РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Пловдив, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Розалия Н. Т.а
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Търговско дело №
20235300900650 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът М. И. С., ЕГН **********, от гр. П. ****, със съд. адрес: гр. С.,
ул. **** № ***, чрез адв. Р. М., е предявил срещу ответника ЗК „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., ведно със законната лихва от 16.12.2022 г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Твърди, че **** г. около **** ч. в гр. П. ***, водачът на лек автомобил
„Опел Вектра“, рег.№ ***** - Р. С. М., излизайки от път без предимство,
отнема предимството на движещия се по ул. *** от изток на запад, в посока
изход от гр. П.***, мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ ****, управляван
от С. Р. А., в резултат на което реализира ПТП. Съставен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ ******** г. и е образувано ДП №
137/2022 на СРПТ при ОД на МВР – Пловдив.
При ПТП са причинени телесни увреждания на М. И. С., ЕГН
**********, който е пътник на описания по-горе мотоциклет. Той е откаран в
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – Пловдив, където са
установени: охлузвания по лицето; кръвотечение от носоглътката, ГКС – 10 т.;
1
грубо адекватен, буйстващ; пневмоцефалия вляво и вдясно предно
темпорално; фрактура на базата на черепа, ангажираща левия мастоид и
крилата на сфеноидалната кост, двустранно; прекъсната цялост на латералната
стена на левия сфеноидален синус; хемосинус; фрактура на базата на черепа с
пневмоцефалия. Направена е носна тампонада, поставен е постоянен
уретрален катетър, проведена е медикаментозна терапия.
Изписан е на **** г. с окончателна диагноза: „Счупване на основата на
черепа, закрито“, като С. е продължил да има периферна пареза на нервус
фациалис вдясно. По повод зачестили припадъци със загуба на съзнание,
прехапване на езика и изпускане на тазови резервоари на 11.04.2023 г. ищецът
е приет в Неврологично отделение на МБАЛ „Св. П.“ ЕООД – Пловдив,
където му е поставена диагноза „Структурна епилепсия с големи тонични
припадъци с нарушение на съзнанието“, както и „Състояние след
посттравматична фрактура на базата на черепа“.
Процесното ПТП причинило на ищеца внезапно и неочаквано
увреждане на здравето с множество болки и страдания. Поради сериозната
травма в областта на главата и настъпилата вследствие на нея фрактура на
основата на черепа, ищецът страда от постоянно нарастващо и мъчително
главоболие, като болката се засилва при всеки опит за физическо натоварване
или дейност. Принуден е да лежи в покой, като избягва резки движения и
вибрации. Ищецът се оплаква също от замаяност и сънливост, чувства се
разсеян и дезориентиран, има проблеми с концентрацията. Излъчванията на
телевизионни и др. електронни екрани го дразнят и предизвикват
прилошаване. Има проблеми и с храненето, тъй като непрекъснатото
главоболие и замаяност предизвикват гадене и чести позиви за повръщане.
Поради увредата на лицевия нерв, ищецът не чувства дясната страна от
лицето си и има затруднения при говорене и мимики. Търпи болки и
дискомфорт и от причинените му натъртвания и охлузвания по тялото.
В резултат на ПТП ищецът преживял силен стрес и шок, станал
напрегнат и тревожен. И до момента му е трудно да се отърси от преживяното,
станал е неуверен и плах, притеснява се да излиза по улиците при интензивен
трафик, избягва да пътува с МПС. Страда от нарушения на съня и често има
кошмари. Загрозяващите охлузвания по лицето и парализата на лицевия нерв
силно го смущават и понижават самочувствието му, поради което ищецът е
2
ограничил драстично контактите си.
Към датата на ПТП лекият автомобил „Опел Вектра“, с рег.№ *****, е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника ЗК „Бул Инс" АД с полица №
********, валидна от 02.03.2022 г. до 01.03.2023 г.
Затова на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ ищецът предявил на 16.12.2022
г. извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди пред застрахователя ЗК „Бул Инс" АД с вх.№ ******* г., поради което и
на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск по съдебен ред.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати обезщетения за претърпените от него в резултат на ПТП
неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на заявяване на претенцията на 16.12.2022 г. до окончателното
плащане и направените по делото съдебни разноски, в т.ч. адв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Възразява относно претендираното от ответника адв. възнаграждение
като прекомерно.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в молба
от 26.03.2025 г. по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, бул.
Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М. Г., е подал отговор, в който
заявява, че оспорва предявения иск по основание и по размер.
Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на лекия
автомобил „Опел Вектра“, рег.№ ***** - Р. С. М.. Твърди, че вината за ПТП е
на водача С. Р. А., който е управлявал мотоциклета „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№
****, с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, както и без
да притежава валидно СУМПС от необходимата категория „А“.
При условията на евентуалност твърди, че е налице независимо
съизвършителство от страна на двамата водачи на МПС - Р. С. М. и С. Р. А.,
който като водач на мотоциклета „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ ****, има
сключена застрахова „Гражданска отговорност“ с ЗК „Лев Инс“ АД – София,
ЕИК *********.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното
3
ПТП и претендираните от ищеца неимуществени вреди, в т.ч. и по отношение
на епилептичните припадъци. Оспорва и твърденията на ищеца, че се страхува
от автомобили, чувства се подтиснат и напрегнат и контактува само с най-
близките си хора.
Счита претенцията за силно завишена по размер и не отговаряща на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на икономическата конюнктура
в страната, като самият ищец е заявил претенцията си пред застрахователя в
размер на 80 000 лв. Счита, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди
е основателна до размер от 40 000 лв.
При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, тъй като той е пътувал без поставена предпазна
каска на главата и се е съгласил да пътува на мотоциклет, управляван от водач,
който няма необходимата категория за управление, като по този начин
напълно неоправдано сам се е поставил в условията на завишен риск.
Оспорва и претенцията за лихви, като счита, че такива не се дължат в
случая, тъй като застрахователят е изискал с писмо изх.№ 1236/22.02.2022 г.
от ищеца допълнителни доказателства за изясняване на фактите по
процесното ПТП, които не са били представени.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да присъди на ищеца
справедливо по размер съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди, ведно с присъждане на разноски, съобразно приложения списък по чл.
80 от ГПК.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и експертизи.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която моли да се обяви за
безспорно настъпването на процесното ПТП и участниците в него, установени
с Констативния протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ *****/**** г.,
както и предявяването на извънсъдебна претенция пред застрахователя на
16.12.2022 г.
Оспорва и счита за неоснователни всички направени в отговора
възражения на ответника, в т.ч. и за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия ищец.
4
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
като допустими и относими направените в отговора оспорвания.
Третото лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД –
София, бул. С.ско шосе 67А, ЕИК *********, чрез юриск. И. Г., в качеството
му на застраховател по застраховка „ГО“ на мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“,
рег.№ ****, е подало отговор, в който заявява, че предявения иск е
неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Оспорва твърденията на ответника, че вината за процесното ПТП е на
водача С. Р. А., който е управлявал мотоциклета „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№
****, с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, както и без
да притежава валидно СУМПС от необходимата категория „А“. Твърди, че
вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „Опел
Вектра“ с рег.№ ***** - Р. С. М., а при условията на евентуалност твърди, че е
налице съпричиняване на равно от водачите на двете МПС.
Оспорва механизма на процесното ПТП и причинно-следствена връзка с
претендираните от ищеца неимуществени вреди. Счита претенцията за силно
завишена по размер и не отговаряща на принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия ищец, тъй като той е пътувал без поставена предпазна каска на
главата. Прави и евентуално възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, тъй като той се е съгласил да пътува на мотоциклет, управляван
от водач, който няма необходимата категория за управление, като по този
начин напълно неоправдано сам се е поставил в условията на завишен риск.
Оспорва и претенцията за лихви, като счита, че такива се дължат след
изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в становище
от 25.03.2025 г. по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не
ангажира доказателства.
Ищецът е подал становище по повод отговора на третото лице – помагач
ЗК „Лев Инс“ АД, в което заявява, че подкрепя твърдението на последното, че
вина за настъпване на ПТП има единствено водачът на лекия автомобил „Опел
Вектра“, рег.№ *****, и оспорва в условия на евентуалност твърдението за
5
независимо съизвършителство на двамата водачи.
Оспорва всички останали твърдения на третото лице – помагач във
връзка с вида и характера на настъпилите неимуществени вреди за ищеца,
причинно-следствената им връзка с ПТП, размера на претенцията и
възраженията за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното н.о.х.д.№ 6625/2024 г., ПРС, 24 н.с., се установява, че с
одобрено от съда протоколно Определение № 370/24.01.2025 г. (л.364 – 370) Р.
С. М., ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на **** г.
в гр. П.***, на ул. *** в близост до № ***, при управление на лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег.№ *****, е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал.
1, по чл. 26, по чл. 35,ал. 2, по чл. 36, ал. 1 и ал. 2, по чл. 47 и по чл. 50, ал. 1 от
ЗДвП и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване
със С. Р. А. е причинил средна телесна повреда на М. И. С., изразяваща се в
счупване на основата на черепа, като линията на счупване обхваща левия
мостоиден израстък, крилата на сфеноидалната кост двустранно и външната
стена на левия сфеноидален синус, наличие на кръв в синуса, наличие на
въздух в черепната кухина, частична парализа на десния лицев нерв, довело
до нараняване, проникващо в черепната кухина.
Със същото протоколно Определение № 370/24.01.2025 г. С. Р. А., ЕГН
**********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. 10, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за
това, че на **** г. в гр. П.***, на ул. *** в близост до № ***, при управление
на мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ ****, е нарушил правилата за
движение по чл. 20, ал. 2, по чл. 21, ал. 1, по чл. 47 и по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Р. С. М.
е причинил средна телесна повреда на М. И. С., изразяваща се в счупване на
основата на черепа, като линията на счупване обхваща левия мостоиден
израстък, крилата на сфеноидалната кост двустранно и външната стена на
левия сфеноидален синус, наличие на кръв в синуса, наличие на въздух в
6
черепната кухина, частична парализа на десния лицев нерв, довело до
нараняване, проникващо в черепната кухина, като деянието е извършено от
водач, управлявал без да има необходимата правоспособност.
От представената справка от Сектор „Пътна полиция“ от 06.03.2024 г. е
видно, че С. Р. А., ЕГН **********, не притежава валидно българско СУМПС,
както и че същият има издадени 4 предходни акта и нак. постановления за
извършени нарушения по ЗДвП, освен процесното ПТП от **** г.
От заключението на съдебната авто-техническа експертиза с в.л. инж. С.
К. М., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебно заседание на 13.06.2024 г., се установява, че при процесното ПТП на
**** г. около **** часа лекият автомобил „Опел Вектра“, рег.№ *****,
управляван от водача Р. М., се е движил по участък от пътя южно на ул. *** в
посока от югоизток на северозапад. В същото време мотоциклетът „Кавазаки
ЗХ“, рег.№ ****, управляван от С. А., се е движил по платното за движение на
ул. *** в посока от югозапад на североизток. Когато мотоциклета е бил на
около 47 м, водачът на лекия автомобил е потеглил и при маневра „завой на
ляво“ е навлязъл в лентата на мотоциклета. Водачът му реагирал след около
0,58 секунди, като задействал спирачката на мотоциклета, но след около 1,78
секунди между него и лекия автомобил настъпил удар - в лявата страна на
лекия автомобил и в предната част на мотоциклета „Кавазаки ЗХ“. Скоростта
на последния непосредствено преди задействане на спирачната му система е
била около 72 км./час, а в момента на удара – около 62 км./час. Скоростта на
лекия автомобил „Опел Вектра“ в момента на удара е била около 5,8 км./час.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен, прав участък от
пътя в зоната на кръстовището между ул. *** и 3 улици без имена, при
движение през деня при ясно време и при видимост на дневна светлина.
Платното за движение в мястото на ПТП е било с асфалтова настилка, която е
била суха. В района на кръстовището няма поставена хоризонтална или
вертикална пътна маркировка за движещите се от запад на изток. По време на
произшествието в лекия автомобил е пътувал само водачът му, а на
мотоциклета е пътувал водачът му и един пътник, който е пострадал – ищеца
М. С..
В конкретната пътна ситуация от момента, в който е реагирал, водачът
7
на мотоциклета при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност е нямал техническа възможност да
установи мотоциклета преди мястото на удара и да избегне ПТП чрез
безопасно екстремно спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било
вътре в опасната зона на лекия автомобил. Такава възможност водачът на
мотоциклета би имал, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със
скорост по-малка от 49 км./час.
Водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ би избегнал удара, ако бе
отложил потеглянето си и навлизането на платното за движение на
мотоциклета.
От заключението на комплексната съдебна авто-техническа и
медицинска експертиза с в. л. инж. С. К. М. и д-р М. К. Б., което съдът
възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че при процесното ПТП на **** г. на ищеца М. С.
като пътник на мотоциклета „Кавазаки ЗХ“ са били причинени следните
травми:
1. счупване на основата на черепа, като линията на счупване обхваща
левия мастоиден израстък, крилата на сфеноидалната кост, двустранно и
външната стена на левия сфеноидален синус; наличе на кръв в синуса;
2. наличие на въздух в черепната кухина;
3. частична парализа на десния лицев нерв,
като първите травми са причинени при удара на главата на ищеца в
задната й част при падането на тялото на земята по гръб, а травмите по т.2 и
т.3 са в резултат на първите.
Носенето на каска за мотоциклет значително намалява риска от
сериозни черепно-мозъчни травми, в т.ч. и фрактури на основата на черепа, но
тя не гарантира абсолютна защита и някои фактори като висока скорост,
неправилно поставена или неподходяща каска, удар с висока интензивност и
специфичен ъгъл, както и повредена или некачествена каска, могат да доведат
до такъв тип наранявания дори при поставена каска за мотоциклет. Въпреки
това носенето на каска значително намалява вероятността и тежестта на
черепно-мозъчните травми.
В случая се установява, че при падането по гръб на ищеца М. С. на
8
земята и удара на главата в задната й част, каската е била на главата му, като в
момента на удара тя се е отделила и е изпаднала. Въпреки това в първия
момент, когато силата на удара е била най-голяма, каската е била на главата на
ищеца, а отделянето й е станало веднага след това. Причините за изпадането
на каската обикновено са свързани с неправилната й употреба (неподходящ
размер, неправилно закрепване и/или поставяне) или недостатъчно добро
качество, в т.ч. износване на ремъците и закопчалките.
От представената мед. документация на ищеца (л.17 – 23; л.153 – 185;
л.205 - 236) и от заключението на съдебно-медицинската експертиза с в.л.
проф. Х. Б. Ж., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните, както и от обясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание на 16.05.2024 г., се установява, че при
процесното ПТП на **** г. ищецът М. С. е получил следните телесни увреди:
травма на главата и тялото; фрактура на черепната основа, преминаваща през
двете сфеноидни кости (двустранно); пневмоцефалия (въздух в черепната
кухина); контузия на мозъка; периферна увреда на лицения нерв.
Травмата на главата е причинила счупване на основата на черепа с
фрактурна линия, пресичаща черепната основа напречно и включваща
фрактура на десния мастоид. Тази фрактура причинява проникване на въздух
в черепната кухина – пневмоцефалия, а фрактурата през мастоида е причина
за периферна увреда на десния лицев нерв, който минава през костен канал в
тази област. Няма компютъртомографски данни за увреда на мозъчния
паренхим, но този тип травми с пневмоцефалия се счита, че причиняват
контузия на мозъка на микроструктурно ниво. Травмата на мозъка може да
бъде разделена на две: микроструктурна, която е невидима за скенера и която
не е тежка травма, но винаги при фрактура с пневмоцефалия има и
функционална травма на мозъка, която след това предизвика травмена
церебрастения.
Травмената церебрастения може да трае различно дълго, а може и цял
живот. Тя се характеризира със субективни оплаквания, без никакви
обективни прояви, които не могат да бъдат уловени дори с изследване на
мозъка и поради това остава субективна. Следтравмената церебрастение
обхваща световъртеж и главоболие.
Наличието на въздух в черепната кухина се резорбира максимум до 2-3
9
седмици след ПТП. Увредата на лицевия нерв обичайно настъпва няколко дни
след травмата и възстановяването зависи от тежестта й, като при ищеца
увредата се е възстановила в рамките на няколко месеца.
При постъпването на ищеца в Н.О. на МБАЛ „Св. П.“ - Пловдив не са
наблюдавани припадъци, за каквито той е съобщил, а проведената там
електроенцефалография (ЕЕГ) е била нормална.
Болките и страданията на ищеца от процесните травми са били
интензивни в острия период, като е възможно да са продължили в по-лек вид и
в следващите няколко месеца под формата на т.н. травмена церебрастения,
която заедно с парезата на десния лицев нерв са продължили няколко месеца.
При прегледа на ищеца от н. на 29.03.2023 г. и при престоя му в МБАЛ „Св.
П.“ не е описана остатъчна пареза. При прегледа на ищеца от вещото лице
проф. Х. Ж. парезата на лицевия нерв е отзвучала и не е налична
неврологична симптоматика.
Относно припадъците на ищеца, приети за епилептични, при липса на
такива в продължение на последните няколко месеца, без да е провеждано
лечение за това, и при единична нормална ЕЕГ според вещото лице е
необходимо по-нататъшно наблюдение на ищеца от н., за да може да се
потвърди тази диагноза.
Според механизма на получените от ищеца телесни увреждания е
налице категорична причинно-следствена връзка с процесното ПТП, с
изключение на възможната епилепсия, за която липсват категорични данни. В
момента здравословното състояние на ищеца е добро, като персистират
оплаквания, присъщи за следтравмена церебрастения, които представляват
функционално разстройство – нарушават комфорта на живот, но не носят
сериозен риск за здравето.
Считам, че при поставена каска естествено уврежданията на главата и на
мозъка би следвало да бъдат по-леки, но е възможно тези увреждания да се
получат и при поставена предпазна каска от страна на ищеца.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза с в.л. А. Я. Д.,
което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и
оспорено от ищеца, както и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание на 16.05.2024 г., се установява, че претърпяното от ищеца на **** г.
ПТП не се е отразило трайно негативно върху психологическото му състояние.
10
Той е имал период от време с неудоволствени преживявания, свързани със
стресово преживяване на нежелано събитие, както и заради физически
увреждания, които са рехабилитирани и отшумели към момента. Не са
установени неблагоприятни отражения или промени в социален,
емоционален, личностен и професионален аспект.
Психологическото състояние на ищеца М. С. към момента на
експертизата е в нормалпсихологични параметри, обичайни и присъщи за
него, в ниски варианти на психична зрялост.
Налице е когнитивна затормозеност, която в конкретния случай не е
болестно обусловена, а се касае за наличие на ниско функциониращи
когнитивни сфери, което затормозява вербализирането на изживяванията,
поради беден речников запас, ниско интелектуално функциониране и
недостатъчно диференцирана личност. Категорично няма основание да се
коментира болестна затормозеност.
По делото са разпитани свидетелите С. Р. А. – участник в процесното
ПТП, И. Т. С. – б. на ищеца, и О. К. К., показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви, макар и при условията на
чл. 172 от ГПК по отношение на първите двама, предвид близката родствена
връзка на свид. С. с ищеца и възможната заинтересованост на тези свидетели
от изхода на спора.
От показанията на свидетеля С. А. - приятел на ищеца, с който „Живеем
в една махала и се познаваме. Живеем и двамата в с.М..“, се установява, че на
**** г. „Аз забрах с мен М. и отидох на зъболекар в П.***, …С моя мотор
отидохме при зъболекаря. …Аз нямам книжка за управление на мотор, нямам
книжка и за управление на кола. М. знаеше за катастрофата, която аз бях
направил с кола. М. знаеше, че аз нямам книжка нито за мотор, нито за кола.
На *** стана катастрофата в П.***. Аз се движех от гр.П.*** към
с.М. по ***, катастрофата стана точно преди табелата за излизане от
гр.П.***. Както карах по главния път, ме засече лека кола „Опел“ и се
ударихме в леката кола с мотора и паднахме - аз и М. паднахме на платното.
…След удара М. изхвърча от мотора по напред, а аз паднах до мотора. И
двамата с М. бяхме с поставени предпазни каски на мотора.
С цели каски бяхме, които са като маска, шлем. И двете каски бяха
лично мои, не помня на коя марка бяха.
11
Колата, която ни засече, дойде от дясно. …Аз се ударих в задната
врата на автомобила от към шофьора. ….Първо се ударихме в колата, след
което и двамата с М. изхвърчахме. Той изхвърча по-напред, след което
моторът се завъртя. След удара в колата моторът се завъртя. Нямах време
да спра. Видях колата отпред, но нямах възможност да спра. В последния
момент я видях, нямах възможност да спра, не съм завивал наляво или
надясно с мотора.
Катастрофата стана през деня, беше светло, настилката беше суха.
Не съм видял да подава мигач автомобила, който ме засече. Колата
директно излезе на главния път, по който се движех аз, не спря преди това“.
От показанията на свид. С. се установява, че „Катастрофата беше
миналата година 2023г. Когато ми се обадиха, че М. е катастрофирал, аз бях
на работа на борсата и чорбаджията ми каза, че трябва да се прибирам,
защото М. е катастрофирал с мотора. Повече от една година мина от
катастрофата.
Отидох на Хирургиите на Пещерско шосе, *** ми беше вече там. Видях
М., беше на носилка го караха, беше в безсъзнание и *** ми ми каза, че
лекарите са й казали, че не дават никаква гаранция за М., че ще оживее.
Когато влезнах да го видя, целият беше в кръв, имаше тампони в ноздрите.
След това докторът ни каза, че трябва да остане човек при него за
придружител, защото може да буйства. Останахме и двамата със
съпругата ми при М.. Казаха ни да не го оставяме да заспи, че трябва
непрекъснато да е буден.
След 2-3 дни М. започна малко по-малко да се оправя. Питах го разни
неща, но той не ми отговаряше, гледаше ме само и не можеше да ме познае.
Питаше ме кой съм аз, не можеше да познае и майка си. След още 2-3 дни
започна да познава майка си, но мен – не. Аз излизах на коридора, за да не го
притеснявам. На 5-6 ден М. започна да ме познава и започна да говори с мен.
Последните дни преди да ни изпишат М. се влоши и взе отново да буйства,
взе да си къса системите, извади си катетъра и започна пак да ме гони,
защото не ме познава.
Много хора идваха на свиждане при М., но докторите не даваха да се
натоварва и не ги допускахме вътре. Като го изписаха от болницата,
лекарят му изписа лекарства за мозъка, които трябва да ги пие и аз ги взех
12
от аптеката. Вземахме такси от болницата и закарахме М. вкъщи. Той спи
при майка ми.
Когато М. се събуди в болницата, устата му беше изкривена и едното
му око седеше засякано и извиках доктора да го види. Докторът ми каза, че
заради това нещо ще изпрати в друга болница М., за да го излекуват. Като
говореше, М. все си кривеше устата. От лявата страна окото също не му е
наред. След няколко дни закарахме М. в другата болница, за да се лекува това
изкривяване на лицето. Като пиеше лекарствата, М. пак почваше да
буйства. Питах го защо, какво става, но той не ми отговоря, само плаче.
Казва, че му е тежко нещо, че не се чувства добре.
Скоро му беше станало лошо, ние не сме били вкъщи с майка му. Той
беше припаднал, баба му е била при него. Баба му е извикала лекар и са го
закарали на преглед. В момента тогава не са му изписали лекарства, защото
той пиеше лекарства и си имаше от преди това.
Друг припадък не е имал, но скоро пак буйстваше. Скоро счупи една
чаша и му се разряза ръката. Не си спомням точно, но известно време М. не
можеше да остава сам. Майка ми стоеше непрекъснато при него, да го
наглежда. Преди катастрофата той ходеше на работа в събота и неделя,
за да изкара някой лев. През другото време учеше, а сега вече спря да учи.
След катастрофата много забравя и не можа да продължи, изкара до 11
клас. Сега понякога се оплаква все, че го боли главата.
М. в момента не работи.“
Според показанията на свид. К., който познава ищеца от малък и с
когото „заедно живеем в село М.“ се установява, че „Октомври 2022 г. бях в
П.*** с моя племенник и видяхме на мястото на катастрофата
мотоциклета. Той го позна, че е на момчето от нашето село, което го
караше - С.. След около два дни разбра, че на мотора освен С. е бил и Д..
Два дни след катастрофата посетих М. в болницата, влезнах в
стаята, родителите му бяха там. Той гледаше само с едното око. Питах го
как е, а той само фъфлеше, устата му беше изкривена. Питах го: „Позна ли
ме?“, а той само вдигна рамене, не ми отговори нищо. Седях две минути в
стаята и излезнах на коридора. Имаше в коридори доста хора, който искаха
да видят, но им казаха, че състоянието на М. не е добре и по-добре да не
влизат.
13
След седмица или 10 дни след като изписаха М., го видях в селото -
беше с придружител, с майка си. Видях го на улицата, влизаше в магазина.
Питах го как е, добре ли е? Пак му беше изкривена устата, фъфлеше нещо,
но аз не можах да разбера какво иска да каже. След може би още една
седмица отидох в дома на М. по друг повод, но и да го видя как е и той пак си
беше в същото състояние, както и преди. Пак не можеше да ме познае и б.
му и майка му ме помолиха да го закарам на нагрявки. Поне 2-3 пъти карах с
моята кола М. на нагрявки на физиотерапия в П.*** за лицевия нерв. Може
би 4-5 месеца след катастрофата го карах на тези нагрявки. Тогава
разговаряхме, но ми правеше впечатление, че много забравя. Уж казва, че ме
познава и след малко пита: „Кой си ти?“.
Виждал съм веднъж С. да кара мотора в селото. Не знаех, че мотора е
на С.. Моят племенник, с който бяхме тогава заедно, ми каза, че този мотор
е на С.. Не знам дали С. има книжка, защото аз не съм излизал много в
махалата.
Преди катастрофата взимах М. с мен да ми помага, да пуска музика на
компютъра. Аз работя като диджей. След катастрофата като видях, че М.
леко се възстановява, пак го взимах с мен да ми помага, но идва клиент,
поръчва песен и той докато я напише на компютъра и забравя. Идва да ме
пита какво поръча този клиент. Преди катастрофата М. работеше с мен,
гледаше моите кучета, докато аз бях в чужбина. Справяше се с всичко,
нямаше проблеми. Ключ му давах, беше си перфектно момче, гледах по
камерите как се справя със всичко, както трябва. Сега не е същия човек,
както преди.
М. е на 20 години, аз го познавам от малък. Някои му викат М., някои
Д.. …Те живеят в една малка къща, те са три стаи долепени една до друга.
Аз отидох да го видя М. и беше в стаята на майка си и б. си, в другата стая
живее брат му, в третата - баба му. Карах го в болница „Св. П.“ на
нагревки. Може би 2-3 мсееца или повече след катастрофата го карах.
Освен, че помагаше на мен, М. ходеше и по полето да работи на
частно, ходеше и на училище. Сега в момента доколкото знам М. ходи на
училище. Около два пъти в месеца съм виждал М. след физиотерапията,
засичали сме се в селото. В началото не ми се ходеше много често да го
виждам, защото не исках да го притеснявам, тъй като не беше добре.
14
Преди катастрофата М. пушеше по малко. Като работеше при мен
все го карах да пие по една бира, но той все искаше газирано“.
От представената застрахователна полица № ****** със срок на
валидност 02.03.2022 г. - 01.03.2023 г. се установява, че за лекия автомобил
„Опел Вектра“, рег.№ *****, е налице валидно сключена с ответника ЗД „Бул
Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото няма спор, че за мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ ****,
собственост на С. Р. А., е налице валидно сключена с третото лице – помагач
на страната на ответника - ЗК „Лев Инс“ АД, застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидна към датата на ПТП – **** г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът М. С. е предявил пред застрахователя на лекия автомобил „Опел
Вектра“, рег.№ ***** - ЗД „Бул Инс" АД, извънсъдебна претенция вх.№
******* г. за изплащане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за
неимуществени вреди от процесното ПТП, като с писмо от 29.12.2022 г.
застрахователят е изискал от пострадалия представяне на изрично посочени
писмени доказателства.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу застрахователното дружество с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално допустим, тъй като е започнала
процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по застраховка
„ГО на автомобилистите“ на виновния водач на лекия автомобил и е изтекъл
3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на
чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
По същество искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезвреда на причинените
неимуществени вреди от ПТП е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установява, че по повод на процесното ПТП на **** г. в гр. П.*** е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл.
от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 383, ал. 1 от
НПК и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г.
15
на ОСГТК, одобреното от съда споразумение с протоколно Определение №
370/24.01.2025 г. по н.о.х.д.№ 6625/2024 г., ПРС, 24 н.с., което има
последиците на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, извършено
ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В резултат
на неправомерното поведение от страна на двамата преки причинители на
деликта, действащи при условията на независимо съизвършителство - водача
на лекия автомобил „Опел Вектра“, рег.№ ***** – Р. С. М., ЕГН **********, и
водача на мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ **** - С. Р. А., ЕГН
**********, който го е управлявал и без да има необходимата
правоспособност, на ищеца М. И. С., ЕГН **********, са били причинени
неимуществени вреди - претърпени значителни и продължителни психически
и физически болки и страдания, вследствие на понесената средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа, като линията на
счупване обхваща левия мостоиден израстък, крилата на сфеноидалната кост
двустранно и външната стена на левия сфеноидален синус, наличие на кръв в
синуса; наличие на въздух в черепната кухина, както и частична парализа на
десния лицев нерв, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, съгласно неоспорената комплексна съдебно-медицинска,
медицинска и автотехническа експертизи.
Няма спор, че към датата на ПТП **** г. за управляваните от виновните
водачи Р. С. М. и С. Р. А. МПС – съответно лек автомобил „Опел Вектра“, рег.
№ *****, и мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“, рег.№ ****, са налице валидно
сключени договори за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, съответно с ответника ЗД „Бул Инс“ АД за лекия автомобил
и с третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД за мотоциклета, поради което е
налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице
/ищеца/, спрямо когото застрахованият причинител/и на вредата е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е функционално обусловена и произтича от деликтната
отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането, като
увреденото лице има право да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ,
16
която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач/и –
изтичането на 3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя
по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно
обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач/и, каквато в случая е налице по заявление от 16.12.2022 г. за
предявена извънсъдебна претенция за обезщетяване на вреди от процесното
ПТП. Ето защо, след изтичане на 3-месечния рекламационен срок в полза на
ищеца като увредено лице е възникнало правото му на пряк иск срещу
застрахователя на виновния водач/и.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността,
характера и интензитета на причинените на ищеца М. С. значителни
продължителни физически и психически болки и страдания в резултат на
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа с
наличие на кръв в синуса, наличие на въздух в черепната кухина и частична
парализа на десния лицев нерв, причинена при процесното ПТП на **** г., и
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от
общо 60 000 лв. би репарирала претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид обстоятелствата, че пострадалият е бил в активна млада
възраст; предвид обема и тежестта на травмата лечението му е продължило
значителен период от време, през който е имал оплаквания от главоболие,
световъртеж, замаятост, характерни за след/травмена церебрастения, която
според вещото лице проф. Х. Ж. може да трае различно дълго, а може и цял
живот. Същевременно пак според неоспорената СМЕ, възстановителният
период при ищеца е приключил напълно, парезата на лицевия нерв е отзвучала
и не е налична остатъчна неврологична симптоматика.
Съгласно заключението на СПЕ с в.л. А. Д., чието оспорване от страна
на ищеца е недоказано, процесното ПТП не се е отразило трайно негативно
върху психологическото състояние на ищеца. Въпреки период от време, в
17
който той е имал неудоволствени преживявания, свързани със стресово
преживяване от процесното ПТП, не са установени неблагоприятни
отражения или промени в социален, емоционален, личностен и
професионален аспект, като психологическото състояние на ищеца М. С. към
момента на експертизата е в нормалпсихологични параметри, обичайни и
присъщи за него, в ниски варианти на психична зрялост, които не са болестно
обусловени.
Относно направеното от ответника възражение за липса на причинно-
следствена връзка между твърденията за епилептични припадъци на ищеца,
които да са получени в резултат на травмата при процесното ПТП, съдът
намира, че възражението е основателно, тъй като от неоспорената СМЕ и от
приложената мед. документация на ищеца не се установява на същия да е
поставена окончателна диагноза „Травмена епилепсия“, като направената в
МБАЛ „Св. П.“ - Пловдив електроенцефалография (ЕЕГ) на ищеца е била в
норма, според СМЕ.
Възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като той се е
съгласил да пътува на мотоциклет, управляван от водач, който няма СУМПС,
като по този начин сам се е поставил в условията на завишен риск, съдът
намира за основателно.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
водачът С. Р. А., ЕГН **********, на мотоциклета „Кавазаки ЗХ“, на който е
пътувал и ищеца, не притежава валидно българско СУМПС, както и че
същият има издадени още 4 предходни акта и нак. постановления за
извършени от него нарушения по ЗДвП, освен процесното ПТП от **** г. Това
обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства, като според
С. А. – разпитан като савидетел, „М. знаеше за катастрофата, която аз бях
направил с кола. М. знаеше, че аз нямам книжка нито за мотор, нито за
кола.“
Ето защо, съдът намира че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в
размер на 30 %, поради което справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52, вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се намали на
общо 42 000 лв.
18
Предвид гореизложеното, иска за обезщетяване на претърпените от
ищеца М. С. неимуществени вреди в резултат на понесената от него при ПТП
на **** г. средна телесна повреда – счупване на основата на черепа с наличие
на кръв в синуса, наличие на въздух в черепната кухина и частична парализа
на десния лицев нерв, предявени срещу предпочетения ответник ЗД „Бул Инс“
АД, следва да се уважи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД в размер на общо 42 000 лв., като до пълния предявен размер от
100 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като главнят иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди е основателен и доказан, макар и частично, то и
акцесорната претенция за лихви се явява основателна и следва да се уважи,
като се присъди обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху присъдената главница. Съгласно чл. 497, ал.
1, т. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, считано от изтичане на 16.03.2023 г. на 3-
месечния срок от сезирането му по реда на чл. 380 от КЗ, до окончателното
плащане.
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасяне на
такси и разноски по делото и няма данни за направени от същия съдебни
разноски. На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищац - адв.
Р. М., адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна права защита
в размер на 4 010 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.,
съразмерно с уважената част от иска, или 4 812 лв. с ДДС.
Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр.
чл. 80 от ГПК направените от последния съдебни разноски в размер на общо
10 870 лв. – заплатено адв. възнаграждение и разноски за експертизи и
свидетели, но съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 6 305 лв.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адв.
възнаграждение, заплатено от ответника, съдът намира за неоснователно, тъй
като същото е съобразено с минималните размери на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г., по които е присъдено и адв. възнаграждение на адв. Р. М.
по чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът следва да заплати на Държавата по сметка на ОС – Пловдив
19
на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК общо сумата 3 030 лв.,
от която 1 680 лв. - държавна такса и 1 350 лв. - за експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, бул.
Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М. Г., да заплати на М. И. С.,
ЕГН **********, от гр. П. ****, със съд. адрес: гр. С., ул. **** № ***, чрез
адв. Р. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
общо сумата 42 000 лв. (четиридесет и две хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни продължителни физически
и психически болки и страдания в резултат на средна телесна повреда -
счупване на основата на черепа с наличие на кръв в синуса, наличие на въздух
в черепната кухина и частична парализа на десния лицев нерв, които вреди са
съпричинени в размер на 30 % при процесното ПТП на **** г. в гр. П.***, за
което водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ***** - Р. С. М., ЕГН
**********, и неправоспобният водач на мотоциклет „Кавазаки 3Х 600Д“,
рег.№ **** - С. Р. А., ЕГН **********, са признати за виновни при условията
на независимо съизвършителство в извършване по непредпазливост на
престъпление по чл. 343 и сл. от НК, с одобрено от съда протоколно
Определение № 370/24.01.2025 г. по н.о.х.д.№ 6625/2024 г., ПРС, 24 н.с., ведно
със законната лихва, считано от 16.03.2023 г. до окончателното плащане, като
до пълния предявен размер от 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, бул.
Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М. Г., да заплати на адв. Р. И. М.
от АК – София, л.№ **********, със сл. адрес: гр. С., ул. **** № ***, на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв. възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на ищеца в размер на 4 812 лв. (четири хиляди
осемстотин и дванадесет лева) с ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН **********, от гр. П. ****, със съд. адрес: гр.
С., ул. **** № ***, чрез адв. Р. М., да заплати на ЗД „Бул Инс” АД – София,
бул. Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М. Г., на основание чл. 78,
20
ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 6 305 лв. (шест хиляди триста и пет лева)
– съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД – София, бул.
Джеймс Баучер 87, ЕИК *********, чрез адв. М. Г., да заплати на държавата
по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК общо сумата 3 030 лв. (три хиляди и тридесет лева) – такси и
разноски по съдебното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника - ЗК „Лев Инс“ АД – София, бул. С.ско шосе 67А, ЕИК
*********, чрез юриск. И. Г., и подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
21