Разпореждане по дело №31193/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 89961
Дата: 6 юни 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20251110131193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 89961
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110131193 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
исков процес – ревандикационен иск)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
190709/02.06.2025 г., с клеймо от 01.06.2025 г. от Л. С. К., ЕГН ********** гр.
София, ж.к. „И* * срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *, ул. „М*, с която е
предявени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
1. ревандикационен иск чл.108 ЗС, с който ответникът да бъде осъден да
предаде владението завзетата от улица част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен номер 1020 от кв. 17 по плана на с. Панчерево, вилна зона
„Градище“, с площ от 500 кв. м.
2. осъдителен иск по чл.59 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща сума, с която
ищецът е обеднял неоснователно, а ответникът се е обогатил
неоснователно за това, че ответникът е ползвал процесния имот за период
от 5 години назад от 01.06.2025 г., а ищецът е бил лишен от това.

ПРОЦЕСЕН НЕДВИЖИМ ИМОТ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
планоснимачен номер 1020 от кв. 17 по плана на с. Панчерево, вилна зона
„Градище“, с площ от 500 кв. м.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че ищецът е
съсобственик на идеална част от процесния имот, по наследство от бащата С*.
Твърди, че през имота е построена улица, която прави имота неизползваем и
непродаваем. Твърди, че съгласно ПУП има улица. Твърди, че според ЗТСУ и
ЗУТ уличния – регулационен план няма непосредствено отчуждителното
действие, поради което ответникът не е станал собственик на процесната част
от имота. Същото не е превърната в улица. Сочи, че след като няма
1
отчуждителна процедура, то няма разместване в собствеността, но ответникът
ползва частта от имота като улица. Твърди, че ответникът без правно
основание използва процесната площ за преминаване на автомобили и
граждани. Твърди, че с отреждането на частта от имота за улица, ответникът е
лишил ищецът да ползва реално имота – да упражнява фактическата власт.
Владението на имота без правно основание довело до неоснователно
обогатяване.
Отделно от това твърди, че след като ответникът ползва имота като
улица, за която няма правно основание, то ответникът се е обогатил
неоснователно, а ищецът е обеднял неоснователно, защото е нямало
основание ответникът да ползва имота.
Моли съда да уважи исковете.
Прилага и моли да се приемат, като писмени доказателства, следните
документи:
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищците се представлява от адв. Т. М.. Липсва приложение по чл.128, т.1
ГПК.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32 ГПК.
По държавната такса
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Липса данъчна оценка на имота. Ето защо цената на иска е данъчната
оценка на притежаваните идеални части от ищеца спрямо тези части от имота,
които са завзети като улица.
Държавната такса е 4 % от 1/4 от цената на иска.
Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса.
Следва да се представят.
Липсва цена на иска по чл.127, ал.1, т.3 ГПК.
2
По редовността на ИМ
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

На първо място не е индивидуализиран имота по действаща КК или
регулационен квартал, ако няма карта. Следва да се посочи по КК или да се
означи по скица с точки или букви. Не е ясно ищецът на каква идеална част е
собственик от имота. Не е ясно на какво основание претендира, че е
собственик и на каква част от имота.
Липсва скица на имота.
Освен това исковата молба следва да се впише с оглед факта, че искът е
вещен.
Липсва реквизита по чл.127, ал.4 ГПК.
Липсва приложението по чл.128, т.2 ГПК.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че е собственик
на процесния имот,
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявения осъдителен иск – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора,
както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
3
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 190709/02.06.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128 ГПК, като УКАЗВА на
ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото
разпореждане, с препис за противната страна, следва да отстранят следните
недостатъци, както и в същия срок да представят доказателства за това, като
посочат:
1. да представи доказателства, че искова молба с вх. № 190709/02.06.2025 г.
е вписана в СВ – София
2. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да изложат факти и обстоятелства
на каква вещ иска да бъдат признати за собственици
3. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да индивидуализира имота по
действаща кадастрална карта (КК) или регулационен квартал, ако няма
кадастрална карта. Следва да се посочи имота по КК или да се означи по
скица с точки или букви.
4. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да посочи на каква идеална част е
собственик от имота, на какво основание и каква част от имота. Да опише
имота по граници, КК и регулационен план. Да посочи за коя част от
имота се води дело.
5. на основание чл.127, ал.1, т.4-5 ГПК да формулират точен, ясен и
прецизен петитум поотделно в установителната част и в осъдителната
част на претенцията, който да съответства на твърденията, изложени в
обстоятелствената част - в него да посочат придобивното основание и
индивидуализират имота, съответно да посочат дали претендират да са
собственици на идеални части от същия или на реална част (в последния
случай следва да се очертае нейното местоположение и да се представи
комбинирана скица, в която по цифри следва да се очертаят границите на
реалната част, такива, каквито се твърди да са нарушили владението на
ищците);
6. да представи скица на имота
7. да представи актуална данъчна оценка на имота
8. на основание чл.128, т.2 ГПК да представят документ за внесена
4
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 1 % от цената на
иска, който се определя съобразно данъчната оценка на идеалните или
реалните части от претендираната вещ. Внасянето на държавна такса
може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по
банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби - "Бюджетна сметка"
на СРС (IBAN - BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC - CECBBGSF); 2.
чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на
съда. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси.
9. на основание чл.128, т.1 ГПК да представи валидно пълномощно на адв.
Т. М., което да е валидно към датата на подаване на ИМ 01.06.2025 г. или
с нарочна писмена молба да потвърди подаването на исковата молба от
адв. Т. М., на основание чл. 42 ЗЗД.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще се счита за
нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.
ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне на
проект за такива и документ по чл.23 ТДТССГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за
спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
5
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
6
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца и за
трудови договори на длъжника, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото разпореждане да се връчи на ЛИЧНО на
ищеца на изготвените от съда справки и чрез работодател, на основание чл.49
ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7