необходимите метрологични проверки. Моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 24.02.2020 г. ищецът оспорва въззивната жалба и моли да се остави без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските на насрещната страна

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД също не взема становище по жалба.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

 Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

Производството се развива след подадено от ответника в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК.

Решението се оспорва само по уважените главни искове, като в останалата част е влязло в сила.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Като се съобразят посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е собственикът на имота, физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.

Като е съобразил доказателствата, в това число нот. акт № 13, т. І, рег. № 1000, дело № 2/19.04.2013 г. и заявление за откриване на партида, подадено от ответника на 21.06.2013 г., СРС основателно е приел за установено, че между страните е възникнало правоотношение относно ползването на ТЕ за апартамент № 111, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх. А в процесния период. Възраженията на ответника за недоказаност наличието на договор с ищеца са неоснователни.

По силата на законовата уредба, облигационното правоотношение с ищеца във връзка с доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на дружеството. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на ползващите лица, въпреки, че е предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни и не се излагат твърдения ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагане на специални условия.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.

Въззивният съд споделя изводите, че при определяне на сумите за потребление на ТЕ, дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, следва да се съобрази заключението на СТЕ, приета пред СРС. Вземайки го предвид и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление на имота са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвено след анализ на приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС, като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. Единственият радиатор в имота е „затапен“ – т. е. демонтиран, според протокол от 01.07.2013 г. и топлоенергията се начислява единствено за потреблението от една щранг лира в банята, която няма монтиран разпределител. Вещото лице е констатирало, че в имота не са доставя топла вода и не се начисляват суми за подгряване на вода. На потребителя се начисляват и сума за ТЕ за сградна инсталация, която е определена от ФДР, съгласно Методиката по Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Вещото лице е констатирало, че има свидетелства за метрологични проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция. В заключение СТЕ е достигнала до извод, че общата сума за топлинна енергия, начислена за периода м. 11.2013 г. - м. 04.2016 г. е в размер 250, 24 лв.

Относно другото поддържано възражение в жалбата - че общата фактура от 31.07.2016 г. излиза извън процесния период и не се установява изискуемост на вземането, поради което не се дължат суми от ответника, въззивният съд намира, че фактурирането на сумите от страна на доставчика в една обща фактура, с дата извън процесния период, не влияе на изискуемостта на вземането на ищеца и на дължимостта на сумите за доставената до имота ТЕ.  Възраженията поддържани в жалбата са неоснователни.

Както е приел и СРС фактурите, като частни свидетелстващи документи  (чл. 178, ал. 1 ГПК), обективиращи изгодни за техния издател факти, притежават само формална доказателствена сила и при условие, че не са подписани от ответника, те не притежават доказателствена сила спрямо него. Реалното потребление на ТЕ в имота е установено по делото с останалите писмени доказателства – заключението на СТЕ и документите представени от ФДР.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният състав намира следното :

Относно признатите от СРС задължения за лихви за забава върху главното вземане във въззивната жалба не се излагат никакви конкретни съображения от ответника.

Следва да се посочи обаче,  че за част от задълженията на ответника (от м. 11.2013 г. до м. 02.2014 г.) приложение ще намерят ОУ на ищеца от 2008 г. Съгласно ОУ на ищеца от 2008 г., купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Както е посочил и СРС, за тези задължения потребителят изпада в забава по отношение на плащането с изтичане на срока за изпълнение и без да е необходимо за бъде изрично канен.

При това ответникът е в забава само по отношение плащането на сумите от м. 11.2013 г. до м. 02.2014 г., които според СТЕ са в размер на 79, 45 лв. На основание чл. 162 ГПК съдът определя лихвата за забава върху тази сума за периода от 31.12.2013 г. до 28.10.2016 г. в размер на 22, 83 лв. с лихвен калкулатор за законна лихва на НАП.

По отношение дължимите суми за топлинна енергия след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са заплатени в срока по ал. 2. Анализът на нормите на ОУ на ищеца от 2014 г. сочи, че отделните периодични задължения стават изискуеми ежемесечно, но длъжникът изпада в забава на плащането им само ако не изпълни задължението в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период на интернет страницата на ищеца.

Следователно за вземанията след м. 02.2014 г. не е установено, че ответникът е поставен в забава и претенциите са изцяло неоснователни за този период.

Предвид изложеното и доколкото крайните изводи на съда като цяло съвпадат с изводите, до които е достигнал СРС, решението в частта, в която е уважена главната претенция за установяване на задължения за ТЕ е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено. По отношение решението в частта, касаеща лихвите за забава, решението следва да се отмени над размер от 22, 83 лв. (лихва върху главницата за м. от 11.2013 г. до 02.2014 г. в размер на 79, 45 лв.) до присъдения размер от 33, 17 лв. и исковете да се отхвърлят.

Предвид изхода от спора решението следва да се отмени и в частите, в които в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски за СРС, както следва : над размер от 566, 38лв. до присъдените 588, 01 лв. - за исковото производство и над размер от 63, 89 лв. до присъдените 66, 40 лв. -за заповедното производство.

В полза на ответника следва да се присъдят и разноски от по още 19, 54 лв. за исковото и заповедното производства - т. е. общо 39, 08 лв.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора право на разноски за уважената част от жалбата има ответника. В негова полза съдът присъжда общо 52 лв. разноски за СГС - от държавната такса и от адвокатското възнаграждение, съобразно отхвърлените искове.

Ищецът също има право на разноски, но съдът не присъжда такива, като приема, че в негова полза не е осъществено процесуално представителство във въззивното производство.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 473026/18.03.2018 г. по гр. д. № 11977/2017 г. по описа на СРС, 57 с - в, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Н.З. с ЕГН: ********** дължи на «Т.С. ЕАД с ЕИК: *******сумата над размер от 22, 83 лв. (лихва върху главницата за м. от 11.2013 г. до 02.2014 г. в размер на 79, 45 лв.) до присъдения размер от 33, 17 лв. - обезщетение за забава за периода 31.12.2013 г. - 28.10.2016 г., както и в частта, в която Д.Н.З. с ЕГН: ********** е осъден да заплати на  «Т.С. ЕАД с ЕИК: *******на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, разноски за СРС, както следва : над размер от 566, 38 лв. до присъдените 588, 01 лв. - за исковото производство, а над размер от 63, 89 лв. до присъдените 66, 40 лв. - за заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Н.З. с ЕГН: ********** дължи на «Т.С. ЕАД с ЕИК: *******сумата над размер от 22, 83 лв. (лихва върху главницата за м. от 11.2013 г. до 02.2014 г. в размер на 79, 45 лв.) до присъдения размер от 33, 17 лв. - обезщетение за забава за периода 31.12.2013 г. - 28.10.2016 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 473026/18.03.2018 г. по гр. д. № 11977/2017 г. по описа на СРС, 57 с – в, в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Д.Н.З. с ЕГН: ********** дължи на «Т.С. ЕАД с ЕИК: *******сумата от 250, 34 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - апартамент № 111, находящ се в гр. София, ул. „*******, вх. А за периода 01.11.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 14.11.2016 г. – подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сумата от 22, 83 лв. обезщетение за забавено изпълнение за периода 31.12.2013 г. - 28.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2017г. по гр.д. № 64874/2016 г. по описа на CPC, 57- ми с-в.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД - за главницата е отхвърлен за разликата над 250, 34 лв. до пълния предявен размер от 282, 14 лв.

 

            ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ********, с адрес *** Б да заплати на Д.Н.З. с ЕГН: **********, със съдебен адрес *** - адв. Х., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски от още по 19, 54 лв. за исковото и заповедното производства пред СРС (т. е. общо 39, 08 лв.), както и общо 52 лв. от платените за адвокат и държавна такса за СГС, с оглед отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                              2.