Решение по НАХД №111/2025 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 217
Дата: 2 декември 2025 г.
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20254510200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Бяла, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200111 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., у."."
№., вх., ет., против Наказателно постановление № 24-1085-003847 от
17.12.2024г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева,
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП; и за нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на
основание чл.181, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Претендират се
разноски в производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, като в
съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на
жалбата и се моли същата да не се уважава.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 03.12.2024г., около 00:10ч., св. С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР –
Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с Т. И., когато били
изпратени по сигнал за ПТП на ул."С.". Пристигайки на място служителите
установили л.а. „.....“ с рег.№ ..., който бил блъснал два паркирани автомобила.
До автомобила било предното му дясно колело, което било откъснато.
Установили, че водач на л.а. „.....“ бил жалбоподателят С.. Извършили
проверка за употреба на алкохол и наркотици на водача, като пробите били
отрицателни. Служителите се усъмнили, че най-вероятната причина за
настъпване на произшествието е умишленото поднасяне на автомобила при
извършването на маневрата ляв завой от ул."Т." към ул."С.", поради което
1
решили преди да съставят АУАН да прегледат записите от камерите на
кръстовището. На място на произшествието съставили схема и протокол за
ПТП, като на водача С. връчили призовка за явяването му в 19:00ч. на същият
ден в Сектор „Пътна полиция“. Впоследствие полицейските служилите
посетили видео контрола на ул."К.", където прегледали записите от камерите
на кръстовището на ул."Т." и ул."С.". От тях се установило, че няма умишлено
поднасяне на автомобила, поради което не изискали видеозаписите за
приобщаване по преписката. Водачът С. не се явил вечерта в Сектора, а след
проведен телефонен разговор с него, същият отказал да се яви. Поради това
АУАН бил съставен в негово отсъствие, за извършени от него нарушения на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. След съставянето на АУАН, същият
бил предаден на св. П. от дневната смяна, за издирването и връчването му на
водача С.. Служителят П. след проведен телефонен разговор с лицето отишъл
на домашния му адрес. Жалбоподателят позвънил на баща си св. Н. С., като
му прочел съдържанието на акта и след това на мястото за подпис на
нарушител изписал собственоръчно почти нечетливо „Отказв“, а разписката за
получен препис от акта подписал. Жалбоподателят С. не вписал в АУАН
възражения и не депозирал писмени такива в предвидения за това срок. На
17.12.2024г. Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе
издал оспорваното НП, връчено чрез Н. С. – баща на жалбоподателя, на
16.01.2025г.
По делото бяха изискани от Община Р. записите от видеонаблюдение на
кръстовището на ул."Т." и ул."С." към 03.12.2024г., като от получения отговор
бе установено, че такива не са налични, тъй като срокът за съхранение е
двумесечен. От ОП „Комунални дейности“, Община Р. бе изискана справка
относно извършваните ремонтни дейности на пътното платно на ул."Т.", в
района на кръстовището с ул."С." към 03.12.2024г., като видно от получения
отговор, предприятието не е провеждало ремонтни дейности към процесната
дата и не е разполагало пътна сигнализация, обозначаващи извършването на
ремонтни дейности.
В хода на производството бе констатирана необходимост от назначаване
на автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че
причината за произшествието е от технически характер, дължаща се на
внезапно възникналата по време на движение авария по окачването на
предното дясно колело на л.а. „.....“. Жалбоподателят С. управлявал
автомобила по ул."Т." към ул."С.", която била вляво за посоката му. На
кръстовището насочил автомобила наляво към ул."С.", като вдясно на
посоката на автомобила и на платното за движение имало паркирани
автомобили. След като навлязъл по улицата и непосредствено след края на
маневрата се скъсал шарнир от окачването на предното дясно колело на
автомобила, в резултат на което автомобила се отклонил надясно и се ударил с
предната си дясна част последователно в паркираните там л.а. „А.“ и л.а. „Т.“.
При удара с л.а. „А.“ предното дясно колело на л.а. „.....“ с част от окачването
се отделило от мястото си на закрепване, увредило предния десен калник в
задната долна част и паднало на пътя.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпита на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
2
съществените, които да обуславят цялостната отмяна на наказателното
постановление. В тази връзка следва да се има предвид, че след съставянето
на АУАН, същият се предявява на нарушителя, за да се запознае с него и да го
подпише, по арг. от чл.43, ал.1 от ЗАНН. В случай, че нарушителят има
възражения против така съставения АУАН, следва да впише същите на
определения за това място реквизит, съобразно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.8
и чл.44 от ЗАНН. Жалбоподателят С. не е вписал възражения в така
съставения му и предявен АУАН. На мястото на полагане на подпис на
нарушителя, не се предвижда да бъдат вписвани каквито и да било изявления
от нарушителя, като единствено при отказ да подпише акта, актосъставителят
отбелязва това обстоятелство на мястото за подпис и следва този отказ да бъде
удостоверен с подпис на свидетел, за което в АУАН има отделен реквизит.
Полагането на собственоръчно изписан текст от нарушителя на мястото за
полагане на подпис няма как и не следва да бъде третирано по никакъв друг
начин освен като изявление за запознаване със съдържанието на акта, което е
и основна функция на това действие. Именно това обстоятелство означава, че
актът е бил предявен на нарушителя и той се е запознал със съдържанието му,
като дали това изписване представлява неговия подпис, някакво изявление
или нещо друго, няма никакво отношение към спазване на изискването за
предявяване на акта. Още повече, че изписаното от него е изключително
нечетливо, с изписване на буква върху буква, като не е изписана и цяла дума.
По същество за извършеното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП не се
сочат конкретни възражения, които да бъдат обсъдени от съда, поради което
предвид липсата на констатирани процесуални нарушения при ангажиране
отговорността на жалбоподателя и правилно приложение на материалния
закон, в тази част НП следва да бъде потвърдено.
Съдът счита обаче, че деянието за което е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя по чл.20, ал.2 от ЗДвП е субективно
несъставомерно, тъй като представлява случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК и не е извършено виновно. Това следва от установеното обстоятелство,
че причината за ПТП е от технически характер, дължаща се на внезапна
повреда възникналата по време на движение по окачването на предното дясно
колело на автомобила. Това обстоятелство изключва виновното поведение на
водача, тъй като същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Поради това, в тази част,
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да
бъде отменено.
Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение,
които съгласно представения договор възлизат в размер на 500лв., плюс 300лв.
за трето съдебно заседание. Липсва разграничение обаче каква част от
разноските се отнасят за всяко от нарушенията, поради което разпределението
следва да се извърши поравно за защитата по всяко от тях (в този смисъл вж.
Определение № 352 от 24.10.2014 г. по ч. гр.д. № 4193 /2014 г. на ВКС, I г.о.).
Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в
случай, че същото е уговорено над минималния размер предвиден в
наредбата. Съдът като съобрази, че обжалваното НП е за две нарушения и с
оглед разпоредбите на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за
възнагражденията за адвокатска работа, намира че не са налице предпоставки
за разглеждане на възражението. При това положение и с оглед изхода на
спора, в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1085-003847 от
17.12.2024г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, в частта, с която на С. Н. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р.,
у."." №., вх., ет., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, бул.“Г.. С.“ № . да заплати на С. Н. С., ЕГН
**********, с адрес в гр.Р., у."." №., вх., ет., сумата от 400лв. – разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____________/п/___________

4